№ 1929
гр. София, 10.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902215 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа докладваното търговско дело № 2215 по описа за 2021 година, взе
предвид следното.
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 27360/16.11.2021 г., предявена от „Х..Г.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, за осъждане на „Д.С.К.“ ООД, с № в общия търговски регистър на Република
Гърция *******, да заплати сумата 122447,99 евро – обезщетение за забава върху главницата
по издадени 12 броя фактури за доставени стоки от 15.11.2018 г. до 15.11.2021 г. (датата
преди предявяването на исковата молба).
Исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника на
01.04.2022 г., като същият е депозирал отговор на исковата молба, в който изрично оспорва
международната компетентност на българсия съд, както на основание чл. 31 и чл. 30
Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012,
така и с оглед правоотношението между страните, което било с място на изпълнение в
Република Гърция. Изрично заявява, че оспорва компетентността на българския съд с
депозирането на отговор, която последният бил длъжен и служебно да провери.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения намира
следното:
От посоченото в титулната част на исковата молба, както и от фактите, изложени в
1
обстоятелствената й част и от формулирания петитум, е видно, че съдът е сезиран с
осъдителен иск, по който ответник е юридическо лице със седалище на територията на
Република Гърция, а искът е предявен от българско юридическо лице. Това е достатъчно за
извод, че спорът има международноправен елемент и затова на първо място съдът трябва да
се произнесе по това кой е компетентният съд да разгледа настоящото търговско дело,
образувано срещу правен субект, който има седалище в различна държава членка на
Европейския съюз, съгласно правилата за това, уредени в Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 27 и на чл. 26, параграф 1 от Регламента се
налага извода, че служебна проверка за международна компетентност, респ. прекратяване на
производството по делото поради липса на такава, сезираният съд може да извърши само по
отношение на изключителната компетентност по чл. 24 от Регламента. Тогава, когато не е
налице хипотезата на изключителна компетентност на съд по смисъла на чл. 24 от
Регламента, съдът може да извърши проверка на международната си компетентност само
ако ответникът по иска не се е явил пред сезирания съд или ако ответникът по иска
участва в делото и оспори компетентността на съда, пред който е предявен иска (чл. 26,
параграф 1 от Регламента). Ако ответникът участва в процеса и не направи възражение за
липса на международна компетентност от сезирания от ищеца съд, се приема, че и двете
страни намират избрания с мълчаливия им избор съд за еднакво приемлив и удобен и е
налице хипотезата на мълчаливо учредена компетентност (пророгация на компетентност). В
тази насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – определение №
63/28.01.2021 г., постановено по ч. т. д. № 2175/ 2020 г. по описа на ВКС, II Т.О.
В настоящото производство в срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
„Д.С.К.“ ООД, с № в общия търговски регистър на Република Гърция *******, в който
ответникът изрично се позовава на липса на международна компетентност на съда на
Република България за разглеждане на конкретния спор с оглед на това, че седалището на
ответника е в Република Гърция и предявеното вземане произтича от правоотношение по
международна доставка на стоки с място на изпълнение – Република Гърция. Предвид
направеното възражение за липсата на международна компетентност и на основание чл. 26,
параграф 1, изречение 2 от Регламента, настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе
по неговата основателност и да извърши проверка дали съобразно правилата на Регламента
е компетентен да разгледа предявения иск.
В чл. 4 от Регламента е въведен общ принцип, съгласно който компетентният да
разгледа спора съд се определя от местоживеенето на ответника. Наред с това в Регламента
са предвидени и специални правила за определяне на компетентния съд, които изключват
общото правило, както и случаи на изключителна компетентност на съдилища на държава
членка да разгледат определени дела, независимо от местоживеенето на страните по тях.
В чл. 25 от Регламента е предвиден случай на пророгация на компетентност, който
изключва приложението на общите правила за международна компетентност. Съгласно тази
правна норма, ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или
съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които
са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, то
този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е
недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото
2
на тази държава членка. Такова споразумение в случая не е налице.
В исковата молба от ищеца са изложени обстоятелствата, на които той основава своя
иск. От тях може да се направи извод, че като правопораждащ факт на претенцията на ищеца
са сключени договори за доставка на стоки – концентрати за сокове, които стоки не били
заплатени от ответника, което пораждало задължение за заплащане на цената им, за която
били предявени искове в Република Гърция и по отношение на забавеното изпълнение се
претендира престирането на мораторно обезщетение, но пред българския съд.
Разпоредбата на чл. 7 Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012, предвижда срещу лице, които има местоживеене в държава
членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: 1) а) по дела, свързани с
договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение; б) за целите
на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на
въпросното задължение е: — в случая на продажба на стоки, мястото в държава
членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат
доставени, като с оглед изричното признание на ищеца, че за дължимата цена на
доставените стоки, споровете са отнесени за решаване пред гръцки съд, то следва да се
приеме, че сам ищецът признава, че стоките са доставени в Република Гърция, което сочи на
компетентност на гръцкия съд по чл. 7 от Регламента.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава също се основава на сключения
договор и затова акцесорният иск следва да се разглежда от съда, компетентен да разгледа
иска за главницата, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 30, т. 2 от Регламента - когато
искът пред първия сезиран съд е висящ на първа инстанция, всеки друг съд може също така,
по молба на една от страните, да се откаже от компетентност, ако първият сезиран съд е
компетентен по въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване. Няма
съмнение, че компетентността на гръцкия съд по главния иск е установена, няма данни
първоинстанционното производство да е приключило, поради което българският съд следва
да се откаже от компетентност, но такава изобщо не произтича за него от разпоредбите на
Регламента.
Изводът, че съдилищата на Република България не са компетентни да разгледат
процесния правен спор, би се наложил и ако се приеме, че компетентният съд трябва да се
определи по общото правило на чл. 4 от Регламента, тъй като искът е предявен срещу лице,
което има местоживеене в държава членка, различна от Република България и следователно
компетентни да го разгледат са някои от съдилищата на тази държава членка – Република
Гърция.
Това означава, че Софийски градски съд не е компетентен да разгледа предявения в
процеса иск съгласно правилата, уредени в Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. и образуваното
пред него съдебно производство трябва да бъде прекратено при изричното оспорване на
компетентността му от страна на ответника.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 2215/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI – 16 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
3
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4