РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 729
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 4001
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Ищецът М.В.М., ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат А.К., е
предявил срещу ответника Община Пловдив, искови претенции за заплащане на обезщетения за имуществени вреди,
претърпени в резултат на отмяната по
съдебен ред (с влязло в законна сила съдебно решение постановено по
адм. дело № 2180 по описа за 2019 на Административен съд – Пловдив), на принудителна административна мярка (ПАМ) -
принудителното задържане на пътно превозно средство (ППС) с рег. № *** извършено на 26.06.2019 г. на ул. „Ц. Каблешков“, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба,
поставено от Е.Т., водач на блокиращ автомобил, заемащ длъжност „скобар“ в Общинско предприятие (ОП) „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив, обективирана в
Протокол № 004069 от 26.06.2019 г., както следва: 1. В размер на 30 лв. - обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на такса на служителите на Община Пловдив за отблокиране на скобата, сложена на пътно превозно средство
с рег. № ***, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата
молба; 2. В размер на 10 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски по административно дело № 2182/2019
г. по описа на Административен съд (АдмС) гр.
Пловдив, ХХVІІ с., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата
молба.
Исковата претенция се основава на факта,
че на М.В.М. е наложена ПАМ – принудително задържане на ППС с рег. № ***, извършено на
26.06.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. „Ц. Каблешков“,
чрез техническо средство – скоба, поставено от
Е.С.Т., водач на блокиращ
автомобил, заемащ длъжност „скобар“ в ОП „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив, обективирана в Констативен
протокол (КП) № 0040694/26.06.2019 г. Наложената ПАМ е обжалвана от ищеца и е отменен
с влязло в сила Решение № 2287/12.11.2019 г. постановено по адм. дело № 2182 по
описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив. С действията на
своите служители по налагане на порочната ПАМ, ответната организация е
причинила горепоменатите имуществени вреди на ищеца.
С тези именно съображения са обосновани исковите претенции на ищеца.
3. Ответникът Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., в писмена молба от 31.01.2020
г. поддържа, че исковите претенции като недоказани са изцяло неоснователни.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава
заключение, че исковете са доказани както по основание, така и по размер.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото се
установява, че на 26.06.2019 г., в 13:20 часа, след констатиране на нарушение –
неправилно паркиране на лек автомобил с рег. № ***, марка Хонда,
с водач М. ***, от инкасатора А.В., Е.Т. – водач на блокиращ автомобил и Х.Г.–
блокиращ оператор, в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив, са съставили Протокол № 0040694 от същата
дата, в който е отразено извършено действие по принудително блокиране на въпросния
автомобил. Така наложената ПАМ е обжалвана от М.В.М., във връзка с което е
образувано адм. дело № 2182 по описа за 2019 г. на АдмС
- Пловдив (приложено по настоящото дело).
По това дело е постановено Решение № 2287/12.11.2019 г., влязло в законна сила 12.11.2019 г., с което процесната ПАМ е отменена.
III. За правото:
6. Относно предявените искови
претенции срещу Община Пловдив за заплащане на обезщетения за имуществени вреди
в размер на 30 лв., изразяващи се в
заплащане на такса на служителите на Община Пловдив за отблокиране
на скобата, сложена на пътно превозно средство с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на причиняване на вредите до деня на
завеждане на исковата молба, е необходимо да се съобрази следното:
6.1. Съгласно чл. 203 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
6.2. За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
6.3. Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а
следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.
144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс /ГПК /. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а
по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал
изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на
доказателствената тежест.
6.4. С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено
следното по отношение на елементите на обсъждания фактически състав:
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената
от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната
ПАМ е отменена, с влязло в сила (на 12.11.2019 г.) Решение
№ 2287/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2182/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностно лице от
Общинско предприятие “Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, изразяващо
се в издаването на незаконосъобразен административен акт.
Недоказани останаха обаче вторият и третият елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда от
такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или
пропусната полза. Пропусната полза, в доктрината и съдебната практика се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. За да е налице пък претърпяна загуба (каквато се претендира в настоящия случай), е необходимо нещо да съществува в патримониума на
ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е
стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на
имущественото състояние, до обедняване с нещо.
Каза се, имуществените вреди, независимо дали се касае за
претърпяна загуба и/или пропусната полза, не се предполагат, а следва да се
докажат от ищеца по пътя на пълно и главно доказване. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна, като границите на тази отговорност се разпростират до вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата не е достатъчно лицето да посочи определена сума, на която то
определя вредите си (какъвто е настоящия случай), а следва да установи
по несъмнен начин, че за него действително са настъпили вреди (реални), какъв е техният
размер, както и че незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
администрацията е единствената причина за настъпване на тези вреди. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от страна на ищеца, независимо от дадените му
изрични указания в тази насока както с разпореждането за насрочване на делото
за разглеждане в открито съдебно заседание, така и в проведеното единствено
такова на 26.02.2020 г.
Вероятно за отблокиране на скобата, сложена на пътно превозно
средство с рег. № *** е заплатена таса, но по делото липсват каквито и да било
данни за лицето заплатило тази такса и за размера на последната. Съдебното
решение не може да почива на предположения, а следва да се основава на конкретно
установени факти и обстоятелства.
6.5. Тези съображения обосновават извода
на съда, че от наложената незаконосъобразна ПАМ (отменено по съответния ред), за ищеца не се установява да са настъпили
претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът остана недоказан както
по основание, така и по размер и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна при това положения се явява и претенцията на ищеца за присъждане
на законната лихва (с
оглед акцесорния й характер) върху сумата в размер на 30 лв.,
считано от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата
молба.
7. Исковете срещу Община Пловдив за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на
исковата молба, изразяващи се в
заплащане на разноски по административно дело № 2182/2019 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, ХХVІІ с., се
явяват процесуално недопустими за разглеждане. Съображенията в тази насока
са следните:
Отговорността за разноски по конкретно дело е правото
на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Тази отговорност
произтича от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическия състав,
от който се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски,
причинени от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на
претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна
отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в
текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се
осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила
искането си за заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски
по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
В административния процес отговорността за разноските
е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на цитирания член от кодекса, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да
докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания (разноски), да установи
техния размер и разбира се, да предяви искането си за присъждане на понесените
разноски в производството, по което те са направени, а именно по адм. дело № 2182/2019
г. – нещо което в случая не е сторено от
М.. Както вече бе казано, този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез
предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Наличието на специален ред за обезщетяване на страната
за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред
по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извода за
недопустимост на обсъжданите искове, което налага същите да бъдат оставени без
разглеждане, а производството по делото - прекратено.
В този смисъл Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 4855/2019 г., III о., Решение № 636 от 15.01.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 2931/2018 г., III о. и др.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.М., ЕГН **********, с адрес *** да бъде осъдена
да му заплати обезщетение в размер на 30
лв., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на причиняване на вредите до
деня на завеждане на исковата молба, за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло
в законна сила съдебно решение постановено по адм. дело № 2180 по описа за 2019
на Административен съд – Пловдив, на принудителна административна мярка -
принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № ***, извършено на 26.06.2019 г. на ул. „Ц. Каблешков“, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба,
поставено от Е.Т., водач на блокиращ автомобил, заемащ длъжност „скобар“ в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при община Пловдив, обективирана в
Протокол № 004069 от 26.06.2019 г., изразяващи
се в заплащане на такса на
служителите на Община Пловдив за отблокиране на
скобата, сложена на пътно превозно средство с рег. № ***.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М.В.М., ЕГН **********, с адрес ***
да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 10 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба, претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред,
с влязло в законна сила съдебно решение постановено по адм. дело № 2180 по
описа за 2019 на Административен съд – Пловдив, на принудителна административна
мярка - принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № ***, извършено на 26.06.2019 г. на ул. „Ц. Каблешков“, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба,
поставено от Е.Т., водач на блокиращ автомобил, заемащ длъжност „скобар“ в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при община Пловдив, обективирана в
Протокол № 004069 от 26.06.2019 г., изразяващи
се в заплащане на разноски по административно дело № 2182/2019 г. по описа
на Административен съд - Пловдив и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: