№ 245
гр. Ловеч , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500183 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх.№ 1634/18.03.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И. И., срещу Разпореждане № 232 ОТ 26.02.2021 г.,
постановено по ч.гр.дело № 251 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника А. Т. В., ЕГН ********** от гр.Ловеч.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва мотивите на съда за противоречие на договорното възнаграждение с добрите
нрави, както и че предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно обявена на
длъжника. Изтъква, че в първата хипотеза на чл.411, ал.2,т.3 ГПК заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, а редът е друг. При втората хипотеза е
необходимо да изследва представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143
ЗЗП, което не е направил. Счита, че неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
1
страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Относно отхвърленото заявление за договорно възнаграждение счита, че договорът за
кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и длъжникът е запознат
предварително с условията на договора. Посочва, че уговореният лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на
свободно договаряне- чл.9 ЗЗД. Възразява срещу приложената от районния съд практика,
поради това че не е вече актуална, предвид изменението на чл.19, ал.4 ЗПК, с което е
въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може
да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева
и валута, а според ал.5 клаузи, надвишаващи този размер, се считат за нищожни. В случая
това изискване е изпълнено, поведението на кредитора е добросъвестно и съответно
уговорената договорна лихва не представлява неравноправна клауза.Твърди,че кредиторът
няма задължение да изготвя и посочва методиката на формиране на годишния процент на
разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент- аргумент от чл.11, ал.1,т.10 ЗПК и
е спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК.
Като краен извод поддържа, че не може да има недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма.
По отношение на законната лихва изтъква, че съдът не е изложил мотиви и не е
посочил основанието за отхвърляне на това вземане, както и за вземането за лихви за забава.
Това не са неравноправни клаузи, а кредиторът има право да получи възнаграждение за
ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на
законната лихва върху просроченото плащане.
Относно заключението на съда, че предсрочната изискуемост не е настъпила, счита,
че такава е уговорена в чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит и
заявителят е изпратил на длъжника уведомително писмо с обратна разписка преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която не е връчена, тъй
като той е променил адреса си, за което не е уведомил кредитора.
Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника А. Т. В. и да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираните със заявлението вземания.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено първоначално до Районен съд-София и препратено по
2
подсъдност на Ловешкия районен съд, от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу
длъжника А. Т. В. с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Младост“ № 320, вх.А, ет.3, ап.7, за парично
вземане, основано на Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
30038138849 от 18.07.2019 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил
задължението, което е поел, направил е две погасителни вноски и е изпаднал в забава.
Претендира вземане общо в размер на 7407.40 лева, включващо: главница 2831.79 лева;
договорно възнаграждение – 1005.99 лева за периода от 25.10.2019 г. до 04.11.2020 година
(датата на предсрочна изискуемост); възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
787.50 лева, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2390.01 лева;
непогасена лихва за забава- 353.78 лева за периода от 26.09.2019 г.- датата на изпадане на
длъжника в забава до 04.11.2020 г.- датата на предсрочната изискуемост, законна лихва в
размер на 37.63 лева, дължима от 04.11.2020 г. до 23.1.2020 г.,като за периода 13.03.-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИППП.
Районният съд е постановил Разпореждане № 232/26.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 251/2021
г., като отхвърлил изцяло заявлението, като е изложил мотиви за противоречие на клаузите
на договора със закона и с добрите нрави, съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК, както и че преди
подаване на заявлението длъжникът не е уведомен за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на кредита.
От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 30038138849 от 18.07.2019 година се установяват условията и
параметрите на кредита.Заемната сума е 3000.00 лева, срокът на договора е 24 месеца,
размерът на погасителната вноска е 185.19 лева при ГПР 48.35%, ГЛП 41.00%, лихвен
процент на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 4444.42 лева. Възнаграждението за
допълнителната услуга „Фаст“ е 900 лева, възнаграждението за допълнителната услуга
„Флекси“ е 2700.00 лева , а размерът на вноските е 150.00 лева, дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Заявителят е посочил, че длъжникът е изплатил само две от
вноските.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
3
чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
В т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г. се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Изпадането на длъжника
по потребителския кредит, какъвто е настоящият, в забава, обуславя правото на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на
същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона
за потребителския кредит. На кредитора се дължи и възнаградителна лихва до датата на
предсрочната изискуемост, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през този период.
Въззивната инстанция приема, че заявлението относно вземането за възнаграждение,
основано на допълнителната услуга „Фаст“ и за възнаграждението за допълнителната услуга
„Флекси“ по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това
споразумение се цел заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на тези
възнаграждения е определен произволно и противоречи и на добрите нрави, тъй като
общият им размер (3600.00 лева) надхвърля този на отпуснатия кредит (3000.00 лв.).
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Предвид цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, е недопустимо под формата на
„възнаграждение” кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни
от лихвата.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни
форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва
че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на
чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в
4
ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Изложените от районния съд мотиви в тази насока се споделят изцяло от настоящия
въззивен състав, който на основание чл.272 ГПК препраща и към тях.
Наред с това, от съдържанието на договора е видно, че възнаграждението за
допълнителна услуга, макар наречена „незадължителна“, стана изискуемо с подписването
на договора, но се разсрочва за срока на договора и вноските се добавят към месечните
вноски за погасяване на кредита. Следователно длъжникът няма възможност да избира дали
да ползва тези услуги, а те са неотменна част от самия договор за кредит, което потвърждава
извода за неравноправния им характер.
Районният съд правилно е приложил и задължителната практика на ВКС-т.18 от ТР
№ 4/2013 година, а именно: че преди подаване на искането за издаване на заповед за
изпълнение относно вземания по договор за кредит, кредиторът следва да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изявлението на кредитора, че поради
настъпването на обективните предпоставки- спиране на плащането, е упражнил
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до
длъжника, видно от приложените към молбата с вх.№ 1003/17.02.2021 г. писмени документи
(писмо с обратна разписка).
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на настоящия въззивен
състав с тези на РС- Ловеч обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 232 от 26.02.2021 г., постановено по
ч.гр.дело № 251 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника А. Т. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Ловеч,
ж.к.“Младост“ № 320, вх.А, ет.3, ап.7, за сумата от 7 407.40 лв.,от която 2831.79 лева-
главница; 1005.99 лева- договорно възнаграждение за периода от 25.10.2019 г. до 04.11.2020;
787.50 лева -възнаграждение за закупен допълнителен пакет Фаст ; 2390.01 лева-
възнаграждение за закупен допълнителен пакет Флекси; 353.78 лева -обезщетение за забава
за периода от 26.09.2019 г до 04.11.2020 г; 37.63 лева- обезщетение за забава за периода от
04.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
регистриране на заявлението и сторените разноски.
5
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6