Решение по дело №203/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 234

гр. Видин, 16.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

седми октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

203

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 101/ 12.06.2019г. по АНД № 80/2019г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 8 от 23.01.2019г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на БРС и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.

Прието е, че П.И., в качеството си на лицензиран лесовъд е издал превозен билет с № 7662 / 00746 от 15.12.2018г., за 8 пр.м3 дърва за горене от дървесен вид цер, от имот кадастрален № 17001, отдел 128, подотдел „л“, с ПС № 467600 от 13.11.2018г.. Твърди се, че реално дървесината е добита в землището на с.Раяновци, общ.Белоградчик, от отдел 128, подотдел „в“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Белоградчик, за който имот няма издадено позволително за сеч.

Не е спорно по делото, че проверката била извършена на автомобил, натоварен с дърва, които били прясно добити и маркирани с контролна горска марка. След справка в системата на ИАГ било установено, че е издаден превозен билет за 8 пр.куб.м. дърва за огрев от вида „цер“. Била извършена и проверка на място на самото сечище, с помощта на джи пи ес, като било установено, че освен от сечището, са добити дърва и от имот, държавна горска територия. Били сравнени пъновете на място, с дървата в автомобила, като е установено, че част от добитите дърва имат специфични „гнилоти“ и оцветявания, каквито е имало и на пънове в имота, държавна горска територия. Безспорно е установено също така и че не цялото количество дърва е добито от държавната горска територия, а са били отсечени …“още 9 дървета“, според показанията на свид.И.. Каква част от 8 пр.куб.м. дърва, представляват въпросните 9 дървета, не е изяснено нито в производството пред наказващия орган, нито пред съда.

Безспорно е, че е издадено позволително за сеч № 0467600, с което е разрешено извършването на сеч от имот № 17001, отдел № 128, подотдел „л“, касаещо добиването на различни дървесни видове, включително и дървесен вид „цер“. Провереният товарен автомобил на 15.12.2018г. е превозвал дървесина от вида „цер“, придружена с превозен билет № 7662/ 00746 от същата дата, издаден от жалбоподателя за 8 пр.куб.м. цер, добита от имот № 17001, отдел № 128, подотдел „л“.

За извършената проверка е съставен констативен протокол от 18.12.2018г. На същата дата – 18.12.2018г. е съставен АУАН, в който е прието, че И. е извършил нарушение на чл.108,ал.3 и чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ., а именно, че е издал превозен билет за 8 пр.куб.м. дърва от вида цер, от имот 17001,отдел № 128, подотдел „л“, но всъщност дървесината била добита от друг подотдел „в“ – държавна горска територия, за който няма позволително за сеч. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. При връчването на АУАН нарушителят е вписал възражение.

Във връзка с обстоятелството, че е бил издаден превозен билет за добита дървесина от имот, за който не е имало позволително за сеч, е прието, че е извършено нарушение, тъй като И. не е осъществил контрол, в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, който според актосъставителя е лицето, което трябвало да осъществи контрола откъде е добита дървесината.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е прието и от въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно издадено, тъй като извършването на нарушението не е доказано по категоричен начин.

В решението си БРС е приел, че в случая неправомерно е наказан жалбоподателя за това, че е издал превозен билет за цялото количество от 8 пр. куб.м. дървесина, тъй като дори и да се приеме, че е имало незаконна сеч в друг имот – подотдел „в“, за който не е имало позволително за сеч, то това не се отнася за цялото количество, а само за част от дървесината, която част така и не е установено каква е. Безспорно е, че останалата част от намиращата се в товарния автомобил дървесина, извън въпросните 9 бр. дървета, /които не са упоменати като количество дървесина никъде, макар и да е имало възможност при проверката да бъде установено,/ е била добита законно, от имот, за който е имало позволително за сеч. В този смисъл и правилно БРС е извършил преценка на доказателствата, като е приел, че на И. е следвало да му бъде потърсена отговорност само за незаконно добитото количество дървесина, а не за цялото количество от 8 пр.куб.м., което включва в себе си и законно добитата такава. Незаконното количество дървесина така и не е установено обаче, поради което и нарушението се оказва недоказано.

Приетото от БРС се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства, поради което и правилно е съобразено, като с решението е отменено обжалваното НП.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

За пълнота на изложението според съда следва да се вземе предвид и обстоятелството, че според разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148,ал.11 от ЗГ, до освидетелстване на сечището. Това е Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Актосъставителят в с.з. пред БРС заявява, че нарушителят не е осъществил контрол, от кой имот е добита дървесината, като на него принадлежи преценката за издаването на превозния билет, както и дали да придружи дървесината при нейното транспортиране или не. В АУАН и НП, като нарушена се сочи разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ. Никъде не е спомената Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, нито пък е конкретизирано, кое от изискванията на въпросната Наредба има предвид наказващия орган, че не е спазено и кое от задълженията си за контрол не е изпълнил И.. Така както е описано нарушението и съответно посочена нарушената правна норма няма как да се предположи какво точно е имал предвид наказващия орган, респ. кое точно задължение, като лице упражняващо лесовъдска практика, визирано в Наредбата, не е изпълнено от И..

Така както е формулиран текста от разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ препраща към Наредбата, а в Наредбата вече е установен реда, по който се осъществява контрола и опазването на горските територии.

От описаното по – горе не става ясно с деянието си лицето коя точно от визираните в Наредбата хипотези е нарушило, респ. кое точно свое задължение не е изпълнило, тъй като липсва изобщо посочване на задължение от Наредбата, която въобще не се споменава от наказващия орган, което да не е изпълнено. Неяснотата в правната квалификация на деянието се отнася и за посочената като нарушена разпоредба на чл.108,ал.3 от ЗГ, тъй като както бе посочено тя препраща към Наредбата.

При издаване на НП наказващият орган е нарушил и императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. На практика има посочена правна норма без да са приведени към хипотезата на тази правна норма, установените от обективната действителност факти, още повече, че нито в АУАН, нито в НП е конкретизирана действителната правна норма, която е нарушена, не е посочено кое свое задължение не е изпълнил / нарушил И., в качеството си на лесовъд, според Наредбата. Както в АУАН, така и в НП непълно са посочени и нормите, които са нарушени.

Относно посоченото по - горе нарушение, което наказващият орган твърди, че е извършено от нарушителя, се установява отчасти от събраните гласни и писмени доказателства. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно която следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата, чиито изисквания се твърди, че са нарушени, не е достатъчно конкретизирана, както в АУАН, така и в НП, както бе вече посочено. За евентуално нарушени текстове от Наредбата съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и приетата от него фактическа обстановка, но не и от АУАН и НП. Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно несъответствието на изводите на съда с установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. С решението си въззивният съд е изложил доводи, относно недоказаността на нарушението. Според настоящия съд обаче са налице и нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, които са съществени.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. От една страна са налице съществени процесуални нарушения, допуснати именно в производството развило се пред наказващия орган, а от друга - налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата наказващия орган е направил предположения е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на БРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                             Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/ 12.06.2019г. по АНД № 80/2019г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 8 от 23.01.2019г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на П.Т.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.