РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Смолян, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100028 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.45вр. чл.49 и чл.52 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от К. М. К. ЕГН **********,
*, срещу *“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
председателя *, с предявен иск за солидарно осъждане на двамата ответници
да му заплатят сумата от 1000 лева имуществени вреди над заплатеното
обезщетение от застрахователя от 2659,12 лева до размера на действително
причинената вреда за ремонт на автомобила му и неговото възстановяване,
както и 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, стрес, тревожност, притеснения и социален
дискомфорт от преживяното ПТП, ведно със законната лихва, считано от
причиняването на вредата до заплащане на главницата.
Ищецът излага следното: На 2 юли 2021 г. в гр. Смолян се движел със
своя автомобил марка „*“ рег.№* по околовръстното шосе на гр.*в посока
кв.*. Към 15:39 часа спрял на жълт сигнал на светофара в кв.*на
кръстовището до бензиностанция „*“. В този момент в автомобила му отзад
се ударил друг автомобил, шофиран от втория ответник- товарен автомобил
„*“ с per.№*; собственост на първия ответник, който е възложил работа на
втория ответник. Ищецът твърди, че неспазвайки правилата за движение,
1
първият ответник предизвикал ПТП като на мястото пристигнали органите на
полицията. След направеното разследване те съставили Протокол за ПТП №
*, с който е изяснен механизма и вината за предизвиканото ПТП. На
ответника бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено наказателно
постановление № 21-1058-*/ 28.07.2021 г. на *, с което на М.М. за нарушение
на чл.23 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв., за това, че на 02.07.2021 г. в 15:39 часа в гр.Смолян
на кръстовището на ул.д-р * и ул.* - и ул. *, като водач на товарен автомобил
„*“ с per.№*, собственост на * с посока на движение към кв.*, допуска
следното нарушение: Водачът М.М. не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко, в резултат на което
удря спиращия пред него лек автомобил „*“ с рег.№ *; с което допуска ПТП с
материални щети (по МПС * - деформирани задна врата, заден ляв калник,
таван, счупени: задно стъкло, броня, калъф за резервна гума, повредени
врати; по МПС *-счупени десен фар, мигач, предна броня, маска,
деформирана дясна врата; щетите са описани в протокол за ПТП №*.).
Ищецът сочи, че наказателното постановление е обжалвано и
потвърдено по НАХД № 431/2021 г. по описа на PC гр.Смолян и КНАХ №
144/2021 г. по описа на АС гр.Смолян. Обяснява, че при удара по автомобила
му са причинени следните щети: деформирани задна врата, заден ляв калник,
таван, счупени: задно стъкло, броня, калъф за резервна гума, повредени
врати, на стойност общо 3659 лева. Твърди, че от застраховката му била
изплатена сумата от 2659,12 лева, която намира за недостатъчна за
действителната стойност на вредите, които са със 1000 лева повече.
Освен имуществените вреди в резултат на предизвиканото ПТП К.К.
сочи, че му били причинени и неимуществени. Самото ПТП предизвикало у
него негативни изживявания, стрес и тревога, страх и социален дискомфорт.
В него се появила тревожност, която не могъл да преодолее и която
предизвикала безсъние и главоболие, които продължават и към настоящия
момент. Страда от хронична хипертония, която се обострила и се наложило
допълнително лечение. Съпътстващо на хипертонията е друго негово
заболяване - хиперлипедимия, което също се обострило като повишил нивата
на холестерол в организма. Всичко това усложнило и натоварило
психическото и душевното му състояние. Ищецът твърди, че работи в *и
2
току-що бил пристигнал в България за малко през отпуската си- две седмици,
като имал много проблеми и задачи за решаване, за което му била
необходима и колата. Вместо това се наложило да се заема със въпросите
около произшествието, търсене на застрахователи, оглед и опис на щетите и
т.н. Наложило се да посети лекар и му бъде извършен преглед на 27 и
28.09.2021г. От стреса и тревогите се наложило да приема лекарства по
рецепта. Излага, че и досега не може да се освободи от непрекъснатия страх,
когато пътува и е в ППС, а нощем на сън се стряска и не може да спи
спокойно.
От случилото се не успял да се прибера навреме в * и загубил
работното си място, като трудовия договор му бил прекратен и се наложило
да търси нова работа. Имал две седмици отпуск и трябвало да се връща на
работа. На 23.09.2021 г. бил призован като свидетел по дело № 431/2021 г., за
да даде показания по произшествието. За * успял да отпътува чак през месец
ноември 2021 г., нарушил трудовия си договор и се наложило да си търси
нова работа, и всичко това поради станалото ПТП.
Ищецът обяснява, че първият ответник е възложител на работата на
втория ответник, който с автомобила, с който е причинено ПТП оказва пътна
помощ и репатрира автомобили. При произшествието водачът на автомобила
М.М. е пътувал по сигнал за оказване на пътна помощ, т.е. вредите са
причинени при и по повод на изпълнение на възложената му от първия
ответник работа.
По искане на ищеца К.К. в последното с.з. съдът допусна изменение на
исковете, като прие, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди е в
размер 1326,50лв., а тази за обезщетение за имуществени вреди- 1673,50лв.
От ответника М.М. е постъпил отговор на исковата молба, в който
искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че към момента
на пътно-транспортното произшествие, автомобилът, който е управлявал, е
собственост на *, и имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „*
с полица *, като застраховката покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица.
Сочи, че ако ищеца К.К. не е съгласен с оценката на щетите по
автомобила му и претендира предполагаеми неимуществени вреди, то той
3
трябва да се обърне към застрахователя и към него да насочи претенциите си.
Описва следния ред за предявяване на претенцията: След като е получил
занижена /според него/ оценка, се подава възражение до застрахователя за
доплащане на обезщетението, като се приложи фактура за извършен ремонт
от сервиз (в случай, че ремонта вече е извършен). Ако ремонта все още не е
извършен, може да се приложи проформа фактура или оферта от сервиз. В
случай, че застрахователят откаже да извърши доплащане на обезщетението,
може да се предяви съдебен иск за разликата до реалния размер на
обезщетението. Ответникът подчертава, че иска се подава срещу
застрахователя, а не срещу застрахования. Относно посочената в исковата
молба стойност на щетите от 3659 лева, излага, че не е показан начина на
изчисляването й и не са налице никакви доказателства, че това е реалния
размер на щетата. Не е съгласен и с твърдението за причинени в резултат на
ПТП-то неимуществени увреждания. Счита, че приложените медицински
документи показват нормални стойности при направените изследвания.
Посочените заболявания се влияят от начина на хранене и физическата
активност. Заявява, че приложеният от ищеца документ за регистрация, след
завръщането му в *, няма никаква връзка и доказателствена стойност в
настоящия спор.
От ответника *“ е постъпил отговор на исковата молба, в който искът
се оспорва като недопустим и неоснователен. Счита, че по отношение на него
и другия ответник не е налице пасивна материално-правна легитимация по
предявения иск за причинени имуществени и неимуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.394 от
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на
застрахователния договор. Цитира разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ,
която предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Ответникът намира, че след като и двата
автомобила, участвали в ПТП, са били с валидни застраховки „Гражданска
отговорност“, то всички претенции за заплащане на обезщетение за
4
причинените имуществени и неимуществени вреди на автомобила на ищеца
следва да бъдат насочени към застрахователя, тъй като тези вреди се покриват
от застраховката. Цитира разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, която предвижда
възможност за пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Този принцип е приложим и тогава, когато пострадалият счита, че
изплатеното обезщетение не покрива всички претърпени имуществени вреди,
както е в настоящия случай.
Ответникът намира, че в конкретния случай няма спор относно
настъпилото ПТП на 02.07.2021г., причинителят на увреждането - вторият
ответник, както и относно обстоятелството, че същото е настъпило при
изпълнение на работа, възложена на същия от *.
Счита, че доказателства за по-голям размер на причинени
имуществени вреди от изплатените на ищеца от застрахователя не се
представят. Твърди, че представеният от ищеца протокол за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства и дали в
действителност сочените вреди са в резултат на удара с управлявания от
втория ответник автомобил. Относно представения протокол за ПТП
ответникът сочи, че е изготвен в 15:00 ч., а в исковата молба се твърди, че
ПТП е настъпило в 15:39 ч. Намира, че не става ясно на какво се дължи това
разминаване. Моли да се вземе предвид, че ищецът изрично сочи, че е спрял
на жълт сигнал на светофара. Твърди, че този сигнал позволява преценка от
страна на водача дали да спре или да продължи движението - ако водачът е
вече толкова близо до светофара, че за да спре се налага да удари рязко
спирачките, тогава той е длъжен да продължи, дори когато сигналът е жълт (в
този смисъл е чл.31, ал.7, т.4 от Правилника за прилагане на закона за
движението по пътищата). Въз основа на схема на ПТП № 49 намира, че
ищецът е бил в непосредствена близост до светофара, когато решава да спре.
Счита, че липсата на правила преценка за пътната обстановка у него е
действителната причина за ПТП. Рязко удря спирачките, което не позволява
да движещия се зад него автомобил да избегне удара. С оглед на изложеното
счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на твърдените от него
имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда, ако приеме, че в действителност ищецът е претърпял
5
имуществени вреди, за което следва да бъде ангажирана отговорността на *,
да бъде уважено направеното възражение за съпричиняване и присъденото
обезщетение да бъде намалено с не по-малко от 90 %.
Излага и следното: Според твърденията на ищеца в исковата молба е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
му „неимуществени увреждания“, описани в молбата. При положение, че
ПТП е настъпило на 02.07.2021г., а ищецът е потърсил лекарска помощ едва в
края на м. септември 2021г, т.е. след близо 3 месеца, но никакъв начин не
може да се установи причинна връзка между двете събития. Счита, че ищецът
не сочи никакви доказателства за претърпените стрес, тревога, страх и
социален дискомфорт, нито за техния интензитет. Описаните страдания,
тревожност, както и допълнителни „усложнения“, които К.К. сочи, са често
срещани по време на пандемията, в която се живее вече втора година, поради
което не може да се приеме, че е в резултат на настъпилото ПТП. Ищецът
само сочи в исковата молба, че се е върнал от *, защото е имал „проблеми и
задачи за решаване“. Навежда доводи, че е възможно стресът и главоболието
му да са в резултат от тези негови проблеми.
Що се касае до твърденията за причинна връзка между настъпилото
ПТП и загубената работа от ищеца в *, счита, че същите въобще не се
нуждаят от коментар, тъй като такава връзка просто няма. Ищецът по никакъв
начин не доказва причините за прекратяване на трудовото му
правоотношение в * и дали те са свързани с процесното ПТП.
Ищецът К.К., редовно призован, не се явява в с.з. От негово име
исковете поддържа процесуалният му представител адв.*, представя писмена
защита.
Ответникът *“*“ гр.София, редовно призован, в с.з. се представлява от
процесуален представител адв.*, който от негово име навежда доводи за
отхвърляне на претенциите, представя писмена защита.
Ответникът М.М., се явява в с.з. От негово име в с.з. исковете оспорва
процесуалният му представител – неговият баща * М..
Съдът, след анализ на писмените и гласни доказателства по делото
и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 02.07.2022 г. около 15,00ч. ищецът К.К. управлявал собствения си
6
лек автомобил „*“ с рег.№* в гр.Смолян в посока към кв.*. На кръстовището
при бензиностанция „*“ в кв.*той възприел подаден от светофарната уредба
жълт сигнал, указващ предстоящ червен такъв и затова спрял. Зад него се
движел товарен автомобил „*“ с рег.№*, управляван от ответника М.М.. Той
не се движел на съобразена дистанция от лекия анвтомоибл и когото спрял,
го блъснал отзад, предизвиквайки ПТП с материални щети. Факта на
настъпило ПТП съдът приема за установен въз основа на Протокол за ПТП №
*/02.07.2021 г., АУАН № */02.07.2021г., НП № 21-1058-*/28.07.2021 г., копия
на решения №*/06.10.2021 г. по НАХД № 431/2021 г. на PC гр. Смолян и №
*/06.12.2021 г. по КНАХД № 144/2021 г., показанията на разпитаните
свидетели К. и * и заключението по назначената автотехническа експертиза.
В Протокола за ПТП № */02.07.2021 г. мл.автоконтрольор * е отразил,
че на 02.07.2021 г. в 15,00ч. в гр.Смолян на кръстовището образувано от ул.*,
ул.* и ул.*, е настъпило ПТП при следните условия: участник 1 (М.М.,
управляващ товарен автомобил „*“ с рег.№*) не се движи на такова
разстояние от участник 2 (К.К., управляващ собствения си лек автомобил „*“
с рег.№*), че да може да избегне удряне в него, когато намиали скоростта или
спре рязко, в резултат на което го удря и допуска ПТП.
При така установената фактическа обствановка мл.автоконтрольор *
съставил АУАН срещу М.М. за нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП, въз основа на
който било издедано наказателно постановление №21-1058-*/28.07.2021 г. от
началник група*, с което на М.М. за нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП на
осн.чл.179 ал.2 пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв. По повод обжалване на наказателното постановление от
М.М. АдмС Смолян е оставил в сила с решение №*/06.12.2021 г. по кнад
№144 по описа за 2021 г. решение №*/06.10.2021 г. по анд №431/2021 г. на РС
Смолян, с което наказателното постановление е потвърдено като
законосъобразно.
Съгласно заключението по основната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.Г.Т., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, общата стойност на нанесените щети по лек
автомобил „*” с per. № * към 02.07.2021 год. и тяхното възстановяване,
възлиза на 3 985,62 лв. Нанесените щети по лек автомобил „*” и тяхната
степен на увреждане са:Капак заден – Подмяна; Стъкло заден капак –
7
Подмяна; Стойка резервна гума – Подмяна; Калъф резервна гума – Подмяна;
PVC облицовка калник – Подмяна; Задна броня – Подмяна; Ъгъл ляв задна
броня – Подмяна; Стоп ляв – Подмяна; Калник заден ляв – Подмяна; Стъкло
заден калник – Подмяна; Вежда PVC за калник - Подмяна ; Ключалка за капак
– Подмяна; Облицовка заден калник-Подмяна; Дръжка врата заден капак –
Подмяна; Врата задна лява – Ремонт; Под багажник – Ремонт; Греда таван
лява – Ремонт; Вътрешен заден подкалннк – Ремонт. Мястото на съхранение
на лек автомобил с per. № * е в гараж, намиращ се в гр.*, обл.Смолян.
Мястото и начина на съхранение на автомобила след ПТП не е допринесъл за
по-големи увреждания по същия и не могат да настъпят такива увреждания в
резултат на начина на съхранение на автомобила. Вещото лице приема в
заключението следния механизим на настъпване на ПТП: на 02.07.2021
година водачът К. М. К. управлява своя лек автомобил марка и модел „*“, с
рег.№* по улица „**“ (околовръстен път) по посока от гр.Смолян към кв.*
(запад - изток). Стигайки в кв.*, до кръстовището с улици „*“ и ул.„*“,
светофарната уредба светва жълта светлина, което показва на водача за
предстоящия червен сигнал и той спира автомобила, когато отзад е блъснат от
товарен автомобил, вид „*“ марка и модел „*“, с рег.№*, собственост на „* *“
гр. София, управляван от водача * К. М.. Така е реализирано ПТП с
материални щети.
В заключението по допълнително назначената автотехническа
експертиза вещото лице инж.Г.Т. сочи следното: Всяка част може да бъде
закупена и подновена с част втора употреба от оторизирани фирми
предлагащи такива части. След което от техническа гледна точка е нужно
минаване на технотест от оторизирана фирма за това, за получаване на
документ за техническа изправност на автомобила. Тъй като частите втора
употреба не гарантират правилната работа на автомобила. От изследваните
фирми за предлагане на части втора употреба - * и *“ се установи, че и двете
фирми се занимават с изкупуване на автомобили и продажба на части втора
употреба, за които не дават гаранция, но дават право на проверка при
доставка и 14 дневен срок за връщане на частта ако тя не отговаря на това
което е било търсено. Към момента на проучването се установи, че нямат
налични части втора употреба за лек автомобил марка „*”, модел „*” с per. №
* и такива неможе да бъдат посочени в левова равностойност. От
изследваните фирми, които се занимават с ремонт на леки автомобили се
8
констатира, че майсторите не толерират части втора употреба и ако има
такива те не дават гаранция за тяхното качество. Повечето от тях, които са
доверени сервизи на застрахователни компании, работят с оригинални или
алтернативни части закупени от оторизирани магазини, за които носят
гаранция за определен срок от време. Съдът кредитира заключението по
допълнителната експертиза като обосновано и компетентно изготвено.
Свидетелят * К., баща на ищеца, сочи, че след ПТП синът му се
прибрал силно притеснен от настъпилото ПТП. На следващия ден отишъл на
лекар, защото се повишило кръвното му налягане, при направените
изследвания показателите за холистерол били влошени. Чуствал силни болки
в кръста и врата. Разказва, че синът му тогава работел в *и си дошъл в отпуск
за две седмици. Ходил на контролни прегледи и изпуснал работното си място.
Заминал за * през ноември 2021г. Разказал, че при спиране на светофар
движещият се след него автомобил го ударил. Явил се като свидетел по
делото образувано по жалба на М.М. срещу издаденото срещу него
наказателно постановление по повод ПТП-то.
Свидетелят Н.* - вуйчо на ищеца, сочи, че К.К. му се обадил
непосредствено след пътния инцидент. Плевенникът му К.К. бил разстроен,
пребледнял и заеквал. Споделил, че чуства болки в гърба. След това приемал
медикаменти заради повишено кръвно налягане от преживения стрес.
Останал няколко месеца след инцидента в България и бил освободен от
работа, бил отчаян.
Видно от приложеното анд№*/2021 г. на СмРС ищецът бил прозован и
се явил като свидетел в с.з. на 23.09.2022 г. Представен е амбулаторен лист
№1466/28.09.2021 г., от който е видно, че К.К. е с есенциална хипертония с
назначено лечение, което прекъснал. От известно време отново започнал да
покачва АН до 150/100, придружено с болки в тилната част и сърцебиене.
Представени са рецепти за изписани му медикаменти.
От представената преписка от „*“ *е видно, че дружеството е
заплатило на ищеца по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ имуществени щети на стойност 2659,12лв. по щета №* на
лек автомобил „*” с per. № *.
Обстоятелството, че лек автомобил „*” с per. № * е собственост на
ищеца се установява от представеното свидетелство за регистрация на МПС
9
(л.130 от делото). Не се спори и от справка в НАП за трудови договори на
ответника М.М. се установява, че към датата на ПТП 02.07.2021 г. той е бил
трудово ангажиран в клона на ответника * „*“ в гр.*. Доколкото другият
автомобил участвал в инцидента марка и модел „*“, с рег.№*, управляван от
водача * К. М. е собственост на „* *“ гр.*, съдът приема, че по време на ПТП,
като го е управлявал ответникът М. е изпълнявал своите служебни
задължения.
Ищецът се справи с възложената му по делото доказателствена тежест
да установи при условията на пълно главно доказване факта на осъществено
виновно от ответника М.М. противоправно деяние – като водач на МПС, той
нарушавайки правилото по чл.23 ЗДвП за движение по пътищата, на
02.07.2021 г. е предизвикал ПТП. С управлявания от него „*“, с рег.№* е
ударил спрелия на светофар лек автомобил „*” с per. № *. Настъпилите
повреди по лекия автомибол са на стойност 3 985,62 лв., налице е причинна
връзка между деянието и вредите. ПТП-то е причинено от ответника М.М. по
време на работа възложена му от втория ответник * „*“.
Гражданската отговорност изисква обезщетеяване на всички понесени
вреди. Функцията на обезщетението е да се поправят вредите, а не да се
обогатява увредения. Затова, ако от вредоносното действие увреденият е
извлякъл ползи, тъй като други блага са постъпили в неговия патримониум, те
трябва да се извадят от стойността на вредите. В случая К.К. е получил
застрахователно обезщетевние, чийто размер следва да се приспадне от
размера на имуществените вреди изчислен от вещото лице инж.Т. 3 985,62 лв-
2659,12лв. На ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди солидарно
от деликвента и възложителят на работата в размер на 1326,50лв.
Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работата * „*“ е
безвиновна. Възложителят на работата и деликвента са неистински солидарни
длъжници. Предвид това предявеният иск иск за солидарно осъждане на
двамата ответници да заплатят обезщетение за имуществени вреди се явявя
доказан по основание и размер.
Ответникът * “*“ гр.София не ангажира доказателства по
възражението за съпричиняванте на вредите от страна на К.К., поради което
то се явява неоснователно. Не са налице данни, че К.К. като водач на лекия
автомобил не се е съоббразил с правилото за поведение уредено в чл.31 ал.7
10
т.4 ППЗДвП. Неоснователно се явява и основното възражение на
ответниците, че искът е недопустим, при наличието на възможност
обезщетение да се претендира от застрахователя. Това е така, защото нито
ЗЗД, нито КЗ уреждат поредност на претенциите на пострадалия от ПТП.
Претенцията за обезщетение пза неимуществени вреди съдът намира
частично основателна по раземер. От показанията на свидетелите К. и * става
ясно, че ищецът бил стресиран вследствие пътния инцидент, изпитвал
притеснение и тревожност; имал болки в гърба и врата, страдал от безсъние.
От представените писмени доказателства за проведени от него медицински
прегледи и лечение не се установява травматично увреждане, поради което
съдът приема, че билките в гърба и врата не са били с голяма
продължителност и интензитет. Представеният амбулаторен лист
свидетелства за хипертония с голяма давност. В този смисъл, нито висковото
кръвно налягане, нито повишените показатели на хористерол на ищеца се
явяват в пряка причинна връзка с ПТП. Още по-малко е налице причинна
връзка между катастрофата и загубата на работно място от страна на ищеца в
*. Доколкото той е провеждал медикаментозно личение, съдът не намира
причини за оставането му в България след изтичане на ползвания от нетго
отпуск от две седмици. Относно състоянието на автомобила, заявяването на
щетата пред застрахователя и т.н. той е могъл да упълномощи друго лице,
което да го представлява. В този смисъл съдът намира, че се дължи
обезщетение единствено за преживените от ищеца стрес и тревожност от
настъпилото ПТП, краткотрайни болки в гърба и врата с малък интензитет.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. В случая справедливо се явява обезщетение в
размер на 800лв, което следва да се присъди ведно със законната лихва от
02.07.2021 г. Отговорността по чл.49 ЗЗД обхваща и неимуществените вреди,
поради това втория иск следва да се уважи срещу двамата ответници до
размер от 800 лв. и да се отхвърли за горницата от 800 лв. до 1673,50лв. като
неоснователен.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски по делото
съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил следните разноски: 120
лв. ДТ за образуване на делото, 150лв. депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение 600 лв. Следователно му се дължат разноски в размер на
11
617лв.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника * * се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Този ответник е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 540лв. с ДДС и депозити за експертизи 225лв. По
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнагравжение
съдът съобрази, че съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на възнаграждението е 440лв., или 528лв. с ДДС. По делото са проведени 2
открити с.з. и затова съдът не намира, че адвокатския хонорар заплатен от
ответника *“*“ не е прекомерно завишен. Ищецът следва да плати на този
ответник сумата 224лв. разноски по делото.
М.М. не е претендирал разноски по делото и затова такива не му се
присъждат.
Така мотовиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявени искове от К. М. К. ЕГН **********, *, срещу
*“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
председателя * (в качеството му на възложител на работата), и срещу М. К. М.
ЕГН ********** с адрес: *, (в качеството му на деликвент), ответниците да му
заплатят солидарно по повод ПТП предизвикано на 02.07.2021 г. от М. К. М. с
товарен автомобил „*“, с рег.№*, собственост на *“ обезщетение за
имуществени вреди причинени на собствения на ищеца лек автомобил „*“ с
рег.№ * в размер на 1326,50лв., ведно със законнната лихва от 02.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 800лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания,
стрес и притеснения, ведно със законнната лихва от 02.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, деловодни разноски в размер на 617лв.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 800лв. до претендирания размер от 1673,50лв., като
неосноветелен и недоказан.
ОСЪЖДА К. М. К. да заплати на *“ гр.*разноски по делото в размер
на 224лв.
12
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13