Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2022 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в закрито заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. N 16 889 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С
молба вх. №279363 от 06.04.2022г. на Д.Д.С. е поискано да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №261001 от 18.03.2022г.,
постановено по гр. д. № 16 889/2018г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.
В
молбата се посочва, че на страници десета, предпоследен абзац от мотивите в съдебното
решение е изписано начална дата на законната лихва – 17.12.2018г., а в на лист
10 също от мотивите на решението е посочена дата – 09.10.2017г. Поддържа, че
вярна е датата – 09.10.2017г., на която е влязла в сила оправдателната присъда.
С оглед на това моли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на
посоченото място в мотивите и в диспозитива на съдебното решение относно
началната дата, от която се присъжда законна лихва.
На 20.04.2022г.
е връчен на другата страна препис от молбата.
В
срока по чл. 247, ал.2 ГПК на 26.04.2022г. е постъпил отговор от ответника – П.НА
Р.Б., в което е изложено становище за
неоснователност на искането, тъй като в
съдебното решение е присъдена законна лихва за периода 09.10.2017г. –
17.12.2018г. в размер на 1 808, 34 лв. и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
След
проверка на постановеното решение № 261001 от 18.03.2022г. по гр. д.
№16 889/2018г. по описа на СГС, Г. О., 2 4 състав съдът констатира, че на лист
девети, абзац предпоследен е приел, че се дължи законна лихва върху определения
размер за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. На гърба на лист 9 от решението съдът се е
произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като е
уважил същия за сумата от 1 808, 34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 15 000 лв. за периода 09.10.2017г. – когато е влязла в сила
оправдателната присъда до 16.12.2018г. В диспозитива на решението - на лист
единадесети (абзац 1, ред 9 и ред 13) е вписано, че се присъжда законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и за имуществени вреди от
17.12.2018г. и на същия лист, абзац първи, ред 14 – 16 е отразено произнасянето
по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в смисъла, който е прието в мотивите и посочено
по-горе.
Предвид
така установеното съдът приема, че няма противоречие между мотивите и диспозитива
на съдебното решение, тъй като и в двете е прието, че по отношение на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва от
датата на постановяване на оправдателната присъда – 09.10.2017г. Доколкото е
предявен самостоятелен иск за обезщетение за законната лихва върху това
обезщетение за периода от 09.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба
– 16.12.2018г., то относно този период съдът се е произнесъл като е посочил в
диспозитива конкретна сума и затова е посочил, че законната лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от датата на подаване на исковата молба от
17.12.2018г. до окончателното й изплащане.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх. №279363 от 06.04.2022г. подадена от Д.Д.С. с искане да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №261001 от
18.03.2022г., постановено по гр. д. № 16 889/2018г. по описа на СГС, Г. О., 24
състав относно началната дата, от която е присъдена законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: