Решение по дело №15319/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261307
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 7 февруари 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330115319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

     

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 261307

гр. Пловдив, 17.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Ангелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15319 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С.Б.Х. срещу М.Ш.М., с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 2400 лева, представляваща неплатен наем за месец декември 2018 г. и месец януари до май включително 2019 г., дължими по договор за наем от 01.10.2018 г., 163.19 лева – разходи за ел. енергия за периода от декември 2018 г., януари 2019 г. до май 2019 г. /вкл./, 20.88 лева – разходи за вода за периода 01.10.2018 г. д 28.05.2019 г. и 91 лева разходи за домоуправител за периода от декември 2018 г., януари 2019 г. до май 2019 г./вкл./, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане.  Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от 01.10.2018 г. по който ищецът е наемодател, а ответникът наемател. Било уговорено, наемателя да заплаща наем в размер на 400 лева на месец от 1-во до 5-то число на текущия месец. Срокът на договора бил до 01.10.2019 г. Твърди се, че ищецът като намодател е бил изправна страна по договора, предоставил е на ответника – наемател имота, предмет на договора за наем, за ползване. Твърди се, че ответникът не заплатил наема за месец декември 2018 и от месец януари 2019 г. до месец май 2019 г. включително, както и натрупаните разноски за ел. енергия и вода за този период за отдадения под наем имот, както и такса за домоуправител, като плащането на тези разноски били в тежест на наемателя. 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало наемно правоотношение, с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения договор; изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и факта на предаване на имота за ползване на ответника, начисленото количество ел. енергия и вода, разходи за домоуправител  размерът на претенциите си. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горните обстоятелства от ищцата, следва да докаже, че е заплатил претендираните суми.

Видно от представения по делото договор за наем от 01.10.2018 г. /л.4/, ищецът в качеството на наемодател предоставя на ответника М.М., като наемател, за временно и възмездно ползване недвижим имот ап.**, находящ се в гр. П., ул. „****, ***. Месечния наем е в размер на 400 лева, платим от 1 до 5 число на текущия месец. Договорът е сключен със срок от една година, считано от 01.10.2018г., а именно до 01.10.2019 г. В договора е уговорено задължение на наемателя /чл.5, ал.1/ да заплаща всички консумативни разноски за ползване на имота – електричество, топла и студена вода, телефон, парно отопление, асансьорни такси и ежемесечни вноски за поддържане на общите части на сградата и др.

Видно от подписан между страните приемо-предавателен протокол от 01.10.2018 г. /л.7/ имота, предмет на договора за наем е предаден на ответника.   

По претенцията за наемните вноски по чл. 232, ал.2. пр.1 ЗЗД

От ищеца се претендират наемни вноски за периода декември 2018 г. и от януари до май 2019 г., общ 6 броя месечни наемни вноски всяка в размер на 400 лева, съобразно договора или общо 2400 лева.

Срокът на договора към май 2019 г. не е изтекъл. Ответникът не доказа договорът да е прекратен в този период. В негова тежест е да установи заплащане на наемните вноски. Неблагоприятните последици от недоказване на тези обстоятелства са за ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че искът за сумата в размер на 2400 лева за наемни вноски за периода декември 2018 г. и януари до май 2019 г. е доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло.

По претенцията за консумативните разноски по чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД

Ответникът по делото не оспорва, че през процесния период месец декември 2018 и от януари до май 2019 г. е ползвал процесния имот, като за този период, с оглед ползването на имота, е начислена ел. енергия на стойност 163.19 лева, която се дължи от ответника, предвид уговорките в договора, както и е потребена вода на стойност 20.88 лева.

Видно от представените квитанции /л.11 и 12/ етажната собственост, находяща се в гр. П., ул. **** /съгласно нотариалния акт ***/ се обслужва от професионален домоуправител „Домоуправител Пловдив 2“ ЕООД, на когото се дължат месечна такса.

В случая се претендират разходи за домоуправител в размер на 91 лева за период месец декември 2018 и от януари до май 2019 г., което не се оспорва от ответника, а и от представените квитанции се установява размера на претенцията.

С оглед изложеното и претенциите за консумативни разноски са доказани по основание и размер и следва да се уважат

Като законна последица от уважаване на исковете ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

   По отговорността за разноските:

   С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа следните разноски – 146 лева, платена държавна, която сума ще се присъди на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГП.

  Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 2400 лева, представляваща неплатен наем за месец декември 2018 г. и месец януари до май включително 2019 г., дължими по договор за наем от 01.10.2018 г., 163.19 лева – разходи за ел. енергия за периода от декември 2018 г., януари 2019 г. до май 2019 г. /вкл./, 20.88 лева – разходи за вода за периода 01.10.2018 г. до 28.05.2019 г. и 91 лева - разходи за домоуправител за периода от декември 2018 г., януари 2019 г. до май 2019 г./вкл./, всички дължими по договор за наем от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 146 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните, чрез техните пълномощници на съдебните адреси.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

/Людмила Митрева/

Вярно с оригинала

РС