Решение по дело №469/2024 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2217
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247170700469
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2217

Плевен, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20247170700469 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 от АПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№3096/30.05.2024 г. подадена от И. В. Д. [ЕГН], чрез адв. Д. П. гр. Плевен, [улица], ет.2, офис 4, против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ гр. София, [улица].

Ищецът твърди, че щетите са причинени от отменената като незаконосъобразна с решение №151/15.01.2024 г. по адм.д. №677/2023 г. по описа на АдмС-Плевен Заповед № 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ- Плевен и се изразяват в пропусната полза – неполучена награда в размер на 1000 лв. въз основа на Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на Министър на вътрешните работи.

Претендира се и присъждане на законна лихва и възстановяване на деловодните разноски.

В заседанието по съществото на спора ищецът редовно призован, се явява лично и адв. Д. П., поддържа иска, депозирано е писмено становище по съществото на спора.

Ответникът, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора, с което се оспорва иска. Претендира се юрисконсулстско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за основателност на предявения иск.

Предметът на делото и ответника се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – отменени като незаконосъобразни актове, издадени от администрацията на ответника, при или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните актове и вредата.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е отменения като незаконосъобразен акт.

При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № УРИ-6816з-416/17.07.2023 г. на Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 38, т. 3 от ЗМВР Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е главна дирекция на МВР, която съгласно чл. 37, аал. 2 от ЗМВР е юридическо лице на бюджетна издръжка, поради което се явява надлежен ответник.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на имуществени вреди, причинени от отменената със съдебно решение № 151/15.01.2024 г. по адм.д. № 677/2023 г. по описа на АдмС – Плевен заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца. Според ищеца поради незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание е бил изключен от служителите, които са наградени с индивидуална парична награда в размер на 1000 лв. съгласно Заповед 8121з-2017/01.12.2023 г. на Министър на вътрешните работи.

По делото са събрани писмени доказателства.

На 17.07.2023 г. със Заповед № УРИ 6816з-416 на Началник Зонално жандармерийско управление – Плевен на ищеца И. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за 6 месеца (лист 43 и сл.) по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР.

На 01.12.2023 г. е издадена Заповед № 3121з-2017 от Министър на вътрешните работи, с която на основание чл. 33, т.9, чл. 191 и чл. 192, ал.3 от ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР, с индивидуална парична награда в размер на 1000 лв. за постигнати резултати и съществен принос са наградени всички служители, намиращи се в служебно или трудово правоотношение, с изключение на тези, за които са налице изрично изброени хипотези. По т. 2.1 от заповедта са посочени като изключени служители, които са с наложени дисциплинарни наказания през периода 01.01.2023 г. до издаване на заповедта, включително такива по чл. чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Към тази дата ищецът е бил наказан със Заповед № УРИ 6816з-416/17.07.2023 г. с дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР.

С решение № 151/15.01.2024 г. по адм.д. № 677/2023 г. по описа на АдмС – Плевен заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е отменена. Решението е влязло в сила на 15.01.2024г.

На 19.01.2024 г. ищецът е подал искане до директор на ГДЖСОБТ да му бъде изплатена индивидуалната парична награда по Заповед № 3121з-2017/01.12.2023 г.(лист 53).

На 02.02.2024 г. на ищеца е връчено становище от началник отдел ПНООП, началник отдел ЧР и началник отдел ФСО при ГДЖСОБТ, в което се посочва, че изплащането на индивидуална парична награда става по преценка на работодателя, а не е сред наградите, които се възстановяват след отмяна на дисциплинарно наказание. Становището не представлява изричен отказ, тъй като не съдържа изрично волеизявление на компетентния орган, до когото е подадено искането.

Няма данни да е издадена изрична заповед за отказ в 14-дневен срок от подаване на искането, следователно е налице мълчалив отказ, постановен на 02.02.2024 г. Няма данни ищецът да е обжалвал отказа по подаденото искане до 05.03.2024 г. - в едномесечния срок по чл.142, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 124 от ЗДСл и с чл. 149, ал. 2 от АПК.

На 30.05.2024 г. е предявен настоящият иск.

Съгласно чл. 211 от ЗМВР, обжалването на заповед за дисциплинарно наказание не спира изпълнението. Не е налице съдебен акт, с който предварителното изпълнение на заповед Заповед № УРИ 6816з-416/17.07.2023 г., допуснато по силата на закона, да е спряно, на основание чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК. В заповедта е посочено, че наказанието "порицание" са налага, считано от датата на връчване на заповедта – 03.08.2023 г. Към 01.12.2023г. ищецът е бил държавен служител по чл. 142 от ЗМВР, на който е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – "порицание" за срок от шест месеца, считано от 03.08.2023 г., което не е спряно, изтекло или отменено към 01.12.2023 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и, тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за сигурно увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за настъпване на евентуално увеличение.

С разпоредбата на чл. 191 от ЗМВР е уредена възможността служителите по чл. 142 от ЗМВР да бъдат наградени с отличия и награди по чл. 192, включително с парична награда, за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения или за продължителна служба в Министерство на вътрешните работи.

С чл. 10, ал. 4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР е предвидено, че служители проявили героизъм, както и такива, които са постигнати високи резултати в служебната дейност с широк обществен отзвук или с изключителна значимост за обществото, могат да бъдат наградени с парична или предметна награда от министъра на вътрешните работи до 1200 лв. – за индивидуална, и до 2400 лв., когато наградата е колективна. Награждаването се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответната награда. Предложения за награждаване могат да правят преките и висшестоящите ръководители, арг. чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г.

Видно от текста на чл.10, ал.4 от Наредба № 8121з-347 от 25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на Министерството на вътрешните работи, министърът на вътрешните работи може да награждава с индивидуална парична награда служители, т.е. награждаването е изцяло по негова преценка в рамките на оперативна самостоятелност.

Целесъобразността на решението на органа по награждаване, взето при условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на контрол по съдебен ред. Не е налице закономерно пряко настъпване на последицата „получаване на индивидуална парична награда“ при наличието на определени обективни предпоставки, тъй като получаването на такава е опосредено от вземане на изрично решение за награждаване от министъра и след това включване в списък от ръководителя на структурата.

Наградата не е елемент от основното и допълнителните възнаграждения на служителя, не представлява обезщетение или други плащания по служебното правоотношение (за отпуск по болест, платен годишен отпуск, командироване, пари за облекло, за храна и т.н.), и няма постоянен характер, изплаща се еднократно, след което заповедта за награждаване престава да действа поради нейното изпълнение. Т.е. заповедта за награждаване има еднократно действие.

На основание чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия. Т.е. преценката за награждаването с индивидуална парична награда на служители на МВР е предоставена изцяло в оперативна самостоятелност на органа, който има право да награждава – могат да бъдат награждавани дори служители с наложени дисциплинарни наказания, но могат да не бъдат награждавани и служители без наложени дисциплинарни наказания, ако такава е преценката на органа, който има право да награждава.

Със Заповед № 3121з-3017/01.12.2023 г. министърът на вътрешните работи е упражнил в условията на оперативна самостоятелност правомощието да определи служителите, които нямат право да получат индивидуална парична награда.

Не са налице доказателства ищецът да е оспорил заповедта на министъра на вътрешните работи, нито да е отправил искане на основание чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. да бъде включен в списъка от ръководителя на структурата директор на ГДЖСОБТ по т.4 от Заповед № 3121з-3017/01.12.2023 г. на министър на вътрешните работи.

Искане до директор на ГДЖСОБТ е направено на 19.01.2024 г., като е мотивирано с отпадане на основанието за неизплащане.

Всъщност, заповедта за дисциплинарно наказание не е обстоятелство, спиращо изплащането на индивидуална парична награда до изтичане на наказанието, а е обстоятелство изключващо служителя от кръга на наградените лица. Заповедта за награждаване е вече изпълнена и е прекратено действието й.

Преценката е изцяло на органа, който има право да награждава, в случая това е министърът на вътрешните работи. Няма ново волеизявление на министъра на вътрешните работи за награждаване на ищеца.

По подаденото искане от 19.01.2024 г. е постановен мълчалив отказ, който де факто е отказ от директора на ГДЖСОБТ за включване на ищеца в списъка по т.4 от Заповед № 3121з-3017/01.12.2023 г. на министър на вътрешните работи. Отказът не е обжалван и е влязъл в сила.

Съдът счита, че не са доказани останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата – пряка причинно следствена връзка на отменения акт с настъпила материална вреда под формата на пропусната полза за ищеца.

За да са налице материални вреди под формата на пропусната полза е необходимо получаването на наградата да е било сигурно събитие, настъпването на което да е било осуетено само и единствено поради издаване на незаконосъобразния акт, негова пряка последица да е неполучаването на награда. Но в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка. Решението на министъра на вътрешните работи може да е за награждаване и на лица с наложени дисциплинарни наказания, и за ненаграждаване на лица без дисциплинарни наказания, както по-горе беше посочено. Всичко това е в рамките на оперативната самостоятелност, т.е. няма сигурно събитие „получаване на награда“, което да не е опосредено от волята на компетентен орган. Заповедта за награждаване следва заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в настоящия казус. Не е налице предходно волеизявление за награждаване, т.е. сигурно награждаване с индивидуална парична награда 1000 лв. на ищеца, което да не е изпълнено поради последваща незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Неполучаването на индивидуална парична награда се дължи на изричната воля на министъра на вътрешните работи, който е издал заповедта, с която служители с дисциплинарни наказания към датата на заповедта са изключени от получателите. На следващо място неполучаването на парична награда се дължи и на невключването на ищеца в списъка от ръководителя на звеното по т.4 от заповедта на министъра.

Наградата не се следва само по силата на служебното правоотношение, а по решение на министъра на вътрешните работи. Издаването на незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание през м.07.2023 г. няма за преки и непосредствени последици неизплащането на индивидуална парична награда, преценка за което е направена от министъра на вътрешните работи през м.12.2023 г., и невключването в списъка на наградените лица от прекия ръководител.

В настоящия случай е налице опосредяване на причината за неполучаване на паричната награда от 1000 лева, защото, за да се получи награда, не е достатъчно наличието на служебно правоотношение, а е необходимо и волеизявление на министъра на вътрешните работи и включването в списък от прекия ръководител.

Няма предвидено законово задължение на органа за издаване на заповед за награждаване по направено искане, нито за включване в списък с наградени лица в изпълнение на вече изпълнена заповед с еднократно действие. Награждаването е изцяло в обхвата на оперативната самостоятелност на министъра на вътрешните работи. В заповедта няма изрично изявление, че се награждават и лица, на които в последствие са изтекли или отменени наложени дисциплинарни наказания.

Поради изложеното неполучаването на индивидуална парична награда, не представлява "пропусната полза" по смисъла на закона – не е доказано сигурно плащане, което да е било осуетено пряко, само и единствено от незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание.

Налице е само първата законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 от АПК – отменен по съответния ред административен акт, но не са налице другите кумулативни изисквания за уважаване на иска - причинена вреда от пропусната полза (неполучено сигурно плащане под формата на награда), която да е в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Макар да има някаква връзка между увреждането и незаконосъобразната заповед, тя не е пряка и непосредствена. Установяването на пряка и непосредствена връзка е елемент от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във р. с чл. 204 от АПК, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ - Плевен е неоснователна.

Предявеният иск не е доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Следва да се уважава претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 80 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с вх.№3096/30.05.2024 г. подадена от И. В. Д. [ЕГН], [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ гр. София, [улица], за присъждане на обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева, за материални вреди, нанесени от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт Заповед № 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ- Плевен.

ОСЪЖДА И. В. Д. [ЕГН], [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], да заплати на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ гр. София, [улица] сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС - Плевен пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.

Съдия: