Р
Е Ш Е Н И Е
София, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 9112/2016 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
Р.Я.П., ЕГН **********
чрез адв. Н.Д. - САК, със съдебен адрес:***,
против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, в
размер на 250 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане, както и направените от
ищеца разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2014 г., около
23 ч. по път BLG3065 в посока от с. Делвино към гр. Благоевград
правоспособния водач В.К.К. при управление на л.а.
Ауди А6 с рег. № ******с алкохол в кръвта от 0.96 промила, поради движение със
скорост, несъобразена с пътните условия, губи управление върху автомобила, не
успява да навлезе в завоя, излиза от платното за движение вляво спрямо посоката
на движение и реализира ПТП – самокатастрофира,
блъскайки се в крайпътно дърво извън пътното платно от ляво по посока на
движението. В следствие на ПТП синът на ищеца – Яни П., пътник в процесния автомобил претърпява множество телесни травми,
които водят до неговата смърт едва на 4 годинки.
Според отразеното в
исковата молба за автомобила, причинил увредата, е
бил налице валидно сключен договор с ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ з.п. № 02114001757956, валидна за периода 03.07.2014
г. – 18.10.2014 г.
Ищецът е представил писмени доказателства.
Поискал е допускане на гласни доказателства и ангажиране на експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан, с всички законни последици, включително и
направените разноски по списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на катастрофата, както и изключителната
вина на водача на лекия автомобил. Твърди, че починалото дете е виновно за
настъпването на ПТП.
Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на починалото дете, което е седяло в скута на водача на л.а. без
поставен обезопасителен колан, като степента му на
вина е поне 90%. Отделно от това счита, че майката на починалото дете, както и
самото дете са осъзнавали факта, че водача на л.а. е употребил алкохол и с ясно
съзнание са се качили в автомобила.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 от ЗЗД.
Поискал е допускане на съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
По тези съображения моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника, на основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия автомобил В.К.К.,
ЕГН **********,***, който, чрез своя процесуален представител, оспорва иска
и не сочи доказателства.
На основание чл. 219, ал. 3 ГПК, ответникът е предявил обратен
иск против третото лице - помагач, който съдът е приел за съвместно разглеждане
с цена на иска 30 000 лв. - частичен иск от 250 000 лв.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законните последици.
По делото е приет като доказателство Констативен протокол
за ПТП с постарадали лица № 41 от 14.09.2014 г., изготвен от дежурен ПТП
при ОД на МВР, Сектор “ПП“ гр. Благоевград, от който се установява, че на
13.09.2014 г. по път BLG3065 в посока от с. Делвино към ж.к. Еленово на около 1100
м. преди разклона за Орлова чука, водача К. управлявайки лек автомобил Ауди А6,
с ДКН ******под въздействието на алкохол, на дясна крива при мокър асфалтов
път, при употреба на спирачки губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътя
и пада в пропаст. Вследствие на ПТП-то е починал Я.Р.П., като пътник в процесния автомобил.
В хода на производството
е представено удостоверение за наследници, изх. № 2370/22.10.2014 г. на Община
Благоевград, от което се установява, че Я.Р.П. е починал на 13.09.2014 г.и е
оставил наследник баща си – ищецът Р.Я.П..
Представен по делото е обвинителен акт от Окръжна
прокуратура Благоевград по преписка № 3928/2014 г., по повод на който в
Благоевградски окръжен съд е образувано НОХД № 285/2016 г., по което с присъда
№ 6293/06.12.2016 г. В.К.К., ЕГН ********** е признат
за виновен, в това, че на 13.09.2014 г. около 23.00ч., като правоспособен
водач, е нарушил правилата за движение установени в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.
1 изр. 1 пр.2, пр. 3, пр. 6 и изр. 2 от ЗДвП и чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Я.Р.Пехливаное,
за коет е осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3
пр. 1. б „б“ пр. 1 вр. а;.
1 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК вр.
чл. 20 ал. 2 изр. 1, пр. 2, пр. 3, пр. 6 и изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 133, ал. 2
от ЗДвП и чл. 343г от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК във вр.
с чл. 54 от НК и с чл. 58а, ал. 1 от НК. Представено е решение № 281/ 16.06.2017
г., постановено по ВНОХД № 325/2017 г., с което САС е изменил присъдата като е
увеличил размера на наказанието лишаване от свобода, като в останалата част е потвърдил
присъдата на БОС. Решението на САС е
влязло в законна сила, като потвърдено с решение № 37/21.08.2018 г. по
КНОХД № 1246/2017 г. по описа на ВКС.
От представения по делото констативен протокол и извадката от
Информационния център към Гаранционен фонд,
се установява, че към датата
на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, л.а. „Ауди А6“ с рег. № ****** обективирано
в застрахователна полица № 02114001757956.
По делото е приета съдебно авто-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.А. въз основа на приетите
доказателства, която се кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните, и от която се установява следния механизъм на произшествието: На
13.09.2014 г. към 23,00 часа лек автомобил „Ауди“ модел „А6“ с рег. № ****** с водач В.К.К.,
се движи по пътя с. Делвино към гр. Благоевград. В скута на К. се е намирало
детето Я. П.. След ориентира на около 60 метра започва десен завой. В началото
на завоя и непосредствено преди това скоростта на движение на автомобила е била
около 88-90 км/ч. Тъй като скоростта на движение не позволява да се вземе
завоя, водачът предприема спиране, което е довело до блокиране на колелата.
Така водачът на автомобила губи контрол върху управлението, а л.а. Ауди продължава движението си
тангенциално и напуска десния завой отивайки наляво към банкета, като напуска
платното за движение наляво за посоката си на движение, след което се е ударил
в намиращия се в ляво стръмен скат. От този момент движението на автомобила е
сложно – ротационно и транслационно. Автомобилът се удря в дърво. Ударът е
страничен в предна лява врата. Автомобилът е продължил движението си и се е
установил в положението, в което е намерен от разследващите органи. Според
протокола за оглед автомобилът е увреден от всички страни, като най-голяма е
деформацията в задна лява част на тавана. Увредени предна и задна броня,
увредени странични врати, а десните странични врати са затиснати от храсти и
дървета. Предното стъкло е паднало над арматурното табло. Всички други прозорци
освен десен заден липсват. Силно увреден преден капак. Като причини за
настъпване на произшествието вещото лице посочва субективните действия на
водача при избора на скорост на движение – по-висока от критичната за вземане
на десния завой без приплъзване. Вещото лице посоча,
че процесния лек автомобил е бил фабрично снабден с
триточкови предпазни инерционни колани на всички седалки, предназначени за
водач и пътници. Тяхната употреба по принцип намалява риска от травми, като
ефективността им е по-голяма при челни удари, когато скоростта на превозното средство
намалява с голяма интензивност. В такива случаи, те заедно с предните въздушни
възглавници предпазват пътника и водача от залитането им напред, при което
могат да се получат воланни травми или
черепно-мозъчни травми. В открито
заседание посочва, че първоначалният удар не е челен, той е страничен. Ако
детето е било вързано с колан на столчето не би изпаднало. Няма данни дали
детето, което е било при водача, е било с колан. Изпадането по-скоро говори, че
детето не е било с колан.
По делото
са изслушани две съдебно медицински експертизи. Експертното заключение на вещо
лице Д-р Й. е оспорено от ищеца, поради което е изслушана повторна медицинска
експертиза. Такава е изготвена от вещо лице д-р Г., чието заключение съвпада с
първоначално изготвеното оспорено заключение. Според тях, основната причина за
смъртта на Я.Р.П. е тежката и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна
травма. Описаните травматични увреждания са с пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Вещо лице д-р Г. посочва, че
Я. П. не е бил с предпазен колан по време на инцидента, а нараняванията по
главата, тялото и крайниците отговарят да са получени при изпадане от
автомобилната кабина. В открито заседание вещо лице Д-р Й. посочва, че
поставянето на предпазен колан е ефикасно до скорост 60 км/ч. , но действието
на колана при по-голяма скорост се поставя, за да предпази от удари върху
главата. В случая има много тежка черепно-мозъчна травма. При поставяне на обезопасителен колан просто няма как да се получи тази
черепно-мозъчна травма. Ако детето е било в столче или с колан е нямало да се
получи тази черепно-мозъчна травма. При висока скорост могат да се получат
други травматични увреждания и с колан. Ако детето е било на задна седалка със
съответните по закон изисквания за оборудване на столчето, тогава твърде
вероятно щеше да има травматични увреждания, но нямаше да бъдат в толкова тежко
състояние, особено черепно-мозъчна травма.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетеля
Събев. Свидетелят знаел за катастрофата
в Благоевград, при която починал Я. – сина на Р.. Детето починало по време на
катастрофата. Бащата разбрал за смъртта на сина си като пристигнал в
Благоевград. След като дядото научил за катастрофата казал на Р., че има
катастрофа, но не са му казвали, че детето е починало. Свидетелят го видял
половин час след като пристигнал, той бил в трагично състояние. Бил паднал на
земята, после прегърнал сестра си и заплакал. Не успял да се възстанови от тази
трагедия, нямал семейство сега. Близостта им била дотолкова, че детето не
ревеше и не казваше „мамо“ а викало „тати“. Детето не
искало да яде без баща си, той ходел да взема храната. Не се е възстановил от
тази трагедия. Свидетелят често го вижда, пътувал с камион.
Други релевантни към спора доказателства по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 13.09.2014
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен, поради което съда приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача В.К.К. и настъпилите в
пряка-причинно следствена връзка с това поведение телесни увреждания довели до
смъртта на Я.Р.П., са установени в настоящия процес, с присъда № 6293/06.12.2016 г. по НОХД № 285/2016
г. на Благоевградски окръжен съд и решение № 281/ 16.06.2017 г., постановено по
ВНОХД № 325/2017 г., на САС, потвърдено с решение № 37/21.08.2018 г. по КНОХД №
1246/2017 г. на ВКС.
Както бе посочено по – горе, от ответната страна и
третото лице помагач бе направено възражение
за съпричиняване, бяха събирани доказателства и
съдът дължи произнасяне по него.
В хода на настоящото производство се доказа, че водачът, н
чието МПС починалото дете Я.Р.П. е пътувало, със своето поведение също е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно допуснатата и приета
САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните, починалото дете е пътувало в
скута на водача на процесното МПС, без поставен обезопасителен колан. Лекият автомобил е бил снабден с обезопасителни колани и ако детето е било вързано с колан на столчето не би изпаднало. Съгалсно притета СМЕ от вещо лице Г., която потвърждава отговорите
дадени от вещо лице д-р Й., смъртта на детето се дължи на откритата тежка
черепно-мозъчна травма, която е причинена в следствие изпадането на детето от
автомобила. Долкото няма ангажирано доказателсто, което да опровергава становището на Д-р Й.
дадено в открито заседание, а и доколкото отговорите на оспорената и повторната
експертизи съвпадат, съдът кредитира отговора на д-р Й., с който същия приема, че ако детето е било на задна седалка
със съответните по закон изисквания за оборудване на столчето, тогава твърде
вероятно щеше да има травматични увреждания, но нямаше да бъдат в толкова тежко
състояние, особено черепно-мозъчна травма.
Съгласно
константната крактика на ВКС, задължителна за
настоящата инстанция, доказателствената тежест при
направено възражение за съпричиняване е на страната,
направила това възражение, в случая за ответника. За да се приеме за доказано
възражението за съпричиняване е достатъчно да бъде
доказано поведение от страна на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Не е необходимо това поведение да е противоправно
или виновно, достатъчно е то да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. В
случая, пред вид механизма на ПТП, леталният изход за пътника, возещ се в скута
на водача на ПТП, е бил обусловен в значителна степен от обстоятелството, че
тялото на детето е имало възможност за свободно движение в купето на
автомобила, поради непоставен предпазен колан и неизползване на предвиденото от
закона детско обезопасително столче.
Наред с това, по
безспорен начин от приложените по делото констативен протокол и решения на
наказателния съд, се установи, че в автомобила към момента на настъпване на ПТП
е била майката на починалото дете – С.В.Б., която с действията си е нарушила
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от СК, която й вменява задължението, в
качеството й на родител да осигурява постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете, с
което е допринесла за настъпването на леталния изход, като се е съгласила детето
й да се вози на предната седалка в скута на водача на МПС, без поставен обезопасителен колан. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителски права отговарят за
вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат предвид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищец, съобразени с процента на съпричиняване.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Съдът съобрази момента на увреждането, възрастта на
починалия (4-годишен), икономическата обстановка в страната (2014 г.),
доказаните болки и страдания, а именно: ищецът е бил много близък и привързан
към починалото си дете, както и детето към него. Бил е всеотдаен баща и не
можел да преодолее загубата. Няма семейство след смъртта на детето му.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца вследствие
смъртта на сина му, техния
вид, интензитет и продължителност, и като приложи принципа за справедливост, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищеца е необходима сума в размер на 150 000 лв.
Съдът приема наличие на съпричиняване
досежно вредоносния резултат в размер 50 %, пред вид
което намира, че посочената сума 150 000 лв. следва да бъде намалена до размер 75
000 лв.
Съдът счита, че при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на
увреждането – чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се
изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите
суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на
увреждането - 13.09.2014г., до окончателното изплащане.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск е основателен и доказан за сумата 75 000 лв. и за тази сума следва да бъде
уважен, като до пълния предявен размер - 250 000 лв. следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Пред вид изхода на първоначално предявения иск, съдът намира за основателен
е и приетия за съвместно разглеждане от обратен иск.
Събраният по делото доказателствен
материал (решение № 281/ 16.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 325/2017 г., на САС,
решение № 37/21.08.2018 г. по КНОХД № 1246/2017 г. на ВКС и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 41 от 14.09.2014 г.) удостоверява, че към
момента на инцидента ответникът по обратния иск е бил алкохолно повлиян. Това
обстоятелство поражда правото на застрахователя да упражни регресните
си права спрямо делинквента при условията на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).
По тези съображения съдът
счита, че обратният иск следва да бъде уважен в размера, в който е предявен от
ответника против третото лице – помагач – 30 000 лв., частичен иск от
сумата 250 000 лв.
По разноските:
Тъй като ищецът е освободен от внасянето на държавна
такса и разноски по делото, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 800 лв.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, претендира
присъждане в полза на адвоката възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв
във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. По делото липсва
договор между ищеца и адвоката, по силата на който да е уговорено безплатно
представителство, с оглед на което, съдът не присъжда исканото възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлителната част от иска, с
оглед на което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 327,99 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 24 599,98 лева,
доколкото липсва възражение от страна на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника възражение.
Ответникът по обрания иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по обрания иск 1000 лева – представляващи разноски за особен
представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:*** да заплати,
ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Р.Я.П., ЕГН ********** чрез
адв. Н.Н.Д. - САК, със съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Я.Р.П., починал при ПТП, настъпило на
13.09.2014 г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2014 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен
размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.
„Б.И.“
АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:*** да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Я.П. да заплати на ответника З.
„Б.И.“ АД адвокатско
възнаграждение в размер 24 599,98 лв.
с ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и 327,99 лв. разноски, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА В.К.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****** сумата 30 000 лв.
– частичен иск от сумата 250 000 лева, на основание чл. 274 от КЗ, законна
лихва върху нея от 13.09.2014 г. до цялото й изплащане и 1 000 лв.
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач
на ответника В.К.К.,
ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: