№ 48
гр. Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430106211 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса на
застраховането.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г***
представляван заедно от **** и ****, съдебен адрес: гр. *** адв. Я.К. ***
против АНГ. ЦВ. АНГ. ЕГН:********** адрес: *** в която се твърди
следното : на основание чл. 557, ал. 1, т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане
***,изплатило по щета № ***г. обезщетение за имуществени вреди за в
размер на 1 373.80 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 16.01.2017г. около
14:35ч в гр. ***” *** собственост на ***.
Виновен за катастрофата е ответникът АНГ. ЦВ. АНГ., която
управлявайки л.а „Ф*** при движение по кръстовище с ул. *** не спира на
пътен знак Б1 и удря правомерно движещия се л.а „***, като така причинява
процесното ПТП.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът
управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
1
„*** към часа на ПТП.
Ответникът е поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но плащане4
не е извършено.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание
чл.558 ал. 7 от Кодекса за застраховането да осъди ответника да заплати на
*** исковата сума от 1 373.80лв., представляваща изплатеното от *** по щета
№110411/ 25.05.2017г. обезщетение ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане на сумата, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е депозиран писмен отговор от АНГ. ЦВ. АНГ., с който искът
се оспорва и се твърди следното : на 08.12.2016г. започнал работа по трудов
договор като „*** в „Хе***. Като шофьор, по нареждане на ***, всеки ден
управлявал различен служебен автомобил, с който карал стока на клиенти.
На 16.01.2017г., отново по нареждане на *** - *** инцидентно се
качил на служебния л.а. ***. Не погледнал документите на автомобила дали
са редовни, тъй като знаел, че всичко документално е наред. Впоследствие
разбрал, че застраховката била изтекла на 06.01 2017г.
Не е извършил виновно управление на автомобил без задължителна
застраховка „ГО”, неумишлено се качил да управлява служебния автомобил,
като разчитал единствено и само на съвестта на работодателя да си държи
колите в изправно състояние за управление от работниците му.
По тази причина, след настъпване на въпросното ПТП, за което не бях
виновен, но заради липсата на застраховка „ГО” понесъл цялата отговорност,
органите на МВР му съставили АУАН №910792/16.01.2017год. за
причиненото ПТП, а Наказателното постановление за липсата на валидна
застраховка „ГО” по ***г, било издадено на името на представляващия „***.
Като доказателство за твърденията си представя копие от АУАН и издаденото
срещу него Наказателно постановление, от които е видно, че няма наложено
административно наказание за управление на автомобил без валидна
задължителна застраховка „ГО”.
След случая на 03.02.2017г. напуснал работа, тъй като отказал да
понася глоби за небрежното отношение на фирмата към служебните
автомобили и към работниците там.
2
Счита, че предявеният регресен иск е насочен неправилно срещу него,
тъй като няма издадено Наказателно постановление за налагане на глоба в
тази насока, което е основание за неоснователност и недоказаност на иска.
Относно начина на настъпване на въпросното ПТП навежда доводи и
заявява, че в тази връзка е заплатил глобата по издаденото срещу него
наказателно постановление.
Относно размера на вредите, които се претендират счита, че са
завишени, тъй като посочените части към м.януари 2017г. не са били на
такива високи цени.
В о.с.з. ищецът се преидставлява от адв.Я.***, която поддържа иска и
навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът се явява лично и се представлява от адв.И.Н.,
назначен по реда на ЗПП. Оспорва иска като недоказан по отношение
вредите.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона , приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Искът е допустим, а по същество основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
От представения протокол за ПТП №1636102 от 16.01.2017год., се
установява, че на същата дата в 14,35часа в гр. Плевен, ответникът,
управлявайки лек автомобил Форд Транзит с **** при движение по
кръстовище с ***, не спрял на пътен знак Б1 и ударил правомерно движения
се л.а. Пежо, като по този начин причинил ПТП. Не е спорно, че
управляваният от ищеца лек автомобил е собственост на „*** В протокола
изрично е отбелязано, че виновният водач не е представил застраховка "***
/л.5/.
Представени са уведомление за щета от 25.05.2017год. №110411,
доклад по щетата, заключителна техническа експертиза по щета, опис на
претенциите. С експертиза стойността на щетите по автомобила Пежо е
оценена на 1373,80лв. и това определено обезщетение е изплатено на
собственика на увредения автомобил по банков път на 03.07.2017год. /л.23 от
делото/. До ответника е изпратена и връчена с куриерска служба Спиди
3
регресна покана изх. №23.01.2018год. за възстановяване на изплатеното
обезщетение.
Не се спори, а това се установява от съобщението, изпратено от *** до
ИД на *** /6/, респ. и от представени с отговора от ответната страна писмени
доказателства, че във връзка с настъпилото ПТП на ответника е издадено
наказателно постановление на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5, пр.4
от ЗДП, влязло в сила на 29.03.2017год., а срещу Д.*** е издадено
наказателно постановление на основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ –
т.к. лекият автомобил, причинил ПТП е собственост на ЮЛ.
Безспорно се установява, че процесното пътно-транспортно
произшествие е причинено от ответника, който е управлявал автомобила без
сключена застраховка "***. Безспорно е, че ищецът е заплатил обезщетение
на увреденото лице. Налице са следователно предпоставките на чл.558 ал.7 от
КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и ликвидационните разходи.
Съгласно чл.100 т.3 от ЗДП водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи документ за сключена задължителна застраховка "*** на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява. В
съдебната практика се възприема принципът, че трето лице, на което
законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството
„застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС
– макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен
собственикът на съответното МПС. При задължителната застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователният интерес е
налице само по отношение на лицата, които притежават или ползват МПС на
законно основание. Обект на застраховане по задължителната застраховка
„гражданска отговорност” е отговорността на застрахованите лица за вреди,
свързани с притежаването или използването на МПС. Разграничението
„притежаване” и „използване” е направен от законодателя на база
субективния критерий на ползващия се от застрахователното покритие, който
бива собственик на МПС или лице, което управлява чуждо МПС - в
съответствие с този извод е определението за „застраховано лице”. Доколкото
отговорността на застрахователя е функционална, т.е. произтича от деликтно
поведение на застрахованото лице, то дължимата от застрахователя
отговорност е за вредите, причинени от собственици, държатели, ползватели
4
и/или водачи на МПС, причинени на трети лица по време на движение и
работа с МПС, т.е. при управление на МПС - арг. и от §1, т.35 от ДР на КЗ, в
която се съдържа дефиниция на понятието „автомобилист”. Следователно със
застрахователна закрила се ползват както собствениците, така и
несобствениците, като под „ползвател” законът има предвид несобственик,
който управлява автомобила. Съгласно трайната практика на Върховния
касационен съд, за упълномощаването на водача на МПС не се изисква
писмена форма за действителност. Упълномощаването може да бъде
извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в
предоставяне на фактическата власт върху автомобила, чрез предаването от
собственика на талона, ключовете, както и на полицата по застраховката „***.
Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя
представителна власт по смисъла на чл.36 от ЗЗД, а че му се предоставя власт
за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо
в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично (писмено или
устно) или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на
застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за
застраховани. (Решение № 13/01.03.2010г. по т. д. № 481/2009г. на ВКС, I TO
; Решение № 137/03.11.2009г. по т. д. № 350/2009 г. на ВКС, TO ; Решение №
156/25.01.2010г. по т. д. № 393/2009г. на ВКС, I TO, Решение №
148/24.11.2009г. по т. д. № 167/2009г. на ВКС, I TO, Решение №
139/07.10.2009г. по т.д. № 405/2009г. на ВКС, IІ TO, Решение №
122/25.10.2010г. по т.д. № 1057/2009г. на ВКС, I TO постановени по реда на
чл.290 ГПК).
Съдът счита, че е налице в пълнота и фактическият състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение поведението
на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от
ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца
сумата от 1373,80 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба в съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца е възникнало правото
да претендира заплащане на сумата 1373,80 лв., поради което предявеният
иск е основателен и следва да се уважи изцяло. Настъпването на вредите по
лекия автомобил Пежо, причинно – следствената връзка, като резултат от
деянието, извършено от ответника, конкретния вид вреди и тяхната стойност
5
е установен по делото с надлежни доказателства, които не са оспорени от
ответната страна по съответния ред, респ. няма искания за попълване на
делото с други доказателства. В тази връзка наведените от адв.Н. доводи са
несъстоятелни.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер, а именно за внесена
държавна такса – 54,95лв.
По искане на ответника на същия е предоставена правна помощ.
Поискал е освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, но такива
съдът не е възлагал да извършва, няма извършени, поради което приема, че не
дължи и понастоящем произнасяне по това искане. С оглед изхода на делото,
ответникът следва да заплати направените от насрещната страна разноски,
т.к. исковата претенция е напълно уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.588 ал.8 вр. ал.7 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
АНГ. ЦВ. АНГ., ЕГН ********** адрес: с. *** общ. **** ДА ЗАПЛАТИ на
Г*** представляван заедно от **** и ****, съдебен адрес: гр. **** адв. Я.К.
*** сумата 1373,80лв., представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди на собственика на л. а. Пежо 205 с ДК № ЕН 1323 ВХ,
увреден на 16.01.2017год. по вина на ответника, който управлявал л. а.****,
без сключена застраховка "***, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 29.09.2021год. - датата на подаването на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК АНГ. ЦВ. АНГ., ЕГН
********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г*** представляван заедно от ****
и ****, съдебен адрес: гр. **** адв. Я.К. *** направените разноски по делото
в размер 54,95лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6