Р Е
Ш Е Н
И Е № 126
гр.Пловдив,07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на пети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №629/2017 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителен
иск с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр.
с чл.535 от ТЗ.
Ищецът
Й.И.П. твърди,че на 09.07.2015 г. ответникът Л.В.К. е издал запис на заповед,с
който безусловно и при съдържание на уговорка „без протест” се е задължил да му
заплати сума в размер на 48 800 лв.,с падеж на това задължение-30.09.2015
г.,с място на плащане в гр. *** /**/-адвокатска кантора на адв. ***.Твърди,че
този запис на заповед е редовен от външна страна и притежава изискуемите
реквизити,отговаряйки на изискванията на чл.535 от ТЗ за форма и
съдържание,както и че плащането по него е станало изискуемо на 30.09.2015
г.,когато е настъпил падежът на поетото с него парично задължение,без да е
необходимо предявяване на ценната книга поради определения падеж на конкретна
дата.
Ищецът
твърди още,че към датата на подаване на настоящата искова молба,въпреки
настъпилия падеж,ответникът не му е заплатил подлежащата на установяване като
дължима в настоящото производство сума от 38 800 лв.,представляваща
частична претенция на ищеца за вземане по процесния запис на заповед в пълен
размер от 48 800 лв.В тази връзка ищецът заявява,че на 28.04.2017 г.-преди
да е изтекъл специалния тригодишен давностен срок за упражняване на правата по
ценната книга,на основание чл.417,т.9 от ГПК ищецът подал в РС-Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
38 800 лв.,представляваща частична претенция за вземане по записа на
заповед,издаден на 09.07.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от
776 лв. държавна такса и 1380 лв. адвокатско възнаграждение.Твърди се още,че за
тези суми била издадена на 02.05.2017 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6470/2017 г. по описа на РС-Пловдив,а на
03.05.2017 г. е бил издаден и изпълнителен лист по същото дело.В срока по
чл.414 от ГПК ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение,поради
което в срока по чл.415 от ГПК и на основание чл.422,ал.1 от ГПК ищецът
заявява,че за него е налице правен интерес да предяви процесния иск.
Предвид
горните твърдения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което да се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника Л.К.
в размер на 38 800 лв.,представляващо частична претенция за вземане по
запис на заповед в пълен размер от 48 800 лв.,издаден на 09.07.2015 г.,с
дата на падеж-30.09.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда-28.04.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането,а също и да му бъдат присъдени сумите в размер на 776 лв. държавна
такса и в размер на 1380 лв. адвокатско възнаграждение,представляващи разноски
по ч.гр.д.№6470/2017 г. по описа на РС-Пловдив.Моли да му се присъдят и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
Л.В.К. е подал в законния срок и чрез пълномощника си-адв. ***писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил процесния иск изцяло-по основание и
размер.Моли същият да се отхвърли като неоснователен.В тази връзка излага в
отговора си следните основни възражения:
Оспорва
авторството и истинността на процесния запис на заповед,като твърди,че няма
спомен да го е подписвал като издател и да е поемал задължение по записа в
полза на ищеца и не е имало причина и нужда от това,защото няма никакви лични
правоотношения с ищеца,не е искал и не е получавал от него паричен заем,не е
причинявал с действията си деликт,който да обезпечава и погасява със заплащането
на записа на заповед,нито има възникнало друго каузално правоотношение,което да
бъде обезпечавано със същия запис.Оспорил е в отговора си автентичността на
записа на заповед предвид поддържанто там твърдение,че документа не е подписан
от него като „издател“.
На второ
място,при условие на евентуалност-в случай че съдът приеме и се докаже
валидността и редовността на записа на заповед от външна страна,ответникът е
заявил възражението,че записа на заповед е нищожен като издаден без предмет и в
противоречие на закона.В тази насока ответникът излага аргумента,че въпреки
едностранния характер на сделката,представляваща запис на заповед,то абсолютно
абстрактна сделка няма и всеки един запис на заповед е обусловен от случило се
или случващо се по едно каузално правоотношение.Дали ще играе ролята на
обезпечаване на точното и навременно изпълнение при даден заем,или на
изпълнението при разсрочено плащане на продажбата на вещ,или обезпечаване и
подсигуряване на обезвреда при деликт,винаги съществува според ответника
обективна причина за издаването на записа на заповед.С оглед на това ответникът
счита,че ако не се посочи такава причина в рамките на исковото производство по
установяване дължимостта на вземането по записа на заповед,след процедурното
заявяване в рамките на заповедното производство,то записът на заповед би бил
нищожен поради липса на предмет и основание за неговото издаване.Освен това
сочи,че заявената искова претенция е в по-малък размер от 38 800 лв.
спрямо пълния размер на сумата от 48 800 лв. по записа на заповед,което
според него обуславя наличието на някакво изпълняващо се правоотношение между
страните по делото,по което вече са платени 10 000 лв.
Ответникът
заявява още в отговора на ИМ,че единствените допирни точки между него и ищеца
са правоотношенията,възникнали по повод действието на договор за наем на
механизация от 04.05.2015 г.,сключен между „Левитранс”ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК
*********-дружество,в което ответникът * и „Агротранс
87”ЕООД-гр.Раднево-дружество *** Й.П..И ако записът на заповед е бил издаден
при и по повод на там случили се
правоотношения,то ответникът твърди,че те са изпълнени изцяло и са погасени или
обезпечителната нужда е отпаднала.
И
най-накрая ответникът поддържа аргумента,че случващото се със заявяването на
претенцията по записа на заповед води не само до неоснователно обогатяване на
адресата на същия запис за сметка на поемателя,но и счита,че изваждането на
„отношенията”,при които записа на заповед е издаден извън действителните
такива,е откровена измама,която следва да бъде разследвана наказателно.
По тези
съображения ответникът е поискал в отговора си на исковата молба,предявеният
срещу него иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
В допълнителната
си искова молба ищецът е изложил доводи срещу поддържаните в отговора на
ответника възражения.Поддържа отново,че процесния запис на заповед отговаря
напълно на изискванията на чл.535 от ТЗ и във връзка с направеното от ответника
оспорване авторството и истинността на документа,ищецът заявява,че ще се ползва
от процесния запис на заповед.
На
следващо място ищецът счита за неоснователно и противоречащо на съдебната практика становището на
ответника,че ако ищецът не посочи причина за издаване на записа на заповед в
рамките на исковото производство по чл.422 от ГПК,същият запис на заповед би
бил нищожен.Подробните си доводи в тази насока ищецът е развил в допълнителната
искова молба.
Ищецът
сочи още в допълнителната си искова молба,че не е извършвано каквото и да е
плащане на задължението по процесния запис на заповед и изобщо не е твърдял,а
ответникът се е заблудил,че частичната претенция от 38 800 лв. по записа
на заповед означава,че остатъкът от 10 000 лв. до пълния размер от
48 800 лв. е погасен чрез плащане.Също така счита за неотносими към
предмета на спора сочените от ответника търговски правоотношения между трети за
настоящото производство юридически лица.
В отговора
си на допълнителната искова молба,ответникът Л.К. е заявил,че поддържа
възражението си,че записът на заповед е евентуално издаден във връзка с едно
каузално правоотношение,като вид „гаранция” за изпълнение на договор между две
дружества-така,както е заявено в писмения отговор на първоначалната
ИМ.Заявява,че поддържа и становището си,че абсолютно абстрактен запис на
заповед не може да има и такъв би съставлявал нищожно изявление.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по де лото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По приложеното
ч.гр.д.№6470/2017 г. по описа на РС-Пловдив,XIX-ти гр. с-в,е издадена заповед №3863 от
02.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК,с която е разпоредено Л.В.К. като длъжник да заплати на Й.И.П. в
качеството му на кредитор сумата от 38 800 лв.,представляваща част от общо
дължима сума,възлизаща в пълен размер на 48 800 лв.,по запис на заповед,издаден
на 09.07.2015 г. в гр.Пловдив,съдържащ клауза „без протест“,с падеж-30.09.2015
г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.04.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 2156 лв. разноски по
делото.Въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист №4698
от 03.05.2017 г.,а впоследствие на датата 18.08.2017 г. длъжникът по заповедта-Л.К.,е
подал възружение срещу нея по чл.414 от ГПК.Възражението е подадено в законния
14-дневен срок,като се има предвид представеното по частно гражданското дело
доказателство,че заповедта е връчена на длъжника на датата 08.08.2017 г.,и с
оглед на това възражение заповедният съд с разпореждане от 30.08.2017 г. е
указал на кредитора Й.П. /настоящ ищец/,че може да предяви иск за установяване
на вземането си срещу длъжника Л.К. /настоящ ответник/ в едномесечен срок от
получаване на съобщението,като довнесе дължимата държавна такса.Съобщението с
тези указания е връчено на ищеца на датата 15.09.2017 г.,а процесният
установителен иск е предявен пред настоящия съд на датата 13.10.2017 г.,т.е. в
указания от заповедния съд и определен от закона едномесечен срок.
Предвид
гореизложените обстоятелства,съдът намира,че са налице всички
предпоставки,обуславящи допустимостта на предявения в настоящото съдебно
производство установителен иск,а именно-наличието на издадена и необезсилена
заповед за изпълнение за исковата сума,идентичност на основанията на вземанията
по заповедта и по предявения иск,наличието на подадено от ответника възражение
по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и то в законоустановения срок и
още-предявяването на самия иск от кредитора и срещу длъжника по заповедта,както
и предявяването му в дадения от съда и законоустановен едномесечен срок.Предвид
допустимостта на иска,същият подлежи на разглеждане по същество.
По
съществото на процесния установителен иск:
Записа
на заповед,на който се основава иска,е представен в заверено копие с исковата
молба,а оригинала на същия се намира в кориците на приложеното ч.гр.д.№6470/2017
г. по описа на РС-Пловдив.Записа е издаден на 09.07.2015 г. в гр.Пловдив и с
него издателят Л.К. се е задължил безусловно да заплати на Й.И.П. /ищеца/
сумата от 48 800 лв.,като падежа на паричното задължение е на 30.09.2015 г. в
17,30 часа,а мястото на плащане е ** ул.***
/**/-адвокатска кантора ***“.В записа е отразено още,че издателят се задължава
като платец да заплати горепосочената сума на падежа,без да е необходимо
предявяване за плащане и без протест.
От
външна страна записът на заповед,издаден на 09.07.2015 г.,е редовен и съдържа
всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ.В отговора на исковата молба
ответникът е противопоставил възражението,че процесния запис на заповед не е
подписан от него и с оглед на това е оспорил автентичността на документа /а
оттам и неговата истинност/.Предвид това съдът е открил производство по чл.193
от ГПК по оспорване автентичността на процесния запис на заповед и е указал на
ответника,че по арг. на противното от разпоредбата на чл.193,ал.3 от ГПК същият
носи доказателствена тежест за установяване неистинността на оспорения частен
документ,тъй като формално /външно/ този документ носи неговия подпис.Заедно с
това съдът е назначил съдебно-графологична експертиза по искане на ответника,за
да бъде проверена автентичността на положения в записа на заповед подпис на
лицето,сочено като издател на записа.Впоследствие обаче,в съдебното заседание
на 10.07.2018 г.,ответникът чрез пълномощника си адв. И. е направил
изявление,че не поддържа искането си за съдебно-графологична експертиза и с
оглед на това съдът е отменил определението си,с което е допуснал
експертизата.При това положение,като краен резултат,заявеното от ответника
оспорване автентичността на положения в записа на заповед подпис за „издател“
остава недоказано,с оглед на което съдът приема същия подпис за автентичен,т.е.
положен от физическото лице,сочено в документа като автор на подписа.Оттук се
налага и извода,че ответникът не доказва неистинността на оспорения от него
документ и затова последния следва да бъде приет за истински-автентичен и
обективиращ изложеното в съдържанието му волеизявление на неговия автор,т.е. на
ответника по делото.
Ответникът
е заявил и възражение,че записа на заповед е нищожен като издаден без предмет и
в противоречие на закона,обосновавайки това възражение с аргументите,че не
съществува никаква обективна причина за издаването на записа на заповед и
липсва каквото и да е каузално правоотношение между страните,във връзка с което
да е издаден същия,а според ответника,въпреки че записа на заповед е абстрактна
правна сделка,то винаги следва да съществува някакво каузално правоотношение,по
повод и във връзка с което да е издаден същия.Това възражение съдът счита за
неоснователно.Дори и житейски да е несъмнено,че винаги един запис на заповед се
издава във връзка с конкретни каузални отношение между издателя и поемателя
му,то тези отношения се намират извън съдържанието на ценната книга и не са
условие за действителност на менителничния ефект.С оглед на това в производството
по чл.422 от ГПК ищецът-заявител в заповедното производство,на първо място е
необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на заповед от външна
страна,като не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение
във връзка с което е издаден записа на заповед.В това производство каузалното
правоотношение подлежи на изследване и доказване,само ако е въведено от някоя
от страните,като доказателствената тежест за установяването му,респективно
неговата връзка със записа на заповед,служещ като основание на иска по чл.422
от ГПК,лежи върху страната,въвела същото правоотношение в процеса по посочения
иск /в този смисъл са задължителните указания,съдържащи се в т.17 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.Предвид изложеното аргументите на ответника,на които се основава заявеното
от него възражение за нищожност на записа на заповед,са неоснователни,съответно
на което е неоснователно и самото му възражение за нищожността на записа на
заповед.
На
следващо място,ответникът поддържа довода,че заявената искова претенция е в
по-малък размер от 38 800 лв. спрямо пълния размер на сумата от
48 800 лв. по записа на заповед,което според него обуславя наличието на
някакво изпълняващо се правоотношение между страните по делото,по което вече са
платени 10 000 лв.И този довод е неоснователен.Фактът,че ищеца заявява
само част от дължимата по записа на заповед сума изобщо не е е индиция за
съществуването на някакво „изпълняващо се правоотношение между страните по
делото,по което вече са платени 10 000 лв.“Дали заявителят в заповедното
производство,респективно-ищецът в производството по чл.422 от ГПК,ще претендира
цялата сума по съответния документ по чл.417 ГПК,служещ като основание на
заявеното вземане,или ще заяви само част от сумата,е въпрос на негова свободна
воля,без да е необходимо съдът да изследва и преценява причината,мотивирала
ищеца да предяви частичната претенция.Такава преценка би се наложила,при
положение,че самият ищец е изложил обстоятелства за обосноваване на частично
заявения размер,но принципно той не е длъжен да прави това.Освен изложеното,щом
като ответникът поддържа твърдението,че заявяването само на част от дължимата
по записа на заповед е резултат от вече осъществено частично изпълнение-било то
по самия запис на заповед,било по някакво каузално правоотношение,имащо връзка
с издаването на записа,то е негова доказателствената тежест да установи това
изпълнение.А в случая ответникът не ангажира никакви доказателства,които да
установяват,че част от сумата по записа на заповед е платена,респективно-че
такова частично плащане е извършено по стоящо извън ценната книга,но имащо
връзка с нея каузално правоотношение.
Ответникът е
заявил още,че единствените допирни точки между него и ищеца са
правоотношенията,възникнали по повод действието на договор за наем на
механизация от 04.05.2015 г.,сключен между „Левитранс”ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК
*********-дружество,в което ответникът * и „Агротранс 87”ЕООД-гр.Раднево-** Й.П..И
в тази връзка същият поддържа възражението,че записа на заповед евентуално е
издаден във връзка с тези правоотношения,като вид „гаранция“ за изпълнението на
въпросния договор между двете дружества и твърди,че гарантираното със записа
изпълнение е вече осъществено,а с това е отпаднала и обезпечителната функция на записа на заповед.С тези си
твърдения ответникът практически е посочил конкретно каузално правоотношение
като такова,във връзка с което е издаден процесния запис на заповед,макар и да
заявява,че от негова гледна точка такава връзка е само евентуална /в
смисъл-предполагаема/.И щом като такова конкретно правоотношение е посочено от
страна в настоящия процес,то съществуването му и неговата връзка с процесния
запис на заповед подлежи на изследване,въпреки позицията на ответника за
„евентуалност“ на тази връзка.
По същество съдът
намира за неустановено процесния запис на заповед да е издаден като „гаранция“
за изпълнение на задължения,произтичащи от
въпросния договор за наем на механизация от 04.05.2015 г.Същият договор
е представен в заверено копие с подадения от ответника отговор на исковата
молба и е видно от съдържанието му,че е сключен между две търговски
дружества-“Левитранс“ЕООД с ЕИК ********* и „Агротранс 87“ЕООД с ЕИК
*********,първото от които наемател,а второто-наемодател по договора.Предмет на
договора е предоставянето под наем на строителна механизация съгласно
Приложение №1,която ще се използва от наемателя съобразно общото й
предназначение за изграждането на обекта,посочен в чл.1,ал.3 от
договора.Или,както е видно от изложеното,касае се за договор,сключен между
трети за настоящия спор правни субекти-търговски дружества,а нито от съдържанието
на договора,нито от други събрани по делото доказателства може да се извлече
извод,че записа на заповед от 09.07.2015 г. е издаден във връзка с този договор
и за обезпечаване изпълнението на определени задължения по същия
договор.Единствено разпитания по делото свидетел В.Ч.заявява,че ответникът Л.К.
подписал запис на заповед в полза на ищеца Й.П. с цел да бъде гарантирано
получаването на някаква сума от собственото на последния дружество „Агротранс
87“ЕООД,дължима от дружеството „Левитранс“ЕООД,където ответникът работел по
трудов договор като „** “ към момента на подписването на записа на заповед.От
показанията на свидетеля обаче не става ясно с категоричност изпълнението на кое точно парично задължение
гарантира записа на заповед,какво е основанието на въпросното задължение и от
кое точно каузално правоотношение произтича,респективно-че се касае за задължение
по сочения от ответника договор за наем на механизация,сключен между горните
две търговски дружества на датата 04.05.2015 г.Освен това,свидетелят има
впечатления за причината,поради която ответникът е издал запис на заповед в
полза на ищеца Й.П. само и единствено от това,което му е казал самия ответник,а
няма лични впечатления от подписването на запис на заповед от ответника,нито от
съдържанието на процесния запис на заповед,съответно-че именно този запис на
заповед е издаден като гаранция на някакви задължения по възникнали между
горните дружества взаимоотношения.Наред с това,от заключението на в.л.В.К.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като безпристрастно и професионално
извършено,става видно,че съгласно данни от НАП ответника Л.К. е бил в трудово
правоотношение с „Левитранс“ЕООД в периода 24.02.2014 г.-13.03.2014 г. на
длъжност „***“ и показанията на св. Ч.,че към момента на издаването на записа
на заповед през 2015 г. ответникът ** в посоченото дружество по трудов договор
на длъжност „**“ противоречат на тези констатирани от вещото лице
обстоятелства.Предвид изложеното,а и като се отчете възможната заинтересованост
на свидетеля с оглед обстоятелството,че ответника е съпруг на сестра му,то
съдът не кредитира показанията на същия свидетел.
С оглед на горните
съображения съдът намира за недоказано процесният запис на заповед да е бил
издаден,за да гарантира изпълнението на определени задължения по сочения от
ответника договор за наем на механизация от 04.05.2015 г.Неустановеността на
връзката на процесния запис на заповед с посочения договор,сключен между трети
за настоящия спор правни субекти,прави излишно проследяването на факта дали и
доколко са изпълнени задълженията по същия договор от страна на дружеството
„Левитранс“,но следва да се спомене,че и
въпросното изпълнение /погасяване на парични задължения/,твърдяно от
ответника,не се доказва по настоящото дело.Ето защо съдът счита за недоказано
процесният запис на заповед да е относим към въведеното от ответника каузално
правоотношение.
Като краен
резултат,отчитайки от една стана неоснователността на поддържаните от ответника
възражения срещу процесния иск,а от друга-редовността на процесния запис на
заповед от 09.07.2015 г. като ценна книга,съдържаща всички задължителни
рекивизити по чл.535 от ТЗ и като отчита липсата на доказателства дължимата от
ответника на ищеца сума по записа на заповед да е погасена,съдът намира
разглеждания установителен иск по чл.422 от ГПК за основателен и като такъв ще
го уважи изцяло,като се признае за съществуващо в заявения размер паричното
вземане на ищеца срещу ответника,произтичащо от записа на заповед.Заедно с това
следва да се признае дължимостта и на законната лихва върху главницата от 38
800 лв.,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред съда,а
именно-от датата 28.04.2017 г. до окончателното плащане на същата главница.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2 576 лв. съдебни разноски,направени в настоящото исково производство,от
които 776 лв.-платена държавна такса по процесния иск и 1800 лв.-изплатено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,сключен
на 18.10.2017 г. между ищеца и адв. С.Д..
Предвид
уважаването на процесния иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и
съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС,в тежест на ответника следва да се възложат и
разноските на ищеца за заповедното производство по ч.гр.д.№6470/2017 г. по
описа на РС-Пловдив,XIX-ти гр. състав,които са в общ размер от 2156 лв.,включващ платена държавна такса в
размер на 776 лв. и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лв.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на ищеца Й.И.П. с ЕГН **********
срещу ответника Л.В.К. с ЕГН ********** в размер на 38 800 лв. /тридесет и
осем хиляди и осемстотин лева/,представляващо част от общо дължима
сума,възлизаща в пълен размер на 48 800 лв.,по запис на заповед,издаден на
09.07.2015 г. от ответника в полза на ищеца,с дата на падеж-30.09.2015 г.,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в
съда-28.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,за което вземане в
размер на 38 800 лв. и законна лихва е издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№6470/2017 г. по описа на РС-Пловдив,XIX-ти гр. състав.
ОСЪЖДА
Л.В.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Й.И.П. с ЕГН **********,с
адрес:**** сумата от 2 576 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест
лева/,представляваща направени по настоящото дело съдебни разноски,както да му
заплати и сумата от 2 156 лв. /две хиляди сто петдесет и шест лева/ съдебни
разноски,направени в заповедното производство по ч.гр.д.№6470/2017 г. по описа
на РС-Пловдив,XIX-ти гр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :