Р Е Ш Е Н И Е
№ 70, 14.11.2019г град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият
окръжен съд наказателно отделение
На четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНГЕЛ
ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар : Ж.Христова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от съдия Павлов
ВНЧХД №145 по описа за 2019 година , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от М.Д.М. ***, действаща чрез адв.С.М. ***
против Присъда №60/14.06.2019г. постановена от РС-Омуртаг по НЧХД№206/2018г., с
която съдът е признал С.М.Г., за невиновна в това, че на 12.08.2018 г., в
социалната мрежа „Фейсбук“ и на 14.08.2018г., около 10.00ч. в гр. Търговище,
при условията на продължавано престъпление, чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и публично нанесла обиди на М. М. ***, и я е оправдал по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл. 2, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от
тъжителката М.Д.М. граждански иск срещу С.Г. за сумата в размер на
2 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2, предл. 2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от деня на довършване на престъплението – 14.08.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се твърди,че
присъдата на ОРС е необоснована, незаконосъобразна и немотивирана, като
се моли да бъде отменена, а подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена
за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 пр.2, във вр. с чл.26 ал.1
от НК, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в размер на
2 000лв. ,моли се за присъждане на направените по делото разноски в размер
на 1 412лв. за двете инстанции. Постъпило е и допълнително изложение.
Подсъдимата С.М.Г.,
нередовно призована, не се явява,
представлява се от назначен на
осн. чл.94 ал.1 т.8 от НПК служебен защитник- адв.В.П.. Адв.П. изразява
становище, че жалбата е неоснователна, че обжалваната присъда на ОРС е
правилна, обоснована със законосъобразни
изводи. Моли същата да бъде потвърдена.
Съдът, като провери оплакванията по
жалбата и изцяло правилността на присъдата счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е установена
правилно от ОРС и изводите му в тази насока не се
опровергават. Възприетата фактическа обстановка е
безспорна, тъй като изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Първоинстанционното дело е образувано срещу С. Г.,***, като е предадена на съд по тъжба на М.Д.М. *** за това, че на 12.08.2018 г., в
социалната мрежа „Фейсбук“ и на 14.08.2018г., около 10.00ч. в гр. Търговище, при
условията на продължавано престъпление, чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и
публично нанесла обиди на М.Д.М. *** – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
предл. 2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес е граждански иск
от тъжителката, срещу подсъдимата за сумата в размер на 2 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл. 2, във връзка с чл.26, ал.1
от НК, ведно със законната лихва от деня на довършване на престъплението –
14.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от тъжителката разноски..
С присъдата си по
делото ОРС е признал подсъдимата С.М.Г., за невиновна в това, на 12.08.2018 г., в социалната мрежа
„Фейсбук“ и на 14.08.2018г., около 10.00ч. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление, чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и публично да е нанесла обиди на М. М. ***, и я е оправдал по повдигнатото й обвинение
за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл. 2, във връзка с чл.26, ал.1
от НК. Съдът
е отхвърлил предявения от тъжителката М.Д.М. граждански иск срещу С.Г.
за сумата в размер на 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл. 2, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на довършване на
престъплението – 14.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови така
описаната присъда, съдът е приел от фактическа страна, че С.
Г. е леля на тъжителката – сестра на нейния баща. Семейството на
тъжителката и подсъдимата не били в добри отношения. Подсъдимата С.Г. била
известна и с турските имена С.К.. През 2018г. била сватбата на
тъжителката като в сватбения ден били
направени снимки, които впоследствие
публикувани в социалната мрежа „Фейсбук“. На 12.08.2018г. някои от тях били
копирани и публикувани отново в профил в същата социална мрежа, с потребителско
име „S.K.“ с коментар
написан на турски език, със следния текст в превод на български език: „Абе дъще
М., аз нали ти казах „Който рано става, всеки път може да хване! Който рано се
жени и рано ражда !!! Това пък какво е, да не съм ти казала да хванеш пътя на порното!?
Пази боже…! Аз за авторитета на Д. не ти ли казах веднъж?: Какво ще кажеш а?“
„Приятел“ на тъжителката в социалната
мрежа изпратил снимките и коментара на М.. На последната се обадили и други
„приятели“ от мрежата, тъй като коментарът станал достояние на много хора. М.
приела, че снимките са публикувани и коментара е написан от нейната леля.
Тъжителката била много разстроена, а и притеснена от коментара, тъй като се
опасявала, че заради него може да възникнат конфликти със съпруга й и неговите родители,
в чиито дом вече живеела. Тези свои притеснения тя споделила в телефонен
разговор със св.А.Е., като й казала за публикацията, била много разстроена и
притеснена, поради горепосочените причини и много плакала по време на
разговора. Коментарът станал известен и на родителите на тъжителката и нейната
сестра – св.А. К., на която тъжителката също се обадила, като и при този
разговор много плакала и била много разстроена.
По отношение второто деяние описано в тъжбата, ОРС е
приел, че на 14.08.2018г. майката на тъжителката била в гр.Търговище с другата
си дъщеря – св.А. К.. На центъра на
града, пред съдебната палата двете се
срещнали със св.А.Е., с която св.К. се познавала. След като последната
запознала св.Е. с майка си трите завързали разговор. Докато разговаряли към тях
се приближила подсъдимата. Св.К. я видяла, казала на майка си да тръгват и
двете се разделили със св.Е.. В този момент подсъдимата започнала да крещи,
като викайки питала св.К. и майка й защо я отбягват, защо не искат да
разговарят с нея и дали е защото е казала, че тъжителката е курва и порно
звезда, като заявила пред тях, че тъжителката е курва. Поведението на
подсъдимата се отразило изключително негативно на св.К. и на майка й, на
последната й станало лошо, но двете не отговорили нищо на подсъдимата, а се
отдалечили в посока към близката аптека. Наблизо бил и св.Е., който познавал
както тъжителката, нейните родители и сестра, така и подсъдимата и който станал
свидетел на случилото се и чул казаното от подсъдимата.
За да
приеме за установена и доказана горната фактическа обстановка ОРС е извършил
цялостна оценка на доказателствения материал по делото, като не е дал вяра на свидетелските показания на
св.Е. в частта им, в която същата заявява, че докато крещейки подсъдимата е
питала св.К. защо не искат да говорят с нея и защо я отбягват, е заявила „нали
затова, че публикувах снимки“ не се подкрепят от нито едно от останалите
събрани по делото доказателства. Този извод на съда е правилен и
законосъобразен, имайки предвид, че нито един от другите двама свидетели по
делото не посочва подсъдимата да е заявила това. Правилно съдът не е дал вяра на показанията
на св.К., в частта им в която същата заявява, че за сватбата на тъжителката е
бил нает фотограф, който публикувал направените от него в сватбения ден снимки
в своя страница в социалната мрежа „Фейсбук“ и че подсъдимата ги копирала от
там и ги публикувала в своя профил в същата социална мрежа , тъй като не се
доказват от останалите доказателства по делото. Правилно и съвсем основателно
съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Е., тъй като същите са
последователни и кореспондират с доказателствата по делото. ОРС е извършил
анализ и оценка на точния текст на коментара към процесните снимки, като
правилно е съобразил от приложения към делото превод от турски на български
език, извършен от лицензиран преводач, че в текста липсва израза „порно
звезда“. С оглед на горното,
първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено, че на 12.08.2018г. публикуваните в социалната мрежа
„Фейскбук“ снимки от сватбения ден на тъжителката били копирани и публикувани
отново в профил в същата социална мрежа, с потребителско име „S.K.“ с коментар
написан на турски език, със следния текст в превод на български език: „Абе дъще
М., аз нали ти казах „Който рано става, всеки път може да хване! Който рано се
жени и рано ражда !!! Това пък какво е, да не съм ти казала да хванеш пътя на
порното!? Пази боже…! Аз за авторитета на Д. не ти ли казах веднъж?: Какво ще
кажеш а?“. Безспорно е по делото, че на 14.08.2018г., в гр. Търговище, на
центъра на града, в присъствие на други лица, сред които св.Е. и св.Е.,
подсъдимата крещейки е изрекла думите „курва“ и „порно звезда“ по адрес на
тъжителката, пред майката на последната и нейната сестра – св.К..
Въпреки така възприетото, по делото не се доказва по
безспорен начин, че създадения профил в социалната мрежа „Фейсбук”, с
потребителско име „S.K.“, в който са публикувани процесните снимки и коментара
към тях, счетен от тъжителката за обиден, е създаден и се поддържа именно от
подсъдимата. Правилен е извода на ОРС, че обстоятелството, че потребителят на
този профил е посочил за потребителско име турско – арабските имена на
подсъдимата не е достатъчно да обоснове такъв извод в настоящия наказателен процес.В
тази насока липсват категорични и безспорни доказателства. Правилно ОРС е
приел, че единствените доказателства по делото в тази насока са приложената
разпечатка и твърденията на св.К.. Другите двама свидетели действително
заявяват, че подсъдимата била публикувала снимките и коментара към тях, но от
показанията им става ясно, че това е било заявено пред тях от тъжителката –
пред св.Е. и от нейните родители – пред св.Е. Липсват категорични доказателства
и , че именно подсъдимата е Правилен е и извода, че не е установено по
категоричен и неоспорим начин авторството на подсъдимата по отношение на
процесната публикация. По отношение на второто деяние, в съдебната практика е
безспорно, че изпълнителното деяние в разпоредбата на ч чл. 146, ал. 1 от НК – обида,
се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Независимо от обстоятелството, че
в случая спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение по квалифициран състав на
престъплението, за да е съставомерно деянието следва да е извършено в
присъствие на тъжителката. Правилно ОРС е
отчел, че обидните действия следва да са извършени в присъствие на
пострадалия и да са възприети от него, а т. нар. „задочна“ обида е
несъставомерна. /Вж./ Решение № 159/2015 г. на ВКС „Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет, като тези
обстоятелства не се припокриват с т.
нар. неприсъствена /„задочна”/ обида, която е несъставомерна“. По делото се
установява по безспорен начин, че на 14.08.2018г., в гр. Търговище, в центъра
на града, подсъдимата крещейки на св.К.
и нейната майка, в присъствие на много лица, сред които и свидетелите Е. и Е., изрекла думите „курва“ и „порно
звезда“ по адрес на тъжителката, но не в нейно присъствие, поради което и
деянието е несъставомерно. С оглед на горното,
РС-Омуртаг правилно е обсъдил и взел предвид разпоредбата на чл. 303
ал.2 от НПК , която изисква от съда да признае подсъдимият за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, и разпоредбата на чл. 304 от НПК
която задължава съда да признае подсъдимия за невинен, когато не се установи,
че деянието е извършено от подсъдимия.
В депозираната
жалба се твърди, че присъдата на ОРС е незаконосъобразна , неправилна и
постановена при липса на мотиви. Твърди се, че оценката на събраните по делото
доказателства е извършена едностранчиво
и изключително в интерес на подсъдимата.
Възраженията
в жалбата са неоснователни и недоказани. При постановяване на обжалваната
присъда, ОРС е изложил убедителни мотиви към нея. Видно от същите, съдът е обсъдил детайлно всички събрани
доказателства, като е изложил мотиви
защо едни доказателства кредитира, а на други не дава вяра. В случая не е
необходимо в допълнителна степен да се приповтарят изложените от ОРС мотиви,
защо на едни доказателства дава вяра, а на други –не. В тази насока съдът е бил
детайлно изчерпателен . Правилно съдът е приел, че обвинението и в двете му части не е доказано по
категоричен и безспорен начин. От събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен начин, че създадения профил в социалната мрежа „Фейсбук”, с
потребителско име „S.K.“, в който са публикувани процесните снимки и коментара
към тях, е създаден и се поддържа именно от подсъдимата.Правилно съдът е приел,
че потребителят на този профил - посочил за потребителско име турско –
арабските имена на подсъдимата не е достатъчно да обоснове такъв извод в настоящия
наказателен процес.Приложената по делото разпечатка и твърденията на св.К., не
обосновават категоричен извод в тази насока. По отношение на второто деяние,
ОРС е изложил детайлни мотиви, защо
приема, че не се доказва извършено
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НК. В тази насока съдът правилно
е отчел, че „Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК, изпълнителното деяние
при обидата се изразява в казването или извършването на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Независимо от
обстоятелството, че в случая спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение по
квалифициран състав на престъплението, за да е съставомерно деянието следва да
е извършено в присъствие на тъжителката. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, съгласно която обидните действия следва да са извършени в
присъствие на пострадалия и да са възприети от него, а т. нар. „задочна“ обида
е несъставомерна. Съгласно Решение № 159/2015 г. на ВКС „Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет, като тези
обстоятелства не се припокриват с т.
нар. неприсъствена /„задочна”/ обида, която е несъставомерна“. Горните изводи
на РС са правилни и законосъобразни.
При така установеното, настоящият съдебен състав счита,че присъдата
е правилна , законосъобразна и обоснована. След като правилно и обосновано ОРС
е изяснил фактическата обстановка по делото, правилно е постановил присъда с която
е признал подсъдимата С.Г. за невиновна да е извършила престъплението за което
е била привлечена като обвиняема.
С оглед изложените съображения, ТОС счита, че не са налице основания за
отменяване или изменяване на присъдата в
обжалваната част, поради което същата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от
горното и на основание с чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №60/14.06.2019г., постановена по НЧХД №206 по описа за 2018г. на Омуртагския районен съд, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.