№ 279
гр. Перник, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
и прокурора А. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Гражданско дело № 20231700100045 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За ищеца се явяват младши адв. М.К и П.С..
За прокуратурата на Република България се явява прокурор А..
Младши адвокат К. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Младши адвокат К. - Поддържаме исковата молба и направените
доказателствени искания. Молим да ни удължите срока за съдебното удостоверение, за
да можем да го представим до Главна дирекция по изпълнение на наказанията, тъй
като считаме, че то е необходимо с цел конкретно да се прецени колко дни ищецът е
изтърпял мярка за неотклонение ищецът с оглед изключителната продължителност,
тъй като става дума за фактическа сложност почти шест годишен арест. Моля да
допуснете двамата свидетелите при режим на довеждане.
Адв. С. – Поддържаме молбата. Настояваме за съдебното удостоверение. Моля
да се разпитат доведените от нас свидетели.
Прокурорът – Оспорвам молбата. Не възразявам да бъдат разпитани поисканите
двама свидетели в днешното съдебно заседание.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна. Предявени са два обективно
съединени иска, от които първият по чл. 2, ал. 1, т. 1 предложение 1 от ЗОДОВ и
1
вторият по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Претендирата сума е една обща в размер на 30 000 лв., поради което съдът
покани процесуалните представители на ищеца да конкретизират двата си иска за
каква сума се отнася всеки от тях.
Младши адвокат К. - Относно първия обективно съединен иск по чл. 2, ал. 1, т.
1 от ЗОДОВ претендираме сумата от 20 000 лв., а относно втория обективно съединен
иск по чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ претендираме 10 000 лв.
Прокурорът – Мисля, че молбата е конкретизирана и следва да се допусне
конкретизация на исковата молба.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска конкретизация на исковата молба.
Дава възможност на страните да следващото съдебно заседание да представят
писмените данни, с които същите следва да се снабдят основа на издаденото им
съдебно удостоверение.
Допуска конкретизация на доклада на съда като номера и годината на делото да
се четат 45 /2023 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Името на ищеца да се чете А. М..
Допуска да бъдат разпитани в качеството на свидетели Н. М. и А.Д..
Сне самоличността на свидетелката, както следва:
Н. М., с разрешение за пребиваване № ********* от 24.07.2020 г., родена на
2907.1978 г. в Армения, гражданка на Армения, с ЕГН: **********. Сестра съм на
ищеца. Желая да бъда свидетел.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да
говори истината.
На въпроси на младши адвокат К..
Свидетелката М. - Аз познавам А. като жизнерадостен, общителен, добър човек.
С него всеки ден се чуваме поне по два пъти най-малко и на свижданията по две
свиждания месечно по 40 минути. В България той е бил задържан само по едно дело.
Беше близо 8-9 месеца в ареста задържан под стража, а домашен арест беше близо
шест години. Когато го задържаха в ареста ние сме ходили при него. Той страдаше и
много мислеше за децата. Имаше промяна у него. След като го преместиха в „домашен
арест“ по често се виждахме с него, беше наистина променен и започнаха проблеми
при него. Започнаха физически и психически проблеми – паник атаки. Беше
психически неустойчив. Имаше проблеми и със сърцето. Докторите казваха минимум
два часа да се разхожда, за да се успокои сърцето. Имаше тромби във вените и
2
докторите обясняваха, че това е от обездвижването и килограмите, които той беше
качил. Тогава той изгуби много приятели, тъй като нямаше достъп да общува с тях.
Когато беше в къщи той се затвори в себе си и не общуваше с хората. Накърниха се
неговите отношения в семейството, защото той имаше много голям промяна, не
можеше пълноценно да общува с децата и фактически нищо не можеше да прави
пълноценно. Той имаше случаи, в които както разговаряхме така започваха да му текат
сълзи от очите и да плаче. Обясняваше ми, че аз не мога да го разбера, че не може да се
разхожда с детето. Повтаряше, че той не може да ходи при майка ни, която беше на
легло. Много бяха причините. Преди задържането беше здрав, прав и работеше. Имаше
собствен бизнес. Той беше управител на фирма, която се занимаваше със сладкарски
изделия. Той страда и сега. Не е преживял тези емоции. Той в момента единствено
живее за децата си. Жена му почина през месец август 2022 г. след като го задържаха
тя психически не издържа. И тя имаше здравословни проблеми. Ходеше на кардиолог
и получи инфаркт, от който почина. Докато той беше в ареста ние помагахме за бизнеса
му за да оцелее, за да изхрани петте си деца, но след като го задържаха в „домашен
арест“ беше доста дълъг период, нямаше как да прави бизнес и всичко изгуби.
На въпроси на адв. С..
Свидетелката М. - Това, че изгуби бизнеса си му се отрази зле. Когато беше
задържан ние започнахме да водим доктори в къщи. Той не можеше да прави нищо.
Водили сме му невролог, кардиолог и съдов хирург. Той се беше затворил и не искаше
да общува с хората. Воденето на делото продължи няколко години, близо шест години.
Той присъстваше на всички заседания, той винаги чакаше да вземат решение да го
пуснат, че вече не издържа в къщи. Преди заседание, когато получеше призовка за
делото той нито спеше, нито ядеше, само пушеше. За децата се грижи сестра ми А.Д. и
аз също им помагам. Децата знаят всичко за баща си. Те виждаха всичко когато
полицията идваше при него и го проверяваха. Той е пример за баща, много е свързан
към децата. Едно време ние бяхме непрекъснато заедно, всичко ни беше общо. След
задържането му само мислеше само за делото, за децата и за здравето си, как да се
лекува. По време на празници ние винаги сме ходили при него. Примерно моето дете,
когато беше бебе на кръщенето него го нямаше.
На въпроси на прокурора.
Свидетелката М. – В момента брат ми се намира в затвора в гр. Бобов дол. Зная
за какво е осъден. Когато беше под „домашен арест“ той се намираше в неговото
жилище в кв. „Мошино“, което е общинско. Това е апартамент, който беше под наем.
Той там живееше заедно със семейството си. Когато той беше под „домашен арест“ ние
го посещавахме почти всеки ден. Аз се притеснявах за здравето му. Снаха ми се
обаждаше и ми казваше, че брат ми се е затворил и не иска да общува. Когато беше под
„домашен арест“ аз водих доктор. Той твърдеше, че не искал да вземе живота на никой
3
и за тоя случай той няма никаква вина. Когато той беше задържан под „домашен арест“
на празниците аз го посещавах. Когато го задържаха майка ми беше на легло и той не
можеше да я види. Майка ми почина с неговото име на устата.
На въпроси на младши адвокат К..
Свидетелката М. – Преди случилото се той се грижеше за неговите родители, а
след това не можеше. Той преди това беше и нашата опора. Ние сме четири деца.
Младши адвокат К. – Нямам повече въпроси към свидетелката.
Адв. С. – Нямам повече въпроси към свидетелката.
Прокурорът – Нямам повече въпроси към свидетелката.
Съдът сне самоличността на свидетелката, както следва:
А.Д. – разрешение за пребиваване № *********, издадено на17.08.2022 г., на 47
години, родена на 07.05.1975 г. в Армения, Арменска гражданка, ЕГН: **********,
сестра на А. М.. Желая да бъда свидетел.
Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да
говори истината.
На въпроси на младши адвокат К..
Свидетелката Д. - А. беше опората за семейството ни, за всички. Той работеше,
занимаваше се с търговия. Имаше много приятели, общуваше с хора. В неговия
съзнателен имот се занимаваше само с търговци и хора. Беше добър баща. Грижеше се
за петте си деца и за майка ни. На нас също обръщаше внимание. Ние с него винаги сме
в добри отношения. Ходили сме на всички свиждания. Децата също ги водим на
свиждане. Сутрин 6.45 ч. се обажда за добро утро на децата, обедната почивка се
обажда понякога, а вечер се обажда също да ги чуе. На 01.02.2015 г. се случи това нещо
и тогава го вкараха в ареста за около 9 месеца. След това той се промени защото
отведнъж децата му останаха без баща. Той изкарваше прехраната на децата си. Той
имаше сладкарница в центъра на Перник, имаше ресторант “Жако” в кв. Изток”, имаше
и книжарница. Той се грижеше и за болната ни майка. Под „домашен арест“ беше
около 6 години. В ареста имаше надежда да си излезе, а като беше под „домашен
арест“,който продължи много дълго и той изгуби надежда и се затвори в себе си. Той
се чувстваше невинен, а го обвиняваха за това нещо, което се случи. Той започна
психически атаки и се затвори в себе си. Не можеше да се грижи за семейството си и за
децата. Не можеше да излезе да си види болната си майка и приятелите си. Не можеше
да види сестрите по празниците. Не можеше да ходи на доктор. Появиха се много
проблеми. От нерви и от стрес започнаха да му падат зъбите и да го болят. Имаше
херния, разширени вени и високо кръвно. Приятелите му се отдръпнаха. Той имаше
много приятели, а като остана самотен, спря да общува и от нерви му се насълзяваха
очите. Самотата да е затворен в една стая му нарушаваше психиката, напълня и качи
4
много килограми. Като качи килограмите се появиха всички тези здравословни
проблеми. Той докато беше в ареста си загуби работата и всичко, което беше градил в
съзнателния си живот. Той не искаше да контактува с никой и беше затворен в себе си.
След работа аз постоянно го посещавах в тях. Аз не съм засичала да идват негови
приятели. Той не искаше да общува с никого, той се срамуваше. Той беше изнервен
спрямо жена му и децата. Заяждаше се и не искаше да говори и изпадаше в конфликт.
Той не можеше да им даде пари за сладолед, за училище и за екскурзия. Аз съм ходила
на Нова година при него, но той не можеше да излезе. Ходила съм и на рождени дни.
Той не можеше да отиде при майка ни. Това е традиция на Нова година да ходим при
майка ни. Той не можеше да присъства на тържества, абитуриентски балове, сватби.
Той беше затворен в един кръг, като не знаеше кога ще излезе. Делото продължи от
началото 2015 г. до есента на 2021 г. Беше ден на Перник 19.10.2021 г., когато го
вкараха в затвора. По делото имаше почти всеки месец съдебно заседание. Той преди
съдебното заседание се надяваше съда да го признае за невиновен. Когато това не се
случваше той се чувстваше много зле, затваряше се в себе си.
На въпроси на адв. С..
Свидетелката Д. - Той сега много мисли за децата, защото тези малолетни деца
останаха без родители. Той не е до тях да ги възпитава. Той много мисли за децата. Те
загубиха и майка си и баща си. Изведнъж останаха без родители. Аз се грижа за трите
малолетни деца и те живеят в моя дом. Двете големи живеят на квартира в гр. София и
работят като сервитьорки.
На въпроси на прокурора.
Свидетелката Д. – Присъдата на брат ми е осем години лишаване от свобода.
Той в момента е в затвора и зная, че времето през което е бил в домашен арест ще му се
приспадне от лишаването му от свобода. Той умира за децата си, той без тях не може
да диша. Винаги сме имали контакти с брат ми и преди и сега когато е в затвора. Сега
виждам брат ми два пъти месечно, а когато беше под „домашен арест“ всяка вечер
ходех след работа при него.
Адв. С. - Нямам повече въпроси към свидетелката. Към момента нямам други
доказателствени искания.
Младши адвокат К. – Нямам повече въпроси към свидетелката. Представям
списък за разноски и договор за правна защита и съдействие.
Прокурорът – Нямам повече въпроси към свидетелката.
С оглед обстоятелството, че ищцовата страна следва да представи писмени
данни въз основа на които да се снабди със съдебно удостоверение,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
Отлага и насрочва съдено заседание за 06.06.2023 г. от 14.30 ч., за която дата и
час страните се уведомени и призовки няма да получат.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
6