№ 1512
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20231100111957 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
497 КЗ вр. с 86 от ЗЗД.
Ищцата Л. А. З. поддържа твърдение, че е понесла значителни
неимуществени вреди, в резултат от пътно-транспортно произшествие, което
настъпило на 02.05.2023 г. в гр. София и в което тя участвала в качество на
пътник в автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. № *******.
Пътният инцидент настъпил, когато при движение на споменатия автобус по
бул. „Царица Йоана“, в района на спирка МГТ „Пощата“, водачът му
потеглил и непосредствено след това спрял рязко, при което ищцата паднала
в салона на автобуса. Поддържат се доводи, че процесният инцидент е
настъпил поради виновното противоправно поведение на водача на автобуса,
който не бил съобразил поведението си с правилата за движение по
пътищата, регламентирани в нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както и на чл. 132, т. 2 от ЗДвП. По случая било
образувано ДП № 11126/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13196/ 2023 г. по
описа на Софийска районна прокуратура. Ищцата твърди, че вследствие от
настъпилото пътнотранспортно произшествие, тя получила следните
1
травматични увреждания – фрактури на 3-та и 4-та метатарзални кости в
ляво и фрактура на базата на Д 2,3 и 4 тарзални кости в ляво, поради което
след инцидента била закарана по спешност в УМБАЛСМ „И. И. Пирогов”,
където претърпяла оперативна интервенция и болнично лечение. След
изписване от споменатото лечебно заведение, на ищцата било назначено
продължително домашно лечение, като били дадени указания за режим на
покой, спазване на хранително-диетичен режим и прием на антикоагуланти
за период от 20 дни. Ищцата поддържа твърдения, че в резултат от
получените телесни увреждания, тя понесла значителни неимуществени
вреди, изразяващи се болки и страдания със значителен интензитет, но при
това била принудена да търпи сериозни затруднения при осъществяване на
ежедневните си дейности поради невъзможността й да се придвижва
самостоятелно, да се обслужва битово, поради което била зависима от
помощта на близки и изпитвала постоянен психически дискомфорт и стрес.
Ищцата сама оценява неимуществените вреди, които е претърпяла на сумата
от 40 000 лева.
Независимо от изложеното, ищцата поддържа твърдения, че в резултат
от настъпилото пътно-транспортно произшествие тя е понесла и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на парични средства,
необходими за лечението и възстановяването й на обща стойност от 1717, 38
лева. Гражданската отговорност на водача, който бил отговорен за деликта,
била застрахована от ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица, валидна към датата на процесното ПТП. В изпълнение на
задължението си по чл. 380 от КЗ – на 20.07.2023г., ищцата отправила
доброволна претенция към застрахователното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение, но с Писмо изх. № 99-6906/20.10.2023г.
ответникът отказал изрично да заплати търсеното застрахователно
обезщетение по предявената претенция.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане
на ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на сумата от 40 000 лева, както и да й заплати застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1717,38 лева, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от 20.07.2023 г. (датата
2
на сезиране на застрахователното дружество) до датата на окончателното им
изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищцата
претендира и за сторените съдебни разноски.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ оспорва
основателността на предявените искове. В подадения отговор на искова
молба, ответникът поддържа становище за оспорване на описания механизъм
на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и твърденията,
че е било осъществено виновно и противоправно поведение от страна на
водача на процесния автобус при настъпване на инцидента. Излагат се
съображения, че водачът на автобуса е бил поставен в обективна
невъзможност да избегне настъпването на ПТП. Ответникът заявява, че
настъпването на инцидента било случайно събитие по смисъла на чл. 15 от
НК, което освобождавало водача от отговорност. В тази връзка, ответникът
поддържа, че рязкото спиране се дължи на обстоятелства, които водачът не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди – като несигнализирано препятствие на
пътния участък (неравност или дупка), внезапно преминаване пред автобуса
на пешеходец или МПС и др. Оспорва обстоятелството ищцата да е пътувала
правомерно, със закупен билет, поради което поддържа, че същата не е
надлежно материално легитимирана да претендира обезщетение. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като поддържа тезата, че тя е пътувала изправена, без да се
хванала на указаните за това места в пътническия салон, поради което тялото
й свободно се е придвижило напред, вследствие на което са настъпили
твърдените вреди.
Ответникът оспорва факта на настъпване на описаните от ищцата
вредоносни последици - вида, тежестта и размера на получените телесни
увреждания, продължителността на твърдените болки и страдания, както и
на възстановителния период, а също така и наличието на пряка причинно-
следствената връзка между получените увреждания и механизма на
настъпване на процесното ПТП. Оспорва, че описаното състояние на ищцата
в приложената от нея епикриза отговаря на действителното, както и
твърденията, че е претърпяла счупване на 3-та и 4-та метарзални кости, както
и да има фрактури на базата на Д 2,3 и 4 тарзални кости вследствие на
процесното ПТП, като се твърди, че доколкото счупване се установи, то
3
същото се дължи на влошеното здравословно състояние на ищцата и
наличните при нея съпътстващи заболявания, вследствие на които при нея е
налице значителна „крехкост“ на костите.
Оспорва претенциите и по размер, като поддържа, че предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа
на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, практиката за приложението на посочената
норма, а предявеният иск за имуществени вреди бил недоказан. Оспорва се и
акцесорният иск за присъждане на законна лихва като неоснователен, както и
началния момент, от който се твърди застрахователят да е изпаднал в забава.
Предвид очаквания положителен изход от спора ответникът претендира и за
сторените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства по делото преписи от книжа по ДП №
11126/2023 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 13196/2023 г. по
описа на СРП – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
239/02.05.2023 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.05.2023 г.,
Скица и Албум установяват настъпването на процесното ПТП на 02.05.2023
г., в гр. София, на бул. „Царица Йоана“, около 12.25 часа, при което при
движение на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. № *******,
управляван от водача В. М. Миладинов по бул. „Царица Йоана“, в района на
спирка МГТ „Пощата“ е настъпило ПТП, при което в салона на автобуса е
паднала пътничката Л. А. З. – ищца по делото.
Приетите като доказателства преписи от книжа по ДП № ЗМ 11126/2023
г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 13196/2023 г. по описа на СРП
установяват, че на 02.05.2023 г. е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
Като доказателства по делото са приети медицински документи:
епикриза по ИЗ № 17322/2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ -
гр. София, която съдържа специализирана медицинска информация относно
здравословното състояние на Л. А. З. след настъпването на процесното ПТП,
където пострадалата е постъпила за лечение на 02.05.2023 г. и е изписана на
09.05.2023 г. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда
4
подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Приетата като доказателство фактура № ********** от 09.05.2023 г., с
приложен фискален бон установяват направен от ищцата Л. А. З. финансов
разход в размер на сумата от 1606 лева – за закупуване на мини реко права
плака с 12 дупки комплект с винтове, титан.
Приетата като доказателство фактура № ********** от 26.05.2023 г., с
приложен фискален бон установяват направен финансов разход в размер на
сумата от 111, 38 лева – за закупуване на стол за баня с облегалка PRIMA.
Заключението на изслушаната и приета, съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Х. И. (технология и безопасност в
автомобилния транспорт) мотивира следните изводи за правнозначимите
факти:
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява
следния механизъм на пътно- транспортното произшествие, а именно
същото е било реализирано на 02.05.2023 г., в светлата част на денонощието,
около 11.06 часа, при движение на автобус марка „Ютонг“, модел
„ЗК6126ХГА“ с peг. № ******* с водач В. М. М. в гр. София, по автобусна
линия № 108, по бул. „Царица Йоана“ с посока на движение от бул.
„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“. В района на кръстовището
с ул. „Ген. Михайл Савов“, водачът на автобуса предприел действия по
рязкото му спиране, в резултат на които действия по управление на автобуса
от страна на водача му, пътуващата в автобуса пътничка Л. А. З. загубила
равновесие, паднала и получила описаната в Констативния протокол за ПТП
контузия.
На база събраните материали по делото, вещото лице мотивира извод, че
пострадалата се е качила на спирка „бл. 301“ на бул. Царица Йоана в ж.к.
„Люлин“, която се е намирала на 280 метра от приетия при огледа ориентир,
като след качването й същата е валидирала превозния си документ, след
което е последвало намаление на скоростта на автобуса. При валидирането на
превозния документ, пострадалата е била правостояща. Становището на
вещото лице е, че в материалите по делото не са налични категорични данни,
на база на които да може се даде еднозначен отговор дали пострадалата се е
държала за пособията, предназначени за това в процесния автомобил.
5
Според аналитичните изводи на вещото лице, от представените по
делото изображения от фотоалбума, процесният автобус Марка „Ютонг“,
модел „Зк613м ХГА“ с peг. № ******* фабрично не е оборудван с
обезопасителни колани, както и с подлакътници или други пособия, които да
ограничат движението на пострадалата. Посоченото обстоятелства дава
основание на експерта да даде становище, че поради липсата на
обезопасителни колани, пострадалата - пътник в автобус не е имала
възможност и задължение за поставяне на обезопасителен колан, като в
случая наличието на правилно поставен обезопасителен колан е обективно
неосъществимо поведение.
Спред становището на вещото лице, скоростта на движение на
процесния автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с peг. № ******* –
сравнимо преди и след настъпване на процесното произшествие е била една
и съща и е била не по-висока от 30 км/ч.. Посоченото дава основание на
експерта да даде заключение, че скоростта на движение на автобуса в
момента на настъпване на процесното ПТП е била около 30 км/ч. При
намаляване на скоростта от страна на водача на автобуса, същият го е привел
в режим на спиране, близък до аварийно спиране, но без да остави следи
върху пътното покритие, каквито не са били констатирани при извършения
оглед на мястото на ПТП. Според становището на експерта, действащото в
2
този случай спирачно закъснение е било в границите на 4-5 m/s, което от
своя страна е въздействало върху превозното средство и пътниците с
инерционна сила, насочена по посока на движение на автобуса.
Спред становището на вещото лице, причина за настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие е предприетото от водача на
автобуса по- рязко спиране на превозното средство. Действащата инерционна
сила, която според експертното становище е била приложена в центъра на
тежестта на пътничката, на практика е породила т. нар. „инерционен
момент“, действието на който е довело до собствената й загуба на равновесие
и последвало падане, придружено с удар в пода на пътническия салон или в
интериора на превозното средство. Вещото лице пояснява, че при хипотеза
на намаляване на скоростта на автобуса, ако пътникът е в този момент в
изправено състояние, дори и да се държи стабилно – то при по-малко
спирачно закъснение от максималното, горната част на тялото се измества
6
напред (по посока на движението), и ако няма телесно двигателна реакция от
страна на пътника – започва изместване на тялото напред до момента, до
момента, в който тялото полита напред по посоката на движение.
Съобразно направените уточнения в съдебно заседание, проведено на
24.10.2024 г., експертът сочи, че дори и да се държи в пътническия салон, при
конкретно създалата се обстановка – пътникът трябва да положи усилие, за
да се задържи, но дори и в случай, че се държи – при всички положения ще
има загуба на стабилност на тялото на пътника и залитане в страни.
Заключението на експерта е, че по отношение на видимостта на участниците
един към друг, в конкретния случай - същата не би оказала влияние при
описания механизъм на настъпване на произшествието.
Според заключителния извод на вещото лице - водачът на автобуса е
имал обективна възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако
не е предприел действия, насочени към по- рязко спиране т.е. ако не е
допуснал рязка промяна на скоростта на движение.
Заключението на експертизата е, че наличните обективни данни не
позволяват преценка относно възможността на пострадалата да предотврати
инцидента – поради липса на информация относно положението на
пътничката в превозното средство. По отношение на възможностите за
обезопасяването й, в конкретната ситуация експертът сочи, че е необходимо
да се отчетат нейната възраст и моментното й физическо състояние, като
всяко едно от посочените обстоятелства определя възможността на
пътничката да предотврати настъпването на произшествието. Според
становището на експерта, за пътничката в автобуса процесното ПТП е било
обективно предотвратимо само в случай на плавно спиране на автобуса, в
района на кръстовището с ул. „Ген. М. Савов“.
В дадените пред съда показания, свидетелят В. М. М. /водач на
процесния автобус/ заявява, че е работил в градския транспорт до преди три
години. По времето, когато работел като шофьор на градския транспорт
помни, че една жена паднала и си изкълчила крака в автобуса, като след този
инцидент той напуснал работа в столичния обществен транспорт.
Инцидентът се случил в светлата част на деня, по линията на автобуса,
движещ се по маршрута – Люлин, след Надежда. Случил се на светофара,
преди спирката на борсата. Свидетелят посочва, че един автомобил влязъл в
7
лентата на движение и намалил, както се намалява, когато те изненада
светофара. Заявява, че е възможно да е намалил малко по – рязко, но според
него не е било нищо екстремно. След това чул отзад суматоха и видял на
камерата, че хора се събрали на последната врата в пътническия салон. Спрял
на спирката и слязъл да види какво се е случило и през това време един мъж
свалил една жена на ръце. Присъстващите хора му казали, че е паднала и
пострадала и че вероятно си е изкълчила крака. Свидетелят сочи, че я
попитал няколко пъти дали да извика линейка, но тя отказала. Жената му
казала, че е искала да си чекира билета, но не се е държала и за това е
паднала. Кракът й бил подут. При настъпване на инцидента - автобусът не
бил пълен, а скоростта, с която той шофирал била изключително бавна, тъй
като на това място има два светофара, разстоянието между спирките е
кратко, поради което няма как да увеличи скоростта, за да спре толкова
рязко. Свидетелят сочи, че в случай, че някой ги засече и се наложи
екстремно да натиснат спирачките, шофьорите предпочитали да го ударят, за
да не се пребият пътниците, тъй като в случай на рязко натискане на
спирачките, всички пътниците ще се озоват на предното стъкло, а в случая е
паднала само тази жена, която споделила, че е паднала, защото не се е
държала. Когато се случил инцидента нямало задръстване. Имало малко коли
и не знае защо споменатата кола е минала пред него. Свидетелят сочи, че е
имало място за сядане, но доколкото помни хората сложили жената да седне
на задната седалка, която е обратно на движението, но не знае дали просто са
й отстъпили мястото или е било свободно преди това.
Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която е
изготвена от вещото лице д-р К.С. обосновава следните изводи: Вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила – фрактура - луксация на Lisfranc
/Лисфранк/ на лявото ходило, която се намира в средния отдел на ходилото.
Според експертното заключение, в конкретния случай са били засегнати
изкълчените първа и втора кунео - метатарзални стави с наличие на
неразместени фрактури на основите на третата и четвъртата метатарзални
/предноходилни/ кости. Според становището на вещото лице, счупването на
лявото ходило има медико- биологичния признак на трайно затруднение на
движенията на лявото ходило и левия долен крайник за период, повече от 30
дни.
По повод на полученото увреждане, при ищцата е било проведено по
8
спешност болнично лечение след хоспитализация на 02.05.2023г. във Втора
клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
гр. София. В лечебното заведение е било взето решение за провеждане на
оперативно лечение. Интервенцията, представляваща открито наместване на
счупванията и изкълчванията и фиксация с две плаки и винтове е била
извършена на 07.05.2023 г.
Комплексният лечебен процес по време на болничното лечение е
включвал медикаментозна терапия с венозни вливания на водно- солеви
разтвори, приложение на аналгетици, антикоагулант, антибиотик и
кортикостероид, както и ранна рехабилитация. Ищцата е била изписана от
болница на 09.05.2023г. за продължаване на лечението в домашни условия.
Според експертното становище, непосредствено след получаване на
травмата, болковият синдром при ищцата е бил силно изразен, опорната
функция на ходилото е била невъзможна, както и функционалното
използване на крайника. Следоперативно болките са били интензивни и
обусловени от хирургичната намеса и развитието на постоперативен хематом
и оток.
През периода на рехабилитация, болките са били свързани с
възстановяване на функцията на ставите, силата и еластичността на
мускулите и обема на движенията. Според становището на вещото лице, при
този тип увреждания, след отстраняване на помощните средства е обичайно
да има продължително време болка по време на опорната фаза на походката,
като напрежението в травмираната зона е доста голямо и често болковият
синдром продължава дълго време, като се препоръчва носенето на стелки за
облекчаване на надлъжния свод. Продължителността на оздравителния
процес е между 200 и 250 дни, като експертът сочи, че е желателно
металните импланти да бъдат отстранени около 1 година след първичната
операция.
Съгласно аналитичните изводи на вещото лице, оперативното лечение е
постигнало своите цели - ставите са в добра анатомична позиция, костните
фрактури са зараснали за средностатистическия срок в добра анатомична
позиция. Според становището на експерта проведеното лечение при ищцата
отговаря на най-съвременните стандарти за този тип сложни фрактури като
поставянето на реконструктивните плаки и винтове е било абсолютно
9
необходимо за трайно задържане на изкълчените стави в добра анатомична
позиция.
Според заключителния извод на вещото лице е налице пряка причинно-
следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получените от
ищцата телесни увреждания.
Разходът, потвърден с фактура с № ********** от 09.05.2023г., издадена
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, на стойност 1606 лв за
медицинско изделие, е направен във връзка с проведеното оперативно
лечение, и е бил необходим за извършването му.
Разходът, потвърден с фактура с № ********** от 26.05.2023г, за
покупка на стол за баня с облегалка, е бил необходим във връзка със
затрудненото придвижване и извършване на тоалет на пострадалата.
Съгласно аналитичните изводи на вещото лице, от изброените в
експертното решение на ТЕЛК заболявания, от които страда ищцата, тези
чието дългогодишно лечение могат да повлияят на механичната здравина на
костите са – лупус еритематодес и захарният диабет тип 2, но експертът сочи,
че в случая счупванията са неразместени, а основният проблем е луксацията
на гореописаните стави. Според експерта, в описаното експертното решение
на ТЕЛК не е доказано наличие на остеопороза при ищцата.
Според заключителния извод на вещото лице, в конкретния случай не е
било възможно използването на предпазен колан, поради обстоятелството,
че превозното средство, в което е пътувала ищцата не е било снабдено с
такива.
При извършения от експерта преглед на ищцата на 12.02.2025 г., същата
е съобщила, че и към момента продължава да се оплаква от болки при
продължително физическо натоварване на крайника. Активните движения са
възстановени напълно като същата не може да стъпва и да ходи само на пети
или само на пръсти. При ищцата не са налице данни за остеопороза.
Съгласно направените експертни уточнения в открито съдебно
заседание по делото - при ходенето върху пети и пръсти значение има силата
на мускулите, които го осъществяват, но при ищцата мускулната сила все
още не е възстановена, поради което при движение на пети и пръсти
ходилото или леко увисва или не се изправя достатъчно.
10
Според становището на експерта, острата болка при ищцата е
продължила не по-малко от 10 до 20 дни, поради това, че ходилото е особена
структура и при много пациенти се наблюдават продължителни отоци на
ходилата, които отзвучават много бавно.
След прохождането болката е свързана с трансфериране на
натоварването и именно тази болка продължава най-дълго и отзвучава най-
бавно и най-дълго се запазва – в някои случаи дори с месеци или година.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.К.З. /съпруг на ищцата/
заявява, че съпругата му се обадила по телефона, за да я прибере и така
разбрал за инцидента. Когато отишъл да я види на спирката, където била
оставена тя не можела да се движи. Тя седяла на пейката, облегната назад и
била в състояние като в някакъв „транс“ /цит./. Свидетелят сочи, че едва
успял да докара жена си до колата и да я качи. На практика се наложило да я
носи, тъй като докато стигнат до болницата тя вече не можела да ходи
изобщо. Той лично я закарал в спешен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където я приели веднага и я гипсирали, а след това й направили и операция.
Ищцата престояла в болницата около седмица. Докато била в „Пирогов“,
свидетелят я посещавал, за да я види. Сочи, че по време на престоя на
съпругата му в УМБАЛСМ „Пирогов“ състоянието й не било добро, защото
трудно ходела до тоалетната, с помощта на проходилка, която не била много
удобна, а и кракът й бил гипсиран. След операцията прибрал жена си вкъщи.
Свидетелят сочи, че шест месеца след това ищцата не трябвало да стъпва на
крака си и било много трудно, защото нито можела да ходи до тоалетна, нито
до банята, налагало се да й помага при къпането, да готви и да се грижи за
домакинските работи. Тя не можела да се движи. От момента, в който ищцата
била изписана от УМБАЛСМ „Пирогов“ до момента, в който започнала да се
движи вътре в жилището минали няколко месеци – 3-4 месеца, след което
започнала да се придвижва с проходилка. Минала почти цяла година докато
ищцата има възможността да напуска самостоятелно жилището и да се
разхожда навън сама.
След като минал шестмесечният период, в който съпругата му не
трябвало да стъпва на крака си се наложило да ходи и на рехабилитация.
Свидетелят посочва, че започнали да ходят на рехабилитация на седмия или
осмия месец, при което се налагало той да я сваля до колата. Те живеели на
11
втория етаж, а асансьорите обикновено били спрени на втори етаж, поради
което било доста трудно свалянето и качването на съпругата му до втория
етаж и се наложило да правят опит същият да бъде пуснат. Към момента
сочи, че съпругата му имала промяна - особено психически, страхувала се да
отиде и да се качи отново на автобуса сама.
По делото няма спор, а посоченото обстоятелство се установява и от
съдържанието на представените доказателства, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на автобус марка „Ютонг“, модел
„ЗК6126ХГА“, с рег. № *******, със застрахователно покритие,
предоставено от ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“.
Прието като доказателство по делото уведомително писмо, получено от
ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане на 20.07.2023 г. установява,
че ищцата е отправила към ответното дружество извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ.
Самото съдържание на претенцията мотивира категоричен извод, че чрез нея
е било поискано обезщетение за понесените неимуществени и имуществени
вреди.
От съдържанието на представеното по делото Писмо, изх. № 99-
6906/20.10.2023 г., адресирано до пълномощника на ищцата по делото се
установява, че ответното дружество е уведомило ищцата с писмо изх. № ЦУ
99-4782/21.07.2023 г., че за произнасяне по заявената претенция е
необходимо да бъдат представени допълнителни документи за установяване
на покрития застрахователен риск, характера и обема на вредите, които не са
били представени, с оглед на което ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Предявената искова претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ - ответникът дължи да
заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение по
12
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования водач неимуществени и имуществени вреди.
Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от надлежно
процесуално легитимиран ищец, при установеното спазване на изискванията
за предварително отправяне на извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ.
По основателността иска следва да бъде взето предвид наличието на
няколко групи юридически факти.
Първата група от юридически факти има отношение към установяване
на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
което включва: противоправно деяние на водач на МПС, настъпване на
конкретно твърдения вредоносен резултат и наличие на пряка причинно –
следствена връзка помежду им, както и от установяване на валидно
застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на собственика/ водача на МПС.
На второ място е значимо установяването на друга група от факти,
имаща отношение към съществуването и правното действие на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", към датата на настъпване на инцидента.
Спорни са твърденията по първата група от факти, а съществото на
спора се поражда от твърдението на ищцата за осъществен деликт от страна
на водача на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована от ответника. Именно това твърдение
- доколкото се оспорва категорично от страна на ответника - следваше да
бъде установено от ищцата.
Аналитичните изводи, които съдът направи въз основа на събраните в
хода на съдебното дирене доказателства мотивират обоснован извод в такава
насока.
След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира за установено по делото, че на 02.05.2023 г.,
около 11.06 ч., в гр. София, по бул. „Царица Йоана“, в района на автобусна
спирка МГТ „Пощата“ е реализирано пътнотранспортно произшествие, при
което водачът на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. №
******* е предприел рязко спиране, в резултат от което ищцата, пътувала
13
като пътник загубила равновесие и паднала в салона на автобуса.
Настъпването на процесното ПТП се установява от представения по
делото Констативен протокол за ПТП № К-239/02.05.2023 г., Протокол за
оглед на местопроизшествие от 02.05.2023 г., Скица и Албум, съставени от
дежурен ПТП „ОПП“ при СДВР, който е посетил мястото на ПТП - гр.
София, бул. „Царица Йоана“, в района на спирка МГТ „Пощата“.
В действителност, по делото се установи, че по повод инцидента на
02.05.2023 г. е било образувано наказателното производство по ДП № ЗМ
11126/2023 г. по описа на СРТП – Отдел „Разследване“ – СДВР, пр. пр. №
13196/2023 г. по описа на СРП.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за
установен факта, че ищцата е пътувала в процесното превозно средство –
автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, рег. № *******, както и че в
посоченото време и на посоченото място същата е претърпяла пътно-
транспортно произшествие, пътувайки в същото.
За установяване на спорните юридически факти от настъпването на
процесното ПТП, в хода на съдебното дирене в настоящия процес беше
допусната специализирана съдебна авто- техническа експертиза, която да
анализират обективно и задълбочено наличните доказателства относно
времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, както
и относно причинно- следствената връзка.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните в производството по
делото доказателства /заключенията на съдебната автотехническа експертиза
и съдебно-медицинската експертиза, констативен протокол за ПТП,
показанията на свидетеля В. М./ настоящият съдебен състав приема за
установено, че процесното произшествие е било реализирано на 02.05.2023
г., около 11.06 часа, при движение на автобус марка „Ютонг“, модел
„ЗК6126ХГА“ с peг. № ******* с водач В. М. М., в гр. София, на автобусна
линия № 108, по бул. „Царица Йоана“ с посока на движение от бул.
„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, като в района на спирка на
МГТ „Пощата“, водачът на автобуса предприел действия по рязкото му
спиране, в резултат от което пътуващата в автобуса пътничка Л. А. З.
загубила равновесие, паднала и получила телесни увреждания.
Посредством заключението от приетата съдебна – автотехническа
14
експертиза, съдът достигна до извода, че причина за настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие е именно предприетото от
водача на процесния автобус рязко спиране на превозното средство, както и
че същият е имал възможност да предотврати неговото настъпване, ако не е
допуснал рязка промяна в скоростта на движение.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто - техническа
експертиза, като обективно, пълно и компетентно изготвено, съдът счита, че
настъпването на ПТП е в пряка причинно – следствена връзка с
осъщественото от водача на автобуса марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с
peг. № ******* нарушение на правилата за движение по пътищата, чийто
действия съставляват граждански деликт. В случая, с действията си водачът
на автобуса е нарушил виновно правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 24, ал. 2 ЗДвП - преди да намали значително скоростта на
движение на управляваното от него превозно средство, водачът е длъжен да
се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
както и че няма да затрудни излишно тяхното движение, както и нормата на
чл. 3, т. 2 ППЗДвП - участниците в движението са длъжни да пазят живота и
здравето на хората. В тази пътна обстановка, водачът на автобуса е бил
длъжен да е бдителен и внимателен и да съобразява поведението си на пътя
и скоростта на управляваното превозно средство с останалите участници в
движението.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните от
ответника, в условията на евентуалност възражения, че предприетите от
водача на автобуса действия по рязко спиране не са по причина от неспазване
на правилата за безопасен превоз на пътници, а за да препятства
реализирането на транспортен инцидент, както и че рязкото спиране се
дължи на обстоятелства, които водачът не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди – като несигнализирано препятствие на пътния участък (неравност
или дупка), внезапно преминаване пред автобуса на пешеходец или МПС и т.
н. В тази връзка, настоящият състав намира, че на първо място,
доказателства в тази насока не са събрани по делото, а дори и да се приеме,
че в конкретния случай е съществувала подобна хипотеза, посоченото
обстоятелство не изключва отговорността на застрахования за развитието на
причинния процес, доколкото неговото деяние е необходимо и значимо
условие да настъпят вредите. Предвид факта, че водачът на процесния
15
автобус е професионален водач и притежава опит в управлението на автобус
от обществения градски транспорт, то той сигурност притежава
необходимите знания, умения и опит, за да управлява превозното средство по
безопасен за пътниците в салона на автобуса начин, да предвиди
настъпването на последиците от рязко и внезапно спиране на управляваното
от него превозно средство.
Неоснователно е също възражението на ответника за осъществен
фактически състав на случайно деяние, който предполага деецът да не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици (чл. 15 от НК). Прецизният анализ на данните и експертните
изводи сочи, че развилата се непосредствено преди и по време на инцидента
ситуация - не би могла да бъде квалифицирана като "случайно събитие", в
какъвто смисъл бяха релевираните от ответника доводи. Тъкмо напротив,
настъпилият инцидент е резултат от нарушение на правилата за движение от
страна на водача на процесния автобус, за което свое нарушение същият би
следвало да понесе отговорност. В същия контекст следва да бъде направен
обоснован извод, че делинквентът, в качеството си на професионален водач в
градския транспорт, следва да управлява превозното средство по такъв
начин, че да осигури безопасност на пътниците, чрез техника на плавно
мА.риране и постепенна промяна на скоростта.
Ето защо и доколкото презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена,
съдът намира да е налице осъществен деликт.
Заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
дава заключение, че полученото от ищцата увреждане – счупване на лявото
ходило е в пряка причинно- следствена връзка с описания в исковата молба
инцидент на процесното ПТП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищцата е
доказала при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на
процесното ПТП напълно съответства на описания в исковата молба.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът приема за установено по
делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатите от
водача на автобуса нарушения на правилата за движение по пътищата и
настъпилия вредоносен резултат.
16
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза /травматология/, съдът установи естеството на
телесните увреди, които ищцата е получила вследствие на процесното ПТП.
Тъй като понесените от ищцата телесните увреди по съществото си
съставляват деликт – съдът приема, че са налице предвидените в закона
предпоставки за реализиране на деликтната отговорност на причинителя на
вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество: по делото е установено, че ответното
застрахователно дружество е ндлежно материално легитимирания
астраховател на водача на процесния автобус по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” през процесния период. По изложените правни
изводи, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за възникване на задължението на ответника – в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с peг. № ******* – да
обезщети ищцата за причинените вреди.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и практиката по реда на чл.
290 ГПК (решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ІІ т.о. и др.).
В практиката при разглеждане на съдебни спорове с такъв предмет,
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
17
пострадалия и произлезлите вреди.
За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. От съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради това, че тя
не била положила дължимата грижа да си осигури стабилност във всеки един
момент, в който се намира в превозното средство, чрез използване на седалка
в превозното средство или чрез захващане на някое от предвидените за това
съоръжения – лостове, дръжки и др.
В конкретния случай, от заключение на съдебната автотехническа
експертиза се установи, че причината за настъпване на произшествието са
действията на водача на автобус марка марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с
peг. № *******. Установено е по делото, че процесното ПТП е реализирано
на територията на гр. София, като видно от събраните доказателства по
делото водачът на процесния автобус е осъществявал курс по вътрешна
градска линия. Посредством експертизата се установи, че пострадалата се е
качила на спирка „бл. 301“ на бул. „Царица Йоана“ в ж.к. „Люлин“, която се
намира на около 280 метра от приетия ориентир. След като валидирала
превозния си документ е последвало намаление на скоростта на автобуса,
като към момента на валидирането ищцата е била правостояща.
Наред с това, посредством заключението се установи, че в материалите
по делото не са налични данни, на база на които да се даде еднозначен
отговор дали пострадалата се е държала за пособията, предназначени за това
в процесното МПС. Ответникът не установи по безсъмнен начин, че ищцата
18
е пътувала права, като при това не се е държала на предвидените за това
места, както и че това обстоятелство е допринесло за вредоносния резултат.
Нормативно предвидените забрани за превоз на правостоящи пътници се
съдържат в Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси (загл. изм. - ДВ, бр. 44/2011 г.,), в чл. 32, от която предвижда, че не
се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни,
междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над
30 км. Съгласно чл. 23г от Закона за автомобилните превози,
специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или
ученици се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3,
клас В, клас II и клас III, като не се допуска превоз на стоящи пътници.
В настоящия случай, не се касае за нито една от посочените в
цитираните разпоредби практически хипотези. Поради това, превозът на
стоящи пътници в автобусите, осъществяващи градски линии не е
нормативно забранено, а тъкмо напротив - нормативно уредена е такава
възможност (чл. 149, ал. 1-3 ЗДвП). Следователно, дори и да се приеме, че в
конкретния случай, ищцата е била правостояща, то от нейна страна не е
допуснато правонарушение и поведението й не е било в разрез с
установените правила, гарантиращи безопасния превоз на пътници.
Не може да се приеме също така, че пътувайки права ищцата е поела
предвидим и реално очакван риск, или че неоправдано го е игнорирала, тъй
като тази възможност е нормативно предвидена, на което кореспондира и
задължението на водачите на този клас (и тази категория) МПС да
съобразяват, че превозват и стоящи пътници.
Съдът приема за неоснователни, релевираните от ответника доводи, че
ищцата е увеличила риска от инцидента, понеже по време на спирането не се
е държала за някоя от монтираните в пътническия салон укрепващи системи
за правостоящи пътници: система от лостове, ръкохватки и др. фабрично
монтирани приспособления. В този контекст следва да се отбележи на първо
място, че не бяха представени доказателства за това - при настъпване на
процесното ПТП, ищцата да е стояла права без да е била захваната здраво.
Съгласно аналитичните изводи на автотехническата експертиза - ако
пътникът е в изправено състояние, при намаляване на скоростта на автобуса,
19
дори и да се държи стабилно - неизбежно горната част на тялото му ще се
измести напред, по посока на движението и ако няма реакция от негова
страна, започва изместване на тялото напред до момента, в който то полита
напред по посоката на движение. На база изложените анализи, съдът е
склонен да кредитира становището на вещото лице, че за пострадалата като
пътничката в автобуса ищца - процесното ПТП е било предотвратимо
единствено в хипотезата на плавно, нормално спиране на автобуса в района
на кръстовището с ул. „Ген. М. Савов“. От изложеното следва извод, че по
отношение на пътничката в автобуса падането е било субективно
непредотвратимо независимо дали се е държала стабилно при така
описаното движение на автобуса - предприетото от водача рязко спиране на
превозното средство.
При преценка на релевираното възражение за съпричиняване следва да
се вземе предвид и обстоятелството, което се установи посредством
заключението на съдебната автотехническа експертиза, че процесният
автобус Марка „Ютонг“, модел „Зк613м ХГА“ с peг. № ******* фабрично не
бил е оборудван с обезопасителни колани, както и с подлакътници или други
пособия, които да ограничат движението на пострадалата. Посоченото
обстоятелство дава основание да се направи обоснован извод, че поради
липсата на обезопасителни колани, пострадалата – в качеството й на пътник в
автобуса не е имала възможност и задължение за поставяне на
обезопасителен колан.
Не на последно място, в конкретния случай, следва да бъдат взети
предвид и възрастта на пострадалата пътничка /56 години/, както и
свързаната с това занижена физическа възможност за противопоставяне на
възникнали големи инерционни сили, в резултат от рязко предприети мА.ри
по спиране на превозното средство, които като резултат водят до загуба на
равновесие и последващо падане на пътника.
По всички изложени съображения, съдът приема, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е
недоказано, респ. не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението.
При изложените изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по
отношение на основанието на исковете е постигнато и следва да се
20
концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение,
съответно за неимуществени вреди, който следва да бъде определен след
прецизен анализ на събраните доказателства за характера, обема и
интензивността на неимуществените вреди.
По претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди:
Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като
се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД.
Трайната съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще
бъдат разгледани в следващата част от мотивите на настоящото решение.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза - съдът установи естеството и характера на
получените от ищцата телесни увреждания, както и наличието на пряка
причинно - следствена връзка, между конкретния механизъм на настъпване
на ПТП и конкретно понесените травми.
Релевантни за определяне размера на обезщетението в конкретния
случай са обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера, броя и тежестта на травмите, които е получила ищцата, както и
възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането.
В конкретния случай, в хода на съдебното дирене беше установено, че
лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил в рамките на 5-
6 месеца, като непосредствено след настъпването на ПТП е било проведено
оперативно лечение, а комплексният лечебен процес по време на болничното
лечение е включвал медикаментозна терапия и ранна рехабилитация, а
впоследствие ищцата е продължила лечението в домашни условия с покой
на легло, както и че лечението е приключило без да са налице данни за
забавено възстановяване от уврежданията.
При определяне размера на обезщетението, следва да се вземат предвид
21
и фактите, че ищцата е понесла значителни по обем болки и страдания,
особено през първите 10-20 дни, в които болката е била остра, а след това с
умерен интензитет, а впоследствие за продължителен период от време
същата е търпяла болки с по-малък интензитет, които продължава да изпитва
периодично и към настоящия момент - при продължително физическо
натоварване на крайника.
При определяне размера на обезщетението, следва да се отчита и
обстоятелството, че ищцата е изпитвала социални и битови затруднения, тъй
като контузеният крайник е наложил непрекъсната нужда от чужда помощ в
обслужването и хигиената, както и за извършването на обичайните
ежедневни дейности.
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат
също фактът, че затрудненията в движението и влошеното качество на живот
са ограничили социалните контакти на ищцата и са повлияли негативно
върху емоционалното й състояние.
При отчитане размера на обезщетението, съдът има предвид и факта, че
според становището на експерта, при ищцата не са налице трайни
последствия от уврежданията, получени при процесния инцидент.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със
социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването
на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на
средната работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2023 г.),
съдът приема, че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
За разликата - над посочената сума и до пълния размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 40 000
лева обаче, претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието
справедливост има и социални измерения и се определя не само от
максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска
отговорност“, но и от социално- икономическите условия и жизнения
стандарт в страната, към момента на проявление на вредоносните последици.
22
Механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове
доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са
настъпили вредите не способства за постигане на нормативно установения
критерий за справедливост. На социално- икономическият критерий при
определяне на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е
отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение за имуществени вреди:
Ищцата претендира заплащане от застрахователя на стойността на
направените разходи за лечение на травмите, като обезщетение за
имуществени вреди.
Установените и доказани с разходни документи общ размер на
заплатените от ищцата суми за разноски за лечение и медицински
консумативи са в размер на сумата от 1717, 38 лева.
От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се
установи, че направените разходи по фактура № ********** от 09.05.2023 г.
в размер на сумата от 1606 лева, както и по фактура № ********** от
26.05.2023 г. в размер на сумата от 111, 38 лева са връзка с проведеното
лечение на ищцата на увреждането, получено вследствие на процесното ПТП
на 02.05.2023 г.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение
за понесените имуществени вреди, породени от установените в процеса
травматични увреждания в общ размер на сумата от 1717,38 лева, поради
което предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
следва да се уважи изцяло.
По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ
за мораторна лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение:
На основание общия принцип, установен в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ,
ответникът – застраховател дължи и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението.
23
Предмет на правен спор в конкретния случай е твърдението на ищцата,
че ответникът е изпаднал в забава на 20.07.2023 г., тъй като бил сезиран по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ с писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, но същият не е изпълнил задължението си да
изплати обезщетение.
Именно тази теза се оспорва от застрахователя – ответник в процеса и
след анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът
счита, че оспорването е основателно, а претенцията – необоснована по
съображения, които произтичат на първо място от разпоредбата на чл. 497,
ал. 1, т. 2 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; и ал. 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
В настоящия случай, ищцата е заявила претенцията си пред
застрахователя на 20.07.2023 г., видно от представеното по делото писмо вх.
№ 99-4765/20.07.2023 г. /на л. 12 от делото/. При това, отправената от ищцата
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с писмо вх. № 99-
4765/20.07.2023 г. е била съобразена по смисъл и съдържание с разпоредбата
на чл. 380, ал.1 от КЗ, но по отношение на приложенията към нея следва да
се отбележи, че застрахователят основателно е поискал да бъдат представени
и допълнителни доказателства за установяване на обосноваващите тази
претенция факти.
Видно от представеното по делото писмено изявление – с Писмо, изх. №
99-6906/20.10.2023 г., адресирано до пълномощника на ищцата по делото,
ответното дружество изрично е посочило, че с Писмо с изх. № ЦУ 99-
24
4782/21.07.2023 г. са били изискани допълнителни документи от
претендиращото лице за установяване на покрития застрахователен риск.
Тук е уместно да се отбележи, че при предявяване на претенцията по
реда на чл. 380, ал.1 КЗ – пред застрахователя се били представени само част
от документите, съставени от органите на досъдебното производство, които
могат да послужат на застрахователя да прецени дали обстоятелствата при
настъпването на ПТП са покрит риск по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и какъв е действителният
характер и обем на вредите.
Едва в хода на съдебния процес пред настоящия съд бяха
представени една част от важните за произнасянето на застрахователя
документи - Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съдебно-
медицинска експертиза, както и допълнителни медицински документи,
очертаващи развитието на здравословното състояние на ищцата и
завършването на лечебно-възстановителния процес.
Житейски разбираемо е желанието на ищцата – като пострадало лице да
получи застрахователно обезщетение възможно най-скоро, след настъпване
на инцидента, както и затруднението й да се сдобие с част от изискуемите
документи, касаещи действия на органите на досъдебното производство.
Това обективно затруднение, обаче, е още по-обременително за
застрахователя, който при неизяснени съществени обстоятелства за
настъпването на застрахователния риск, обективно е бил лишен от
възможността да прецени налице ли е покрит застрахователен риск и какъв е
действителния обем на вредите. В конкретния случай, ищцата не ангажира
доказателства, че е представила на ответника поисканите доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ, както и кога евентуално е сторено това.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху присъдената сума
на застрахователното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 24.10.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, като искането за присъждане на
законната лихва за забава за периода от 20.07.2023 г. до 23.10.2023 г. е
неснователно.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:
25
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, следва да получи от ответника направените съдебни разноски,
вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на
упълномощения от ищцата адвокат Я. Д. - следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 2075,76 лева, съставляваща адвокатски хонорар за осъществена
безплатна правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 3936 лева от общо направените разноски в размер на 8210 лева,
съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 190/, от които: депозити за
експертизи (350 лева – СМЕ и 600 лева - САТЕ), депозит за свидетел (60 лв.),
както и адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лева /л. 189/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за
изготвяне на експертизи в размер на 286, 32 лева и държавна такса от 868, 70
лева или общо сумата от 1155, 02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на Л. А. З., с ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „******* и
съдебен адрес: гр. София, ул. ******* – чрез адв. Я. Д., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева – представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в
следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 02.05.2023 г., което е
причинено от водача на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с peг. №
*******, както и сумата от 1717, 38 лева /хиляда седемстотин и седемнадесет
лева и тридесет и осем ст./ – представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, за направени медицински разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху тези суми, дължима на основание чл. 497 от
26
КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 24.10.2023г. /датата на исковата молба/ до деня
на окончателното плащане на присъдените суми, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, в частта за горницата, над присъдената сума и до
пълния размер на претендираното обезщетение за 40 000 лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, за
периода считано от 20.07.2023 г. до 23.10.2023 г., включително.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК ********* да заплати на
адв. Я. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38 от ЗА сумата от 2075,
76 лева /две хиляди и седемдесет и пет лева и седемдесет и шест ст./ –
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК ********* да заплати по
сметка Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от
1155, 02 /хиляда сто петдесет и пет лева и две ст./ лева – за такси и съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд, от чието заплащане ищцата
е освободена.
ОСЪЖДА Л. А. З., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 3936 /три хиляди деветстотин тридесет и шест/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
27