Решение по дело №561/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 228
Дата: 4 юли 2017 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20162100900561
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е       260

 

Бургас, 04.07.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 13.06.2017 г. в състав:

Окръжен съдия Павел Ханджиев

при секретаря Т.М., като разгледа т. д. № 561/2016 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на “Царски извори” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, представлявано от управителя Елена Поройкова, и по пълномощие от адв. М.Б., против С.Д.А., ЕГН **********,***, с която е предявен иск на осн. чл. 145 ТЗ. С определение по делото от 10.03.2017 г. по искане на ответника е привлечено трето лице-помагач - “Гарант консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Константин Величков № 34, ет. 4, представлявано от управителите Ваня Кръстева и Елена Кръстева.

Ищецът “Царски извори” ЕООД твърди в исковата молба, че ответникът С.А. е бивш негов управител в периода 31.10.2013 г. - юни 2015 г. През юни 2015 г. с решение на Общото събрание на съдружниците бил освободен като управител. В периода 24.01.2014 г. - 22.12.2014 г. ответникът изтеглил от банковата сметка на дружеството суми в общ размер 61468 лв, за които не е представил разходнооправдателни документи въпреки отправените му покани, т.е. била констатирана липса. Имуществото, до което А. имал достъп, му било поверено в качеството на управител, поради което той трябвало да полага грижа за неговото запазване и разходване съобразно с дейността и целите на дружеството.

Въз основа на тези фактически твърдения и при така констатираната липса ищецът отправя искане: Да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 61468 лв заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът С.А. е депозирал отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. Повдигнал е следните възражения:

Посочените от ищеца суми не били разходвани от него неправомерно. Те били отчетени изцяло в счетоводството и били разходвани срещу разходнооправдателен документ.

Заявява, че в периода 17.06.2013 г. - 29.12.2014 г. е разходвал сумата 28315 лв за плащания за стоки и услуги в полза на дружеството, за които били съставени 13 броя разписки, описани в отговора. Тези разходи били одобрени от дружеството и от другия управител, без да са оспорени на осн. чл. 301 ТЗ.

Към м. януари 2015 г. в касата на ищцовото дружество била налична сумата 34283,71 лв, а в касата на друго свързано с ищеца дружество - “Царски градини” ООД - била налична сумата 229045,22 лв. Това се установявало от електронно писмо от 17.02.2015 г. от електронен адрес petya_dimitrova@garant.bg до agrup@abv.bg. Същите данни се съдържали в годишните финансови отчети на двете дружества.

Съобразно с доказателствата, представени от ищеца, и съдържанието на ГФО сумата, за която липсвали разходнооправдатени документи била около 28000 лв. Това показвало, че или счетоводството е водено нередовно, или ответникът е надвнесъл суми.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.

Оспорва верността и автентичността на представените разписки. Те не били представени в счетоводството на дружеството и не били осчетоводени. Не били налице документи, обосноваващи издаването им. Ищецът твърди, че дори да е имало плащане по тези разписки, то не е било свързано с дейността на дружеството, а със задължения, поети от ответника в лично качество. Липсвало решение на дружеството за одобряване на тези разходи. Дружеството за пръв път узнало за тези разписки в хода на настоящото дело и ги оспорва навременно “по смисъла на чл. 301 ТЗ”.

Оспорва интерпретацията, която ответникът прави на електронното писмо от 17.02.2015 г. и съдържащата се в него междинна справка за парични средства, които би следвало да се намират в касата на дружеството въз основа на представените счетоводни документи. Това не е, според ищеца, справка за реално наличните в касата пари. Касата на дружеството се намирала на адреса на управление на дружеството, а не в счетоводната къща, която не е оперирала с паричните средства на дружеството, а е работила само с представени счетоводни документи, без да има ангажимент за управление или съхраняване на парични средства в брой. При изготвянето на счетоводните отчети управителят не предоставял инвентаризационни описи на наличните пари в брой.

Без значение за настоящия спор била наличността в касата на “Царски градини” ЕООД.

С протокол на ОСС от 02.06.2016 г. е взето решение за документално увеличаване на наличността в касата със сумата 28000 лв поради отказ или невъзможност да се представят подписани оригинални документи, на база на които е направено съответното осчетоводяване на сумата 28000 лв.  Това е направено с оглед осигуряване на документална обоснованост на счетоводните записвания. До този момент съдружниците са считали, че тази сума е предадена на управителя А. в качеството му на управител на “СА-Инвестгруп 2014” ЕООД под формата на заем с цел закупуване на поземлени имоти. Тъй като липсвали подписани документи в този смисъл и след като А. заявил, че “СА-Инвестгруп 2014” ЕООД не е получавало средства с тази цел, тези счетоводни записвания били анулирани, което довело до увеличаване на паричната наличност в касата на дружеството по документи.

С допълнителния си отговор ответникът не е заявил нови факти и обстоятелства.

Третото лице-помагач - “Гарант консулт” ООД пледира за уважаване на исковата претенция.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на  страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

При справка в електронния търговски регистър, воден от Агенцията по вписванията, се установява, че дружеството-ищец е учредено и вписано в ТР през 2012 г. От 13.11.2012 г. до 10.07.2015 г. управители на дружеството са били ответникът С.А. и Елена Поройкова. Не се спори, че между дружеството-ищец и третото лице-помагач “Гарант консулт” ООД е сключен Договор за счетоводно обслужване и данъчно-правни консултации от 16.04.2013 г., по силата на който ищецът е възложил на третото лице счетоводното обслужване на търговската му дейност.

На 29.06.2015 г. е проведено Общо събрание на съдружниците в “Царски извори” ООД. По т.1 от дневния ред е обсъдена дейността на дружеството, касовите наличности, сключените договори, извършените плащания и поетите задължения. Управителят на “Гарант консулт” ООД Ваня Кръстева е представила отчет и е уведомила съдружниците, че по счетоводни данни касовата наличност е 30000 лв, които реално не съществуват. Имало неразписани договори, които не позволявали изготвянето на коректен годишен финансов отчет за 2014 г.; липсвали документи, които “да удостоверят липсите в касовата наличност”. ОСС взело решения, между които: в срок от една седмица да се представят всички документи за касови наличности; да се проведе пълен финансов одит на дружеството, за което се дават пълномощия на управителя Поройкова; отлага се решението за приемане на ГФО за 2014 г.; не се освобождава управителя А. от отговорност за дейността му и  освобождава се г-н А. като управител.

На 29.07.2015 г. е проведено следващо ОСС в ищцовото дружество, което е взело решения, между които: освободеният управител А. да отговори на поставените на това събрание въпроси в писмен вид в десетдневен срок, да даде отчет за разходваните от него средства и да разпише представения от него отчет на касите.

На 17.09.2015 г. е проведено следващо ОСС в ищцовото дружество, което е взело единствено решение: “да бъде потърсена отговорност от С.А. за дейността му като управител във връзка с дейността на “Царски извори” ООД … поради липсата на пълен и мотивиран отчет за цялостната му дейност”

С докладна от 20.10.2015 г. (л. 3) г-жа Ваня Кръстев, действаща като управител на “Корект инвест консулт” ООД, уведомила г-жа Елена Поройкова, управител на дружеството-ищец, че по счетоводните регистри на “Царски извори” ООД към 31.12.2014 г. е налично салдо по счетоводна сметка Каса в лева (501) в размер на 61468 лв, което салдо отразява разликата между постъпленията от изтеглени от разплащателната сметка на дружеството суми и представените първични документи. За тази суми липсвали в счетоводството предоставени разходооправдателни документи.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза от в.л. Т.С.с основно и допълнително заключение. Заключенията са оспорени от ответника с аргументи, които съдът не споделя. Съдът цени заключенията като компетентни, обективни и обосновани. Вещото лице е изследвало счетоводството на ищцовото дружество в периода от учредяването му през 2012 г. до 2015 г. Експертът посочва, че в периода 30.10.2013 г. - 13.07.2015 г. управителят А. е изтеглил в брой от банковата сметка на дружеството парични средства в общ размер от 57717 лв. За същия период от време той е представил в счетоводството разходни документи за общо 37428,14 лв. Следователно в счетоводството липсват разходни документи за 20288,86 лв.

Ответникът е представил 13 броя разписки, издадени в периода 17.06.2013 г. - 29.12.2004 г. Издатели на тези разписки са физически лица, които заявяват, че са получили от ответника С.А. парични суми. Разписките са частни документи, които не носят подпис на представител на дружеството, различен от ответника, и съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК нямат достоверна дата за дружеството-ищец. Разписките от 17.06.2013 г., 22.07.2013 г., 29.11.2013 г., 10.01.2014 г., 21.03.2014 г. и 28.04.2014 г. не съдържат никакво указание в текста си за това, че А. е действал при предаване на сумите като представител на дружеството-ищец, нито някакви индиции за това, че сумите са разходвани в интерес на дружеството-ищец. Останалите разписки, които или съдържат указание, че А. действа като управител, или посочват, че сумата се дава за погасяване на задължение на дружеството-ищец, не са били представени в счетоводството на дружеството и не са били осчетоводени. Те не съдържат реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството и не представляват счетоводни документи.

От заключението на вещото лице и от показанията на свидетелите Пламена Янкова Георгиева и Петя Стойкова Кисьова, служители на третото лице-помагач, става ясно, че в дружеството-ищец не е организирана “каса”, няма назначено материално-отговорно лице, на което да е възложено да отговаря за нея, не се води отчетност за следене на касовата наличност.

При така установените факти с правно значение предявеният главен иск е частично основателен:

Съгласно разпоредбата на чл. 145 ТЗ управителят носи пълна имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди. За да бъде ангажирана отговорността му по този ред, следва да бъде установено в процеса обстоятелството, че управителят виновно е извършвал действия или бездействия, с които е нарушил задължения към дружеството и по този начин му е причинил вреди, които са в пряка причинна връзка с горните действия. Условие за реализиране на отговорността е наличието на взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. В случая е установено взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец на осн. чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ - такова решение се съдържа в Протокол от ОСС от 17.09.2015 г.

След като е установено, че управителят А. е изтеглил в брой пари от разплащателната сметка на дружеството на обща стойност 57717 лв, а в същото време не е се е отчел за част от сумата в размер на 20288,86 лв, то се налага извод, че е налице липса. С действията си управителят А. е причинил на дружеството за процесния период вреда в общ размер на 20288,86 лв. Поведението на ответника е виновно, доколкото в противоречие със задълженията му като управител и със Закона за счетоводството той се е разпореждал със средствата на дружеството, без да се отчита. Липсата на сумата 20288,86 лв се явява настъпила за дружеството имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от поведението на управителя. Следователно предявеният иск по чл. 145 ТЗ е основателен за сумата 20288,86 лв и следва да бъде уважен заедно с обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В останалата си част до претендирания размер от 61468 лв претенцията е неоснователна. Ищецът е основал иска си единствено на твърдения за това, че ответникът е изтеглил от банковата сметка на дружеството тази сума и не е представил разходни документи. Не са ангажирани доказателства за това, че ответникът е изтеглил заявената по-голяма сума (61468 лв вместо 57717 лв). В същото време се установи, че за по-голямата част (за 37428,14 лв) ответникът е представил разходни документи. Неотчетена е сумата 20288,86 лв. Установените от експертизата факти и обстоятелства, свързани с отношенията между дружеството-ищец и “СА-инвест груп” 2014 ЕООД и с първоначално осчетоводените операции  по договори за заем и последващите корекции, са без правно значение. Те не са били въведени в предмета на делото от ищеца. Липсват каквито и да е твърдения, че ответникът е извършил конкретни увреждащи  дружеството действия по предоставяне на суми в заем на трети лица.

Възраженията на ответника против иска са неоснователни. “Одобряване на разходи” от дружеството и от другия управител по смисъла на чл. 301 ТЗ не се доказа. Не се събраха никакви доказателства за начина, по който ответникът е разходвал сумата 20288,86 лв, и за това, че дружеството и другият управител са узнали за тези разходи. Неоснователно е възражението, че касовата наличност е била по-голяма от твърдяната липса, тъй като стана ясно в хода на делото, че тя отразява не наличните в действителност парични средства, а счетоводните записвания.

Поради изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК и уважената част от иска, а именно - сумата 953 лв. Ответникът също има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на “Царски извори” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, представлявано от управителя Елена Поройкова, както следва:

(1) сумата 20288,86 лв, представляваща обезщетение за нанесени на дружеството вреди от дейността му като управител за периода от 30.10.2013 г. до 10.07.2015 г., формирано като сбор от неотчетени парични средства за същия период;

(2) законната лихва върху сумата 20288,86 лв за времето от предявяване на иска на 30.11.2016 г. до окончателното изплащане и

(3) сумата 953 лв - разноски по делото съобразно с уважената част от иска,

като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер от 20288,86 лв до претендирания размер от 61480 лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА “Царски извори” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сердика № 2Б, ет. 1, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********,***, сумата 400 лв – разноски съобразно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на “Гарант консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Константин Величков № 34, ет. 4, като трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: