Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …….09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Д.
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр.
д. № 7569 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 91883/18.05.2020 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски районен
съд, 143 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, потвърдено с
решение № 3813/30.05.2017 г. по гр. д. № 1585/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, III
- Б
въззивен състав, влязло в законна сила на 30.05.2017 г. като на страница първа, абзац
първи вместо: „Производството е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Ц.Д.Н., чрез пълномощника му адв. С.от САК против Етажните
собственици на жилищна сграда в гр. София, район Изгрев, ж. к. „*********представлявана
от управителя С.Т.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
от Закона за управление на етажната собственост“ се чете „Производството е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Ц.Д.Н., чрез пълномощника му адв. С.от САК против
Етажна собственост на жилищна сграда в гр. София, район Изгрев, ж. к. „*********представлявана
от управителя С.Т.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
от Закона за управление на етажната собственост“, а на страница пета, абзац трети и
четвърти, вместо „…Етажна собственост на жилищна сграда в гр. София, район
Изгрев, ж. к. „*********представлявана от управителя С.Т.М.…“ се чете „…Етажна собственост на
жилищна сграда в гр. София, район Изгрев, ж. к. „******представлявана от
управителя С.Т.М.…“; отхвърлено е като неоснователно искането на Ц.Д.Н. за поправка на решение №
12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, потвърдено с
решение № 3813/30.05.2017 г. по гр. д. № 1585/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, III
- Б
въззивен състав, влязло в законна сила на 30.05.2017 г. - чрез допълване в
диспозитива на същото на текста „Етажните собственици в Етажната собственост“,
както и е отхвърлено
като неоснователно искането за тълкуване на решение № 12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, потвърдено с решение № 3813/30.05.2017 г. по гр. д. №
1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд, III - Б въззивен състав, влязло в законна сила на 30.05.2017
г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5061340/28.05.2020 г. от ищеца Ц.Д.Н., срещу
решение № 91883/18.05.2020 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, в частта, с която е постановен отказ за поправка на
решение № 12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски районен
съд, 143
състав, и е отхвърлено като неоснователно искането за тълкуването му, с
доводи за нищожност, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Сочи
се, че решението е постановено при неверни фактически изводи и очевидно
логически несъответствия между мотивите на съда по отношение на участниците и
реалното поредставителство на страните в съдебния процес, както и в
противоречие със съдопроизводствените правила - чл. 26 ГПК и приложената към
жалбата практика на ВКС. Излагат се доводи, че етажните собственици са страни
по делото, а не Етажната собственост, която не притежава процесуална
правоспособност и не може да бъде страна по делото, защото чл. 26, ал. 1 ГПК не
го допуска - решение № 5/06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г. о. и
определение № 294/24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, I г. о.,
решение от 13.04.2020 г. по гр. д. № 9874/2019 г. по описа на СГС, II - Б състав. В
този смисъл исковата молба, макар подадена срещу Етажната собственост, но чрез
нейния законен представител, е редовна, и страна по делото - ответници, са
етажните собственици, а управителят е представлявал именно етажните
собственици, още повече, че решенията на ОС са многостранна правна сделка, в
която участници са етажните собственици. Решението е в противоречие и с чл. 23,
ал. 3 и 4 ЗУЕС, съгласно които управителят представлява етажните сбственици, а
не Етажната собственост. Поддържа се, че решението от 01.08.2016 г. е постановено
срещу ненадлежна страна - Етажната собственост, срещу която дори и да бъде
издаден изпълнителен лист, той е безпредметен, защото изпълнително дело не може
да се образува, а последващият въззивен контрол не може да е основание нещата
да се „нагаждат“ спрямо допуснати грешки. Предвид изложеното се твърди, че в
диспозитива на първоинстанционното решение е допусната грешка, повторена и във
въззивното решение, състояща се в това, че делото е постановено срещу (сграда в
режим на етажна собственост) Етажната собственост, която не е правен субект и
не е участвала по делото, а в действителност то е водено срещу етажните
собственици, представлявани от управителя и решението следва да бъде
постановено срещу тях. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за
допускане на исканата поправка в диспозитива на първоинстанционното решение от
01.08.2016 г. за осъждане на етажните собственици в Етажната собственост
относно разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника -
Етажната собственост в гр. София, ж. к. „******представлявана от С.М. -
управител.
Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, потвърдено с решение № 3813/30.05.2017 г. по гр. д. №
1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд, III - Б въззивен
състав, влязло в законна сила на 30.05.2017 г. като на страница първа, абзац
първи вместо: „Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена
от Ц.Д.Н., чрез пълномощника му адв. С.от САК против Етажните собственици на
жилищна сграда в гр. София, район Изгрев, ж. к. „*********представлявана от
управителя С.Т.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
Закона за управление на етажната собственост“ се чете „Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц.Д.Н., чрез пълномощника му
адв. С.от САК против Етажна собственост на жилищна сграда в гр. София, район
Изгрев, ж. к. „*********представлявана от управителя С.Т.М., с която е предявен
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост“, а на страница пета, абзац трети и четвърти, вместо „…Етажна
собственост на жилищна сграда в гр. София, район Изгрев, ж. к. „*********представлявана
от управителя С.Т.М.…“ се чете „…Етажна собственост на жилищна сграда в гр.
София, район Изгрев, ж. к. „******представлявана от управителя С.Т.М.…“; не е
обжалвано (видно от конкретните оплаквания и искане във въззивната жалба),
поради което е влязло в сила.
Въз основа на молба вх. № 300757/02.04.2021 г. и молба вх. № 313557/29.04.2021
г. на Ц.Д.Н. и уточнение в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния
съд, производството по делото е прекратено на онование чл. 264, ал. 1 ГПК по
жалбата на Н. в частта, с която се обжалва решението на СРС от 18.05.2020 г. в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за тълкуване
на първоинстанционното решение от 01.08.2016 г. Определението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 22758/19.11.2015
г. от Ц.Д.Н., ЕГН ********** срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в
гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „******представлявана от управителя на
етажната собственост С.Т.М., с която е предявен иск по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1,2,3 и 4 от общото събрание на
собствениците, проведено на 22.07.2015 г., обективирани в Протокол № 13 на
същото. Ищецът
претендира отмяна на посочените решения и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Етажната собственост на
сграда, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „******представлявана от
управителя на етажната собственост С.Т.М., с който исковете се оспорват като
недопустими, евентуално като неоснователни. Моли се за отхвърлянето им и за
присъждане на разноски.
В хода на делото Етажната собственост, находяща се в гр. София, район
„Изгрев“, ж. к. „******представлявана от адвокат П., упълномощен от управителя С.М..
С решение № 12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на
СРС, 143 състав, са отменени решения на Общо събрание на ЕС, находяща се в гр.
София, район „Изгрев“, ж. к. „*********представлявана от управителя С.Т.М.,
проведено на 22.07.2015 г. Осъдена е Етажната собственост, находяща се в гр.
София, район „Изгрев“, ж. к. „*********представлявана от управителя С.Т.М., да
заплати на Ц.Д.Н., ЕГН ********** сумата от 410 лв. - сторени в хода на делото
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Етажната
собственост, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „******представлявана
от управителя на етажната собственост С.Т.М., като с решение № 3813/30.05.2017
г. по в. гр. д. № 1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд, III - Б въззивен
състав първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.
Видно от отбелязването въззивното решение е влязло в сила на 30.05.2017
г.
С молба вх. № 5094409/19.06.2017 г. ищецът Ц.Н. е поискал издаването на
изпълнителен лист за присъдените с решението на СРС разноски. Видно от
отбелязването изпълнителен лист за сумата от 410 лв. в полза на молителя е бил
издаден на 22.06.2017 г. и получен лично на 19.07.2017 г.
С молба вх. № 5055193/28.03.2019 г. Ц.Н. е поискал отстраняването на
очевидни фактически грешки в диспозитива на решението на СРС и в издадения
изпълнителен лист, като се посочи номер на етажната собственост на ул.
„131-ва“, и точният адрес бъде допълнен на ул. ******, за което да бъде издаден
нов изпълнителен лист.
С молба вх. № 5085426/17.05.2019 г. Ц.Н. е поискал в диспозитива на
първоинстанционното решение и в изпълнителния лист да бъде допусната очевидна
фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, а именно: вместо Етажната
собственост да бъдат осъдени отделните етажни собственици да заплатят разноски
по делото. Молителят е посочил, че етажната собственост не е обособен правен
субект и не е страна по делото. Страна са останалите етажни собственици,
представлявани от управителя С.М. на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, поради което
диспозитивът на решението противоречи както на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, така и на
практиката на ВКС, съгласно която „надлежни страни по материалното
правоотношение са етажните собственици“.
С разпореждане № 271471/11.11.2019 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа
на СРС, 143 състав, районният съд е оставил без движение подадената молба с
указания до молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи преписи от молбите за насрещната страна и да конкретизира искането си
в молба вх. № 5085426/17.05.2019 г., доколкото производството по делото е започнало по
искова молба вх. № 22758/19.11.2015 г. с посочен ответник - „Етажната собственост на
сграда, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „******представлявана от управителя С.Т.М.“. Делото е приключило с
решение, влязло в сила именно срещу този ответник и по делото никога не са били
ответници отделните етажни собственици. Срещу Етажната собственост е постановено
и въззивното решение - решение № 3813/30.5.2017 г., с което е потвърдено изцяло
първоинстанционното решение, чиято поправка се иска, като в производство за
отстраняване на очевидна фактическа грешка съдът не може сам да отменя влязлото
в сила решение, като са указани и последиците от неизпълнение на
указанията - че искането за поправка на очевидна фактическа грешка ще се приеме
за неизвършено.
С молба вх. № 5200268/29.11.2019 г. ищецът е заявил, че издаденият
изпълнителен лист срещу етажната собственост е неправилен и неизпълним поради
липса на правен субект, към който да бъде насочено изпълнението. Субект на
изпълнението по присъдените разноски следва да бъдат етажните собственици и
изпълнителният лист следва да бъде издаден срещу тях. Освен това в мотивите на
решението е посочено, че производството е образувано срещу етажните
собственици, но не така е формулирано в диспозитива. Сочи се, че грешката е
поправима по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Моли се да бъдат поправени съдебното
решение и издаденият изпълнителен лист като субект на изпълнението бъдат
етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. София, ул. ******,
както и в дизпозитива на решението да бъде добавен точният номер на сградата на
етажната собственост, а именно: ул. ******. Направено е евентуално искане на
основание чл. 251, ал. 1 ГПК съдът да поясни чрез тълкуване спрямо кого е
постановена осъдителната част на решението - срещу етажните собственици, против
които е насочен искът (и както е формулирано в началото на съдебното решение),
или срещу Етажната собственост, която не е правен субект и е невъзможно да бъде
представлявана.
С обжалваното в настоящото производство решение № 91883/18.05.2020 г. по
гр. д. № 70900/2015 г. по описа на СРС, 143 състав, съдът е приел, че искането
по чл. 247, ал. 1 ГПК е основателно в частта относно пропуснатия номер на сградата в
диспозитива на съдебния акт, като в тази част решението следва да се допълни. Съдът е
отхвърлил искането за поправка на очевидна фактическа грешка чрез вписване в
диспозитива на етажните собственици, вместо на етажната собственост, с мотиви,
че по този
начин биха се променили страните в процеса и при това след проведен въззивен
контрол на съдебния акт от една страна, а на следващо място и без етажните
собственици да са взели участие в производството, развило се по искова молба, депозирана от ищеца
само срещу Етажната собственост. Районният съд е констатирал, че в първия абзац на решението е посочено, че
производството по делото е образувано „против Етажните собственици в етажната
собственост на жилищна сграда...“, което от исковата молба, списъците на лицата
за призоваване, съдебните протоколи, изпращаните съобщения по делото се
установява, че не е така и всъщност очевидната фактическа грешка се съдържа в
този първи абзац, който съдът е приел, че следва да поправи по реда на чл. 247 ГПК. Пред въззивната инстанция
страни в производството не са били етажните собственици, а само Етажната собственост. Районният съд
е отхвърлил и искането за тълкуване на решението, като е приел, че липсва
неяснота или двусмислие в диспозитива на решението, а твърдяната от ищеца - молител липса
на правосубектност на Етажната собственост не може да се отстрани чрез поправка на
решението или тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК. Исканото от ищеца
тълкуване на първо място не съответства на волята на съда, и на следващо място
води до пререшаване на спора и постановяване на осъдителен диспозитив срещу
лица, които не са били страна в процеса.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 247, ал. 4 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с неговата правилност в
обжалваната част въззивният съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 247, ал.
1 ГПК дава възможност на съда, който е постановил
решението, по своя инициатива или по молба на страните да поправи
допуснатите очевидни фактически грешки. Това са грешки, които не се
състоят в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване в
писмения текст на решението, т. е. несъответствие между формираната
воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Такава грешка представлява
погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума,
погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането
в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на
решението (така решение № 251/01.08.2019 г. по т. д. №
3014/2017 г. по описа на ВКС, II т. о.). Очевидна фактическа грешка е налице
тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил
становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.
Въззивният съд намира, че не са налице
основания за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 01.08.2016
г., съответно за отмяна на решението, с което поправката е отказана. В случая искът е предявен срещу Етажната собственост, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, ж. к.
„Дианабад“, ул. ******. От името на последната, действаща чрез управителя си С.М.,
е подаден отговор на исковата молба, съответно въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, етажната собственост е призовавана
по делото пред първата и въззивната инстанции и процесуалните действия са
извършени спрямо нея и от нейно име - видно от протоколираното участие на
представителя на Етажната собственост в съдебни заседания - адвокат П., както и на управителя С.М.,
исканията, писмените възражения и становищата пред първата и въззивната инстанции изхождат
именно от този ответник. Същият ответник е посочен и
в диспозитива на съдебното решение от
01.08.2016 г. Действително в началната част на
решението е посочено, че искът е предявен срещу етажните собственици (което СРС е констатирал, че не е така), но мотивите на решението касаят Етажната собственост, представлявана от управителя, която е участвала
като страна в производството, поради което не е налице твърдяната очевидна фактическа грешка. В тази
връзка въззивният съд препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата
инстанция, че по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК не е допустимо подмяна на страните
по спора, независимо дали решенията са постановени срещу надлежни страни. Въпросите дали исковата молба е редовна и дали решението в
осъдителната част може да бъде изпълнено, са без значение за настоящия спор, тъй
като дори да е налице нарушение на норми на ЗУЕС и на съдебната практика на ВКС
относно надлежните ответници при иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, както
и на разпоредбите на ГПК относно представителството на страните в гражданския
процес, съответно съдебният акт, чиято поправка се иска, да е постановен срещу
неправосубектна страна, то тази грешка подлежи на отстраняване по реда на
инстанционния контрол, който в случая е изчерпан, но не и по реда на
отстраняване на очевидна фактическа грешка в производство по чл. 247 ГПК. По
този ред не може да се определя надлежната страна по материалното
правоотношение в отклонение с решението, чиято поправка се иска. Поради това
съдът не следва да обсъжда приложената към въззивната жалба съдебна практика на
ВКС и СГС. Съдебният
състав, който е постановил своя акт, може да отстранява допуснато
несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива воля,
само когато то се дължи на техническа грешка, но не и когато се
налага промяна на вече формираната и изразена воля, или се касае до промяна на
страните, която е предвидена и допустима само по реда и в сроковете на ГПК. Ето защо като
е отказал да промени диспозитива на първоинстанционното решение, като вместо
„Етажната собственост“ да се чете „етажните собственици“ с оглед възлагане на
отговорността за съдебните разноски при уважаването на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено в тази част, съответно въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото на въззивника не се дължат разноски, а от въззиваемата страна не са
претендирани такива.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. с чл. 247, ал. 4 ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91883/18.05.2020 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлено като неоснователно искането на Ц.Д.Н.
за поправка на решение № 12154/01.08.2016 г. по гр. д. № 70900/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, потвърдено с решение № 3813/30.05.2017 г. по гр. д. №
1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд, III - Б въззивен
състав, влязло в законна сила на 30.05.2017 г. - чрез допълване в диспозитива
на същото на текста „Етажните собственици в Етажната собственост“.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.