Р Е Ш Е Н И Е
№ 4/08.01.2018г.
гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
I състав
На
седми декември Година 2017
В публичното заседание в следния
състав :
Председател : Людмила Пейчева
Членове:1.
Капка Павлова
2.Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдия Капка Павлова, гражданско дело № 619 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е
образувано по повод въззивна
жалба, подадена от „София комерс кредит груп““ АД против решение № 522 от 29.06.2017г.,
постановено по гр.д.№4215/2016г. по описа на ПРС в отхвърлителната му част. Със
същото решение е прието, че искът да бъде признато за установено, че ответниците дължат неустойка върху непогасени
месечни вноски по договор за кредит за
периода 20.06.2013г.-20.08.2014г. е основателен за сумата 917,99 евро за
разликата до пълния предявен размер от 4726,26 евро е неоснователен и като
такъв е отхвърлен. Развити са съображения,
че районният съд неправилно е приел, че към датата на присъединяване на
изпълнителния лист за това задължение към
образуваното вече изпълнително дело по-голямата част от общо дължимата
неустойка по договор за заем от 11.04.2013г. неустойка в размер на 18 204,55лв. вече е била
погасена. Твърди се ,че от доказателствата по делото- приетата съдебно-икономическа експертиза става ясно, че
до 23.06.2016г. са били погасени само 10756,23лв. и остават дължими 9061,86лв. /4 633,26
евро/. Моли се първоинстанционното
решение да бъде отменено в отхвърлителната
му част и окръжният съд да постанови друго такова, с което да признае за
установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК , че посочените суми са дължими.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа.представена е писмена защита,в която се излагат
съображения, че сумата от 9061,86лв. е погасена в рамките на изпълнителното производство след издаване на изпълнителния лист,поради което и
съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС това не следва
да се взема предвид при постановяване на решението.
Въззиваемите са
подали писмен отговор, с който оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение в обжалваната му
част да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд , извършвайки проверка на обжалваното
решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК
излага следните съображения:
Въззивният съд на първо
място е длъжен да направи проверка относно това дали решението е
валидно и допустимо. В случая , същото е
постановено от съдебния състав,който е разгледал делото и в рамките на неговите
пълномощия. Разгледан е именно предявеният иск, като са изпълнени и специалните
изисквания на чл. 415 ГПК- предметът на исковото производство да съвпада
с този на заповедното такова.
По
отношение на правилността на обжалваната част на същото съдът намира
следното:
Видно от приложения по делото договор
за заем с дата 11.04.2013г., обективиран в нотариален акт № 128,т.І,
рег.№03021,дело №11/2013г. по описа на нотариус М.К. № *** и район на действие Софийски районен съд,
ищцовото дружество е предоставило в заем
на ответниците В.Г.К. и И.С.К. сума в
размер на 10225,84 евро, които се равняват на 20 000лв. Уговорено е, че
погасяването на заема ще стане на тридесет и шест равни месечни вноски
като последната такава е дължима не по-късно от 19.04.2016г. В т.1.2 е посочено,че при неплащане на която и да е
месечна погасителна вноска кредитът става автоматично предсрочно изискуем. В
т.1.3 е уговорено, че в случай, че главницата
заедно с всички дължими лихви и такси не бъдат заплатени до 19.04.2016г. или ако
настъпят обстоятелствата по предходната точка , заемополучателите
дължат на заемателя неустойка в размер
на 92,98 евро месечно за всяка една забавена сума или част от нея за всеки месец забава, считано
от датата на падежа на съответната сума до окончателното й изплащане.
Заемополучателите са се задължили да заплащат начислените върху дължимата вноска
неустойки /ако има такива / преди плащането на самата сума. В случай, че извършеното
плащане не е достатъчно, за да погаси всички изискуеми
задължения, е договорено това да става в следната поредност - разноски, неустойки, лихви, главница.
В т.1.5. е предвидено, че общата стойност на всички обезщететителни неустойки
не може да надвишава размера на главницата на предоставения заем.
Заемополучателите са обезпечили заема с
учредяване на ипотека върху свой
собствен недвижим имот.
По делото са допуснати и изслушани първоначална
и две допълнителни съдебно- икономически експертизи, изготвени от вещото лице Н.И..
От заключенията по същите става ясно какъв
е размера на дължимите суми по кредита – главница , лихви и неустойки, както и
какви суми и на кои дати са постъпили за тяхното погасяване по сметките на
ищеца.
От приложното ч.гр.д.№961/2016г. на
ПРС се установява,че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение в полза на ищцовото
дружество против В. и И. К..
В исковата молба е посочено, че
предвид спирането на плащанията по договора за периода от 20.06.2013г. до 20.08.2014г. върху 15 броя
месечни вноски е начислена неустойка в размер на 11157,60 евро. Предвид
клаузата на чл.1.5 от договора за заем същата се редуцира до размера от
10225,84 евро. За периода 01.10.2014г.-26.01.2016г. ответниците извършили доброволни плащания в общ размер на
10 703,45 лева / 5 472,59 евро/ и
останали дължими 4 726,26
евро, които са предмет на установителния иск. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 29.09.2015г., за което
ответниците са уведомени с нотариална
покана от 14.10.2015г.
С подадения отговор на исковата
молба ответниците оспорват иска.
Твърдят, че претендираната неустойка е погасена от сумата, която е събрана принудително чрез продажба на ипотекирания в полза на кредитора имот, осъществено по изп.дело № 1297/2014г.
на ЧСИ Р.А.. На следващо място твърдят,че исковата сума не е дължима,тъй
като не са уведомени за обявената
предсрочна изискуемост на кредита и оспорват нотариалното
удостоверяване за връчване на
уведомлението от 14.10.2015г., връчено на 11.11.2015г.Освен
това правят възражение за нищожност на
клаузите на чл.1,3 и1.4 от договора като противоречащи на чл. 146,вр.чл.143 от
ЗЗП и чл.294 от ТЗ.
При
условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Направено е и
оспорване на нот.акт № 128,т.І,рег.№3021,
дело №111/11.04.2013г. по описа на нотариус М.К. с рег.№ *** в частта относно
уговорените неустойки.
С обжалваното решение е прието, че безспорно се установява сключването на
договор за заем между страните по делото, по силата на който на ответниците е предоставена парична сума в
размер на 10225,84 евро , равняваща се на 20 000лв. и че в същия е
направена валидна уговорка за неустойка. Възраженията за нищожност на последната
са обсъдени подробно и е счетено, че са неоснователни. Прието е също, че
неустойката следва да бъде начислявана върху всяка забавена вноска за всеки
месец просрочие. При обвяване на задължението за предсрочно изискуемо,
което е станало на 11.11.2015г. неустойка
се дължи върху цялата сума , но всъщност след тази дата такава не е начислявана. При наличие на 15 забавени вноски общата сума на неустойката е 10225,84 евро.
Направеното от ответниците възражение за прекомерност на неустойката е счетено за неоснователно.
Обсъдено е оспорването на нотариалното
удостоверяване за връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Въззивният съд счита,че не следва да обсъжда същото, тъй като то не е
от значение за спора предвид на това, че посоченият по-горе максимален размер
на неустойката е достигнат, като такава е начислявана върху вноските с настъпил
падеж, а не поради обявяването на
кредита за предсрочно изискуем.
Възражението, че задължението е
погасено поради плащане е прието за частично
основателно и именно поради това
искът е отхвърлен за разликата
между претендираните 4726,26 евро
и счетената за дължима сума от 917,99лв. или – за сумата 3808,27 евро. За да
достигне до този извод , районният съд
е взел предвид данните от заключението
по допусната по делото съдебно-
счетоводна експертиза , от която
се установява, че по изп.дело № 1297/2014г., образувано по повод изпълнителен лист първо за главницата по
договора за заем, но в последствие с присъединен изпълнителен лист за
процесната по настоящото дело сума са постъпили
48 932,40лв., равняващи се на 25018,74 евро до 23.06.2016г. Прието
е, че от заключението по допуснатата
съдебно- икономическа експертиза
се установява, че преди 19.07.2016г. в счетоводството на ищеца са били
внесени 18204,55лв. неустойка и при това
положение е счетено, че остават дължими
само 1705,44 лв. /917,99 евро/.
С оглед на наведените с въззивната
жалба оплаквания и оспорванията, направени с подадения отговор във въззивното
производство е спорен въпросът
дали към 23.06.2016г.
са били погасени само 10756,23лв. или 18204,55лв. от дължимата по договора за
заем неустойка и дали направеното плащане след издаване на изпълнителя лист
следва да бъде взето предвид при преценката дали да бъде уважен установителният иск. В този връзка настоящият състав намира следното:
По делото е безспорно установено, че в
договор за заем от 11.04.2013г., обективиран в нот.акт №
128,т.І, рег.№03021,дело №11/2013г. по
описа на нотариус М.К. № *** и
район на действие Софийски районен съд е
уговорена неустойка за забава върху всяка просрочена вноска в размер на
92,98 евро месечно.,а при обявяване на кредита за предсрочно изсикуем – върху
цялата сума, като максималният размер на
неустойката не може да бъде по-голям от 10225,84 евро. Също безспорно е,
че този размер е достигнат.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /основна и две допълнителни заключения/ и
приложеното копие от изп.дело № 1297/2014г по
описа на ЧСИ Р.А. се установява, че съдебният изпълнител след осъществена публична продан на ипотекирания в
полза на ищеца имот е превел на същия сума в размер на 43 573,08лв. на три транша. Два от тях
са осъществени преди да бъде издаден изпълнителният лист в заповедното производство,
прехождащо настоящия процес и
присъединяването по висящото вече
изп.дло № 1297/2014г на ЧСИ Р.А., а последният
в размер на 9061,96лв. след това. Преди образуване на изпълнителното дело ответниците са заплатили доброволно
чрез парични преводи 14420,45лв. В счетоводството на ищеца към момента на проверката на вещото
лице е отразено, че по този договор за
кредит са погасени суми както следва : 20 000лв. главница,
12 063,66лв. договорна лихва, 18 204,55лв. неустойка, 1496,79лв. законна лихва
и 6229,26 лв. разноски. Общата сума е в размер на 57994,26лв., която е равна
на сбора между платените преди завеждане
на изпълнителното дело суми и тези, които
са погасени чрез принудително събиране. Няма данни посочената сума за неустойката да е била платена преди
датата 23.06.2016г. В тази връзка следва да се посочи, че уговорената в
договора за кредит поредност на плащането
не може да бъде приложена когато за вземанията вече има издаден
изпълнителен лист. Предвид на това постъпилите преди предявяване на
изпълнителния лист, издаден в заповедното производство по ч.гр.д№ 961/2016г. на
ПРС плащания се отнасят само за сумите по предходните изпълнителни листя и с тях
не може да се погасява неустойката ,
предмет на настоящия процес. С доброволните плащания такава е била погасена,
но този факт е признат още с исковата
молба и тези суми не са предмет на иска.
Окръжният съд счита, че от тези
доказателства се установява, че спорната част от задължението е погасена след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно издаването на
изпълнителен лист. Този факт коректно е
отразен в счетоводството на ищеца. Макар съгласно общото правило на
чл.235, ал.3 от ГПК съдът да е длъжен да
вземе предвид всички обстоятелства , настъпили след предявяване на иска, в
случая следва да се вземе предвид спецификата на производството. В т.9 ат ТР №
4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че в това производство нормата на чл. 235, ал.
3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Този извод е мотивиран с изричната норма на чл.422,ал.3 от ГПК
съгласно която при отхвърляне на
иска по чл.ал.1 изпълнението
за процесните суми се прекратява и
се издава обратен изпълнителен лист. , т.е
ако претенцията бъде отхвърлена защото сумите вече са събрани принудително, то кредиторът ще бъде изправен през необходимостта да върне същите въз основа на
издадения обратен изпълнителен лист въпреки,че към датата на
заявлението те са били дължими.
С оглед на изложеното в конкретния
случай не може да бъде прието, че дължимостта на погасената по принудителен ред
сума , за която искът е отхвърлен- а 3808,27 евро следва да бъде отречена. Като
е приел обратното разрешение на въпроса
районният съд е постановил неправилен съдебен акт , който ще следва да
бъде отменен в атакуваната му част и да бъде постановен друг такъв,с който предявеният установителен
иск да бъде уважен изцяло.
Като последица от пълното
уважаване на претенцията ще
следва да се присъди и разликата между направените в заповедното производство разноски , които
са в общ размер на 849,14лв. и
присъдените от първоинстанционния съд-или ще следва да се присъдят още
722,93лв.,както и разноските направени в
исковото производство в първата инстанция ,а именно – още 1970,31лв.
Освен това с оглед изхода на делото
пред настоящата инстанция въззиваемите
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на София комерс кредит груп““ АД и
разноските пред въззивната инстанция,
които са в размер на 1100,57лв.
С
оглед на изложеното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 522 от 29.06.2017г., постановено по
гр.д.№4215/2016г. по описа на ПРС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „София комерс кредит
груп““ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,ул.„Васил
Калчев , бл.58, ет.6,представлявано от прокуриста Д.М.Б. против В.Г.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН **********
*** иск с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовата страна сумата 3808,27 евро неустойка за периода от 20.06.2013г. до
20.08.2014г. върху 15 броя месечни
анюитетни вноски с падежи съответно 19.06.2013г.,19.07.2013г.,19.08.2013г.,
19.09.2013г., 19.10.2013г. , 19.11.2013г.,
19.12.2013г., 19.01.2014г., 19.02.2014г., 19.03.2014г., 19.04.2014г., 19.05.2014г.,
19.06.2014г. 19.07.2014г. и 19.08.2014г., дължима по договор за заем от 11.04.2013г., обективиран в нотариален акт
№ 128,т.І, рег.№03021,дело №11/2013г. по
описа на нотариус М.К. № *** и
район на действие Софийски районен съд,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№961/2016г. по описа на ПРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 от ГПК , че В.Г.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН
********** *** дължат на „София комерс кредит груп““ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,ул.„Васил Калчев“, бл.58, ет.6,представлявано от
прокуриста Д.М.Б. сумата 3808,27 евро , представляваща неустойка за периода от
20.06.2013г. до 20.08.2014г. върху 15 броя месечни анюитетни вноски с падежи съответно
19.06.2013г.,19.07.2013г.,19.08.2013г., 19.09.2013г., 19.10.2013г. , 19.11.2013г., 19.12.2013г., 19.01.2014г.,
19.02.2014г., 19.03.2014г., 19.04.2014г., 19.05.2014г., 19.06.2014г.
19.07.2014г. и 19.08.2014г., дължима по договор за заем от 11.04.2013г., обективиран в нотариален акт
№ 128,т.І, рег.№03021,дело №11/2013г. по
описа на нотариус М.К. № *** и район на действие Софийски районен съд,за
което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№961/2016г. по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 522 от 29.06.2017г., постановено по гр.д.№4215/2016г. по
описа на ПРС в частта му, имаща характер
на определение ,с която „София комерс кредит груп““ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,ул.„Васил Калчев“, бл.58, ет.6,представлявано
от прокуриста Д.М.Б. е осъдено да заплати на В.Г.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с
ЕГН ********** *** сумата 9-7,20лв. разноски, направени в производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на„София комерс кредит груп““ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,ул.„Васил Калчев“
,бл.58,ат.6,представлявано от прокуриста Д.М.Б.
още 722,21лв. разноски направени в заповедното производство и още 1970,31лв. разноски,направени в първоинстанционното
производство съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.К. с ЕГН **********
и И.С.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на„София комерс кредит груп““ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,ул.„Васил Калчев“ ,бл.58, ет.6,представлявано от
прокуриста Д.М.Б. сумата 1100,57лв. направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател : Членове
: 1.
2.