РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500817 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №391/08.02.2022г. по гр.д.№19597/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в,с което съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие чрез
налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН,като жалбоподателя счита,че решението е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
да се отхвърли молбата.Счита,че съдът не е обсъдил,а така също,че е допуснато процесуално
нарушение и той е лишен от право на защита по делото.
Въззиваемите страни считат жалбата за неоснователна и молят
първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от
фактическа и правна страна,установи следното:
Жалбоподателят В.М. и въззиваемата Е.Т. са живели на съпружески начала от
м.ноември 2020г. до м.ноември 2021г.,като заедно с тях е живял и синът на молителката
Й.С..Молителката сочи,че на 09.12.2021г. се срещнала с жалбоподателя,за да изяснят
отношенията помежду си,като тя му е отказала да прекарат предстоящите празници
заедно.Сочи,че М. се ядосал от този неин отказ и започнал да я заплашва,че ще
разпространи в интернет записи от интимни моменти между тях.На 10.12.2021г. около 7.30ч.
сутринта тръгнала да води сина си на училище,след което тя да заминава на работа и видяла
пред входа,в който живее спряно „***“ и в нея бил М..Той отворил прозореца на колата и
започнал да я обижда с думите „**** **.“Молителката твърди също така,че през други дни
1
си е позволявал да я блъска физически и да обижда детето,при което тя се притеснила за
здравето и живота,както на себе си,така и на детето.Сочи също така,че на 12.12.2021г.
жалбоподателя си позволил и други недопустими действия в социалните мрежи спрямо
нея.Твърди,че била много притеснена от системния тормоз от страна на жалбоподателя
спрямо нея и детето.По делото е приложена декларация по чл.9 от ЗЗДН,от която става
ясно,че на посочените дати въззиваемите твърдят да е извършено домашно насилие от
жалбоподателя спрямо тях.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел от страна на
молителката С. С.,който живее с майката на молителката и който в показанията си
заявява,че на 09.12.2021г. по телефона позвънил М. и тя го пуснала на високоговорител и
настоял за среща с нея,но тя отказала.Тогава М. станал агресивен и започнал да я обижда и
заплашва по телефона.Заявява,че там присъствало и детето,което започнало да се крие по
ъглите на стаята.
В първоинстанционното производство има изготвен социален доклад,от който
става ясно,че детето *** се отглежда от майката и същото се страхува от В.М.,тъй като
същия бил агресивен спрямо майка му.
Пред настоящата инстанция са представени разпечатка от изходящите
обаждания от тел.№ *****,който е бил ползван от жалбоподателя на дата 09.12.2021г. и от
който става ясно,че през този ден от този телефонен номер жалбоподателя не е разговарял с
въззиваемата Е.Т..Изискана е справка от „****“ за входящите телефонни обаждания на
номера на въззиваемата Т.,но такава справка не се предостави от съответното
учреждение,тъй като същата попада в разпоредбите на ЗЕС и не може да бъде издадена без
разрешение на съда.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
жалбата за частично основателна,а решението за частично неправилно и незаконосъобразно
и намира,че следва да го измени.
Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв
акт,осъществен спрямо него от лицата посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде
възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки
спрямо извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо
лицето,което търси закрила от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните
писмени и гласни доказателства не се установява на посочените дати 10.12.2021г. и
12.12.2021г. да е имало извършен акт на домашно насилие.Единствено следва да се
приеме,че на дата 09.12.2021г. има извършен такъв акт,тъй като жалбоподателя е обиждал
по телефона въззиваемата Т.,като там е присъствал и сина й Й.С. и същия се е
изплашил.Настоящата инстанция приема,че е налице прсихическо насилие,упражнено от М.
спрямо Т. и С.,въпреки че обаждането от телефонния номер остана недоказано,но тъй като и
св.С*** сочи,да е присъствал на този разговор,следва да се приеме,че същия е
осъществен.Що се отнася до останалите две дати,както се посочи по-горе,за тях остава
недоказан въпроса относно наличието на домашно насилие под каквато и да е форма,тъй
2
като актовете на домашно насилие са винаги строго лични и по отношение на тях странични
хора не присъстват обикновено,тъй като същите се осъществяват само между най-близките и
съжителстващите заедно.Ето защо предвид събраните доказателства настоящата инстанция
намира,че с оглед извършеното домашно насилие от страна на жалбоподателя на дата
09.12.2021г.,изразяващо се в психическо такова спрямо въззиваемата Т. и въззиваемия С.
следва да бъде намален срока на наложените мерки за защита,а именно от 18 месеца срока
да бъде намален на 6 месеца,а що се отнася до датите на 10.12.2021г. и 12.12.2021г. то за тях
се установи,че молбата се явява неоснователна и недоказана.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,като е представен списък
с такива от въззиваемата Т. в размер на 600лв. за платено адвокатско възнаграждение,но
същите с оглед изхода на спора следва да бъдат редуцирани до размер на 300лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №391/08.02.2022г. по гр.д.№19597/2021г. по описа на РС-
Пловдив ХIII гр.с-в,с което са взети мерки на осн.чл.5,ал.1,т.1,3,5 и 6 от ЗЗДН по отношение
на В. Г. М. с ЕГН-********** от гр.П.,ул.“**** №** спрямо Е. П. Т. с ЕГН-********** и Й.
Г. С. с ЕГН-********** чрез законния му представител Е.Т. и двамата от гр.П.,ул.“***“ №**
като е задължен същият да се въздържа от упражняването на всякакъв вид акт на физическо
и психическо насилие,забранено му е да приближава молителите,както и местата им за
социални контакти за срок от осемнадесет месеца,задължен е да посещава специализирана
програма за работа с пълнолетни лица,извършители на домашно насилие и е насочена Е. П.
Т. да посещава Програма Психо-социално консултиране с пълнолетни лица,пострадали от
домашно насилие,като НАМАЛЯВА срока на забраната от 18 месеца на 6/шест/ месеца.
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН-********** от гр.П.,ул.“*** да заплати на Е. П. Т. с
ЕГН-********** от гр.П.,ул.“**** направените от нея разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 300лв./триста лв./ съобразно уважената част от иска за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3