Номер 147819.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. M=а
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502884 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на П. К. П. от гр. Търговище, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 260107/21.08.2020 год., постановено по гр.
дело № 6748/2020 год. по описа на РС-Варна, с което жалбоподателят П. К. П. от гр.
Търговище е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Т. Р. от
гр. Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и на същия е наложена глоба в размер на
200 лева, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е необосновано, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на наведените от ответника по молбата възражения и доводи,
както и в неправилен анализ и преценка на доказателствата по делото. Липсват и мотиви
относно възраженията на ответника за евентуалното просрочие на подадената от
молителката молба за защита. Навежда, че при положение, че актът на домашно насилие е
извършен на дата 21.06.2020 год. (според направеното в съдебното заседание уточнение от
процесуалния представител на молителката), едномесечният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
изтича на 21.07.2020 год. (сряда, присъствен ден), а видно от молбата и декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, същите са подадени най-рано на 22.07.2020 год., тъй като в тях се описват
събития, случили се на 21.07.2020 год. Поради това жалбоподателят счита, че молбата е
недопустима и съдът се е произнесъл по недопустима молба.
Излага и съображения за неправилност на решението. В резултат на неправилна
преценка и анализ на докозателствата, първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателят е извършил твърдяния от молителката акт на домашно насилие, без да
отчете, че събраните по делото доказателства не обосновават подобен извод.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с
което молбата Е. Т. Р. против П. К. П. за защита от домашно насилие да се отхвърли като
недопустима и неоснователна.
1
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН от насрещната страна не са депозирани писмени
възражения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата си.
Съдът съобрази следното:
В молбата си до РС – Варна, рег. с вх. № 39469/22.06.2020 год. молителката Е. Т.
Р. с адрес в гр. Варна е навела следните твърдения: С ответника П. К. П. са били във
фактическо съпружеско съжителство. От връзката си имат родено дете. Поради заплахите на
ответника за саморазправа и убийство, молителката е била принудена да напусне града, в
който е живяла с ответника и да се преместила в гр. Варна. След преместването психическият
тормоз упражтняван от ответника спрямо нея станал по-осезаем. На 21.06.2020 г. (неделя) при
телефонен разговор между страните молителката попитала ответника M= кога ще доведе
децата, които била оставила при него в гр. Търговище. По време на разговора M= започнал да
и крещи и да я заплашва, че „ще й извади червата на улицата“ и никой няма да й помогне, че
́
ще я убие и че няма да и върне децата. Твърди, че подобни сцени се разгирават всеки път,
́
когато страните осъществяват контакт по повод вземането и връщането на децата. Навежда,
че живее в постоянен страх за здравето и живота си.
Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе
дата – 21.06.2020 год. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника П.
К. П. и настоява да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката Е. Т. Р. , лично и чрез процесуален
представител поддържа молбата си.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител, оспорва
молбата, счита, че е неоснователна и настоява да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, че страните са живели на съпружески начала и от
съвместното си съжителство имат родено дете – К.П., на 3 год. Не е спорно
също, че от предишна връзка молителката Е.Р. има и друго дете – А.А., на 6
год.
Към молбата на Е. Т. Р. за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на 21.06.2020 год. сутринта (в
декларацията е посочено „вчера“ и доколкото молбата е подадена в РС-Варна с вх. № от
22.06.2020 год. – понеделник, то и описаният в декларацията и в молбата за защита акт е
осъществен именно на 21.06.2020 год. – неделя), при проведен телефонен разговор между
страните, ответникът я заплашил, че ще дойде където и да се намира тя и ще и „извади
́
червата на улицата“. В декларацията е посочено още, че прояви на домашно насилие спрямо
молителката ответникът е извършвал и в предходни периоди, изразяващи се в закани и
заплахи за живота и здравето и.
́
От показанията на свидетелката Р.П.Т., майка на молителката, се установява, че на 21-
ви юни 2020 год., неделя, била в жилището на дъщеря си, в съседната стая, и я чула да
плаче. Отишла в стаята на молителката, последната включила телефона си на
високоговорител и свидетелката чула ответникът да заплашва молителката, чула го да казва
2
„Ще ти разпилея червата по пътя“. След разговора молителката била силно разстроена,
плачела и треперела.
От показанията на свидетеля К.М.М. се установява, че на свидетеля не му е известно
ответникът Пламен M= да е осъществявал акт на домашно насилие спрямо молителката
Е.Р..
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля К.М. в останалата им част, не обсъжда и
показанията на свидетеля Ю.Р.,
тъй като свидетелите изнасят в показанията си факти, осъществили се преди 21.06.2020 год.,
по време на съвместното съжителство между страните, които нямат отношение към спора.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителство с
извършителя, в месечния срок от твърдяния да е извършен от ответника на дата 21.06.2020
год. акт на домашно насилие против молителката и е процесуално допустима.
Оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението поради
просрочие на подадената молба настоящият състав счита за неоснователни. Видно е, че
молбата за защита е подадена в съда на дата 22.06.2020 год., същата е с вх. №
39469/22.06.2020 год. по рег. на РС-Варна, т. е., депозирана е ден след описания в молбата
акт на извършено спрямо молителката домашно насилие, при което и същата е подадена в
срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН
молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН
той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и/или
емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически
интегритет на пострадалото лице.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че от ответника
спрямо молителката на 21.06.2020 год. е извършен твърдяния в молбата акт, съставляващ
акт на домашно насилие, а именно – осъществено психическо насилие.
В декларацията си по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е посочила, че на 21.06.2020 год.
сутринта, при проведен телефонен разговор между страните, ответникът я заплашил, че ще
дойде където и да се намира тя и ще и „извади червата на улицата“.
́
Декларираното от молителката изцяло се подкрепя от ангажираните гласни
доказателства – показанията на свидетелката Р.П.Т., която лично е възприела отправените
към молителката заплахи, а също и състоянието на дъщеря си, която била силно разстроена,
треперела и плачела.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Р.Т., тъй като показанията и са
́
непротиворечиви и последователни, същите са в резултат на нейни лични възприятия, като
от друга страна няма нито едно доказателство, което да е в опровержение на изнесеното от
свидетелката Р.Т. или да ги поставя под съмнение.
3
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я да оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ. В случая обаче доказателствената сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не само, че не е опровергана, а обратно – ангажираните от
молителката доказателства, установени чрез разпита на свидетелката Р.Т. са изцяло в
подкрепа на декларираните в декларацията и факти относно осъществения от ответника
́
спрямо нея на дата 21.06.2020 год. акт на психическо насилие, изразяващо се в отправена
заплаха за живота и здравето и. Дори и декларацията да бъде игнорирана, установеното от
́
показанията на свидетелката Р. Т., която лично е въприела отправените към молителката
заплахи, е изцяло в подкрепа на твърденията в молбата за защита и установява в
необходимата степен извършения от ответника спрямо молителката акт на домашно
насилие.
Поради изложеното съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване
на твърденията на молителката за извършено от ответника спрямо нея на дата 21.06.2020
год. домашно насилие – психическо насилие, изразяващо се в отправена заплаха за живота и
здравето и.
́
Въз основа на изложеното съдът намира, че на дата 21.06.2020 год. спрямо
молителката Е. Т. Р. е осъществено от страна на ответника П. К. П. акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно: психическо насилие, изразяващо се в
отправена заплаха за живота и увреждане на здравето на молителката.
По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Е.Т.Р. е основателна и
подлежи на уважаване.
С оглед вида и характера на конкретния акт, чрез който е осъществено домашното
насилие, изразяващ се в психическо насилие спрямо молителката, неговата интензивност,
първоинстанционният съд правилно е приел, че мярката за защита, предвидена в чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН спрямо ответника е подходяща.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.
Ответницата по жалбата не е претендирала разноски и съдът не изследва за
дължимостта им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107/21.08.2020 год., постановено по гр. дело №
6748/2020 год. по описа на РС-Варна, с което П. К. П. ЕГН ********** от гр. Търговище е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Т. Р. ЕГН
********** от гр. Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и на същия е наложена глоба
в размер на 200 лева, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 17, ал. 5
ЗЗДН.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5