О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 29.06.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело
№1413 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №15967/24.02.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез
юрк. Богдана Йорданова, против Решение №725/17.02.2020г., постановено по гр. дело
№14696 по описа за 2019г. на РС-Варна, с
което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на П.П.Ц., ЕГН ********** сумата от 1542,36
лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани
от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни
актове - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща
норма, която да даде основание за субсидиарно приложение на КТ и приетите въз
основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването
на нощното работно време в часове дневно работно време.– Според жалбоподателя
не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143,
а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно
време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа,
на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер
на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални
норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния
труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд,
доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за
отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да
постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, въззивникът
моли искът да бъде частично отхвърлен за периода 01.01.2018-16.07.2018г. поради
липса на действаща правна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен
труд и чийто размер е 250.64 лв. Доказателствени искания не са направени.
Чрез
депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба
№ 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение
на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между
нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
–потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен
срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Доколкото
въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба
вх. №15967/24.02.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, действащ чрез юрк. Богдана
Йорданова, против Решение №725/17.02.2020г., постановено по гр. дело №14696 по описа за 2019г. на РС-Варна, 49-ти
състав.
НАСРОЧВА производството за 22.07.2020г. от 9.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.