ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.11.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 271 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК вр. чл.144 АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК.
Постъпила е молба с вх.№4221 от 20.10.2022 г. по описа на
АС-Русе /л.55 от делото/ от
РИОСВ-Русе, чрез адв.Л.С., с която е поискано допълване на постановено по
делото в закрито съдебно заседание
определение №26 от 20.10.2022 г., като се присъдят на молителя /ответник
в съдебното производство/ сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В депозиран, по реда на чл.248, ал.2 ГПК вр. чл.144 от АПК, отговор с вх.№4462 от 08.11.2022 г. по описа на АС-Русе,
насрещната страна - жалбоподателят по делото „Сдружение за военно-патриотично
възпитание на младежта – Приказка за България“, със седалище гр.Русе,
представлявано от адвокат-пълномощник А.К., счита искането за неоснователно. В
подкрепа на становището си навежда доводи, че производството по делото е
прекратено в закрито съдебно заседание; от ответника не са извършвани никакви
процесуални действия, като не е подадено дори и писмено становище по жалбата. Отделно от това намира претендираното
възнаграждение от 1300 лева за прекомерно като несъответстващо на вложения труд
и усилия по делото от процесуалния представител на ответника. Счита, че
искането за присъждане на разноски е неоснователно и поради това, че е
направено от жалбоподателя след постановяване на прекратителното определение от
съда.
По повод на постъпилата молба, съдът
намира следното от фактическа и правна страна:
С определение №26 от закрито съдебно
заседание на 20.10.2022 г. по адм.дело №271/2022 г. на АС-Русе е оставена без
разглеждане жалбата на „Сдружение за военно-патриотично възпитание на младежта
– Приказка за България“, със седалище:гр.Русе, депозирана чрез адв. А.К., срещу
Решение № РУ-27-ПР/28.02.2022 г. за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействието върху околната среда за Инвестиционно предложение
(ИП): „Производствена сграда за производство на латексови продукти с
лаборатория, административно – битова сграда и складова част в УПИ ХХ-1444, кв.
1001, ИПЗ, гр. Русе“, с възложител „ДД ЛОГИСТИКА“ ЕООД, издадено от директора
на РИОСВ – Русе, и производството по делото е прекратено. С определението съдът
не се е произнесъл относно разноските.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК вр.
чл.144 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата от ответника по делото с вх.№4221 от 20.10.2022 г. по описа на
АС-Русе, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК
и е процесуално допустима.
По аргумент от чл.143, ал.3 АПК
ответникът в съдебното производство има право на разноски и при прекратяването
му, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Съдът не споделя възражението на
сдружението-жалбоподател, че тъй като искането за присъждане на разноски е
направено от ответника по делото след постановяване на прекратителното
определение на съда, то се явява неоснователно.
След
като производството по делото е прекратено в
закрито заседание, искането за разноски, което може да бъде предявено по
правило до приключването на устните състезания в съответната инстанция, не е
преклудирано. При констатираната отрицателна предпоставка за допустимостта на
производството и прекратяване на образуваното съдебно производство с
определението от з.з. на 20.10.2022 г. и без провеждане на открито съдебно
заседание на 25.10.2022 г. /последното е отменено от съда с определението от
з.з. на 20.10.2022 г./, страната обективно не би могла да има познанието за
подобно развитие на процеса и да поиска присъждане на адвокатски хонорар. Срок
да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден – арг. чл. 81 и чл. 78, ал. 4 ГПК
вр. чл. 144 АПК. За
приключването на съдебното производство страната узнава с постановяване на
прекратителното определение, респ. със съобщаването му, и единствената й
възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, както
е сторено в случая.
Независимо
от горните съображения, съдът намира акцесорното искане, заявено с процесната
молба, за неоснователно.
За
да бъде уважено то, претендираните разноски трябва да бъдат реално направени
като разход, което за адвокатския хонорар значи да са реално
заплатени на адвоката. Както изрично е прието в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012 г., от граматическото тълкуване на чл. 78 ГПК следва,
че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В тълкувателното решение изрично е прието
също, че "Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането." В случая, в
хода на висящото съдебно производство, с молба вх.№4161 от 18.10.2022 г. по
описа на съда /л.31 от делото/, от ответника по делото са представени договор за правна защита и съдействие от дата
14.10.2022 г. и пълномощно от същата дата за упълномощаването на адв. Л.С. за
процесуално представителство по делото на ответника – директор на РИОСВ-Русе
/л.32 от делото/. Видно от договора е уговорено възнаграждение на адвоката от
1300 лева, платимо по посочена изрично банкова сметка. ***щ и пълномощно не са приложени
доказателства за плащане на възнаграждението по уговорения начин – по банков
път. Според съда, такива доказателства е могло да бъдат представени от страната
най-късно с разглежданата понастоящем молба с вх.№4221 от 20.10.2022 г. по описа на АС-Русе по чл.248,
ал.1 от ГПК, по причина прекратяване на съдебното производство в закрито
съдебно заседание и без провеждане на отрито такова по делото, за което по-горе
са изложени съображения. Такива доказателства обаче липсват. За основателността
на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално
направени такива следва да е пълно, т. е. трябва да е документално установено
плащането на искания за възстановяване разход. След като това не е сторено в
разглеждания случай, искането на страната не следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание
чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането по молба
с
вх.№4221 от 20.10.2022
г. по описа на АС-Русе от РИОСВ-Русе, чрез адв.Л.С., за допълване на определение
№26 от закрито заседание на 20.10.2022 г. по адм.д.№271/2022 г. на АС-Русе, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: