Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 08.06.2018
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14959 по описа за 2017 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на 13.07.2016г г.
на АМ Тракия, на км 313+800м, водачът управлявайки лек автомобил марка „Сеат“,
модел„Кордоба” с рег. № ******* самокатастрофирал. Поради движение с
несъобразена скорост,водачът изгубвайки
контрол над автомобила,напуснал пътното платно в дясно и се преобърнал,
вследствие на което пострадала ищцата. За ПТП-то бил съставен Протокол с пострадали лица № 10/282р-5560/18.07.2016г., а виновния водач бил санкциониран по админстративен ред с НП №
16-0282-000374/15.08.2016г.
В резултат на описаното ПТП на ищцата са
ѝ причинени Контузио капитис
корпурис екстермитатес /контизия на главата/, хеморагична контузия на мозъка,
охлузни и разкъсно-кинтузни наранявания по лява ръка, кръвонасядане по лява
раменна става, фрактура вертебре ТХ 5 – компресивна.Била настанена за лечение в
МБАЛ „Св. Панталеймон” АД гр. Ямбол, където лекарите са установили и редица
други подробно описани в ИМ травматични увреждания. Поради влошаване на
здравословното състояние на 17.08.2016г. отново е постъпила за лечение в ХО,където
претърпяла хирургическа интервенция на ръката.Твърди, че в резултат на пътния
инцидент не можела да се грижи сама за себе си и се е наложило да ползва чужда
помощ в ежедневието си, че е изпитвала силни болки,наложили да поема
обезболяващи. Злополуката и получените увреди, претърпените болки и страдания
са довели у ищцата до понижено настроение, чувство на тревожност, връщане към
спомена на катастрофата и нарушения на съня.
За претъртаните болки и страдания претендира обезщетение в размер на
60 000 лв. частичен иск от общия предявен
размер 100 000 лв. и имуществени вреди - разходи за лечение в общ
размер на 376,60 лв. ведно със законната лихва върху сумите от датата на
завеждане ИМ в съда.Претендира и разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника,като прави възражение по допустимостта на иска, поради неизпъленние нормата на чл.498 ал.3 КЗ, преди завеждане на ИМ
в съда. Твърди, че §22 от ПЗР на
КЗ предвиждал, че
за застрахователни договори, сключени при действието на отменения с него
кодекс, се прилага част IV от същия, освен ако страните
са договорили друго, но тази разпоредба не ползвала ищцата, защото не се е отнасяла
за реда за упражняване на преките искове. Редът за упражняване на прякото право
от третото увредено лице не бил елемент от съдържанието на договора за застраховка
и е извън приложното поле на §22 от ПЗР на КЗ. Счита,
че ищцата не
доказва,че е провела процедурата по чл. 380 КЗ задължително условие за съдебното предявяване на
вземането.Не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност”
по отношение на процесния лек автомобил.Оспорва претенцията за неимуществени и
имуществени вреди по основание и размер.
Оспорва, че принос за настъпването на събитието (ПТП) има
водачът на цитирания по-горе л.а. марка „Сеат“, модел „Кордоба”, както и че извършеното от негова страна деяние е
противоправно - в нарушение на правила за движението по пътищата. Излага възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е пътувала в МПС без поставен задължителен
обезопасителен колан.Претендира
за разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Няма спор,че между страните, че
ответникът е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“ (ГО), сключена за л.а. „Сеат“, модел „Кордоба”, с рег. № ******* –
застрахователна полица № ВG08115001974715/30.07.2015г. валидна от 01.08.2015 до 31.07.2016 г.
От приложените: констативен протокол
за ПТП и НП е видно, че на 13.07.2016 г.
около 15.50ч. е настъпило ПТП с л.а.
марка Сеат, модел Кордоба с рег. № *******на АМ Тракия на км 313+800м в посока
от гр. Бургас за гр. София,излязъл извън пътното платно и се е преобърнал в
канавката. Като причина за произшествието с пострадалата ищца е посочен водачът на автомобила, който не е
избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, състоянието на пътя и интензивността на движение, с което виновно е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП, и е бил санкциониран с глоба.
От показанията на св. Л.Р., баща на ищцата, се установи, че заедно с ищцата
са били на плаж до обяд и след това си тръгнали за гр. Пловдив по АМ Тракия.
Ищцата седяла на предната седалка в дясно с поставен обезопасителен колан. В
следствие на умора и горещото време свидетеля се бил унесъл, сепнал се, когато
ищцата извикала „какво правиш“ и видял, че колата отива надясно. За да изправи
колата завил наляво, но за да избегне удар с мантинелата в ляво завил надясно,
карал в аварийната, след което автомобила се преобърнал по таван.
От заключението на в.л. Д.по САТЕ се
установява следният механизъм на ПТП: Автомобил Сеат Кордоба, с пасажер на
предна дясна седалка се движил по АМ Тракия в посока Бургас – Пловдив със
скорост 110-120 км/ч. Поради умора водачът губи фокус върху управлението на
автомобила, като се унася. След сепване установява, че автомобила се отклонява
опасно надясно и предприема рязка маневра наляво. Автомобила достига
мантинелата вляво и водачът отново отклонява автомобила надясно към аварийна
лента, която е с неравности. Автомобила започва да подскача и при натискане на
спирачка се завърта в следствие на което предните колела попадат в канавката и
следва преобръщане по таван.
Съгласно заключението на в.л. д-р Г.в причинна връзка с ПТП ищцата е получила следните увреждания: черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на главата с малки контузионни огнища на дясна
голямомозъчна хемисфера челно и теменно; гръбначна травма, изразяваща се в
амиелитично (без засягане на гръбначния мозък) счупване на пети гръден прешлен;
контузии и рани на левия горен крайник. На ищцата е приложено своевременно
адекватно консервативно и медикаментозно лечение в болница за период от 5 дни.За
гръбначната травма е предписан имобилизиращ корсет и е назначен хигиенно
охранителен и щадящ физически режим. На 17.08.2016г. ищцата е приета за лечение
в УМБАЛ „Пълмед” по повод гнойно възпаление на лявата длан в основата на левия
палец и възпаление в основата на левия раменен мускул. Установено е било наличието
на рани поради проникнали стъкла, наложило оперативна интервенция за тяхното
отстраняване с гнойния инфилтрат и некротични тъкани. Проведено е и лечение с
антибиотик, антикоагулант, обезболяващи и изотоничен разтвор.Според д-р Г.черепномозъчната
травма е отшумяла още по време на болничния престой, травмата на ръката с
последващите усложнения за общо 4-6
седмици, за гръбначната травма на ищцата е приложено консервативно лечение с
имобилизация на гръдно-поясната област за около 3 месеца и още толкова време
след сваляне на корсета е трябвало да спазва ограничен двигателен режим.
След личен преглед(на 28.07.2017
г) д-р Г.сочи, че ищцата е в добро общо състояние, контактна, адекватна,
самостоятелно се придвижва, със стабилна
походка. В областта на лявото рамо вещото лице е установило общо пет белега, както
и два белега на пръста и дланта на
лявата ръка.
Св.ЛАРИСА Р. майка на ищцата
установи, че непосредствено след ПТП-то е била в болницата придружител на ищцата, престояла е 6 дни на
системи. За уврежданията на гръбнака й е предписан и закупен корсет, който е
бил носен 3 месеца. Свидетелката е помагала на ищцата за къпане, хранене и
обличане до свалянето на корсета, когато вече започнала сама да се обслужва.
Ръката също е била обездвижена. Има белези по ръцете, които я притесняват. Произшествието й се е отразило и психически, имала е кошмари
и в момента като пътува се страхува.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
доводи:
Производството по
делото е образувано по иск, който следва да се квалифицира по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
приложим на осн. § 22 от ПЗР
на КЗ. Съгласно
тази разпоредба за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на КЗ (1.01.2016 г.), се прилага част ІV от КЗ(отм. ДВбр.102/29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на КЗ.
Нормата на чл. 498 ал.3 КЗ (в сила от 1.01.2016 г.) предвижда,че
увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на
застрахователя да плати застрахователно
обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение.Правните норми регулиращи правото на застрахователно обезщетение се
определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие
нормативен акт.
Няма спор, че в случая сключването на
договора за застраховка е на 30.07.2015
г. при действието на КЗ КЗ (отм.
ДВ бр.102/29.12.2015г.) Няма спор,че процесуалните правни норми каквато е и чл. 498 ал.3 КЗ има незабавно действие и по отношение на
висящите правоотношение, доколкото законът не предвижда друго. Законодателят обаче е предвидил друго с нормата на § 22 от ПЗР
на КЗ, като изрично е изключено приложението
на новия ЗК по отношение на застрахователните договори сключени
преди 1.01.2016 г. но е дадена възможност страните да договорят и друго. При положение,че никоя от страните поделото не твърди и не ангажира доказателства относно подобна
договорка помежду им, следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния
застрахователен договор, сключен
преди 01.01.2016 г. ще бъдат разрешавани по реда на част ІV КЗ (отм.). В
този смисъл съдът счита за неоснователно възражението за недопустимост на иска, поради неспазване на
процедурата по чл. 498, ал.3 КЗ, защото приложението на
нормата е изрично изключено за заварените към момента на влизане в сила новия КЗ
застрахователни договори. В този смисъл е и установената съдебната практика по приложението на §22 от ПЗР на
КЗ .
Съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт,причинен от застрахован по
застраховка ГО, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно поведение
на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО”, са настъпили вреди,
които са покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е установено, че
ответникът е застраховател по задължителната застраховка ГО, сключена за лек
автомобил марка
Сеат, модел Кордоба с рег. № *******и че в срока на действието й настъпва ПТП, което е покрит риск по вина на водач, застрахован по задължителната
застраховка „ГО“ при ответника съгласно чл. 223 ал.1 КЗ(отм). Водача е
санкциониран по административен ред, като му е наложена глоба. Установено е също така, че в резултат на произшествието ищцата получава описаните в СМЕ
травматични увреждания, които са ѝ причинили болки, страдания и неудобства в ежедневието, които са в причинна връзка с
процесното ПТП и по повод на които е направила разходи за лечение. Поради
изложеното ответникът дължи
плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него
водач имуществени и неимуществени вреди.
Поради изложеното съдът приема исковете
за основателни.
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Размерът на обезщетението се
определя по справедливост, но преценката се извършва въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване и др. Съдът взе предвид вида на увреждането: (черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с малки
контузионни огнища на дясна голямомозъчна хемисфера челно и теменно; гръбначна
травма, изразяваща се в амиелитично (без засягане на гръбначния мозък) счупване
от компресионен тип на тялото на пети гръден прешлен; контузии и рани на левия
горен крайник, гнойно възпаление на лявата длан в основата на левия палец и
възпаление в основата на левия раменен мускул), емоционалното
състояние, продължителността на периода, в който са търпени болки и страдания –
за черепномозъчната травма по време на болничния престой, за травмата на
ръката 5-7 седмици и поради персистиране
на оплакванията и настъпилите усложнения – тежко гнойно възпаление от проникнали
в дълбочина на меките тъкани парченца стъкло, за гръдната травма ищцата е
търпяла болки и неудобства за период от 3 месеца, през които е била с поставен
корсет, белезите, временната нетрудоспособност на ищцата за срок от близо 9
месеца съгласно СМЕ и приложените 6 бр.
болнични листа, трайните леко затруднени и болезнени движения, липсата на
усложнения, възрастта на ищцата – 23 години.
Съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта, в която сочи, че
ищцата е имала гипс на ръцете и към 1.09.2017 г. получава
главоболие при всяко усилие и при нормалното си придвижване, тъй като не са потвърдени от изслушаната СМЕ и
медицински документи.
С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че сумата от 40 000 лв.
е справедливо обезщетение за понесените
неимуществени вреди. Искът в разликата му до
частично претендирания размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен. като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди съдът счита същия за
основателен и изцяло доказан с оглед СМЕ
и представените фактури на стойност 376,60 лв.
Основателно е и искането за присъждане
законната лихва върху така определените размери на вредите считано от
20.01.2017 г. датата на депозиране ИМ в СРС.
По възражението за съпричиняване:
Категорична
и безпротиворечива е съдебната практика (напр. Р №169/28.02.2012 г. по т. д.
762/2010 г. ТК ІІ Т.О.ВКС ), че релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51 ал.2 ЗЗД е само конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици
от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен
иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал.1 КЗ(отм) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51 ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
Съдът намира че ответникът не
успя да докаже твърдение за съпричиняване от страна на ищцата поради неизползван
обезопасителен колан. От установения механизъм на ПТП с преобръщане по таван на
колата и от заключението на в.л. д-р Г.е безпорно, че комплексните травми при
ищцата могат да се причинят не само от директен удар в интериора, а и по
механизъм удар съчетан от притискане от деформирали се навътре части от купето на
колата след ПТП, като безопасителният колан не би предотвратил настъпването им.
Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал
предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като намаляването на
обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съдът
намира че следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата 40 376,60 лв. (40 000
+ 376,60) обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от 20.01.2017 г.
По
разноските:
С оглед изложеното право на разноски
имат и двете страни.
Ищцата е сторила разноски в размер на 435 лв. съгласно списъка и на осн. чл. 78 ал.1 ГПК ответникът съобразно
уважения размер следва да бъде осъден да й
заплати 292.73 лв. (40 376,60/60 000 Х 435)
Съдът счита,че искането за присъждане възнаграждение
на адвокатското дружество на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА, а не на адвоката –
процесуалния представител на ищцата който я представлява по делото е
неоснователно. В случаите когато се оказва помощ под формата на процесуално
представителство на материално затруднените лица на основание чл. 38 ал.1 ЗА, тя се оказва
по делото от адвокат като ФЛ, а
не от АД като ЮЛ. Изрично в тази разпоредба
е упоменат адвокат – ФЛ. Представителството по пълномощие на страните по
делата съгласно чл.32 ГПК се извършва единствено от посочените ФЛ и
след като е законово определено липсва
основание за присъждане адв.възнаграждение на адв. дружество.Поради изложеното
ответникът дължи на адв.С.С. на основание чл. 38 ал.2 ЗА сумата от 1567,96 лв.
(40 376,60/ 60 000 Х 2 330).
Върху тази сума съдът счита,че не
следва да се начислява ДДС дори и
адвоката да е регистриран по ЗДДС. Възнаграждението не се дължи като резултат
от правна сделка - облагаема доставка по см. на чл.38 ал.2 ЗА, като обект на
свободно договаряне между адвоката и страната, а по силата на закона и се
определя от съда съгласно установените стандарти в Н-ба № 1. В тази насока
съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д.1459/17 г. ГК ІІІ ГО ВКС.
Ответникът претендира за направените разноски за депозити за вещи лица в общ размер
на 330 лева съобразно отхвърлената част - арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК и следва
да му бъдат присъдени 110 лв. (20 000/60 000 Х 330).Претендира и юриск.възнаграждение съгласно
чл.78 ал.8 ГПК като съдът счита, че
следва да му се присъди в размер на 200
лв. С оглед изложеното ищцата следва да заплати на ответника
общо сумата 310 лв.
Ответникът следва да заплати по см. СГС – ДТ- 1 615 лв. и разноските - 30лв. общо 1 645 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Л.Р. *** със съдебен адрес:*** на основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 40 376,60 лв. – застрахователно
обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2016 г. ведно със законната лихва
върху сумата от 20.01.2017 г. до
окончателното й изплащане на осн.чл. 78 ал.1 ГПК и разноски в размер на сумата 292 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 40
000 лв. до частичния размер от 60 000 лв., претендиран от общата сума от 100 000
лв.
ОСЪЖДА
А.Л.Р., ЕГН: **********
*** и съдебен адрес:*** да заплати на „Д. З.” АД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 310 лв. разноски и
юриск.възн. на осн. чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на адв. С.Е.С. *** на осн. чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.2 Н-ба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1567,96 лв. адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Д.З.”
АД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати сумата
от 1 645 лв. - ДТ и разноски по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн.
чл.78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: