№ 1499
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. ХР. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, срещу „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 487,68 лв., представляваща стойност на потребена електроенергия
за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. за обект на потребление с
абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Девня, ул. ***, за която
сума е издадена фактура № **********/18.02.2021 г. от „Енерго-Про
Продажби” АД.
В исковата молба ищецът твърди, че е битов потребител на
електроенергия, доставяна от ответника, за процесния обект на потребление.
Излага, че за стойността на доставената в периода 05.01.2021 г. - 03.02.2021 г.
електроенергия е получил издадена от ответното дружество фактура №
**********/18.02.2021 г. на стойност 487,68 лв. Счита, че не дължи тази сума,
тъй като липсва правно основание за начисляването й. В тази връзка твърди,
че остойностените количества електроенергия не са измерени посредством
изправно СТИ и не са реално потребени в посочения период, както и че
начинът и методиката на начисляване на сумата са неправилни и незаконни.
По-конкретно поддържа, че електромерът, отчитащ потреблението в обекта
му, не е от одобрен тип, нито не е преминал задължителните първоначална и
последваща проверка, не е в метрологична годност, както и че същият е
монтиран незаконно – без да е съставен протокол за присъединяване към
електрическата мрежа със съответните дата, вх. номер и индивидуализиращи
белези на измервателния уред, вкл. негов фабричен и рег. номер. Поради това
1
счита, че електромерът е негоден да измерва електрическата енергия.
Отделно поддържа, че процесната сума е начислена в нарушение на
императивно установените изисквания, въз основа на прогнозни сметки за
презюмирани количества ел.енергия, които не са били реално доставени,
измерени и потребени.
Изрично оспорва реалното потребление на фактурираните количества
електроенергия в процесния едномесечен период. Твърди, че тази енергия е
потребена в периода от 2014 г. до 2021 г., но некоректно отчетена за един
месец. В тази връзка прави и възражение за погасяване на процесното вземане
по давност.
Счита още, че подмяната на електромера е извършена в нарушение на
изискванията на ОУ и ПИКЕЕ и съставеният в тази връзка констативен
протокол няма изискуемата форма и съдържание, вкл. не е подписан от
абоната или негов представител и не му е връчен, не е отразено коректно
основанието за извършената проверка и не са вписани номер на пломбата и
уникален номер на безшевния чувал, в който е поставен демонтираният
електромер, съобразно чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Д.Г., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на исковата претенция
поради разрешаването на въпроса за дължимостта на сумата по процесната
фактура с влязло в сила решение на КЕВР. В условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е налице
облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия за
посочения обект на потребление, както и че е издал оспорената фактура и
същата не е заплатена. Поддържа, че със същата е остойностена реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия за посочения период,
чиято цена е определена с решение на КЕВР и дължима от потребителя
съгласно ОУДПЕЕ. Твърди, че енергията е измерена от електромер с
фабричен № ***, който е подменен от служители на „Електроразпределение
Север“ АД на 11.02.2021 г. поради изтичаща метрологична годност с
показания 7514 кВтч за дневна тарифа и 2975 кВтч за нощна, отразени в
съставения за проверката констативен протокол, който е подписан от един
независим свидетел. Намира, че техническата проверка отговаря на
регламентираните изисквания и протоколът е съставен в съответствие с тях.
Отделно изтъква, че проверката е извършена от служители на трето лице,
респ. той не носи отговорност за законосъобразността на техните действия.
С тези аргументи моли за прекратяване на производството по делото,
евентуално – за отхвърляне на предявения иск, и присъждане на разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му
представител юрк. П.И., поддържа отговора и представя списък на разноски
по чл. 80 ГПК.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства:
1.) че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по повод доставката на електроенергия в процесния обект на
потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Девня, ул.
***, 2.) че ответникът е издал фактура № **********/18.02.2021 г. на
стойност 487,68 лв. за потребена в обекта електроенергия за периода от
05.01.2021 г. до 03.02.2021 г., както и 3.) че сумата по фактурата не е
заплатена от ищеца.
От приобщената фактура № **********/18.02.2021 г. (л. 56) се
изяснява, че посочената стойност касае потребена ел.енергия, отчетена от
електромер № ***, в следните количества, формирани като разлика между
стар и нов отчет, а именно: 1609 кВтч дневна енергия (7426-5817) и 801 кВтч
нощна енергия (2930-2129).
От приложеното искане с вх. № 568467/04.03.2021 г. (л. 9) се изяснява,
че ищецът е изразил несъгласие с фактурираната сума пред
„Електроразпределение Север“ АД с възражения, че начислените количества
не са реално потребени от него (при ползване на ел.енергия само за домашни
ел. уреди като хладилник, пералня и бойлер, за които предходното
максимално потребление е възлизало на 30 лв. месечно), че електромерът за
обекта е външен за имота и същият е подменен без негово присъствие. Жалба
с идентични оплаквания ищецът е депозирал на 04.03.2021 г. пред „Енерго-
Про Продажби“ АД, както и пред КЕВР (л. 59).
В отговор на депозираното искане с писмо от 02.04.2021 г. (л. 11)
„Електроразпределение Север“ АД е уведомило ищеца, че в отчетния период
от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. консумираната ел.енергия в обекта е
измервана от електромер № ***, който е бил подменен на 11.02.2021 г.
поради изтичащ срок на валидност на периодична проверка, като при
проверката на посочената дата не е установена неизправност на
измервателния уред и за отчетени следните негови показания: дневна скала
7514 кВтч и нощна скала 2975 кВтч. На негово място е монтиран електромер
с фабричен № 1115031400709225 с начални показания на дневна скала 5027
кВтч и нощна скала 738 кВтч, който електромер е бил изправен при
извършена на 05.03.2021 г. техническа проверка. Отразено в писмото е още,
че действително показанията за фактурирания период надвишават тези от
предходни регулярни отчети, но не е констатиран неточен отчет или
некоректно въвеждане на данни, поради което липсва основание за корекция
на начислените количества.
Във връзка с жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомило ищеца,
че фактурираните количества ел. енергия са определени по справки за реално
потребление на електроразпределителното дружество (л. 61). Същото
обстоятелство е установено и от КЕВР, поради което с решение № Ж-
354/10.05.2021 г. образуваното по жалбата административно производство е
прекратено (л. 63).
От приобщения констативен протокол № 6133187/11.02.2021 г. (л. 16)
3
се установява, че на 11.02.2021 г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка в процесния обект на
потребление, в присъствие на един свидетел, при която са подменили
монтирания там електромер с фабричен № *** с констатирани негови
показания по нощна тарифа 2975 и по дневна тарифа 7514, като на негово
място са монтирали нов електромер с фабричен № 1115031400709225 с
натрупани показания по нощна тарифа 738 и по дневна тарифа 5027. В
протокола е отразено, че демонтажът е извършен поради изтекла метрология.
Документът е подписан от двамата служители, извършили проверката, както
и от посочения като присъстващ свидетел.
Приложен е и констативен протокол № 5179548/05.03.2021 г. (л. 108),
според който на 05.03.2021 г. е извършена в присъствието на абоната
техническа проверка на монтирания нов електромер с фабричен №
1115031400709225, при която е установено, че СТИ е в добро техническо
състояние, има нормална схема на свързване и точен тарифен часовников
превключвател. В протокола са отразени и показанията на проверения уред –
751 по нощна тарифа и 5072 по дневна.
От приетата справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца
(л. 57) и извлечение за фактури и плащания към дата 03.06.2021 г. (л. 55) се
изяснява, че в периода 05.01.2019 г. – 05.01.2021 г. месечното потребление на
ел.енергия в обекта на ищеца е средно ок. 100 кВтч дневна енергия и ок. 30
кВтч нощна енергия, възлизащо на обща стойност ок. 30 лв. Подобни
количества, респ. стойност, са отразени и в периода 04.02.2021 г. – 04.05.2021
г., следващ процесния отчетен период от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. За
последния в справката фигурира остойностеното с процесната фактура в
размер на 487,68 лв. потребление от 1609 кВтч дневна енергия и 801 кВтч
нощна енергия.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-електротехническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Л.Б. (л. 110 и сл.) се установява,
че електромерът с фабричен № ***, отчитащ потреблението в процесния
период, е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., респ.
метрологичната му годност изтича през 2021 г. и към демонтажа му на
11.02.2021 г. същият е бил в класа си на точност. Според заключението
същият е бил монтиран нов и с нулеви показания в обекта, като начислените
количества ел.енергия от 1609 кВтч за дневна тарифа и 801 кВтч за нощна
тарифа са от редовно снети показания на измервателния уред, без данни за
извършена корекционна процедура. Вещото лице определя тези количества в
рамките на допустимото потребление за процесния период (33 дни),
съобразно допустимата мощност при монофазно захранване. От експертизата
се установява още, че направените изчисления за остойностяване на
начислените количества ел.енергия са математически точни и фактурираната
крайна цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени, действащи в рамките
на процесния период. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200
ГПК в открито съдебно заседание (л. 116-гръб) инж. Б. пояснява, че
ел.енергията в обекта е отчитана на място от инкасатор, както и че
фактурираните количества са констатирани при извършената проверка на
11.02.2021 г. Изразява и предположение, че голямата разлика в потреблението
е следствие от неизвършван регулярен отчет.
Заключението е оспорено от ответника и по негово искане е допуснато
4
провеждането на повторна съдебно-електротехническа експертиза със същите
задачи, както и допълнителна задача относно извършвания отчет на място.
От приетото повторно експертно заключение, изготвено от инж. К.М.
(л. 138 и сл.), се потвърждава първоначалното такова относно метрологичната
годност на електромера в процесния период, реалния отчет на фактурираните
количества ел.енергия, коректното им остойностяване с процесната фактура,
както и принципната техническа възможност за тяхното реално потребление
от битов абонат. Според инж. М. обаче не е нормално конкретният битов
абонат да е консумирал начислените 2410 кВтч ел.енергия за един месец,
съобразно обичайното негово потребление в предходните отчетни периоди.
Според допълнителното заключение в периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2021
г. електромерът е отчитан регулярно, на 4-то или 5-то число всеки месец, като
показанията са снемани от инкасатор след визуално запознаване с отчетите по
двете тарифи.
При изслушването на експерта в открито заседание (л. 146) инж. М.
разяснява, че отчетеното месечно потребление на ищеца преди предходния
период е не повече от 140-150 кВтч месечно, което означава, че трябва да е
бил „супер икономичен абонат“, при средно икономично потребление от 600-
800 кВтч. Вещото лице констатира натрупана разлика от 88,9 кВтч за период
на потребление от 7 дни (между края на исковия период и демонтажа на
уреда), при която изчислява, че месечното потребление на абоната би
следвало да е ок. 300-400 кВтч месечно, а не отразеното в справката. Затова и
счита, че начислените количества ел.енергия от 2410 кВтч вероятно не са
потребени в рамките само на един месец. Вещото лице пояснява още, че
изводът му за извършван регулярен отчет е основан на приложената по
делото справка за потреблението на абоната.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажирания от ответника свидетел М.И. (л. 147).
От показанията му се изяснява, че той е служител на
„Електроразпределение Север“ АД, участвал в техническата проверка на
11.02.2021 г. и съставил констативния протокол от същата дата. Свидетелят
разказва, че подменят електромерите с изтичаща метрологична годност по
списък, в който е бил включен и процесният. Спомня си, че електромерът се е
намирал на ел.табло на уличен стълб, че са потърсили абоната, но не са го
намерили, поради което на проверката е участвал минаващ по улицата човек,
който е присъствал на подмяната на измервателните уреди и е подписал
протокола. Твърди още, че в периода 01.12.2012 г. – м. 05.2021 г. той е
работил като инкасатор и е отчитал показанията на демонтирания електромер,
както и че е извършвал отчет на уреда всеки месец без изключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по повод снабдяването и закупуването на
електроенергия от ответното дружество до присъединения към
5
електроразпределителната мрежа имот на ищеца, находящ се в гр. Девня, ул.
***, за който е разкрита партида с абонатен № *** и клиентски № ***, поради
което ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на Закона
за енергетиката и чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.
С оглед релевираните от него възражения за неточно и
незаконосъобразно определяне на начислените количества ел.енергия и
тяхното остойностяване с издадена от ответника фактура, както и предвид
потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в обекта
при незаплащане на нейната стойност, за абоната е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради
което исковата претенция е допустима. Решението на КЕВР по развилото се
предходно административно производство по реда на Наредба № 3 от
21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката не разрешава
материално-правен спор и няма задължителна сила по смисъла на чл. 299
ГПК, като възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни.
При доказания правен интерес на ищеца и с оглед вида на търсената
съдебна защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника,
който следва да установи, при условията на главно и пълно доказване, че
претендираната от него сума по процесната фактура е дължима.
Ответното дружество поддържа, че вземането му е за стойност на
реално потребена електроенергия, поради което носи тежестта за
установяване на следните факти, а именно: 1.) че количествата
електроенергия, остойностени с процесната фактура са реално доставени и
потребени в обекта в посочения период от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г.; 2.) че
същите са отчетени и фактурирани по предвидения ред в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби”
АД; 3.) че изискуемостта на задължението за заплащане на фактурираното
количество ел. енергия е настъпила, както и 4.) неговия размер.
От обсъдените по-горе доказателствени средства, вкл. писмени такива
(констативен протокол от 11.02.2021 г., справка за потреблението и фактура
№ **********/18.02.2021 г.) и експертни заключения (първоначално и
повторно) се доказва, че фактурираното количество ел.енергия е определено
след реален отчет, снет от електромер с фабричен № ***, и формирано като
разлика между старо и ново негово показание, че в отчетния период
измервателният уред е бил в метрологична годност и техническа изправност,
както и че начисленото количество ел.енергия е остойностено с фактурата
според приложимите за периода цени на ел.енергията, определени от КЕВР.
Спорно е дали този отчет е извършен надлежно, респ. дали
определените според него количества ел.енергия са реално доставени и
потребени в рамките на отчетния период. Съдът намира, че следва да бъде
даден отрицателен отговор на този въпрос, като съображенията за това са
следните:
Според чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД, одобрени с Решение № ОУ-
060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на
6
ДКЕВР и действащи в процесния период, пренесената електрическа енергия
се измерва със средства за търговско измерване, вписани в държавния
регистър на одобрените в страната типове средства за измерване. В чл. 34, ал.
1 и ал. 2 от ОУ е предвидено, че на средствата за търговско измерване се
извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него, както и контролни проверки
по искане на ползвателя или по инициатива на „Електроразпределение Север”
АД, за което се съставят констативни протоколи. Според чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от ОУ електроразпределителното дружество е длъжно да осигури измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване, както и да организира
ежемесечно отчитане за всички ползватели на електрическа енергия. Според
чл. 43 от ОУ „Електроразпределение Север” АД предоставя данните от
отчитането на крайния снабдител за целите на разплащането, като има и
задължение да съхранява тези данни от измерването съгласно сроковете,
предвидени в действащото законодателство – арг. от чл. 14, т. 6 от ОУ.
Според чл. 36 и чл. 37 от ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ. бр.35 от
30 април 2019 г., данните от измерванията включват отчетените стойности на
активната и реактивната енергия, като се събират, обработват, администрират
и съхраняват от собственика на измервателната система. Данните за минали
периоди се съхраняват в базата данни за период 5 години. Според чл. 38, ал. 1
от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа създава, поддържа и
администрира база данни от измерването за всички ползватели, присъединени
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Според чл. 26, ал. 1 от ОУ на договорите за продажна на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия и дължима сума за извършения
пренос на тази енергия веднъж месечно, по утвърдени от КЕВР цени за
снабдяване и разпределение. В чл. 29а и сл. от ОУ на „Енерго-Про Продажби“
АД са предвидени отделни правила за заплащане на консумираната ел.
енергия, която е отчетена за период, по-дълъг от един месец, включващи
регулярни плащания на части и изравнително плащане в размери и при
условия, подробно посочени в ОУ.
В случая отчетния период, за който са начислени спорните количества
ел.енергия, е от 05.01.2021 г. до 03.02.2021 г. За установяване на показанията
на електромера към посочения начален и краен момент ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, при наличие на обектива възможност за
това, предвид цитираните клаузи на ОУ на „Електроразпределение Север“
АД и ПИКЕЕ относно данните от измерването, тяхното снемане и
съхранение.
В приложената справка за потреблението на абоната през последните
12/24/36 месеца се установява единствено, че фактурираното количество
ел.енергия възлиза на общо 2410 кВтч, от които 1609 кВтч дневна енергия и
801 кВтч нощна енергия. Този факт обаче сам по себе си не доказва, че тези
количества са реално потребени в рамките на посочения отчетен период.
Освен това справката е едностранно изготвена от представител на ответното
дружество и не се ползва с обвързваща потребителя доказателствена сила,
като е изрично оспорена от последния в хода на процеса.
Липсва също така информация за конкретните данни за измерването от
7
електроразпределителното дружество (отразения във фактурата стар и нов
отчет), въз основа на които би следвало да е изготвена справката по агр. от чл.
43 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, поради което не може да се
направи обоснован извод относно верността на оспорения частен документ.
Такъв извод не може да се направи и от приетите експертни заключения,
доколкото същите са изготвени въз основа на същата справка.
Отделно от това, тезата на ответника за реално потребление на
фактурираните 2410 кВтч ел.енергия за процесния 33-дневен период се
разколебава и от самото съдържание на обсъждания документ, според който
месечното потребление на абоната за предходния и следващия период е
значително по-малко, достигащо максимална стойност ок. 150 кВтч, което
пък е два пъти по-ниско от обичайното икономично потребление на битов
абонат. По тези съображения и двете вещи лица не дават категорично
заключение, че точно този абонат е потребил реално начислената ел.енергия в
едномесечния отчетен период, въпреки принципната техническа възможност
за това, и предположение, че отчетът в имота не е извършван регулярно,
съответно процесните количества са натрупани за по-дълъг срок.
Видно от съдържанието на фактурата, към 03.02.2021 г. показанията на
електромера с фабричен № *** са: 7426 кВтч дневна енергия и 2930 кВтч
нощна енергия (отразени като ново показание). От друга страна, според
приложения констативен протокол № 6133187/11.02.2021 г. показанията на
същия този електромер към 11.02.2021 г., когато той е демонтиран, са: 7514
кВтч дневна енергия и 2930 кВтч нощна енергия, тоест налице е разлика от
88 кВтч дневна енергия, натрупана за 8 дни, която се равнява на почти цялото
месечно потребление на абоната в преобладаващата част на месеците от
предходния и следващ исковия отчетен период. Именно на тази разлика се
позовава и вещото лице инж. К.М. и въз основа на нея определя средно
потребление от 11 кВтч ел. енергия на ден, респ. над 300 кВтч ел.енергия на
месец, различаващо се значително от отразеното такова в справката за
потреблението на абоната. Така установените факти допълнително поставят
под съмнение регулярно извършвания в обекта месечен отчет. Съдът не
кредитира свидетелските показания на св. М.И. в частта, според която той е
снемал показанията на измервателния уред всеки месец, доколкото същите не
са убедителни, съдържат изгодни за разпитаното лице факти и не се
подкрепят от останалия доказателствен материал.
От гореизложеното следва, че не е доказано реалното доставяне и
потребление на фактурираните количества електроенергия за процесния
отчетен период, който период е съществен индивидуализиращ белег на
вземането на доставчика за стойността на ел. енергията. Периодът на
потребление е определящ и за размера на вземането, доколкото цената на
ел.енергията се утвърждава от КЕВР за точно определен период, вкл.
съобразно актуалните за същия ценообразуващи фактори.
От гореизложеното следва, че ответникът не е провел пълно и главно
доказване на процесното вземане, респ. предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане и представения списък, в полза на ищеца следва да бъдат
8
присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 255 лв., от които 50
лв. за държавна такса (л. 39), 5 лв. за съдебно удостоверение (л. 33), 200 лв.
депозит за вещо лице (л. 129).
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани
на ищеца, доколкото не са представени надлежни доказателства за реалното
заплащане на търсеното възнаграждение от 300 лв. – в представения договор
за правна защита и съдействие от 29.04.2021 г. (л. 156) е отразено, че
уговореното възнаграждение е платимо по банков път, но не са представени
съответните банкови документи, удостоверяващи това плащане (напр.
преводно нареждане, извлечение от сметка). Отразеното в договора
постъпило плащане по сметка не може да бъде тълкувано като разписка,
каквото значение би имало то при плащане в брой. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г.
ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото, разноски на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Д. ХР. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. ***, сумата от 487,68 лв. (четиристотин
осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
стойност на реално потребена електроенергия за периода от 05.01.2021 г. до
03.02.2021 г. за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***,
находящ се в гр. Девня, ул. ***, за която сума е издадена фактура №
**********/18.02.2021 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, да заплати на Д. ХР. Д. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 255 лв. (двеста петдесет и
пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9