Решение по дело №73/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

Р    Е   Ш    Е    Н   И   Е    № 136

 

гр. Кюстендил, 28.05.2019 г.

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети април  през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСИЦА САВОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                          

  при участие на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело №73 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

 

 

          „**“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №***, чрез пълномощника юрисконсулт П. П., обжалва Решение №547 / 23.11.2018 г., постановено по гр.д. №719 /2018 г. на  Районен съд – Дупница

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е обявил за нищожен на осн. чл.26, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с ал. 4 от ЗЗД, сключеният на 07.12.2017г. между А.С.Й., ЕГН **********,***, и „****“ ЕАД (предишно наименование „***“ ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „***“, ул. „***“ № ***, Договор за мобилни услуги, в частите относно предоставени допълнителни услуги домашен телефон и пакет телевизионни програми (спортни), обективирани в Приложение 1/28.12.2017г. и Приложение № 3/28.12.2017г. към същия договор, поради липса на съгласие, и е осъдил  на основание чл.78, ал.1 ГПК, „****“ ЕАД (предишно наименование „***“ ЕАД), да заплати на А.С.Й., сторените разноски по производството в размер на общо *** лева.

Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се излагат доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Доводите са следните:

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът за мобилни услуги е нищожен, в частите относно предоставени допълнителни услуги – домашен телефон и пакет телевизионни програми, обективирани в Приложение №1/28.12.2017 г. и Приложение №3/28.12.2017 г. към същия договор поради липса на съгласие при сключването им.  Сочи се, че обект на съдебно – почерковата експертиза не е било Приложение №1 към Договор от 28.12.2017 г., а Допълнение към Приложение №1 на същия договор, което обстоятелство се сочи, че се потвърждава от протокол 011/2018 г., както и от вещото лице в заседанието на 06.11.2018 г. В тази връзка за необоснован се приема изводът на районния съд, че подписът, положен в Приложение №1 към Договор от 28.12.2017 г., не е на ищеца, доколкото същото не е било обект на назначената съдебно – почеркова експертиза. При тези доводи изводът на съда, че процесното приложение следва да бъде обявено за нищожно, се приема за погрешен.

За погрешен се приема и изводът на съда, че Приложение №1 към Договора от 28.12.2017 г. обективира услугите не само за домашен телефон, но и за допълнителния пакет телевизионни програми. Сочи се, че същото не урежда отношенията по предоставяне на услугата сателитна телевизия Мтел ТВ,“, както и допълнителни телевизионни пакети към нея. Твърди се, че Приложение №3 към Договор от 28.12.2017 г. урежда единствено услуги, тарифиращи се по различен от стандартния начин, каквито абонатът никога не бил ползвал и не са били начислявани в неговите фактури. В тази връзка се счита, че прогласяването му за нищожно не следва да влече нищожност на предоставяната услуга като цяло. Излага се също така, че подложеният на анализ подпис в Допълнение към Приложение №1 към Договор от 28.12.2017 г., находящо се на лист 92 от делото, се отнасяло единствено за изразеното съгласие на абоната с Общите условия на дружеството и прогласяването на неговата нищожност не следвало да се отрази на валидността на облигационните отношения между страните в тяхната цялост.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна, чрез процесуалния представител адв. Е.Й.А., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и се моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.  Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Поддържа се, че с извършената съдебно – графическа експертиза се установява, че част от обвързващите документи, по силата на които ответното дружество начислява месечни такси на ищеца и които той заплаща, не са подписани от него. Сочи се, че подписът, положен върху приемо – предавателния протокол за стационарен телефон, не бил положен от ищеца и доколкото стационарната телефония не би могла да се осъществява с друго крайно стационарно устройство, освен такова, предоставено от оператора, то ищецът не би могъл да ползва такава услуга, въпреки което ежемесечно му били начислявани такси за такава услуга.

 Твърди се още, че доколкото част от документите, представляващи неразделна част от договора, сключен между ищеца и ответното дружество, не са подписани от ищеца, това доказва, че в тези части договора е нищожен. На база заключението на графологичната експертиза се поддържа, че е безспорно  установено, че подписите, положени в графите – потребител/абонат в Приложение №1 и №3 към Договор от 281.2.2017 г., приемо – предавателен протокол от 28.12.2017 г. и  приемо – предавателен протокол от 07.12.2017 г. не са на ищеца, което води до извод, че същият не е изразявал съгласие за обвързването си с процесните допълнителни споразумения, следователно последните са нищожни.

          Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

          Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна поради следното:

Не се оспорва обстоятелството , че въззиваемият и  дружеството- въззивник  са страни по договор за предоставяне на мобилни услуги , като клаузите са били предоговорени с приложение към договора от 07.12.2017г.- л.24 и сл., респ.оригинал, приложен на л.96-99 от делото на  РС – Дупница. Този документ носи подписа на ищеца(сега въззиваем)- както се установява от заключението на съдебно-графологичната експертиза, изготвено от в.л.А. С..Видно от същото приложение, страните са постигнали договореност за предоставяне на един от пакетите услуги на М-тел микс по т.3.2 , като в същото е налична и клауза за  уговаряне предоставянето на допълнителен ТВ пакет, вкл.Mtel Sport Max – т.3.5.1, като пълните условия да се договорят в допълнително приложение към настоящото приложение – т.3.5.2.Съгласие за такова не се установява по делото, доколкото е приложено допълнение към приложение №1 от 28.12.2017г.(оригинал- л.92 от делото на ДнРС) , но не е подписано от ищеца (въззиваемия) Й. (срвн.цитираното заключение на в.л.Ал.С.) – а и при липса и на изрично посочване на този пакет  ТВ услуги в това допълнение.

Същевременно, уговарянето на тарифен план за ползване на услугата М-тел домашен телефон се съдържа единствено в представеното по делото на л.30 копие от приложение №1 към договор от 28.12.2017г.- т.3.2, но същото въобще не съдържа подпис на ищеца А.Й..Отделно от това , съгласно посоченото заключение на съдебно-графологичната експертиза, подписите в самите приемателно-предавателни протоколи за закупено крайно устройство – от 07.12.2017г.-за таблет –л.101 от делото на РС- Дупница, и от 28.12.2017г.-л.100 от същото гр.дело №719/2018г.на ДнРС, не са  на ищеца.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

По делото липсват доказателства за постигане на съгласие между страните (уговаряне ) на процесните услуги , обективирано в полагане на подпис от страна на ищеца, респ.не се установява изявление от негова страна , съдържащо съгласие за посочения вид услуги. Не е проведено  насрещно доказване за наличие на постигнато съгласие за предмета на договора между страните в указаните негови части. Нищожността по чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ е абсолютна - не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици – в случая  - за посочения вид услуги.

Поради съвпадение на крайния извод на първоинстанционния съд за наличието на частична нищожност поради липса на съгласие досежно предоставяне на същите услуги, решението,предмет на настоящата въззивна проверка, ще бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на въззиваемия се дължат сторените в настоящото производство разноски, които са в размер на **лв.заплатено адвокатско възнаграждение.

          Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                  Р   Е   Ш   И    :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение №547 / 23.11.2018 г., постановено по гр.д. №719 /2018 г. на  Районен съд – Дупница.

          ОСЪЖДА „***“ ЕАД , ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ***, да заплати на А.С.Й., ЕГН **********,***, сумата *** (***) лева разноски за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му  пред Върховния касационен съд.

 

                                                                          Председател:                                      

 

 

 

                                                                               Членове   :1.                                     

 

 

 

                                                                                                  2.