Присъда по дело №1362/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 13*2 по описа за 2021 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. Д. П. с ЕГН:
********** за това , че:
През м.09.2020г. в гр.*, отнел чужди движими вещи - велосипед на стойност **
/шестстотин и дванадесет/ лв, от владението на К. Р. С., с намерение противозаконно да
го присвои, като употребил за това заплашване – престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от К.С. срещу подс.П. за сумата от ** /шестстотин и дванадесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на пострадалия в
резултат на деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършването му до окончателното изплащане на тази сума.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа възведеното
обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен начин. Пледира да се
кредитират изцяло показанията на св. С., в които подробно се описва механизмът на
извършване на деянието и се индивидуализира извършителят чрез посочване на името
и прякора му, съотв. района в който живее. Излага се съображение, че пострадалият е
категоричен, че именно подсъдимият е лицето, което е извършило престъпното
отнемане. Сочи, че противоречията в показанията на пострадалия относно начина на
упражнената принуда са несъществени и са преодолени с уточнението, че процесният
нож е държан от подсъдимия до тялото му с острие насочено към коремната област на
пострадалия. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че именно вследствие
на реализираната заплаха с процесното оръжие, пострадалият е бил мотивиран да
предаде фактическата власт върху колелото си на подс. П.. Пледира да се кредитират
изцяло и показанията на бащата на пострадалия – св. С. и св. К., с което се установяват
релевантни по делото факти. Излага се становище, че обясненията на подсъдимия са
негова защитна теза и поради противоречието им с останалия, събран по делото
доказателствен материал, не следва да се кредитират. Иска се подс. П. да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение и с оглед
съдебното му минало, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години с изпитателен срок от пет години. Излага становище, че предявеният
граждански иск следва да бъде уважен като основателен в пълен размер.
Повереникът на гражданския ищец – адв. С. пледира, че обвинението се доказва
изцяло от събраните по делото доказателства. Излага становище, че в подкрепа на
обвинителната теза следва да се съобрази поведението на подсъдимия при срещата с
бащата на пострадалия, като въпреки отправените от същия претенции върху
собствеността на владяното от П. колело, последният не е останал на място с оглед
изясняване на случая, а се е качил на велосипеда, отдалечавайки се в неизвестна
посока. Споделя се становището на ВРП по отношение на индивидуализацията на
1

наказанието.
Защитникът на подс. П. – адв. В. при ВАК пледира подзащитният й да бъде
признат за невиновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение. Излага
становище, че не следва да се кредитират показанията на св. С. и св. *, доколкото
същите са пряко заинтересовани от изхода на спора. Сочи се, че по делото не е
представен документ, доказващ собствеността върху процесния велосипед и на
закупените части, с което е заявено, че същото е сглобено. Твърди се, че доколкото
пострадалият е по-висок от подсъдимия, не е възможно при механизма на
реализираната заплаха от същия с процесното оръжие, острието на ножа да е било
насочено към коремната облас на С.. С оглед на изложеното и доколкото показанията
на гражданския ищец са единствените преки доказателства относно авторството и
механизма на деянието, се излага становище, че обвинението се явява недоказано. Иска
съдът да съобрази показанията на св. Д.К. и обясненията на подсъдимия като
непротиворечиви помежду си и взаимодопълващи се.
В хода на съдебното производство подс. М.П. не се признава за виновен и дава
обяснения по случая. Същият твърди, че е управлявал процесния велосипед един път
през деня, като фактическата власт върху същия му е предоставена от св. В.К.. П.
заявява, че е върнал велосипеда на св. К., непосредствено след срещата със св. С..
Подсъдимият не се възползва от правото си на последна дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През мес. септември 2020 г. св. К.С. , роден на 11.*.2002 г., бил ученик в * клас
на Професионална гимназия по електротехника –*. През 2020 г. той сглобил
велосипед от различни части - рамката била марка „Лидер", черна на цвят с жълт
надпис, предната вилка била лилава на цвят, кормилото - черно, с черни ръкохватки,
скорости „Шимано" - 3 отпред и 7 отзад, спирачки „Шимано", бяла седалка, черни
педали „Демолюшън" със сребристи метални рамена, марка „Шимано". Частите за
велосипеда С. купил от различни интернет сайтове. Сглобеният велосипед бил
уникален и разпознаваем.
На неустановена по делото дата, през м.09.2020г. св. С. излязъл от дома си с
процесния велосипед, за да се види с приятели, с които се разходил в централната част
на гр. *. Около 21.00-22.00 ч. той се разделил с приятелите си и продължил движение с
управлявания от него велосипед към дома си. Когато преминал в близост до ОУ „*,
пред велосипеда застанал подс. П., който бил придружаван от брат си – св. Д.К..
Пострадалият спрял с велосипеда пред св. П. и св. *, като първоначално останал с
впечатление, че го спират негови близки познати. След това пострадалият С. разпознал
подсъдимия и св. * като лица, известни с прякора „* съотв. „*, с които не поддържал
контакти, а познавал единствено по физиономия, а за подсъдимия му било известно и
собственото име. След като спрял С., П. поискал от него да му предостави велосипеда,
„за да покара малко“. С. му отказал, след което П. извадил от джоба на връхната си
дреха сгъваем нож, с острие дълго около 10 см., който разгънал и хванал
демонстративно в ръката си с острие, насочено към тялото на С. и отново повторил
исК.ето си пострадалият да му предостави велосипеда си. Уплашен от поведението на
2

подсъдимия и оръжието, което същият държал в ръката си с острие, насочено към
тялото му, С. предал велосипеда на П.. Последният се качил на колелото и се отправил
в посока към МБАЛ „Св. Анна *", последван от брат си. По време на инцидента
последният стоял близо до П., без да говори. Надявайки се, че е възможно
велосипедът да му бъде върнат, св. С. останал на място няколко часа и след като това
не се случило, се прибрал в дома си. В същия ден, С. не споделил с близките си за
случая. Това той сторил около седмица след инцидента, като заявил на баща си – св. С.,
че е бил заплашен с нож от лице, което познава бегло и последното му е взело
велосипеда. Бащата на С. – св.Г.С. настоявал синът му да подаде жалба в полицията, но
последният не се решил да стори това.
На неустановена по делото дата през мес.октомври 2020 г., следобед, св.Г.С. се
намирал в района на ул. Г. С. *" в гр.*, в близост до работното си място, когато
забелязал, че непознато за него лице от мъжки пол /а именно – подсъдимия П./ е с
велосипеда на сина му. П. бил седнал върху велосипеда, без да го управлява, когато
С. се приближил към него и му казал, че колелото е собственост на неговия син и
преди известно време е откраднато от него. В отговор на заявеното от С., П. се качил
на колелото, казал на С. да не се занимава с него, отправил му заплахи за
саморазправа и потеглил с колелото в неизвестна посока. Междувременно св. С. успял
да направи с телефона си снимка на подс. П. с велосипеда и я изпратил на св. С., който
след като я видял, потвърдил, че именно лицето отразено на снимките е отнело
колелото му, съотв. велосипеда, който е заснет е собствения му такъв.
Впоследствие св. С. подал сигнал в полицията за случая, във връзка с който е
образувано настоящото наказателно производство. Въз основа на описанието на
подсъдимия и след извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, М.П. е
установен като автор на процесното деяние.
Видно от заключението на изготвената по делото оценителна експертиза,
средната пазарна оценка на велосипеда към датата на извършване на деянието е ** лв.
Подс. М. Д. П. е роден на 10.0*.* година в гр. *, живущ в гр. *, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
По отношение на М.П. са влезли в сила съдебни актове, както следва:
1/ С Решение по анд № 1932/2020 г. по описа на ВРС,влязло в сила на 25.07.2020
г. същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за престъпление по чл. 131 ал.1 т.*,
вр. с чл. 130 ал.1 от НК, извършено на 10.05.2019 г.
2/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 4405/2020 г. по
описа ва ВРС, влязло в сила на 22.*.2020 г., , за престъпление по чл. *9 ал.1 от НК,
извършено на 15.10.2019 г. му е наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от
задължителните пробационни мерки за срок от десет месеца и пробационна мярка
„Включване в програма за обществено въздействие за срок от десет месеца.
От приложената по делото характеристична справка по местоживеене на
подсъдимия с рег.№ 433р-3205*/2020 г., изготвена от полицейски инспектор при
3

Първо РУ – * /находяща се на л. 34 от ДП/ е установено, че П. е с постоянен адрес:
гр.*, ул. *“№ *, ет.*, ап*, живее на посочения адрес с майка си, баба си, дядо си и
двамата си братя, един от които е св. Д.К.. В справката се сочи, че при проведен
разговор със съседи на П., същите не дават добри отзиви за лицето, като сочат, че
подсъдимият е буен и агресивен. Характеристични справки за лицето се съдържат и в
приобщената чрез материалите по ДП докладна записка от мл. инспектор * при Първо
РУ при ОД на МВР-* от 15.10.2020 г.,находяща се на л. 18 от ДП, в която се сочи, че
М. Д. П. с ЕГН:********** е с постоянен адрес: гр.*, ул. * № *, ет.*, ап* и е познат на
органите на МВР с прякора „* и е регистриран многократно за нанесени телесни
повреди.
Съдът счита, че гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, приобщени
чрез разпита на св. С., и св. К., депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство /последните, приобщени чрез прочитането им в съдебна фаза/, както и
показанията на св. С., възпроизведени в съдебно заседание. Същите бяха оценени като
достоверни доколкото са непротиворечиви, взаимодопълващи се и в логическа връзка
помежду си. При формиране на фактическите си изводи по делото, съдът взе предвид и
обясненията на подсъдимия и показанията на св. *, в частта, в която същите
кореспондират с кредитираните гласни доказателства, а именно относно
обстоятелството, че П. е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ на
неустановена по делото дата през мес.октомври, към момента, в който св. Станчев е
провел разговор с него и го е уведомил, че велосипедът е собственост на сина му и е
отнет от негово владение. Доколкото обясненията на подсъдимия и показанията на св.
* за начина, по който първият е получил фактическа власт върху вещта са в
противоречие с останалите доказателства по делото, съдът оцени същите като защитна
теза на П., която се поддържа от неговия близък родственик с оглед избягване на
наказателна отговорност от първия за извършеното от него деяние. Кредитирана е от
съда в съответствие с изложените по-горе аргументи за достоверност на гласните
доказателства и очната ставка, проведена между подсъдимия и св. К., съотв. очната
ставка между подсъдимия и св. С., доколкото в хода на същата лицата поддържат
изявленията си, обективирани при проведените на същите разпити. При установяване
на релевантните по делото факти, съдът взе предвид и писмените доказателства,
приобщени по делото, а именно – изготвената съдебно-оценителна експертиза,
характеристичната справка с рег.№ 433р-3205*/2020 г. изготвена от полицейски
инспектор при Първо РУ – * и докладна записка от мл. инспектор * при Първо РУ при
ОД на МВР-* от 15.10.2020 г относно характеристичните данни съдържащи се за
подсъдимия в същата и служебно изисК.ата справка за съдимост на последния.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на база на
приобщения по делото доказателствен материал, съдът формира следните правни
изводи:
Безспорно е установено от кредитираните от съда гласни доказателства, че
пострадалият е притежавал велосипед, който е сглобен от цитираните от него части и
като такъв е имал уникален вид, като е бил разпознаваем от собственика му и неговите
близки. Относно цитираният факт свидетелстват еднопосочно гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св.С., св. С. и св. К..
Съдът оцени като неоснователни доводите на защитника на подсъдимия за
4

липсата на доказателства относно собствеността върху процесната вещ и нейната
стойност. Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността, по аргумент от чл. 94 от
посочения нормативен акт, лицето, което е изработило нова вещ от собствени
материали, става изключителен собственик върху същата. Относно придобиването на
конкретните движими вещи, законът не изисква форма за действителност на договора
за покупко-продажба, поради което посочените придобивни основания подлежат на
доказване с всички процесуални способи. Същевременно, видно от изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза, която не е оспорена в хода на съдебното
производство и която съдът оцени като обоснована такава, вещото лице е съобразило
именно стойността на вложените в процесната вещ части, установени въз основа на
кредитираните от съда доказателства, като са взети предвид при преценка на
стойността й, пазарните цени на същите в търговската мрежа, както и процентът на
изхабяване на вещта към момента на извършване на деянието.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че са безспорно установени
по делото, по надлежен процесуален ред, характерът и стойността на вредите по
отношение на конкретно лице - св. С. в качеството му на собственик на отнетия
велосипед, настъпили вследствие на процесното деяние, а именно – имуществени
вреди на стойност ** лева.
Като преки доказателства относно механизма на извършване на деянието
свързано с отнемане на процесната вещ от негово владение чрез използване на заплаха,
бяха оценени показанията на св. С. , а именно – недвусмислено отправено исК.е от
дееца да се предаде фактическата власт върху вещта и след отказа на пострадалия –
демонстративно изваждане от същия на сгъваем нож от връхната му дреха, който е
държан от последния до тялото му с насочено към торса на пострадалия острие при
повторно отправено исК.е да му бъде предадено владението върху велосипеда.
Посочените преки доказателства са в съответствие с непреките такива, събрани
чрез разпита на св. С. и св. К., възпроизвеждащи споделеното от С. пред неговия баща
и приятел относно инцидента. В тази връзка св. С. заявява: „Синът ми като разказваше
за случая, ми каза, че карал около офиса ни, из уличките…подсъдимият е спрял и е
поискал да покара малко. * му отказал. В следващия момент подсъдимият му извадил
нож и му взел колелото...* ми каза, че са го заплашили с оръжие, с нож и са му го
взели…“. В съответствие с показанията на св. С. и св. С. са и показанията на св. К.,
който относно инцидента сочи за непреките си впечатления от същия следното: „*
имаше колело - черно, с лилава вилка…За колелото знам, че след като една вечер
бяхме излизали компанията и тогава Коко беше с това колело, което доколкото знам си
е негово. Датата не мога да си спомня…беше…през месец септември…на следващия
ден…като се видяхме Коко ми каза, че след като сме се разделили предната вечер и той
си тръгнал го „гърбили“ и му взели колелото…Използвам думата „гърбили“ в смисъл
„откраднали“. „Гърбили“ включва по-скоро заплашване, но не и използване на
физическа сила, така да го наречем“.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за съществени
противоречия в показанията на св. С., депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство досежно механизма на извършеното деяние. Видно от разпита на
свидетеля, и в двете фази на процеса, същият е заявил идентични характеристики на
процесната вещ, с която е осъществена заплахата, като в съдебно заседание, лицето е
уточнило начина, по който е реализирана същата – чрез ножа , конкретизирайки, че с
5

посоченото от същия насочване на ножа към тялото му визира положението на
острието към момента на извършване на престъпното отнемане, а не насочване на
ръката, с която е държан същия. Несъстоятелни са твърденията на защитника, че с
оглед височината на подсъдимия и пострадалия е обективно невъзможно деянието да
се осъществи по механизма посочен от св. С.. Това е така, доколкото ноторно известен
и изведен от житейската логика факт е, че при държане с длан на издължен предмет в
единия му край, другият край на същия може да бъде насочван под различен ъгъл при
използване подвижността на ставата в съответната част на ръката. Друг е въпросът, че
с оглед младата възраст на пострадалия, сочеща житейска неопитност и крехка
психика и предвид особеното емоционално състояние, в което логично се е намирал
същия при отправената му заплаха с хладно оръжие, е обяснимо същият да не е в
състояние да възприеме с подробности конкретния ъгъл, в който се е намирало
острието на това оръжие спрямо тялото му, поради което дори да се констатира
подобно противоречие, то не следва да се оценява като съществено и в този смисъл не
влияе върху преценката на съда за достоверността на конкретните показания.
Като косвени доказателства относно осъщественото отнемане на процесната вещ
и относно авторството на деянието, съдът съобрази и показанията на св. С. и
обясненията на самия подсъдим, от които безспорно се установява, че П. е владял
инкриминираната вещ през мес.октомври 2020 г. В тази връзка св. С. сочи: „След
известно време, понеже офисът ми е в гр.*, на ул. * * *, аз като влизах в офиса…видях
това колело и казах на обвинямемия /свидетелят сочи подсъдимия/, че това е колелото
на сина ми, защото е силно разпознаваемо. Той беше с колелото. Беше седнал на
него…Той каза нещо от сорта да не се занимавам с него. После заплаши със
саморазправа и накрая избяга с колелото“.
Съдът оцени като недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на св.
*, в които се твърди, че фактическата власт върху велосипеда е предадена на
подсъдимия от св. К., като съобрази, че същите са в противоречие с кредитираните от
съда гласни доказателства, установяващи факта на извършеното отнемане на
инкриминираната вещ от П.. Същите противоречат и на показанията на св. С. и св. К. и
относно обстоятелството дали процесната вещ се е намирала във владение на
последния, за да е обективно възможна версията, изложена от подсъдимия и брат му.
По отношение на обстоятелствата, при които е ползвал процесния велосипед св. К. в
разпита си заявява: „* ми е давал да управлявам колелото в негово присъствие…Той
стоеше с мен, с компанията ни, с която се събирахме. Стояхме в двора на
Хуманитарната гимназия. Той ме виждаше дефакто. Карах го около него, в двора на
Хуманитарната гимназия. Не съм се отдалечавал от него, така че той да няма видимост
към мен…Коко ми е давал да карам колелото му, да направя едно кръгче, но веднага
след това съм му го връщал и не е имало случаи да го давам на друг човек.“ В
съответствие с показанията на св. К. са и гласните доказателства събрани чрез разпита
на св. С. , в които същият отрича да е предоставял за ползване велосипеда си на друго
лице, съотв. както в проведените разпити, така и в хода на проведената очна ставка с
подсъдимия твърди, че последният му е отнел владението върху вещта на процесната
дата без негово съгласие, чрез използване на заплаха с нож.
Като косвено доказателство относно авторството на деянието съдът кредитира и
показанията на св. С., в рамките на които той индивидуализира извършителя, чрез
прякора на същия и собственото му име, както и с прякора на брат му – св. *, годината
6

на раждане на извършителя и местоживеенето му, като лицето в показанията си от ДП,
приобщени чрез прочитането им заявява: „Този, който ми взе колелото е с име *…С
него имаше още едно момче… брат на този с ножа и е с име *…живеят в блок в
близост до самото училище…знам, че им викат *, като * е „* и е роден * г. или 199* г.,
а брат му е „*. Посочените от свидетеля данни за подсъдимия и неговия родственик,
съвпадат с установените по делото факти за самоличността на П. и брат му,
установени при снемане самоличността лицата и са в съответствие с
характеристичните данни на подсъдимия, установени с писмените доказателства по
делото.
Съдът споделя и доводите на адв. С., че като насочващ факт относно
недостоверността на поддържаната от подсъдимия версия относно причината да
упражнява фактическа власт върху процесната вещ към момента на срещата му със св.
С., е и поведението, което същият е демонстрирал впоследствие. От реализираната от
същия словесна агресия към С. и отдалечаването му от мястото, където е осъществена
срещата с последния, непосредствено след като е уведомен от лицето за претенциите
си върху собствеността на велосипеда, логично следва изводът, за обективирано чрез
посоченото поведение намерение на П. да предотврати възможните за него
неблагоприятните последици при евентуално изясняване на случая и връщане на вещта
на правоимащия. Съдът оцени като недостоверни и твърденията на подсъдимия, за
реализирана по отношение на него агресия от страна на св. С., доколкото видно от
показанията на последния и св. С., бащата е бил информиран от сина си, че именно П.
е лицето, извършило престъпното отнемане на велосипеда, едва след отдалечаването
на последния от мястото на срещата между двамата. От изложеното, следва логичния
извод, че С. е действал с намерение да изясни обстоятелствата, при които П. е получил
владение върху велосипеда и евентуално да възстанови фактическата власт върху
вещта на сина си, каквато възможност не е получил, с оглед демонстрираното от
подсъдимия нежелание да съдейства в тази посока, логично съответстващо на извода за
съпричастността му към процесното деяние.
С оглед на изложените съображения, съдът установи от правна страна, че подсъдимият
е осъществи от обективна и субективна страна престъпление по чл. 198 ал.1 от НК,
като през м.09.2020г. в гр.*, отнел чужди движими вещи - велосипед на стойност **
/шестстотин и дванадесет/ лв, от владението на К. Р. С., с намерение противозаконно да
го присвои, като употребил за това заплашване
Обект на престъплението са обществените отношения свързани със свободното
формиране на воля у личността, както и обществените отношения свързани с
нормалното упражняване правото на собственост.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние, визирано в чл. 198,
ал.1 от НК, доколкото е отнето владението върху чужда движима веща – велосипед,
собственост на св. С., като за парализиране на евентуалната съпротива и да се
мотивира лицето да предаде вещта е използвана заплаха, а именно – вадене на сгъваем
нож от дрехата на извършителя, отваряне на острието на същия и насочването му към
тялото на пострадалия. Именно вследствие на основателния страх на последния за
живота и здравето му, същият е предал владението на процесния велосипед на П.,
въпреки липсата на съгласие да стори това.
В резултат на осъщественото от подсъдимия деяние са настъпили
7

съставомерните последици предвидени в нормата на чл. 198 от НК, а именно
прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец, като подсъдимия е
установил своя фактическа власт върху чуждата движима вещ.
Деянието е осъществено от П. при форма на вина пряк умисъл, като същият е
съзнавал, че прекъсва фактическата власт върху процесната вещ на св. С., че за да бъде
мотивиран същия да предаде владението върху вещта и използвана заплаха с нож, с
оглед на която велосипедът е предаден на подсъдимия, въпреки несъгласието на
пострадалия да стори това съотв. извършителят е искал настъпването на посочения
резултат.
Поради изложените съображения, съдът постанови осъдителен съдебен акт като
призна подс. М.П. за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му
обвинение.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази както
смекчаващите, така и отгечаващите отговорността му обстоятелства. За смекчаване на
отговорността му съдът взе предвид чистото съдебно минало на лицето към момента
на извършване на деянието. Като отегчаващи отговорността на П. обстоятелства бяха
съобразени лошите характеристични данни на подсъдимия, с оглед влезлите в сила
съдебни актове срещу същия за извършени деяния срещу личността на гражданите,
едно от които е в съвкупност с настоящото посегателство, а за другото същият е бил
санкциониран с влязъл в сила съдебен акт към момента на осъществяване на
процесното такова, макар и с налагане на административно наказание на основание чл.
*а от НК. При формиране на извода за лошите характеристични данни на лицето, съдът
съобрази, че лицето е известно в обществото в негативен аспект, определян от съседите
си като агресивна и буйна личност. Като отегчаващ отговорността на извършителя
факт, съдът съобрази конкретната форма на принуда, чрез която е извършено
отнемането, свързана със реализиране на заплаха с хладно оръжие, насочването на
което към тялото на конкретно физическо лице, създава пряка опасност за живота и
здравето му. Предвид изложените аргументи и с оглед чистото съдебно минало, съдът
прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
в минималния размер, предвиден в особената наказателно-правна разпоредба,
изтърпяването на което при наличие на предпоставките на чл. ** ал.1 от НК следва да
бъде отложено с изпитателен срок. Като взе предвид, че процесният акт не е
инцидентна проява и предвид обществената опасност на самия извършител, доколкото
от характеристичните данни на лицето, се установява, че същият има склонност да
нарушава правните норми, с оглед засилване предупредително-възпиращия ефект на
налаганата санкция по отношение на П.,съдът намери, че следва изпитателният срок да
бъде определен в размер от пет години. Въз основа на констатираните отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и с оглед засилване на превъзпитателния
ефект по отношение на личността на подсъдимия, съдът постанови на основание чл. *7
ал.3 от НК лицето да изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а
ал.2 т.4 от НК – „включване в програма за обществено въздействие“ за срок от една
година.
Относно предявения граждански иск съдът установи от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства бе установено безспорно, че
8

вследствие поведението на подсъдимия и в пряка причинна връзка с деянието, на
гражданския ищец са причинени имуществени вреди в размер на ** лева,
представляващи стойността на отнетата вещ, установена с приобщеното по делото
заключение по изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички
вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените,
така и неимуществените.
Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД , съдът след преценка на гореизложените
особеностите, характеризиращия конкретния случай, съдът уважи предявения
граждански иск за причинени имуществени вреди в пълен размер - за сумата от **/сто
и четиридесет/ лева. Поради същите съображения, съдът уважи и акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на сумата от 90,05
/деветдесет 0,05/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство
разноски., както и да заплати по сметка на РС-* сумата от 50 /петдесет/ лева, явяваща
се минимална държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	28
Дата:	2 юни 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20213110201362
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2021 г.

Присъда по дело №1362/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите