№ 1764
гр. Пловдив, 4.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Пловдив, XIV състав,
в публично съдебно заседание на девети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 114 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка
с чл.27 ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл.166
ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Н.Н.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. Е.Г., против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№ 16/04/1/0/02104/3/01/04/01 с изх. № 01-65001212#2/23.11.2020 г., издаден от
изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", с който на
жалбоподателя са определени задължения в размер на 91 963.22 лева,
представляващи пълният размер на получената безвъзмездна финансова помощ по
договор за подпомагане № 16/04/1/0/02104 от 20.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на четиринадесетдневния
срок за доброволно възстановяване.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт. Поддържа се, че искането
на УО за връщане на средствата, послужили за придобиване на инвестициите, в
случая, противоречи и на принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК, тъй
като не е най-благоприятната за земеделския производител, държавата и
обществото, възможност. Твърди се също така, че ответникът не се е аргументирал
и дали и как е приложил правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установен нарушения на чл.27
ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., както и по какъв
начин неизпълнението се отразява на целите на мярката. Твърди се също, че
материалноправната предпоставка за упражняване правомощието на органа за
събиране на недължимо платената сума и издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл
в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя
многогодишен ангажимент, респ. изключване от подпомагане, какъвто в случая
няма. Иска се отмяна на оспорения акт, като издаден при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон, както и при неизяснена фактическа
обстановка. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. П., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение по
доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Между Държавен фонд "Земеделие" и
физическото лице Н.Н.Т.,***, като ползвател, е сключен Договор №
16/04/1/0/02104 от 26.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (л.24) с предмет на инвестицията
„Закупуване на машини за кравеферма“.
Според чл.6 ал.5 т.1 от договора, ползвателя е длъжен
да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти,
които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от
датата на получаване на окончателно плащане.
В чл.8 ал.1 от договора, Фондът има право да упражнява
постоянен, текущ и последващ контрол на ползвателя за точното извършване на
дейностите по одобрения проект, за целевото използване на инвестицията и за
спазване на всички договорни и нормативни задължения.
В чл.9 от договора в няколко точки е указано, че
фондът има право да откаже пълни или частично изплащане на финансовата помощ по
подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да
изиска възстановяване на част или на цялата помощ, когато ползвателят не е
изпълнил някое от тях.
Съобразно чл.15 ал.1 от договора, за период от
подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл.6 ал.5
от договора ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност
да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 %
по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1.
бизнесплан относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това
задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели,
съдържащи се в Таблица № 3 "Производствена програма" от бизнес плана,
приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на
подаване на заявка за окончателно плащане.
Според въпросната Таблица № 3 "Производствена
програма" от одобрения бизнес план (л.75), Н.Т. е заявил следните
показатели, които ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие:- вид
на продукция по години; мярка; количество/средногодишна натовареност; продукция
– за износ, за местния пазар и за собствено потребление; средна цена на единица
продукция – за износ и за местния пазар и приходи от продажби на продукция – за
износ и за местния пазар, като е посочена продукция – естествени ливади – сено
(бали) и люцерна (бали), с предназначение на продукция за собствено потребление
и реализация на приходи от продажби на продукцията на местния пазар, като за
петте последователни години е посочен растеж на приходи съответно:
45 000.00 лв.; 108 500.00 лв.; 133 000.00 лв.; 159 000.00
лв. и 200 000.00 лв.
Според чл.15 ал.2 от договора, няма да се счита за
неизпълнение на задължението по ал.1, ако ползвателят докаже пред фонда, че: 1.
непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие
или недостатъчно положена дължима грижа; 2. въпреки непостигането на показател
по т.1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се
установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското си стопанство
и постигане на една или повече от целите на подмярка 4.1.
От своя страна, чл.16 от договора задължава
ползвателя, за периода на сключване на договора, до изтичане на срока по чл.6
ал.5 от същия и да: 1. Обработва и доказва това обстоятелство чрез един или
няколко от способите, посочени в чл.24 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4., земеделска земя в общ размер
на 402.75 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група
I, съгласно
Приложение № 4 към договора в общ размер на 402.75 дка и една или няколко
култури от група II, съгласно приложение № 4 в общ размер от 0.00 дка; 2.
Да осигури и поддържа 70 брой животни (крави – Шароле) и в съответствие с
Таблица 5.1. „Вид и брой животни, в т. ч. естественият им прираст“ от одобрения
проект животни, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в
сектора „Животновъдство“; 3.п да поддържа в съответствие с всяко от условията
по чл.13 ал.2, 3, и/или 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г., за които е получил
помощта по този договор в по-голям размер от 50% от общите допустими и платени
разходи, при спазване на изискванията по чл.9 ал.1 т.12 от договора, с
изключение на условието по чл.13 ал.2 т.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.
Съгласно Таблица № 5.1. от представения от Т. от
одобрения бизнес план (л.88), за
инвестиция в животновъдството, същият е заявил следните показатели:
животни – вид и порода, и брой животни за пет години, като данните от таблицата
са следните 1. Маслодейни крави Шароле като през първите две години прираста е
70 крави, така, както е посочено в чл.16 т.2 от договора, третата година – 75
броя, четвъртата и петата година – 80 броя; телета за разплод над 1 година и
бременни юници – Шароле – по 10 бр. за всяка една от петте години; телета над 1
година и под 2 – за угояване – Шароле – 55 броя през първата година, 60 бр.
през втората година, 70 броя през третата година и по 80 броя за четвъртата и
петата година.; телета до 1 година – Шароле – по 70 броя през първите две
години, и по 80 броя през останалите три години.
В Таблица 5.2. пък е посочено планираното количество
животинска продукция в живо тегло, както следва: животни – вид/порода; вид
продукция; брой животни и продукция в кг за пет години, като данните са
следните – 1./ телета/месодайни/ - живо тегло – 55 животни и 35 000 кг през
първата година; 60 бр. животни и 38 00.00 кг през втората година; 70 бр.
животни и 43 000 кг през третата година; 80 бр. животни и 50 000 кг
през четвъртата година и 80 бр. животни и 50 000 кг през петата година;
2./ крави-ремотни – 5 бр. и 3 000 кг през първата година, 5 бр. и
3 000 кг през втората година, и по 10 бр. и по 6 000 кг през третата,
четвъртата и петата година.
Според чл. 23 от договора, когато след получаване на
окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява задължението си по
чл.15 от договора, той дължи неустойка в размер на установения процент на
неизпълнението, която се изчислява върху размера на цялата получена по договора
финансова помощ и се отнася за случаите, когато неизпълнението е установено за
първата година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно
плащане. Когато неизпълнението продължи и в рамките на следващата година,
ползвателя дължи неустойка в двоен размер на посочения в предходното изречение.
Ако неизпълнението на ползвателя на задължението му по чл. 15 от договора
продължава и през третата година, той дължи обезщетение в размер на цялата
получена по договора финансова помощ след приспадане на начислените в този член
неустойки (ако има такива).
Съобразно чл.30 ал.1 от договора, ползвателят не носи
отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по настоящия
договор, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима
сила, като в чл.30 ал.2 б."в" и б."д" е пояснено, че
непреодолима сила /извънредни обстоятелства/ по смисъла на член 2, § 2 от
Регламент 1306 /2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78. (ЕО) №
165/94. (ЕО) № 2799/98. (ЕО) № 814/2000. (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, е всяко от следните събития: тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефециера.
Със заявка за окончателно плащане № 16/04/1/0/02104/3/01
от 30.01.2017 г., Н.Т. е поискал окончателно плащане на одобрената субсидия (л.98),
като на 24.03.2017 г. същата е изплатена в пълен размер от 91 963.22 лв. Във връзка с изплащането на субсидията е
издадена Заповед № 396432/22.10.2019 г. на началник отдел на Регионален технически
инспекторат на фонда (л.327), с която е разпоредено извършването на проверка на
място. Същата е извършена в периода 22.10.2019 г. – 30.10.2019 г., като
резултатите са обективирани, както в доклад от проверката на място (л.328),
връчен на Н.Т., който е написал забележка, че ще даде обяснения във връзка с
бизнес плана.
Във връзка с констатациите при проверка, дружеството е
уведомено с писмо изх. № 01-162-6500–921 от 31.10.2019 г. (л.19) относно
констатирани несъответствия, подробно описани в доклада и е дадена
възможност ползвателят да отправи
забележки, да представи възражение и доказателства.
В тази връзка ползвателят е представил възражение вх.
№ 01-162-6500-/921#1 от 14.11.2019 (л.439), ведно с доказателства,
подробно описани в него.
Със Заповед № З97601 от 03.02.2020 г. на началника на
Регионалния технически инспекторат на фонда (л.437), относно кандидат с УРН
367384, т. е. жалбоподателя, е
разпоредено извършването на проверка на място. Същата е осъществена, като
резултатите са обективирани в контролен лист от проверка на място от 05.02.2020
г. (л.445.), за който няма данни да е надлежно връчен ползвателя или
упълномощено от него лице. В контролния лист, като неизпълнение на задължение
са посочени тези по т.7 от доклада (брой животни, поддържани от ползвателя в
съответствие с таблица 5.1. от одобрения проект), като е констатирано, че за
третата година общият им брой следва да бъде 235, а при проверката са
установени 123 бр. животни, както и задължението за производство на жива маса
за първите три години, установено в по-нисък процент на изпълнение, а не този,
заложен в бизнес плана.
С писмо изх. № 01-6500/1212 от 06.04.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" (л.467), Т. е уведомен, че е открито
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) с общ размер на задължението 91 963.22 лв. за неизпълнение на
заложените количества в производствената програма от бизнес плана до 50% за три
последователни години, представляваща цялата получена по договор №
16/04/1/0/02104 от 20.06.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ.
С АУПДВ № 16/04/1/0/02104/3/01/04/01 от изх. №
01-6500/1212#2 от
23.11.2020 г. (л.14) на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е определен
размер на задължението 91 963.22 лв.
Прието за установено от административния орган е, че
съгласно одобрения бизнес план за
първата година от изпълнението му, ползвателят е заложил в таблица 3.
„Производствена програма“ производство на 35 т. жива маса, за втората година по
бизнес план са заложени 38 т. жива маса, а за третата година – 43 т. жива маса.
При проверката на място е установено, че за първата година са реализирани 7.80
т. жива маса, което е неизпълнение в размер на 27.71% за 30.01.2017 –
30.01.2018 г.; за втората година са реализирани 10.54 т. жива маса, което е
неизпълнение в размер на 22.26% за 30.01.2018 – 30.01.2019 г. и за третата
година са реализирани 8.96 т. жива маса, което е неизпълнение в размер на
29.16% за 30.01.2019 – 30.01.2020 г.
При това положение е прието, че е налице неизпълнение
на чл.15 ал.от договора и следва да се приложи правилото на чл.57 ал.1 от
Наредба № 9/21.03.2015 г. и чл.23 от договора.
В съдебно заседание на 09.07.2021 г. е изслушана и
приета с възражения от страна на ответника съдебно-ветеринарна експертиза /СВЕ/
(л.546), за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи, нормативни актове на ЕС и националното законодателство,
уреждащи този вид материя, специализирана литература на специалисти по
животновъдство, и по конкретно на развъждане на маслодайни породи говеда в
България, както и е извършило посещение на място. Въз основа на прегледаните документи,
справки и анализирани данни, подробно описани в констативно-съобразителната
част на експертизата, и предвид поставената от ползвателя цел, а именно: -
създаване на ферма от месодайни породи говеда, предимно от френската порода
Шароле, с технология на отглеждане на месодайни животни – основно екстензивна,
тъй като в по-голямата част от годината животните са сред природата на
пасбищата, крайните изводи на вещото лице са следните: 1./ Към момента на
сключване на договора, в стопанството на Н.Т.,***, се отглеждат 133 бр. говеда;
2./ Прирастът е показател за степента на угояване и зависи от редица фактори: -
а.) породата и възрастта са безспорно генетични фактори за достигане на
нормално тегло; б.) голямо значение има начинът на хранене, климатичните
условия и промени, и начина на отглеждане, т.е. технологията на отглеждане –
интензивен, екстензивен или смесен тип. През първата година е невъзможно да се
постигне висок среднодневен прираст и по-бързо угояване, като експертът
посочва, че угояването с фуражи на отбитите телета започва най-рано през
есента; в.) икономическите условия също са много важни относно осигуряване и
изхранване на животните с качествени зърнени фуражи на ниски цени, повлияни от пазара;
г.) от страна на експертите на ДФ „Земеделие“ е пренебрегнатата важната
особеност на технологията на отглеждане, а именно – екстензивна, тъй като
животните се намират основно на паша почти целогодишно; 3./ Здравословното
състояние на животните в стопанството към момента на извършване на експертизата
е много добро. Стадото е вече почти изравнено с порода Шароле. Кравите и
телетата продължават да пасат на воля. Фермата се обслужва от ветеринарен
лекар, с който има сключен договор за профилактика и лечение. Данните за
отглеждането на животните за времето, от сключване на договора с ДФЗ до момента
на огледа от експерта, показват, че въпреки недопустимите грешки и пропуски в
бизнес плана, животните се отглеждат правилно, като доказателства за това са
подписите на експертите Ц.В. и А.К. от ПнМ (л. 345), където в таблица 3:
Проверка за съотвествие на вид и брой животни, в т. ч. естественият им прираст,
същите са записали, че през третата година от 74 крави са родени 51 телета,
което според вещото лице е наложило извода, че фермата на младия животновъд Н.Т.
*** не е престанала да се развива. Техниката, предмет на инвестицията е
налична, и продължава да се ползва по предназначение, което е дало основание
експертът да формира извод, че целта на отпуснатата субсидия от 91 963.22
лв. е изпълнена и санкцията е неправомерна.
В същото съдебно заседание е изслушана и приета без
възражения от страните и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.599), за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи, както и копия на фактури за извършени продажби на телета за периода
2017 – 2020 г. Прави впечатление обаче, че и вещото лице по тази експертиза по
т.1 от задача се основава на таблица 3 „Производствена програма“ от бизнес
плана, която, каза се по-горе в настоящото изложение, че касае инвестицията в
животновъдството, за което е наложена санкцията, а касае културите от група I, за която няма спор по делото.
Очевидно е, че вещото лице е работило по т.51.
„Вид и брой животни, в т. ч. естествения им прираст (за инвестиция в
животновъдството), което съдът приема като техническа грешка – експертът се е
водил по констатациите в акта на административния орган. Горното обаче не
променя резултата, тъй като данните са очевидно именно по т.5.1. от бизнес
плана. В табличен вид са представени изчисленията между реално изпълненото и
заложеното в бизнес плана в частта – инвестиции в животновъдството, при което е формиран извод, че е налице
неизпълнение на заложените показатели по бизнес плана спрямо реалните
резултати, които е следвало да не са повече от 50% по-ниски от заложените в
изготвения бизнес план, като неизпълнението е установено в размерите,
констатирани и от административния орган.
В хода на съдебното производство не се представят нови
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция на следните основания: за неизпълнение на одобрени
индикатори.
В случая обаче, не става въпрос за отмяна изцяло или
частично на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, а за задължение за
неустойка поради не изпълнение на задълженията на дружеството по чл.15 от
процесния договор.
Както се посочи, според чл.15 ал.1 от Договора,
ползвателя се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне
и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от
заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1. бизнесплан
относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това именно
задължение се твърди да не е изпълнено в случая от дружеството, ползвател на
помощта. При това положение, съобразно чл.23 от договора, когато след
получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява
задължението си по чл.15 от договора, той дължи неустойка в размер на
установения процент на неизпълнението, която се изчислява върху размера на
цялата получена по договора финансова помощ и се отнася за случаите, когато
неизпълнението е установено за първата година, считано от датата на подаване на
заявката за окончателно плащане.
При това положение, че чл.27 ал.7 от ЗПЗП предвижда,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, да се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл.166 ал.1 от ДОПК, установяването на
публичните вземания, се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон, а според чл.166 ал.2, ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административно процесуалния кодекс. Ако в съответния закон не
е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация.
По силата на чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. Според чл.27 ал.3 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според чл.27 ал.5 от ЗПЗП
(редакция ДВ, бр. 51 от 2019 г.), вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и
се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл.20а ал.5 от ЗПЗП, възлага на изпълнителния
директор на фонда, материалната компетентност да издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
При това положение, следва да се приеме, че процесният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от снабдения с
правомощията за това орган на администрацията, в рамките на осъществено
съобразно изискванията на процесуалните правила производство. Властническото
волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма.
Относно приложението на материалния закон, следва
преди всичко да се съобрази, че според чл.57 ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г., ако ползвателят на помощта не
изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на
финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА
може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора. Това
правило несъмнено включва и правото на Разплащателна агенция да иска дължимата
неустойка, съобразно поетите от ползвателя по договора ангажименти.
Описаните данни в предходния раздел на настоящото
решение, обаче, съдът намира, че са в противоречие с изводите на
административния орган, обусловили издаването на АУПДВ.
Съотнасянето им с фактическия състав, очертан в чл.23
от договора, налага следните констатации:
- не е спорно по делото, че Н.Т. е получил
окончателното плащане по договора;
- според административния орган, налице е неизпълнение
на задълженията на дружеството по чл.15 ал.1 от договора, установено за първата,
втора и третата година, считано от датата на подаване на заявката за
окончателно плащане, което на практика противоречи с изводите на
административния орган, при който в АУПДВ изобщо не се коментира и анализира
изпълнение на показателите от бизнес плана по таблица 3 „Производствена
програма“, който, в случая, касае отглеждане на една или повече култури от
група I по
Приложение № 4 към договора: естествени ливади - сено и люцерна, а не
инвестицията в животновъдството, отразени в таблица 5.1 „Вид и брой животни, в
т. ч. естествения им прираст(инвестиция в животновъдство)“, още повече, че Н.Т.
е кандидатствал за инвестиция „Закупуване на машини за кравеферма“ с одобрения от
административния орган бизнес план, което по своята същност представлява неизпълнение на задълженията по чл.16 т.2 от
договора, за което следва да намери приложение чл.26 от договора, според чиято
ал.1, когато след получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят
не изпълнява някое от задълженията си по чл.13 ал.3 т.3, чл.13 ал.5 , чл.14 ал.1 т.4, 7 и 8, чл.14 ал.2 т.1 и
т.2 и/или чл.16 т.1, 2 и 3 от договора,
фондът писмено го предупреждава за констатираното неизпълнение и му дава
възможност в едномесечен срок от получаване на предупреждението да отстрани
нарушението, като го предупреждава за последиците от неотстраняването му,
посочени в ал.3. В ал.2, ал.3 и ал.4 на същия текст пък, са посочени размерите
на неустойките в зависимост от продължителността на неизпълнението, както и при
неотстраняването изобщо на нарушенията, и случаите, при които не се прилага
ал.2.
Видно от всички представени доказателства – доклади и
контролни листове от проверки на място, уведомително писма, и писмо за откриване
на производство по издаване на АУПДВ, се установяват констатации за
неизпълнение, само и единствено по отношение неизпълнение на задължението за
инвестицията в животновъдството – вид и брой животни, в т. ч. естественият им
прираст, но не и по отношение на засетите култури, което касае изпълнение на
чл.16 т.2 от договора, а не на чл.15 ал.1 от същия.
Или иначе казано, процесният АУПДВ е издаден при неспазване на предвидените в чл.59 ал.2
от АПК изисквания за форма, тъй като в същия е налице противоречие при
описанието на фактически основания за издаването й на посочените правни такива.
Аргументите за това са следните:
Оспореният акт е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Следователно, по отношение на неговото съдържание
намира приложение императивната норма на чл.59 АПК. За да бъде един
административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа
фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на
акта означава, той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване –
както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да
бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен
реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от
административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за
случая – чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Неизпълнението на изискванията, очертаващи
законовия статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл.146 от АПК. По същността си мотивите представляват фактическите и правни основания за
издаването на акта, а липсата им опорочава административния акт, доколкото без
наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили
като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му.
В оспорения АУПДВ е налице противоречие, както в
цитираните нарушени текстове на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1., така и
противоречие между посочените данни – таблица 3 и таблица 5.1. –
посочено е нарушение на чл.15 ал.1 от договора, а всъщност се излагат доводи по
чл.16 т.2 от същия. Горното, от своя страна, налага различни санкции – в акта е
посочено приложение на чл.23 от договора, а всъщност, според договора, за
нарушение по чл.16 следва да намери приложение разпоредбата на чл.26 от
договора, т.е. не следва да се установява задължение в пълен размер, както е в
случая, а следва да се съобрази процентът на неотстраняване на нередностите,
още повече, че в случая липсват каквито
и да било данни, органът да е указал на страната в какво точно се състоят
нередностите и какво следва да стори ползвателя в тази насока. Като такова не
може да се възприеме и приложеното по делото уведомително писмо изх. №
01-162-6500/921 от 31.10.2019 г., с което Т. е уведомен за несъответствията,
констатирани при проверките на място.
Действително според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на
РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и
подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези
документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени
към акта с цитирането им, с което би бил спазен принципът за самостоятелност,
респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от
административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се
приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай обаче, в
оспорения АУПДВ не е налице позоваване на конкретни документи. Константна е
практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че
неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма
на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране
на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за
законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Правнорелевантните факти при проверка
законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като
основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява
материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически
основания за издаването му, като проверява дали те действително са съществували
и, ако отговорът на този въпрос е положителен – следват ли от тях по силата на
правната норма разпоредените от административния орган правни последици, т. е.
законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите,
посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. В случая мотиви
липсват, което прави невъзможна преценката на съда за наличието или липсата на
конкретни факти и обстоятелства, които обосновават разпореденото от
административния орган, съответно настоящият съдебен състав е поставен в
невъзможност да извърши проверка за материалната законосъобразност на
заповедта. което на практика обуславя липсата на мотиви на издадения АУПДВ.
На следващо място, данните по делото налагат
несъмнения извод, че, както за периоди от 30.01.2017 г. до 30.01.2018 г. и
съответно същия период 2018 – 2019 и 2019 – 2020 г., фактически произведената
от Н.Т. селскостопанска продукция жива маса, не достига 50% от задължението,
поето съобразно одобрения бизнес план. В тази насока са и констатациите на
назначеното по делото вещо лице по ССчЕ. Според административния орган,
фактически произведената от дружеството селскостопанска продукция за периода от
30.01.2017 - 30.01.2018 г. е в размер на 27.71% неизпълнение; за 30.01.2018 –
30.01.2019 г. – 22.26% и за 30.01.2019 – 30.01.2020 г. - 29.16%, предвид
заложеното в бизнес плана - обстоятелство, подкрепено и от приетата по делото
без възражения от страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и
безпристрастно изготвена.
Това само е достатъчно, за да се приеме, че в случая е
налице неизпълнение на задълженията на Т. по подписания от него договор и е
налице хипотезата на чл.23 изр. второ, във връзка с изречение първо от договора.
Каза се обаче, че това задължение се отнася до постигане и поддържане на
количествените показатели, съдържащи се в таблица № 3 „Производствена
програма“, за която обаче, в случая, не се констатират нарушения.
От своя страна, чл.9 ал.1 т.13 от договора гласи, че
фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по
подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да
изиска възстановяване на част или цялата помощ, ако, при неспазване на
задължението на ползвателя по чл.16 т.2 от договора и след извършване на оценка
на капацитета на придобитите активи, фондът установи, че капацитетът им не
съответства на броя животни, установен в чл.16 т.2 от договора.
С оглед изложеното до тук, следва да се приеме, че
неизпълнението на задължението за фактически произведеното от ползвателя количество
жива маса от отглежданите от него крави Шароле, и за реално формиране на
конкретен приход от нейната продажба за периода 30.01.2017 г. до 30.01.2018 г.
е продължило и в рамките на следващия период от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г.
и 30.01.2019 - 30.01.2020 г. Тоест, както се посочи вече, налице е съставът
предвиден в чл.9 ал.1 т.13 във връзка с чл.26 ал.2 т.3 от договора,
проявлението на който има за последица възникване на задължение за ползвателя
за неустойка в размер на 10% от
стойността на цялата изплатена по договора финансова помощ – когато
продължителността на неизпълнението е над 2 години от окончателното плащане на
финансовата помощ.
В АУПДВ обаче е посочено, че на основание чл.23 от
договора и чл.57 ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. се дължи пълният размер
на получената безвъзмездна финансова помощ.
По-горе, в настоящото изложение, се цитира, че, според
чл.15 ал.2 от договора, няма да се счита за неизпълнение на задължението по
ал.1, ако ползвателя докаже пред фонда, че: 1. непостигането на някой
количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно
положена дължима грижа; 2. въпреки непостигането на показател по т.1 от
годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява
тенденция за подобряване на дейността на земеделското си стопанство и постигане
на една или повече от целите на подмярка 4. 1.
Тук, на първо място, трябва да се отбележи, че
съотнасянето на цитираните текстове на договора с чл.15 ал.1 от същия, ясно
показва, че задължението при осъществяване на подпомаганата дейност да се
постигнат и поддържат резултати от изпълнението, които не са повече от 50 %
по-ниски от заложените в изготвения от ползвателя при кандидатстване по
подмярка 4.1. бизнесплан относно постигането на рентабилност от извършената
инвестиция, се отнася до всеки един количествен показател отделно, а не до
двата показателя – количество произведена продукция и размер на реализираните
приходи, взети заедно.
На следващо място, твърденията на жалбоподателя, изложени
във възражението от 22.04.2020 г.
относно заложените завишени
параметри в бизнес плана, че се дължат на действия на консултанта, изготвил
последния, а органът би следвало да констатира, че е налице неоправдано
завишение, са основателни. Последно соченият ангажимент на органа произтича от
разпоредбата на чл.13 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 г., според който: 1.
Държавите членки гарантират, че съветниците, които работят в системата за
съвети в селското стопанство, имат подходяща квалификация и редовно участват в
обучения. 2. Държавите членки обезпечават разделението между съвети и проверки.
Във връзка с това и без да се засяга националното право относно публичния
достъп до документи, държавите членки гарантират, че избраните и определените
органи, посочени в член 12, параграф 1, не разпространяват лична или
индивидуална информация или данни, получени в процеса на предоставяне на
съвети, на лица, различни от бенефициера, който управлява съответното
стопанство, с изключение на установени в процеса на работата им нередности или
нарушения, за които съществува задължение, предвидено в правото на Съюза или в
националното право, за уведомяване на публичен орган, по-специално в случай на
престъпления. 3. Съответният национален орган предоставя, предимно по
електронен път, на потенциалния бенефициер съответния списък на избраните и
определените органи, както е посочено в член 12, параграф 1.
На трето място, констатацията на вещото лице по СВЕ,
която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, че, в случая,
от особено значение е технологията на отглеждане на животните, а именно –
екстензивна, тъй като животните се намират на паша почти през цялата година,
всъщност е причината за непостигането на необходимите количества произведена
продукция, въпреки положените от ползвателя грижи. Предвид и извода, че
здравословното състояние на животно е много добро; стадото е почти изравнено с
Шароле; кравите продължават да пасат на воля; фермата се обслужва от
ветеринарен лекар, а и през третата година е констатиран от проверяващите
естествен прираст на животните, като от 74 крави са родени 512 телета;
техниката, предмет на инвестицията е налична и работи по предназначение, съдът
намира, че действително фермата в с. Старосел се развива, а не е преустановила
дейност, поради което наложената санкция е неправомерна.
Данните по делото, налагат извода,че е проявена
хипотезата на чл.15 ал.2 от договора, поради което и, оспореният
административен акт се явява незаконосъобразен и неправилен.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват
на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 2 010.00 (две хиляди
и десет) лева, представляващи – 10.00 лв. ДТ, 1 000.00 депозити за вещи
лица и 1 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Що се отнася до възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира последното за неоснователно, и това е
така, тъй като се касае за административно дело с материален интерес, чиято
нормативна регулация се съдържа в чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. В чл.8 ал.1 т.4 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес в границите от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – адвокатското възнаграждение се определя по следния начин: -
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т. е. в случая следва да бъде в
размер на 3 288.89 лв. В случая, видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие № 48410 от 07.12.2020 г. (л.8) договореното и
платено в брой възнаграждение е в размер на 1 000.00 лв., т.е. в
значително по-малък размер от указания в чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата такъв.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Н.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. Е.Г., акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
16/04/1/0/02104/3/01/04/01 с изх. № 01-65001212#2/23.11.2020 г., издаден от
изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", с който на
жалбоподателя са определени задължения в размер на 91 963.22 лева,
представляващи пълният размер на получената финансова помощ по договор за
подпомагане № 16/04/1/0/02104 от 20.06.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно
възстановяване.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на Н.Н.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 2 010.00 (две хиляди и десет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: