Р Е
Ш Е Н
И Е
No 140
гр. Б., 22.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1518 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците-
Д.Г.С. и Т.Б.С. твърдят, че са съпрузи, като са сключили граждански брак
на 17.05.1987 г. Твърдят, че със заповед No 805 от 19.05.1989 г. на
Председателя на Общински Народен съвет - гр. Б. на ищеца Д.С. е отстъпено право
на строеж върху държавно място, представляващо парцел *-**** в кв. ** по
регулационния план на курорт /вилна зона/ “З.” в гр. Б., С. окръг, с площ от
616 кв.м., при съседи: улица, парцел **, парцел X**, парцел X**I и парцел **,
като е сключен и Договор за учредяване право на строеж върху държавна земя от
19.05.1989 г. между председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Б. и ищеца
С., по силата на който договор му е учредено право да построи постройка за
вилни нужди върху държавно регулирано място. Излагат, че поради строителна
забрана, наложена с Решение No **-*/13.05.1992 г. на ОбНС гр. Б. на основание
чл. 38, ал. 1 от тогава действащия ЗТСУ и чл. 27 от ЗМСМА и неотменена с
какъвто и да било акт или уведомление до ищеца, правото на строеж не е
реализирано. Сочат, че по сега действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Б., общ.Б., област С., одобрени със Заповед No **-**- **/14.10.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот представлява: Поземлен
имот с идентификатор ************* с площ от 620 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда находящ
се в област С., община Б., град Б., вилна зона “З.”, с административен адрес
улица “*-**” No 12, при съседи на имота: имот с идентификатор *****.***.***,
имот с идентификатор *****.***.***, имот с идентификатор *****.***.***, имот с
идентификатор *****.***.*** и имот с идентификатор *****.***.***.
Tвърдят, че са започнали да владеят
имота още на 19.05.1989 г. със сключването на договора за отстъпено право на
строеж, от когато започнали да го облагородяват и поддържат, като владението им
продължава и към настоящия момент и същото е необезпокоявано и несмущавано,
като през целия този период са го имали за свой. Сочат, че са извършили и
редица подобрения в имота. Излагат, че през цялото време са манифестирали
собственическото си отношение към имота пред всички институции, съседи и
приятели, поради което и в данъчната служба имотът се води на тяхно име и
добросъвестно са заплащали дължимите за
същия данък сгради и такса смет - всяка година от установяване на владението
им, както и всички необходими разноски по имота. Поддържат, че през всички тези
години са ползвали имота спокойно и никой не е обезпокоил владението им, което
не е нарушавано или отнемано.
Твърдят, че в края на 2015 г. ищецът С.
от изпратено от ответника писмо разбрал, че за собствения им недвижим имот е
съставен от страна на ответника АДС No ***/07.05.2014 г. От направено от него
проучване ищецът установил, че имотът е включен под No 11 в “График за продажба
на имоти на Областна администрация на С. област” за м. юни/юли 2016 г. Твърдят,
че от страна на Областния управител на С. област на 21.09.2016 г. ищецът С. бил
уведомен, че правото му на строеж е погасено по давност, а за имота има
съставени два акта за държавна собственост - АДС No ****/07.09.1988 г. и
последващ АЧДС No ****/07.05.2013 г. При направена проверка ищецът С.
установил, че за имота, за който е сключил Договор за отстъпено право на строеж
от 19.05.1989 г. с Председателя на ИК на ОбНС -гр. Б., е съставен Акт за частна
държавна собственост No **, том III, рег. No *** от 08.05.2013 г., издаден от
Служба по вписванията гр. Б., съгласно който собственик на имота е Държавата.
Твърдят, че са придобили правото на
собственост на имота на основание давностно владение - с осъществяваната от тях
фактическа власт върху имота с намерение да го своят от и след 1989 г.,
алтернативно от налагане на строителната забрана през 13.05.1992 г. на Общински
съвет Б., вкл. и към момента на предявяване на иска, като владението им е
неоспорвано, необезпокоявано, ненарушавано, при демонстрирано намерение за
упражняване на цялото съдържание на вещното право на владение и ползване като
собственици. Поддържат, че са владели имота и след отпадането на ограниченията
по чл. 86 от ЗС за придобиване на собственост върху недвижим имот - частна
държавна собственост, считано от 01.06.1996 г., като в периода от 01.06.1996 г.
до влизане в сила на §1 от ДР на ЗИДС ДВ бр.46/2006 г., в сила от 01.06.2006
г., е изтекъл 10-годишният давностен срок на недобросъвестно владение и
съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС са придобили по давност собствеността върху
процесния недвижим имот, като същото е придобито от тях в режим на съпружеска
имуществена общност.
Сочат, че правото им на собственост се
оспорва от ответника със съставянето на АЧДС No **/2013 г., както и с
включването на имота под т. No 11 в График за продажба на имоти на Областна
администрация на С. област за м. юни/ юли 2016 г.
Поради това молят съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника – Държавата,
правото им на собственост, придобито на основание давностно владение, върху
процесния имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ************* по
сега действащата КККР на гр. Б., одобрени със Заповед No **-**- **/14.10.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 620 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна
сграда, находящ се в гр. Б., вилна зона “З.”, с административен адрес улица “*-**”
No 12, при съседи на имота: имоти с идентификатор *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***. Претендират разноски.
Ответникът- Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Акт No **** за държавна собственост е видно,
че на 07.09.1988 г. със същия е
актуван за държавна собственост парцел V в кв. ** от 616 кв. м., находящ се в
курорта “З.”.
Видно от представеното заверено копие
на Договор за право на строеж върху държавна земя от 19.05.1989 г., на посочената
дата между Общински народен съвет гр. Б. и ищеца Д.Г.С. е сключен договор, по
силата на който на последния е отстъпено право на строеж върху държавно място,
находящо се във в. з. “З.”, представляващо парцел *-**** в кв. ** по плана на курорт
З., с площ от 616 кв. м., при съседи: улица, парцел **, парцел X**, парцел X**I,
парцел **. В така сключения договор е предвидено, че приобретателят е длъжен да
застрои мястото по одобрен архитектурен план в пет годишен срок от сключването
му, като ако в този срок строежът не започне, отстъпеното право на строеж се
отнема, а внесената сума се връща, както и че приобретателя е длъжен да извърши
строежа по утвърдения им архитектурен план, а ако извършат грубо нарушение на
плана или се извърши строеж без план, по решение на изпълнителния комитет
мястото се отнема и извършеният строеж се взема от държавата. Представени са
доказателства, от които се установява, че ищецът е заплати предвидената в
договора сума, срещу която му е отстъпено правото на строеж и други свързани с
това разноски.
Съгласно заверено копие на
Удостоверение за граждански брак от 17.05.2987 г. на Община Б., ищците Д.Г.С. и
Т.Б.С. са сключили граждански брак на 17.05.1987 г., като няма данни същият да
е прекратен.
Видно от
заверено копие на Решение No **-* от 13.05.1992 г. на Общински съвет – Б., на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 27 от ЗМСМА, е наложена строителна
забрана по реализация и прилагане на одобрените общи подробни градоустройствени
планове, обхващащи земите по чл. 10 от ЗСПЗЗ. С писмо изх. No **-**-***/29.06.1993
г. от Община Б. ищецът Д.Г.С. е уведомен за наложената строителна забрана с
горното решение, както и че петгодишният срок на договора за право на строеж
върху държавна земя се прекратява от 13.05.1992 г. и се подновява след
изясняване на собствеността на съответния имот, ако същият не подлежи на
възстановяване.
От заверено копие на Акт No **** за частна държавна собственост е
видно, че на 07.05.2013 г. със същия е актуван за частна държавна
собственост Поземлен имот с
идентификатор *************, с площ от 620 кв.м., находящ се в гр. Б., в.з. “З.”,
ул. “*-**” N 12, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
одобрени със Заповед No **-**-**/14.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с
граници: *****.***.***; *****.***.***; *****.***.***; *****.***.***; *****.***.***.
Посочено е, че Поземлен имот с
идентификатор ************* е идентичен с УПИ *-****, кв. ** по действащия
регулационен план на в.з. “З.”, гр. Б.. Като бивш собственик на имота е посочен
Държавата, като е отбелязано наличието на съставен по-рано акт за имота – АДС
No ****/07.09.1988 г. на ОбНС- гр. Б..
С писмо изх. No 08.08-36/13.08.2015 г.
от Областния управител на С. област на ищеца Д.С. е указано, че в 7-дневен срок
от получаване на писмото следва да се яви в Областна администрация на С. област
и да предостави документи, от които да е видно към настоящия момент на какво
основание ползва процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор *************,
УПИ *-****, кв. ** във в.з. “З.”, и дали същият се стопанисва от него, за който
имот е съставен АДС No ***/07.05.2014 г.
Видно от заверено копие на Заповед No **-*/02.06.2016
г. на Областния управител на С. област, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗДС във
вр. с чл. 43, ал. 2 от ЗДС и чл. 42, ал. 1 и чл. 43 от ППЗДС е открита
процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на процесния
недвижим имот – частна държавна собственост, с предоставени права за управление
на Областния управител на С. област, а именно Поземлен имот с идентификатор *************
по КККР на гр. Б., целият с площ от 620
кв.м., незастроен, находящ се в гр. Б., в.з. “З.”, а по действащия регулационен
план на в.з. “З.”, гр. Б. представляващ УПИ *-****, кв. **, за който имот е
съставен АЧДС No ****/07.05.2013 г., утвърден от Областния управител на С.
област, вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията – Б. с вх.
рег. No *** на 08.05.2013 г. под No **, том III. Посочена е датата на
провеждане на търга – 21.07.2016 г., както и останалите условия за провеждането
му.
С писмо изх. No 94.Д-22/05.10.2016 г.
от Областния управител на С. област ищецът Д.С. е уведомен, във връзка с
подадена от него молба, че за УПИ *-****, кв. ** по рег. план на вилна зона “З.”,
общ. Б., в архива на Община Б. не са открити одобрени строителни книжа, а след
извършена проверка в имота не е установен строеж. Посочено е, че ищецът не е
упражнил правото си на строеж в законоустановения петгодишен срок по чл. 67,
ал. 1 от ЗС, както и че предвид липсата на изградена сграда в имота, то по отношение
на него не може да се приложи специалният ред по чл. 84 от ППЗДС за продажба на
имота – частна държавна собственост без търг. Със същото писмо ищецът е
уведомен, че процесният имот е безспорна държавна собственост, учреденото му
право на строеж се е погасило по давност в полза на държавата и следва да
освободи имота.
По делото са представени от ищеца заверени
копия на Приходни квитанции, от които се установява, че същият е плащал данък
за имот в З., гр. Б., в периода от 15.10.1990 г. до 08.03.2016 г.
Приложени са и заверени копия на всички
документи, издавани във връзка със
съставяне на АДС No **** от 07.09.1988 г., АЧДС No **** от 07.05.2013 г. и
издаване Заповед No **-*/02.06.2016 г. на Областния управител на С. област,
включващи и документацията по проведения въз основа на цитираната заповед търг
с тайно наддаване на за продажба на процесния недвижим имот, частна държавна
собственост. В същите се съдържа и Удостоверение No 18.08-113/18.04.2013 г. от
Общинска служба по земеделие – Б., издадено до главния секретар на Областна
администрация – С. област, удостоверяващо обстоятелството, че към 15.04.2013 г.
няма подадено заявление от “П. М.” /съгласно Разписен лист то 1987 г./, за
възстановяване на имот ПИ с идентификатор *************,с площ от 620 кв.м. по
КККР, находящ се във в.з. “З.”, кв. ** по действащия рег. план на гр. Б.. Видно
от цитирания разписен лист, за имот *-**** като собственик е вписан П. М., с
предназначение на имота “двор”, като името на собственика и предназначението на
имота са задраскани, а същото задраскване е направено и по отношение на всички
останали имена на собственици и предназначения на имоти от тази страница на
разписния лист. От приложените документи относно проведения търг за продажба на
процесния имот се установява, че за купувач е определена Иванка Петкова Илиева,
с адрес в гр. С., от общо двамата участници в търга (вторият участник е Дафинка
Илиева Райнова от гр. Б.).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. И. Ш., Д.
П. Д. и Ц. П.. От показанията на свидетелите се установява, че ищците Д. и Т.
работят имота в “З.”, представляващ овощна и зеленчукова градина, като свид. Л.
Ш. има лични впечатления от 1992-1993 г., когато им е станал съсед там, свид.
Дина Димитрова – от 15-20 години, когато е отишла да работи имоти в З. в
близост до техния, а свид. Ц. Д. – от 1988 г., когато са закупили своя имот в З.,
разположен през един празен парцел от имота на ищците. Свидетелите излагат, че имотът
на ищците е ограден от всички страни с ограда от телена мрежа и бетонни колци,
като има и метална порта. От показанията им се установява, че основно ищецът се
грижи за имота, двамата често ходят в него, работят го, поддържат градината,
като никой не им е пречил да си ползват имота или да им го е оспорвал. Двамата
работят за себе си имота. Сочат, че освен ищците и семейството им, не са
виждали други хора в имота. В имота има изградена постройка, която е барака за
инструменти. Свидетелите сочат съседи на имота и описват местонахождението му. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, непосредствени и
непротиворечиви.
От изслушаните по делото първоначално и допълнително
заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П., неоспорени от
страните и приети от съда като обективни и компетентни, се установява, че по
регулационните и кадастрални планове и застроителни планове от 1987 г. до
настоящия момент процесният имот- УПИ *-****, кв. **, вилна зона “З.”, който
съгласно КККР на гр. Б. е имот с идентификатор *************, е с непроменен
статут, като към всички посочени от ищците моменти, преди и след 07.09.1988 г.,
19.05.1989 г., 13.05.1992 г., 29.06.1993 г. имотът е с непроменена регулация и
непроменено отреждане- за вилно застрояване. От заключението се установява, че
процесният имот е идентичен с имота, описан в Договора за отстъпено право на
строеж, сключен между Община Б. и ищеца Д.С. – УПИ *-****, кв. ** по плана на
вила зона “З.” в гр. Б., като този имот е идентичен с имота, отразен в плана от
1987 г. Налице е и идентичност между описания в Договора за отстъпено право на
строеж на ищеца имот и имота, описан от свидетелите по делото, като описаните
от последните граници и съседи на имота напълно съвпадат със съдържащите се в
Община Б. данни. От допълнителното заключение на вещото лице П. се установява,
че с включване на имота в строителен полигон и изработването на регулационния
от 1987 г., процесният имот е със статут за вилно застрояване. Като бивш
собственик на имота в съставения АДС No **** от 02.09.1988 г. е посочен АПК,
т.е. имотът е бил внесен в ТКЗС, като преди включването му в кадастралния и
регулационен план на в.з. “З.” е бил земеделски имот. Съгласно заключението, с
изработването на плана от 1987 г. е съставен разписен лист, в който процесният
имот е отбелязан като дворно място /двор/, но при проверка в община Б. не се
установява същият да е бил застроен и да е използван като дворно място. В
разписния лист като собственик е посочен П. М., т.е. имотът е внесен в ТКЗС от
това лице. Имотът е изключен от земите на ТКЗС с одобряването на регулационния
план през 1987 г. Вещото лице е посочило, че задраскването на името на П. М. в
разписния лист би трябвало да е извършено при съставяне на АДС No ****/07.09.1988
г., и тъй като имотът е вече УПИ, е задраскано и посочването му като двор.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез
установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице.
Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са
изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик. В
случая изложените в исковата молба твърдения на ищците, че за процесния имот е
съставен акт за частна държавна собственост, обуславят правния им интерес от
предявяване на установителния иск, като същите твърдят, че са собственици на
имота и го владеят.
Предпоставки за уважаването на иска за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното установяване, че ищецът е собственик на
имота и че ответникът оспорва това му право. Предмет на иска, а оттук и на
доказване, е правото на собственост на ищците и те са тези, който съгласно разпределението
на доказателствената тежест следва да установят това свое право, а именно
следва да докажат заявеното от тях придобивно основание на правото на
собственост. В случая ищците се
позовават на осъществено по време на брака им давностно владение през периода
от 19.05.1989 г., алтернативно от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г.
Съдът намира така предявения иск за неоснователен,
като приема, че заявеното от ищците придобивно основание не е осъществено в
тяхна полза, поради което и същите не са придобили правото на собственост върху
процесния имот.
Ищците претендират придобиване правото на собственост
на основание осъществено от тях по време на брака им давностно владение,
считано от 19.05.1989 г. - датата, на която по силата на сключен с Общински
народен съвет – Б. договор за право на строеж върху държавна земя на ищеца е отстъпено
право на строеж върху процесния недвижим имот – Парцел *-**** в кв. ** по плана
на в.з. “З.” в гр. Б., а по сега действащите КККР на гр. Б. представляващ
Поземлен имот с идентификатор *************. Както в производството по делото,
така извън него – видно от събраните доказателства, не е било спорно, че в
ползва на ищеца Д.С. и по време на брака му с ищцата Т.С. е било учредено право
на строеж върху процесния недвижим имот с Договор за право на строеж от
19.05.1989 г. Съществуването, реализирането, респ. погасяването на това право
след учредяването му, не е предмет на настоящото производство, поради което и
съдът не го обсъжда. Предмет на иска е единствено правото на собственост на
ищците и то на заявеното от тях придобивно основание.
Съгласно чл. 86 от ЗС /в първоначална редакция от 1951
г., действаща към посочения момент/, не може да се придобие по давност вещ,
която е социалистическа собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 31
от 1990 г. е предвидена забрана за придобиване по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. До изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 33 от 1996
г., в сила от 01.06.1996 г., следователно, е съществувала забрана за
придобиване по давност на имот, държавна собственост, какъвто е бил и
процесният недвижим имот. С влизане в
сила на изменението на чл. 86 от ЗС на 01.06.1996 г. забраната за придобиване по
давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е отпаднала, като е
продължила да съществува единствено по отношение на имотите, публична държавна
или общинска собственост. От посочения момент – 01.06.1996 г. в полза на ищците
е започнала да тече придобивна давност за процесния имот, частна държавна
собственост, но с § 1 от ЗД на ЗС /обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г./ давността
за придобиване на държавни и общински имоти е спряна за срок от 7 месеца,
считано от 31.05.2006 г. Впоследствие, с последващи изменения на закона /изм. –
ДВ., бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007
г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7, в сила от
31.12.2017 г./ този срок е продължен до 31.12.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото
на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10-години, в случай на недобросъвестно владение,
каквото е в случая владението на ищците. Десетгодишният срок за придобиване на
имота по давност е започнал да тече на 01.06.1996 г., при което към датата на
спиране на течението на давността – считано от 31.05.2006 г., същият не е бил
изтекъл. Видно от ТР No 3 от 14.02.2018 г. по тълк. д. No 3/2017 г. на ОСГК на
ВКС, образувано по въпроса “Дали с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ,
бр. 46/2006 г./ е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал
да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр.
33/1996 г./, преди този срок да изтече”, и по което предложението за
постановяване на тълкувателно решение е отклонено по съображения, че няма
противоречиви разрешения по идентични материалноправни въпроси в тълкувателните
части на решения на ВКС относно този въпрос, то в мотивите на същото е
посочено, че десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на
01.06.2006 г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен
с § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./, с който е постановено спиране на
давността за определен период от време. При това спирането на давността
практически прави невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез
давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Именно с тази цел законодателят е
придал на нормата на § 1 от ЗД на ЗС обратно действие. Затова ищците, които са
недобросъвестни владелци на имот, частна държавна собственост, не са могли да
придобият собствеността на основание придобивна давност. Спрямо тях не са
налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Поради това съдът счита, че
не е налице соченото от ищците придобивно основание на право им на собственост
върху процесния имот, с оглед на което предявеният
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
се явява неоснователен.
Направените от пълномощника
на ищците оспорвания във връзка с придобиване на правото на собственост от
страна на държавата и липсата на основание за съставянето на актове за държавна
собственост за имота са заявени несвоевременно – едва в хода на устните
състезания по делото, поради което и не следва да се обсъждат от съда. Следва
да се отбележи също, че това оспорване влиза в пряко противоречие с изложените
от самите ищци, чрез пълномощника им, твърдения в исковата им молба, в която
ясно и недвусмислено същите сочат, че с договор за право на строеж им е
учредено такова право върху държавна земя, договорът е сключен с председателя
на ИК на Общински народен съвет гр. Б., по негова сметка е заплатена дължимата
цена, т.е. признава се статутът на имота като държавна собственост към онзи
момент, а с предявената претенция ищците противопоставят на ответника-
държавата погасяващия правото му на собственост факт, а именно придобиването на
правото на собственост от ищците. Така описаните в исковата молба факти напълно
кореспондират и с установените със събраните по делото доказателство факти, при
което следва да се приеме, че и с извънпроцесуалното си поведение ищците не са
оспорвали правото на собственост на държавата върху имота – до момента на
позоваването им на придобиването му по давност.
Въпреки изхода на спора съдът не присъжда разноски,
поради липса на направено искане от страна на ответника за това.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.С., с ЕГН ********** и Т.Б.С.,
с ЕГН **********,***, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост на ищците на основание
давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *************
по сега действащата КККР на гр. Б., одобрени със Заповед No **-**- **/14.10.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 620 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна
сграда, находящ се в гр. Б., вилна зона “З.”, с административен адрес улица “*-**”
No 12, при съседи на имота: имоти с идентификатор *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***, а по предходен план
представляваща Парцел *-**** в кв. ** по регулационния план на курорт /вилна
зона/ “З.” в гр. Б., като неоснователни.
Решението
може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: