Решение по дело №994/2023 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 242
Дата: 2 октомври 2024 г.
Съдия: Любомир Христосков Върбев
Дело: 20231410100994
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Б.С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410100994 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулатвино съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ,
вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159,
бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от пълномощника юрисконсулт юрисконсулт
А. Ф., против Н. Ч. С., ЛНЧ **********, с адрес: с. С., общ. Б., ул.“Ерменко“ №22, с които се
иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер 1 830,29 лева (хиляди осемстотин и тридесет лева и 29 стотинки), представляваща
главница за установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия, за което са съставени КП № 3030176/29.02.2020г. и КП № 3029826/24.04.2020г., за
която сума са издадени и съответните фактури: №**********/05.03.2020г. за сумата в размер
на 1336,36лв. и фактура №**********/28.04.2020г. за сумата в размер на 493,93 лв., ведно
със законна лихва върху главницата за период от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 14.03.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
529,59 лева (петстотин двадесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна
лихва в размер на 389,98лв. за период от 17.03.2020г. до 28.02.2023г. по фактура
№**********/05.03.2020г. и мораторна лихва в размер на 139,61лв. за период от 12.05.2020г.
до 28.02.2023г. по фактура №**********/28.04.2020г., за електроснабден имот в с.С., общ.
Б., ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл. В., както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/. За исковите претенции е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 17.03.2023 г. по ч.гр.д № 326/2023 г.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установило, че ответникът че
ответникът Н. Ч. С. не живее на посочения адрес и не пребивава в населеното място,
1
посочено в исковата молба.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че ответникът няма
регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България.
От изисканата справка от ОДМВ-В. е видно, че за ответника няма намерени данни.
С Разпореждане №7/02.01.2024г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Н.
Ч. С., ЛНЧ **********, призован по реда на чл.48 от ГПК, който да го представлява в
исковия процес по гр.д.№ 994/2023г.по описа на РС-Б.С..
С Определиение № 13/09.01.2024г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил
адв.И. И. Г. от АК-В. за особен представител на ответника Н. Ч. С., призован по реда на
чл.48 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 994/2023г.по описа на
РС-Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 535.99 лв. (петстотин и
тридесет и пет лева и 99 стотинки), внесено от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв.И. И. Г. не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. В открито съдебно заседание
се явил лично, като оспорил исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№
326/2023г. по описа на РС-Б.С.. Допусната е и изслушана СТЕ, чието заключение не е
оспорено от страните по делото и е възприето от съда като компетентно и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 326/2023г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Н. Ч.
С. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 187/17.03.2023г. в полза на
кредитора „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за сумата в размер на 1 830,29 лева
(хиляди осемстотин и тридесет лева и 29 стотинки), представляваща главница за установени
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, за което са съставени
КП № 3030176/29.02.2020г. и КП № 3029826/24.04.2020г., за която сума са издадени и
съответните фактури: №**********/05.03.2020г. за сумата в размер на 1336,36лв. и фактура
№**********/28.04.2020г. за сумата в размер на 493,93 лв., ведно със законна лихва върху
главницата за период от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
14.03.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 529,59 лева (петстотин
двадесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва в размер на
389,98лв. за период от 17.03.2020г. до 28.02.2023г. по фактура №**********/05.03.2020г. и
мораторна лихва в размер на 139,61лв. за период от 12.05.2020г. до 28.02.2023г. по фактура
№**********/28.04.2020г., за електроснабден имот в с. С., общ. Б., ул.“Ерменко“ №22, общ.
Б.С., обл. В., както и съдебни разноски в размер на 47,20 лв. - внесена държавна такса, и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
2
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, и такъв е предявен,
въз основа на който е образувано настоящото производство.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а
действащите ОУ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД на договора за продажба на
ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесния недвижим имот, без да е
необходимо изрично писмено приемане.
От събраните по делото доказателства се установява, че Н. Ч. С. има качеството
"потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б, б. "б" от ДР на ЗЕ, като същият,
вкл. и през процесния период, е в облигационно правоотношение с ищеца ”ЕРМ Запад” ЕАД
по силата на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната
мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България” АД за недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Б.,
ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл. В., като именно ответникът фигурира като титуляр на
партидата на процесния имот.
Между страните не се спори, че на ответника са издадени и изпратени от ищцовото
дружество фактура №**********/05.03.2020г. и фактура №**********/28.04.2020г за
начислените искови суми.
Ищецът сочи, че на 29.02.2020г. и на 24.04.2020г. служители на отдел „Нетехнически
загуби" към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа
проверка на адрес електроснабден имот в с.С., общ. Б., ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл. В.,
като потребител или негов представител не е присъствал на проверката, но въпреки това са
съставени КП № 3030176/29.02.2020г. и КП № 3029826/24.04.2020г. в присъствието на
независими свидетели - представители на федерация на потребителите, които не са
служители на дружеството, според изискванията на чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ. Протоколите са
подписани от извършилите проверката представители на оператора-ищец и тъй като не е
намерен ползвателя - ответник или негов представител, протоколите са подписани от един
свидетел, представител на Федерацията на потребителите, който не е служител на ищцовото
дружество. За извършване на проверките е уведомено МВР на тел. 112, като и при двете
проверки била констатирана промяна в схемата на свързване, създаваща предпоставки за
неотчитане на потребената електрическа енергия и незаплащето й от потребителя.
Присъединението е било премахвано след всеки случай, като електромерът не е изпращан на
метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била промяна в схемата на свързване.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ е преизчислена сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника,
което е обективирано в справки за преизчисление и издадените въз основа на тях 2 броя
фактури. След това с писма с изх.№**********/04.03.2020г. и изх.№**********/28.04.2020г.
ответникът е уведомяван за преизчислените количества, като са му изпращани и издадените
фактури.
В хода на делото са изслушани свидетелите Н. К.ов П. и М. Т. Н., чиито показания
3
съдът кредитира като непротиворечиви, обективни и логично изложени във връзка с
възприятията им по извършените проверки на процесния имот. От събраните гласни
доказателства, както и приложените по делото записи на повикванията към Дирекция
"Национална система 112" се установява, че при извършване на рутинни проверки на
29.02.2020г. и на 24.04.2020г. са на адреса в с.С., общ. Б., ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл.
В. била установена промяна на схемата на свързване, с цел неотчитане на ползваната в
имота ел. енергия, като това обстоятелство е отразено и във всеки от приложените по делото
констативни протоколи.
От заключението на изслушаната СТЕ, което съдът възприема като компетентно
изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че са констатирани
нерегламентирани промени на схемата на свързване на ел.инсталацията. Според вещото
лице преизчисляването на сметката е извършено по утвърдените от КЕВР цени, съгласно чл.
56, ал. 3 ПИКЕЕ, като е спазена методиката по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ и за
посочените в преизчисленията периоди.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предвид приложимата към датата на съставяне на констативните протоколи
нормативна уредба следва да се прецени дали електроразпределителното дружество има
право да извършва преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия - чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ е делегирано на КЕВР правомощието
да приеме подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, включително и установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С решение по т. 1 от
протокол № 67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ.
Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение №
85/27.06.2022 г. по гр.д.№ 2528/21 г. на ВКС, IV гр.о.; Решение № 56/21.06.2022 г. по гр.д.№
1629/21 г. на ВКС, IV гр.о.; Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр.д.№ 1054/21 г.на ВКС, III
гр.о., Решение № 50074/16.05.2023 г. по гр.д.№ 1099/22 г. на ВКС, III гр.о. и др., дейностите
по пренос, разпределение и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното
лицензиране, са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за
енергетиката. На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа
енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ,
каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители /чл. 44,
ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т. 28а,
б. "а" ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97, ал. 1, т.
2 и т. 4 и чл. 98а от ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на крайни
клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното
4
предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото в чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗЕ, чл. 98а от ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
носител на облигационното задължение за продажба на електрическа енергия на потребител
- краен клиент по смисъла на §1, т. 27г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие –
краен снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ. Разпоредбите на чл.50-чл.56 от
ПИКЕЕ обаче не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа
енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при
установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на
правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с
преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50-
чл. 56 ПИКЕЕ. Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за
доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД/, която
цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконовото възлагане,
легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да начисли и получи вземането, не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен. От това следва, че крайният клиент
дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на
ПИКЕЕ на оператора на електроразпределителната мрежа, ерго - налице е законово
основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на
потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена
електрическа енергия.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количествата
електрическа енергия по Раздел IХ, операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като в ал.
2 на чл. 56 от ПИКЕЕ е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
мрежата дължимата сума. Следователно новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да
се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, а за територията на Западна
България това е "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, което притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия с № Л -135 -07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР. Това
е така, тъй като разходите, които се правят във връзка с неизмерването, се поемат
единствено от разпределителното дружество, поради което и то издава фактурите за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в резултат на
неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на
свързване.
От събраните по делото доказателства се установи, че е спазен предвидения в чл. 49 от
ПИКЕЕ ред за извършване на проверките на процесния обект, находящ се в с.С., общ. Б.,
5
ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл. В., от служителите на разпределителното дружество. По
делото се установява, че за извършените проверки са съставени констативни протоколи,
които са подписани от представители на оператора на мрежата, както и от свидетел, който
не е служител на оператора, поради отсъствие на потребителя по време на проверката /чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ/. Изискването по чл. 58 от ПИКЕЕ за уведомяване на МВР за проверката
също е спазено. Спазено е и изискването, посочено в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, в 7-дневен срок
от датата на съставяне на констативния протокол операторът да го изпрати на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Предвид горното съдът намира, че ищцовото дружество е имало право да начисли
процесните суми на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като по делото безспорно се
установи, че при двете проверки е била констатирана промяна в схемата на свързване,
създаваща предпоставки за неотчитане на потребената електрическа енергия и незаплащето
на същата от потребителя. Поради направените констатации служителите на ищцовото
дружество са предприемали посочените в т. 4 на стр. 3 от констативните протоколи действия
след проверката, а именно - присъединението е било премахвано след всеки случай, а
електромерът не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била
промяна в схемата на свързване.
При установено в резултат на извършена проверка неправилно и неточно измерване
или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ
или в раздел IX от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител е достатъчно да бъде установена съответната причина за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, като в корекционната
процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена
или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова
и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника касателно недоказаното доставяне на електрическа
енергия от страна на ищеца, тъй като с оглед уредените начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната
невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да
докаже реално потребеното количество електрическа енергия при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента, както и не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната.
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че по делото е доказано
наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция, като правилно е
извършено и преизчисляването на дължимата от потребителя сума – т.е налице са всички
нормативно предвидени изисквания, които дават право на електроснабдителното дружество
да извърши корекция на сметката на ответното дружество, както и че корекцията е
6
извършена при съобразяване на процедурните правила за това и в съответствие с
действалата към този момент методика за преизчисляване.
Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът Н. Ч. С. следва
да заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба,
представени са писмени доказателства за тях и списък с разноските.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, според
която в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.,00 лв. до 360,00 лв. Настоящата съдебна инстанция
счита, че в конкретния случай сума в размер на 150,00 лв. за първата инстанция е
справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 1 342,00лв., от които: 150лв. за юрисконсултско възнаграждание, 76,01 лв. за
внесена държавна такса, 30лв. – държавна такса за обнародване в Държавен вестник, 400,00
лв. - депозит за вещо лице по СТЕ, 150,00 лв. – депозит за свидетели, и 535,99 лв. - за особен
представител на ответника.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство в общ размер на 97,20 лв., от които: 47,20 лв. заплатена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 318,
ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. Ч. С., ЛНЧ **********, с адрес: с. С., общ. Б.,
ул.“Ерменко“ №22, ДЪЛЖИ НА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159,
бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от пълномощника юрисконсулт юрисконсулт
А. Ф., сумата в размер на 1 830,29 лева (хиляди осемстотин и тридесет лева и 29
стотинки), представляваща главница за установени случаи на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия, за което са съставени КП № 3030176/29.02.2020г. и КП
7
№ 3029826/24.04.2020г., за която сума са издадени и съответните фактури:
№**********/05.03.2020г. за сумата в размер на 1336,36лв. и фактура
№**********/28.04.2020г. за сумата в размер на 493,93 лв., ведно със законна лихва върху
главницата за период от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
14.03.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 529,59 лева
(петстотин двадесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва в
размер на 389,98лв. за период от 17.03.2020г. до 28.02.2023г. по фактура
№**********/05.03.2020г. и мораторна лихва в размер на 139,61лв. за период от 12.05.2020г.
до 28.02.2023г. по фактура №**********/28.04.2020г., за електроснабден имот в с.С., общ.
Б., ул.“Ерменко“ №22, общ. Б.С., обл. В. за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ГПК № 187/17.03.2023г. по ч.гр.д №326/2023г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Ч. С., ЛНЧ **********, с адрес: с. С.,
общ. Б., ул.“Ерменко“ №22, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С., 1784, бул.”Цариградско шосе” №
159, бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от пълномощника юрисконсулт
юрисконсулт А. Ф., сумата в общ размер на 1 439,20лв. (хиляда четиристотин тридесет и
девет лева и двадесет стотинки), представляваща сбор от направените разноски в
заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответника се връчи чрез процесуалния му представител.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 326/2023г.
по описа на РС-Б.С..

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8