Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
09.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
първи юли две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Маргарита Калинова,
разгледа
А.Н.Д. № 669 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на ЕТ „***”, с Булстат *** със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”***”
№**, представляван от А. И.С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление
№431027-0029751/22.04.2019 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности”- Варна
в ЦУ на НАП.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на МФ на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се
моли за отмяна на наказателното постановление изцяло,без да се оспорва
фактическата обстановка на нарушението. Навеждат се оплаквания за несъразмерно
висок размер на наложената имуществена санкция, която не съответства на
тежестта на нарушението. Сочат се доводи и в насока за влошено здравословно
състояние и тежко финансово състояние.
Редовно призован за съдебното заседание
жалбоподателят се явява лично и без процесуален представител. Поддържа искането
за отмяна на наказателното постановление на посочените в жалбата доводи.
В
съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Галя Ангелова оспорва жалбата, която намира за неоснователна, а НП за правилно
и законосъобразно. Изразява становище, че нарушението се явява безспорно
доказано от приобщените в хода на съд. следствие
писмени и гласни доказателства. Досежно размера на имуществената санкция приема,
че е определена правилно и законосъобразно в самия законов минимум, като в
случая наказващият орган е отчел тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които е осъществено.
Съдът,
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в пределите и
обхвата на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 16.03.2019 год., около 16.40 часа в гр.Добрич, на
бул.”25-ти септември” срещу сладкарница
„Хит” свидетелите Л.А.Т. и Н.С. С. / дл.лица от Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП - Варна извършили
нарочна проверка на ЕТ „***”.Проверката е
инициирана след подаден сигнал, че ЕТ извършва търговска дейност на сергия /без стационарен обект/ без да отразява чрез
ФУ извършените продажби от балони. В хода на проверката е установено, че ЕТ „***”
в действителност е осъществявал търговска дейност без да има монтирано и
въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността - 16.03.2019 г. За установяване
на тези обстоятелства св.Л.Т. извършил контролна покупка на балон на стойност 5
лв.За извършената покупка не му е издаден фискален касов бон от ЕКАФП или друг
документ, съобразно Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на Мин. на финансите от
страна на ЕТ. При проведен разговор с проверяващите органи на ТД на НАП-Варна
представляващият А.С. е декларирал, че няма регистрирано в НАП фискално
устройство, чрез което да отчита оборотите
от извършените продажби на стоки /балони/.
Констатациите
от извършената проверката са обективирани в съставен от длъжностните лица на
НАП –Варна констативен протокол за извършена проверка №0349292/16.03.2019 г. В него
проверяващите органи описали обстоятелства, при които е осъществена проверката
както и обстоятелството, че ЕТ „***” осъществява
търговска дейноскт без да има регистрирано в НАП фискално устройство.
При тези фактически констатации св.Л.Т., в
качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически
правомощия съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия „АА”№ 0029751/16.03.2019
г., с който привлякъл отговорността на ЕТ „***” за извършено нарушение
по текста на чл.7,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ,
във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В обстоятелствената част на АУАН св.Т.
изложил подробно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението и обстоятелствата,
при които е осъществено.Изрично вписал в акта, че лицето развива търговска
дейност от дата 16.03.2019 г., както и че собственоръчно е декларирал, че няма
регистрирано в НАП фискално устройство, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби.
Описаната
фактическа обстановка на нарушението съдът намира за установена по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя Л.А.Т. и св.Н.С.С. /присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН/, както и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от
съда по предвидения процесуален ред. Съдът намира показанията
на актосъставителя Т. и св.С. за
логични, еднопосочни и кореспондиращи помежду си, доколкото същите се
подкрепят изцяло от
представените писмени доказателства, доказващи състоятелността на развитата обвинителната
теза в НП. Тълкувани в своята взаимовръзка, приобщените по делото доказателства
- както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН и в законоустановения срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН административнонаказващият орган е издал обжалваното НП №
431027-0029751/ 22.04.2019 година, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложил на жалбоподателя ЕТ „***” имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
В законоустановения преклузивен срок на чл.59,
ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с
правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
/ По приложимия материален закон/
Съгласно чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ "Лицата по чл.3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта”.
В чл.3 от подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел изискване:
"Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. " По делото е безспорно установено като факт,
че жалбоподателят ЕТ”***” е извършвал търговска дейност – продажба на балони от
сергия /без стационарен обект/, респ. от търговски обект, тъй като съгласно § 1, т. 41 от
ДРЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
(например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим
имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. По отношение на соченото
обстоятелство, че от началото на осъществяване на търговската си дейност на дата 16.03.2019 г., до момента на
извършване на проверката ЕТ не е имал регистрирано ФУ в НАП не се спори. Оспорва
се единствено размера на наложената имуществена санкция, която е несъответна на
извършената единична продажба на стока с твърде ниска стойност - 5 лв.
Съдът приема, че разглеждания случай не съставлява „маловажен
случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като самото
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения
от този вид. Още повече, че с него се засягат съществено разпоредбите на ЗДДС
тъй като се касае за неотразяване на реалния оборот от извършена търговска
дейност, а оттам и е налице щета за фиска. Без значение е нейният размер, при
условие, че целта на Наредбата на МФ е създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми
от продажби във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият съдебен състав
счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство, както правилно е преценил и
наказващият орган. Отделно от изложеното, за важността на регулираните
обществени отношения съдим и от изключително високия размер на предвидените санкции
в ЗДДС, с който очевидно се цели да бъдат преустановени подобни нарушения за
напред. Ето защо, съдът приема, че извода на наказващия орган, че нарушението
не съставлява маловажен случай на адм. нарушение е правилен и обоснован.
С поднадзорното НП за извършеното от жалбоподателя адм.нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ наказващият орган на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв, което е
в законовия минимум /по закон санкцията за ЮЛ и ЕТ е в размер от 3000 лв. до
10 000 лв/. Съдът намира, че така определена по размер имуществената
санкция се явява съответна на тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и наличните смекчаващи обстоятелства за нарушителя, включително и обстоятелството,
че самото нарушение се явява първо по рода си за нарушителя / по арг. от НП/.
По тези съображения въпроса , който се поставя с жалбата и поддържа от
жалбоподателя в хода на съд.производство за намаляване размера на имуществената
санкция не следва да се поставя на обсъждане.
При извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът
констатира, че същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури,посочени
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия / за
наказващия орган по арг. от Заповед № ЗЦУ—ОПР-17/17.05.2018 година на Изп. директор на НАП/. Вмененото във
вина адм.нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере за
какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Конкретно е посочена нарушената
материално-правна норма, датата и мястото където е установено нарушението,
както и други релевантни обстоятелства от значение за предмета на административнонаказателния
спор. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че при издаване на НП и съставяне на АУАН
не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, които да водят до ограничаване правото на
защита на субекта на нарушението – в каквато насока са претенциите на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло наказателно
постановление №431027-0029751/22.04.2019 година на Началника на „Отдел
„Оперативни дейности”- Варна към ЦУ на НАП, с което за извършено адм.нарушение на
чл.7,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ на ЕТ„***”, с БУЛСТАТ ***със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”***” №** представляван от А. И.
С., с ЕГН: ********** на основание чл. 185, ал.
2 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди /лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :