Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1409/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.Е.Н.,
ЕГН: **********,***, чрез адвокат А.Н., срещу Решение № 125/14.05.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 1283/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна,
двадесет и седми състав.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Формулирано е искане за
отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР
гр. Варна чрез процесуалния си представител К.Л.А. – старши юрисконсулт, с
депозирана писмена защита с.д. № 13170/08.09.2021г., оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С НП № 436а-496 от 12.11.2020г. на
Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, на жалбоподателя на основание
чл.209а от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
От фактическа страна, районния съд е
приел за установено следното:
На 26.10.2020г., св. И М и св. А В , служители към Първо РУ при
Областна дирекция на МВР гр. Варна изпълнявайки служебните си задължения, при
извършване на обход на обслужвания от тях район в около 15.20ч. влезли в книжарница „Сиела“, намираща се във „Фестивален
и конгресен център“ – Варна. В близост до касите забелязали въззивника Е.Н.,
който бил без поставена предпазна маска, покриваща устата и носа, нямал
поставено и друго предпазно средство покриващо устата и носа му. По това време
в книжарницата се намирали както служители на същата, така и клиенти, които
били с поставени предпазни средства. Щом видял служителите на реда, въззивника
се притеснил и се отправил навътре в книжарницата за да се прикрие. Служителите
на реда го последвали и го видели как се опитва да увие тениска около лицето
си. Въззивника бил изведен от книжарницата, като още същия ден св. Макавеева
съставила срещу същия акт за установяване на административно нарушение, за
това, че в закрито обществено място не поставил защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо носа и
устата, в това число кърпа, шал, шлем. Деянието било квалифицирано като такова
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел, че
при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е още, че
административнонаказателното производство е било проведено законосъобразно. Съдът
е счел, че правилно административнонаказващия орган е констатирал нарушение на
Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Позовавайки се на събраните по делото доказателства, съдът е счел за безспорно
установено извършеното от Н. нарушение. Изложил е мотиви защо не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за правилността на наложената на
Н. глоба в размер на 300.00 лева.
Спор между страните относно фактите няма.
Основният спорен въпрос е дали в конкретния случай
физическото и здравословно състояние на жалбоподателя е основание за
освобождаването му от задължението продиктувано от заповедта на Министъра на
здравеопазването да носи предпазна маска с оглед въведените противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 22.10.2020г. до
30.11.2020г.
Пред касационната инстанция са представени и на
основание чл.219, ал.1 от АПК са приети писмени доказателства – Медицинско
направление № 16015/07.06.2021г.; Амбулаторен лист № 000900 от 13.06.2016г.;
Доказателство, удостоверяващо проведено кожно-алергенно тестуване, амб. № 900
от 13.06.2016г.; Амбулаторен лист № 001655 от 29.10.2020г. и Доказателство за
проведено кожно-алергенно тестуване, амб. № 1655 от 29.10.2020г. – издадени на
името на жалбоподателя Н.. Според представените доказателства лицето е силно
положителен към полени – бреза, тревен полен, дървесен полен.
Настоящият състав намира, че удостоверените обстоятелства
в представените доказателства, навеждат доводи за влошено здравословно
състояние, като част от общото физическо състояние на лицето. Представените
доказателства и твърденията на жалбоподателя, че медицински причини /силна
алергия към полени и домашен прах; девиация на носна преграда и хроничен ринит;
силно затруднено на моменти дишане/ не позволяват поставянето на предпазна
маска, са достатъчни за да се установи категорично дали физическото състояние
на жалбоподателя се явява от категорията, изключващи спазването на изискванията
за носене на предпазна маска.
В този смисъл представените пред настоящата инстанция
доказателства съдът приема за относими към касационното производство. По
изложените съображения настоящият състав на касационния съд намира за
основателни изложените в касационната жалба и доразвити от процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание оплаквания.
Обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго по съществото
на спора и се отмени наказателното постановление.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 125 от 14.05.2021г. на Районен съд
гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 1283/2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 433а-496 от 12.11.2020г. на Директора на Областна дирекция на
МВР гр. Варна, с което на Е.Е.Н., ЕГН: **********,***, на основание чл.209а от
Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер на
300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати
на Е.Е.Н., ЕГН: **********,*** сумата в размер на 200.00 лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: