РЕШЕНИЕ №260153
гр. П., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на деветнайсети
ноември през две хиляди двайсет и П. година, в публично заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Лилия Кирякова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 72/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Й.К.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Й. от САК, срещу „З. Л. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № **, за заплащане на обезщетение от 150 000 лева за причинените му неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от ***г. по вина на водача Ж.К.Ф., управлявал л. а. марка „****“,
модел „***“, рег. № *****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
На ***г., около *** часа, в с. Б., община П., на ул.
„П.“ срещу бензиностанция „Е.“ настъпило ПТП, при което водачът на л. а. марка
„****“, модел „***“, рег. № ****, управляван от Ж.К.Ф., излизайки от
бензиностанцията, не пропуска движещия се по път с предимство л. а. марка „****“,
модел „****“, рег. № **, управляван от Н. Т., и го блъска. Вследствие на удара,
тежко пострадал ищецът Й.Т., возил се в л. а. ****, който бил откаран по
спешност в „М. – П.“ АД. Пострадалият бил приет в болницата в
животозастрашаващо състояние и в безсъзнание. От инцидента получил редица
травми: ****************************. Хоспитализацията продължила в периода от ******
г. В домашни условия бил продължително време на легло, като изпитвал силни
болки. Твърди се, че от изписването до настоящия момент ищецът търпи ежедневни
болки в *********. Ищецът не искал да общува с близките си, станал затворен,
изпитвал страх от автомобили. По случая било образувано ДП № **** г. на РУ на
МВР - П., респ. прокурорска преписка № ***** г. на РП – П.. Поддържа се, че към
датата на инцидента виновният за ПТП водач Ж.Ф. имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. След провеждане на
процедура по чл. 380 от КЗ – отправена претенция до застрахователя за заплащане
на обезщетение и изтичане на тримесечния срок за произнасяне, ищецът предявил
настоящия иск. Моли за присъждане на обезщетение от 150 000 лева за
претърпените неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически
стрес, ведно със законната лихва от 31.01.2020 г. (дата на поканата до
застрахователя) до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. В. Д. ***, е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска и всички твърдения
на ищеца с изключение на твърдението за сключена застраховка ГОА на делинквента
с ответника. Твърди, че виновен е водачът на л. а. ****. Отстраняването **********
Оспорва се причиняването на фрактура на **** доколкото няма данни в
представената медицинска документация. Твърди се, че ищецът е сключил
споразумение с делинквента Ж.Ф. за заплащане на обезщетение във връзка с
процесния инцидент. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на
вредоносния резултат с оглед на това, че не е поставил обезопасителен колан,
което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите. Възразява
се и срещу прекомерния размер на претенцията, сочи се, че за подобни казуси съдебната
практика приема за справидлив размер сумата от 40 000 лева. Твърди се, че
претенцията за лихва не е съобразена с чл. 497 от КЗ без излагане на конкретни
обстоятелства. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба. Оспорват се доводите на ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се становището, изложено в
отговора на ИМ.
В хода по същество процесуалният
представител на ответника приема сумата от 45 000 лева за справедлив
размер за обезщетяване на получените неимуществени вреди.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквент при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на
ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Съдът приема, че
надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент с подаване на молба на 31.01.2020 г., респ. изтeкъл e тримесечният срок за
произнасяне, поради което е предявил настоящия иск.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и водачът на л. а. марка „****“, модел „****“,
рег. № ******, Ж.К.Ф., към датата на инцидента ***г., е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение с
подаване на молба на ******* г., респ. изтeкъл e тримесечният срок за
произнасяне.
По делото е приложено НОХД № **** г. на РС – П., ведно с досъдебно
производство № ***** г.
на РУ на МВР - П., респ. прокурорска преписка № ***** г. на РП – П., както и
ВНОХД № ***** г. на ОС - П., приложено към него, от които е видно, че с присъда
на РС - П.(потвърдена с решение на ОС - П.) Ж.К.Ф., роден на *** ***, е
признат за виновен в това, че на ***г. в с. Б., община П., на ул. „П.“,
при управление на МПС - л. а. марка „****“, модел „***“, рег. № *******, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, т. 1 и чл. 37, ал.
3 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на
повече от едно лице, едно от които Й.К.Т. - тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката,
с което е извършил престъпление по чл.
343а, б. „в“ вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Решението е влязло в сила на 01.06.2021 г.
По делото е приет и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ****** г., съставен от С.А.В. -
дежурен ПТП при ОД на МВР-П..
От
събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят
Ж.К.Ф. (водач на процесния л. а. ****) дава показания, че помни инцидента през *****
г. Били тръгнали с ищеца за гр. П.да вземат ** Спрели на бензиностанция в с. Б..
Ищецът седял на задна дясна седалка на л. а. ****, което свидетелят управлявал.
Заредили гориво и тръгнали. Твърди, че спрял на знак „Стоп“, огледал се и решил
да потегли. При потеглянето, когато стигнал почти до пътя, погледнал наляво и
видял, че нещо идва срещу него и за да може по-бързо да се изнесе, натиснал
газта, но тогава настъпил ударът. Сочи, че на самата бензиностанция имало
борчета, които му пречели да вижда идващия отляво. Ударът бил в лявата част на
колата, в средата и задната врата и калник. След удара ищецът бил в
безсъзнание. Не е сигурен дали ищецът е бил с поставен колан, по принцип преди
тръгване казвал на пътуващите да си сложат колан, но в случая не бил погледнал
дали са го направили. Четирима човека били в л. а. ****. Няма спомен да е откопчавал
колана на ищеца, когато му е помагал да излезе от автомобила.
Свидетелят
М.К.Я., ****на ищеца, дава показания, че знае за инцидента от ****на Ж.. В
болницата докторите казали, че ищецът бил в тежко състояние и не знаят дали ще
могат да му спасят живота. Трябвало да намерят хора да дарят кръв. *****************Твърди,
че ищецът ***, ***, разчита основно на ****. *****. После постепенно започнал
да прави опити да става, но бързо му се виело свят. *********. Сега не е същият
човек, като отпреди. Страхува се да се качва в кола. ******************
От изслушаното заключение по допуснатата по делото КСАвТМЕ, изготвена
от вещо лице автоексперт инж. В.Ф. и вещо лице ортопед д-р Д.П., неоспорено от страните, прието от съда
като компетентно изготвено, се установява следното:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът Й.Т. е получил счупвания на *********************/.
По време на инцидента и впоследствие при медицинската обработка при приемането
на ищеца в Спешно отделение и при инвазивните мероприятия е изпитвал най-силна
болка. Същата е редуцирана с обезболяваща терапия. ***************** В момента
и за вбъдеще не се очаква пострадалият да страда от болков синдром в корема и
гърдите. Има наличен белег от оперативната интервенция по конвенционалната
техника отпред в средата по коремната стена. Експертът обяснява, че **********************************
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно тази норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/
вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира);
5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Осъдителна
или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество
между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в
исковия процес пред гражданския съд (Решение
№ 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о.).
С оглед на това,
следва да се приеме, че
обвързващото действие на влязлата в сила на 01.06.2021 г. присъда,
потвърдена с решение по ВНОХД № *****
г. на ОС - П.се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното
ПТП вреди (*******), противоправността на това деяние (нарушаване на разпоредбите на
чл. 6, т. 1 и чл. 37, ал. 3 от ЗДвП) и виновността на деликвента Ж.Ф..
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото
безспорно се установи наличие към датата на процесното ПТП от ***г. на валидно застрахователно
правоотношение между водача Ф. и ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл.
6, т. 1 от ЗДвП, участниците
в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция
и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.
В случая, водачът на л. а. *** Ж.Ф. е нарушил
посочените по-горе разпоредби от ЗДвП, като вместо да пропусне движещия се по
път с предимство т. а. **** ****, управляван от водача Н. Т., той е предприел
маневра и то завой наляво, въпреки че пътен знак Г2 указва, че е разрешено
движение единствено и само надясно. Ирелевантно е за настоящия процес, че
противоправно поведение, съответно съвина за настъпване на процесното ПТП, има
и водачът на т. а. ****, който вместо да се движи с допустимата за пътния
участък скорост от до 50 км/ч., е управлявал МПС със скорост от над 74 км/ч.
Вредата представлява промяна
на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще
търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изложеното обуславя извод за
наличие на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество:
установен деликт при съответно авторство (Ж.К.Ф.), противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки
и страдания от травматичните увреждания, отрицателни психически емоции) и причинна връзка между
деяние и вредите; наличие
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за
съпричиняване:
Съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се
намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7,
което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.
1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел
със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Възражението се основава на поведението на
пострадалия, който се твърди, че е пътувал без поставил обезопасителен колан,
което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите.
В трайната съдебна практика се
приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (Решение № 16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
1858/2013 г., I т. о.).
В настоящия случай експертите по
комплексната експертиза в откритото съдебно заседание излагат становище, че
пострадалият ищец е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, но
изводите им не са категорични, а се базират основно на предположения, направени
на база местоположението на получените травми. Излагат, че при условие, че на
процесното пасажерско място (задна дясна седалка) предпазният колан е с
окачване върху купето на л. а. **** отдясно на пътника, долната лента прикрепва
таза към седалката, а горната - дясната раменна област, косо гръдния кош
отдясно наляво в посока лявото подребрие, получените травми в ребрата, и
слезката логично следват при удар вътре в купето на автомобила, в седалката на
шофьора, което щяло да бъде невъзможно ако е имал поставен колан, тъй като коланът
може да се разтегне до 20-25 см., но не нагоре, а основно настрани. Няма спор,
че ударът е кос, поради което е направен извод, че предпазният колан по-скоро
няма да се задейства (както се изложи вече, коланът се задейства при челен
удар). От друга страна, експертите не изключват категорично вариант и при поставен предпазен колан пострадалият ищец да
може да се удари в седящия до него от ляво пътник, тъй като са много близо един
до друг (по малко от метър). От всичко изложено следва, че вещите лица не са
сигурни дали ударът е в другия пътник, в предната седалка на шофьора, респ. поради
липсата на колан или въпреки поставения такъв.
Константна е съдебната практика, че е недопустимо
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно и главно доказване, а е само
предполагаем (така Решение №
19/08.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г. IV г. о., Решение №
27/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г. II т. о.)
Доказването е пълно, когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или
неистинността на съответно фактическо твърдение, т. е. да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт.
Съдът
намира, че възможните вариации на развилата се ситуация не предполагат
еднозначен отговор, поради което възражението на ответника за съпричиняване не
е доказано при
условията на пълно и главно доказаване и същото е неоснователно.
По
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени
вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по
справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището
на живот към датата на ПТП –*****, така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена
вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално определими и
паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди.
В случая обективните данни,
събрани по делото са, че от процесния инцидент на ***г. пострадалият Й.К.Т. (на
****г. към датата на инцидента)
е получил ******************
Съдът намира, че релевантна за определяне размера
на справедливото обезщетение е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, на конкретния присъден
от съда размер. Преценката за справедливо определени суми за подобни,
причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент
от правната реалност. В тази връзка от значение за определяне размера на
обезщетението е създаденият от съдебната практика ориентир (вж. Решение № 196 от 06.12.2016 г. по
т. д. №2326/2014 г. на 1 ТО - отстраняване на орган /бъбрек/; трайно увреждане на
гръбначния стълб, ограничени движенията в поясната област при флексия и екстензия; 13
счупени ребра, 2 операции - 150 000 лв.). Всичко това обосновава извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди за сумата от 65 000 лева е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до 150 000 лева следва да се отхвърли.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), т. е. застрахователят отговаря за лихвата
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да
се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от
правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател
за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава.
По
делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 31.01.2020 г. за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, респ. не
се установи друга
по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 31.01.2020 г., която дата следва да се приеме
и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, което съдът изчислява в размер на 1 963 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът
претендира разноски в размер на 390 лева - депозити. Съдът съобразява, че разходът
за ответника по определените депозити за изготвените експертизи са в размер
общо на 370 лева (300 лв. + 70 лв., а не 390 лева, като 20 лева са депозит за
свидетел, но същите не са били поискани от последния в срока по чл. 168 от ГПК).
Съразмерно на отхвърлената част от иска, основателна се явява сумата от 209.67 лева.
Ищецът е освободен от задължението за
внасяне на държ. такса и разноски по делото на
основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл.
78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в
полза на съда. Съдебната
практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски,
но съразмерно с уважената част от исковете (Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Съразмерно на уважената част от иска ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 2 760.33 лева, от
които 160.33 лева - депозити за вещите лица и 2 600 лева държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. к. Л. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № **, да заплати на Й.К.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 65 000 (шейсет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от
***г. по вина на водача Ж.К.Ф., управлявал л. а. марка „****“, модел „***“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 65 000 лева до
претендираните 150 000 (сто и петдесет хиляди)
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. к. Л. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № **, да заплати на адвокат Г.Й.Й. от САК, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 963 лева (хиляда деветстотин шейсет и три лева), представляващи адв. възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Й.К.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „З. к. Л. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № **, сумата от 209.67 лева (двеста и девет лева и 67 стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „З. к. Л. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № **, да заплати по сметка на Окръжен съд – П.сумата от 2 760.33 лв.
(две хиляди седемстотин и шейсет лева
и 33 стотинки) - разноски за производството, от които 160.33 лева - депозити за
вещите лица и 2 600 лева държавна такса, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: