Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11703
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11703/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №63922 от 13.03.2019 г постановено по гр.д.№10119/18 г на СРС , 167 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се
признае за установено , че Б.С.А. ЕГН ********** и В. И.А. ЕГН ********** от
гр.София дължат сумата 229,23 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.02.2013 г – м.04.2015 г за ап.№19 в гр.София ж.к.******,
ведно със законната лихва от 22.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата
; и сумата от 30,47 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 31.03.2013 г – 13.10.2015
г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.11.2015
г по ч.гр.д.№64213/15 г на СРС , 44 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като неправилно не са допуснати СТЕ и ССЕ , с които да докаже
исковете си .
Въззиваемите страни са подали писмен
отговор , в който оспорват въззивната жалба . СТЕ и ССЕ са допуснати , но са заличени поради
невнесен депозит .
Третото
лице “Б.”
ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 21.03.2019 г и е обжалвано в срок на 04.04.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното .
Ответниците са потребители на топлинна
енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ и спрямо тях са в сила ОУ на ищеца . Според представените
от третото лице помагач на ищеца писмени доказателства няма потребена топлинна
енергия от ответниците. Дори такава да е налице ответниците са представили
фискални бонове за плащане на 240,91 лева .
Решението на СРС е частично неправилно . При необходимост от специални знания на вещи лица
първоинстанционният съд е следвало да допусне дори и служебно ССЕ и СТЕ , както
и да уведоми ищеца за внасяне на необходимия депозит .
За изясняване на спора от фактическа
страна пред настоящия съд са допуснати и приети СТЕ и ССЕ .
Според СТЕ на вещото лице В.Т. третото
лице е извършвало отчитане на общия топломер в абонатната станция всеки месец
от процесния период . При доставките е спазена е Наредба №16-334 от 06.04.2007
г за топлоснабдяването . За процесния период ответниците са потребили топлинна
енергия на стойност 213,04 лева . Общият топломер е преминал
метрологични проверки .
Според ССЕ на вещото лице П.Д. , с
извършените плащания са погасени 25,86 лева главница и 15,05 лева лихва , които
са приспаднати от процесните суми . За процесния период са начислени 213,04 лева
, които не са заплатени . Доплащането от изравняване е 42,05 лева , за
отопление се дължат 199,19 лева , а за топла вода 13,85 лева . При съобразяване
на частичното плащане от 25,86 лева се дължат 229,23 лева главница и 30,49 лева
лихви за забава .
Вещото лице Д. е приложило и таблица
кои вземания са погасени с плащането на 29.09.2015 г , като съдът констатира ,
че от процесния период с плащането , което
е за 200 лева , а не за 240,91 лева , за погасени :
-
25,86
лева главница и 15,05 лева лихви за забава по вноската за м.02.2013 г ;
-
12,12
лева главница и 2,66 лева лихви за забава по вноската за м.06.2013 г ;
-
12,12
лева главница и 1,42 лева лихви за забава по вноската за м.06.2014 г.
Следователно общо са платени на
29.09.2015 г 50,10 лева главница и 19,13 лева лихви за забава .
Съдът счита , че следва да кредитира
СТЕ , която след преглед на документите на третото лице е изчислила , че е
доставена топлинна енергия на стойност 213,04 лева . ССЕ е работило единствено по счетоводни
данни , които са непълни и противоречат на констатациите на СТЕ .
По отношение на лихвите за забава
трябва да се вземе предвид , че съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите за
длъжни да заплащат сумите за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на ищеца . По делото не са представени доказателства за
публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца , ответниците не са
изпаднали в забава и не дължат лихви за забава за периода м.03.2014 г – м.04.2015 г. На
основание чл.162 ГПК трябва да се определи за останалата част от процесния
период при действието на ОУ /2008 г/ , че ответниците принципно дължат сумата
от 10,13 лева лихви за забава .
След съобразяване на извършените
плащания ответниците не дължат лихви за забава , а единствено сумата от 213,04
– 50,10 – 9,13 / надплатена лихва / = 153,81 лева главница .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени
частично като се признае за установено , че ответниците дължат 153,81 лева
главница . Разноски пред СРС /включително заповедното производство/ и пред СГС
по компенсация се дължат от ответниците . В останалата част решението на СРС
трябва да се потвърди .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №63922
от 13.03.2019
г постановено по гр.д.№10119/18 г на СРС , 167 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на “Т.С.” ЕАД
*** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че Б.С.А.
ЕГН ********** и В. И.А. ЕГН ********** от гр.София дължат сумата 153,81
лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.02.2013 г – м.04.2015 г за ап.№19 в гр.София ж.к.******, ведно със
законната лихва от 22.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.11.2015 г
по ч.гр.д.№64213/15 г на СРС , 44 състав ; както и в частта , в която “Т.С.”
ЕАД е осъдено да заплати
на Б.С.А. ЕГН ********** и В. И.А. ЕГН ********** от гр.София сумата от 350
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , че Б.С.А. ЕГН ********** и В. И.А. ЕГН
********** от гр.София дължат сумата 153,81 лева незаплатена топлинна енергия за периода
м.02.2013 г – м.04.2015 г за ап.№19 в гр.София ж.к.******, ведно със законната
лихва от 22.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.11.2015 г по
ч.гр.д.№64213/15 г на СРС , 44 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над
153,81 лева до предявения размер от 229,23 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.02.2013 г – м.04.2015 г за ап.№19 в гр.София ж.к.******,
ведно със законната лихва от 22.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата
; както и е отхвърлен искът за сумата от 30,47 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 31.03.2013 г – 13.10.2015 г ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.11.2015 г по
ч.гр.д.№64213/15 г на СРС , 44 състав.
ОСЪЖДА Б.С.А. ЕГН
********** и В. И.А. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Т.С.” ЕАД ***
сумата от 34,99 лева
разноски по компенсация пред СРС и в заповедното производство ; както и сумата
от 286,72 лева разноски по компенсация пред СГС .
Решението е постановено при участието
на “Б.”
ООД като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.