Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 28 .01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 761 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260188/29.10.2020 г., по гр.д. № 1513/20 г. на Районен съд Сливен, с
което е осъдено „АРМИД” ЕООД, ………………….., със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, кв.“Дружба“ 26-Г-25 да заплати на „СЕМИВА ИНВЕСТ”
ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с Изгрев,
бл.68, вх.1, ет.4, ап.10 сумата 5238 / пет хиляди двеста тридесет и осем/ лева,
представляваща неплатен остатък по фактура
№43/04.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2020г.
до окончателното изплащане, както и сумата 912 /деветстотин и дванадесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответника чрез процесуален
представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че
е необосновано, респ. нищожно. Районният съд не е извършил комплексна преценка
на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал
данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, подкрепящи
единствено тезата на ответното дружество. Игнорирани и недопуснати са решаващи
за изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи действителното
фактическо положение. Изобщо не са взети предвид материалноправни норми,
относими към конкретния казус. Първоинстанционното решение е обосновано
единствено с наличната фактура и приетата счетоводна експертиза. Първата
инстанция е фаворизирала доказателственото им значение в случая, като е
пренебрегнала и недопуснала фактите, съдържащи се в другите доказателства по
делото. При извършените оспорвания и
представени доказателства, се налага извода, че очевидно фактите по фактурата
следва да не се приемат формално за истина, а да се подкрепят с други
доказателства.Такива обаче по делото няма представени от страна на ищеца, респ.
не са допуснати от състава на съда -„свидетелите”. Ето защо не може да се
направи извод за извършена от ищеца услуга за почистени и извозени отпадъци и
замазка. Няма доказателства относно къде и
как е извършена услугата, с каква механизация на ищеца, колко тона отпадъци е
почистено и извозено, къде са извозени, с какво МПС, има ли документ за
депониране на отпадъците, от кой обект на ответника са извозени, дали сам е
извършил работата или я възложил на друго лице, приемо- предавателен протокол
за приемане на извършената работа, доказателства на кое сметище е депонирал
отпадъците, колко килограма, какви точно отпадъци, как е определена цената
посочена във фактурата за обема свършена работа и др.. следва да се има предвид и че счетоводните книги не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в
тях информация. Това налага
доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора
данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те
представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по чл.6 от
Закона за счетоводството, защото са носител на преобразувана информация за
стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който
ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв
документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на
които се осъществява счетоводството на предприятията - за документалната
обоснованост на стопанските операции и факти. Тежестта за установяване както на
редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени
в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях, е изведено в
решение № 88/11 .VI.2015 г. на ВКС по
гр.д. №4559/2014 г., IV г. о.,ГК. Редовно водените счетоводни книги на
търговеца могат да служат като доказателство, но те не се ползват със
задължителна доказателствена сила. Вписванията
в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото - чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ с представени по делото първични счетоводни документи,
заключения на икономически експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на
воденето на счетоводните книги-решение №57/29.IV.2013 г. на ВКС по гр. ft № 354/2012 г., IV г.о., ГК. Доказателствената сила на
счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи. Развиват се подробни аргументи. Направени са доказателствени искания.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Предявените искове са доказани
преди всичко от приетата и неоспорена икономическа експертиза, която доказва
категорично, че представената фактура от ищеца е осчетоводена в двете
счетоводства -на ищеца и на ответника , като при ответника е осчетоводена като
неплатена, включена е в дневниците за покупко-продажба на ответника и той е
ползвал данъчен кредит по същата фактура. Освен това категорично е доказано
извършено частично плащане по тази фактура от ответника на ищеца в размер на
1047.60лв. на 10.01.2018г. Развиват се подробни контрааргументи на тези,
инвокирани във жалбата. Противопоставя се на направените доказателствени
искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено
становище представител по пълномощие поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемия не се явява представител. В писмено
становеще представител по пълномощие оспорва подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Практиката
на ВКС обективирана в редица решения - Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС; Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Нещо повече, само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване – Решение № 42/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С Решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и подписите върху фактурите да са
положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени
от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по
смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безспорен начин от
отразяването на фактурите в счетоводството му.
Правилно, законосъобразно и обосновано е приетото
от районния съд, че несъмнено са налице
договорни отношения между страните по неформален договор за почистване и
извозване на отпадъци. Фактурата отразява възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването
им от търговското дружество - въззивник, включването в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. В случая тези действия –осчетоводяване на фактурата и ползване на
данъчен кредит, са извършени от въззивника, поради което се приема за установено наличието на облигационна връзка
и задължение за заплащане. Не се установява да е изплатено договореното
възнаграждение в пълен размер, като неплатеният остатък е в размер на исковата
сума-5238 лева.
Поради това исковата претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена ведно с претендираната
законна лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260188/29.10.2020 г., по гр.д. № 1513/20 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА „АРМИД” ЕООД, …………………….., със седалище и адрес
на управление гр.Сливен, кв.“Дружба“ 26-Г-25 да заплати на „СЕМИВА ИНВЕСТ”
ООД, ………………………седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с Изгрев, бл.68, вх.1, ет.4, ап.10 сумата от 600 /шестстотин лева/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: