Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 11 март 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на единадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.д. № 622 по описа за 2020 година, на ВОС, намира следното:
Производство по чл.
278, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Обжалвано е разпределение от 13.02.2020
година, извършено по изп. д. № 236/2019 година, по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, рег.№ 717.
Жалбоподателят – В.Г.Т., чрез мл.адв.С. излага, че разпределението се явява неправилно, т.к.
е извършено при допуснати съществени нарушения на закона. Излага доводи за
това, че неправилно върху главното вземане са били начислени разноски, т.к. по
естеството си те представляват публично вземане и по отношение на тях е валидно
правилото на чл.169 ал.1 т.9 от ДОПК следователно е нужно по отношение на тях
да се нарочен и отделен влязъл в сила акт за установяване на задължения.
Намира, че Длъжника в процеса не следва да
носи вина за допълнително начислените лихви до датата на погасяване на
задължението , т.к. това е свързано със спазване на процедурни правила по ГПК,
които водят до отлагане във времето на изготвяне на разпределението.Той счита,
че е редно да се погаси главното вземане и след датата 22.05.2019 година до
погасяване на задължението на 13.02.2020 година лихви не следва да текат.В
заключение прилага два варианта на разпределение и моли съдът да се съобрази с
доводите му.
Становище от Община – Варна, като Взискател не е
постъпило.
От мотивите на ЧСИ Румяна Тодорова са
видни и описани извършените до момента процесуални действия.Тя намира
Разпределението за правилно и моли то да бъде потвърдено.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените
твърдения и възражения, приложеното изпълнително дело и приложимото право,
намери за установено следното:
Жалбата е срещу подлежащо на обжалване
изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл.
463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, и
поради това е процесуално допустима, противно на изложеното от ДСИ.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството по изпълнителното
производство е започнало по искане на Община – Варна, въз основа на влязъл в
сила Акт за установяване на публични задължения по реда на чл.107 от ДОПК по
отношение на Длъжника В.Г.Т. били начислени сумата от 910.46 лева – главница за
несвоевременно заплатен Данък върху превозни средства за периода от 2011 година
до 28.11.2016 година, както и сумата от 258.88 лева законна лихва върху
главното вземане.
Изпълнението е било насочено и извършено
по банкова сметка ***, като била също така наложена възбрана върху негов
недвижим имот, а последната впоследствие и заличена.
С Протокол за разпределение от 13.02.2020
година, ЧСИ е разпределил постъпилата сума от 1 692.79 лева, както следва:
За Община – Варна – сумата от
1 465.49 лева /главница в размер на 910.46 лева и лихва за стар период от
255.88 лева, както и сумата от 296.15 лева – лихва /от 29.11.2016 година до
13.02.2020 година/
Възнаграждение за особен представител –
100 лева.
Такси ЧСИ – 136 лева с ДДС; т.1 -24 лева;
т.5-24 лева ; т.3- 24 лева; т.9-18 лева;т.10-18 лева т.31-28 лева
Такса по т.26 – 164.69 лева с ДДС.
ТД , НАП-Варна – сумата от 70 лева.
Вземанията са били удовлетворени, както
следва:
За Община – Варна – сумата от
1 249.92 лева
Такси ЧСИ – 140.46 лева.
НАП- 66.41 лева.
Становището на съда е следното:
Разпределението е акт на съдебния-изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от
наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на
сумата, реализирана по изпълнението, за цялостно удовлетворяване на всички
взискатели.
Как и и защо се удовлетворяват
взискателите – първоначален и присъединени указва ясно закона, в нормата на
чл.136 от ЗЗД.Съгласно тази разпоредба с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени имат следните
вземания: 1.Вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски;2.Вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното
превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви
и неустойки по концесионни договори; 3.Вземанията, обезпечени със залог или
ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;4.Вземанията,
заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните
имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;5. Вземанията на
работници и служещи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за
издръжка;6.Вземанията на държавата, освен тия за глоби.
От доводите във въззивната жалба става ясно, че
според процесуалния представител на Длъжника неправилно е била събрана сумата
от 296.15 лева – лихва, считано от 29.11.2016 година до датата на
разпределението – а именно 13.02.2020 година.Според жалбата тази сума не следва
да бъде събирана, т.к. представлява публично вземане и по отношение на същата
следва да бъде издаден нарочен Акт за установяване на публични
задължения.Отделно от това се сочи, че Длъжника няма никаква вина за
продължилото във времето изпълнително дело и не следва върху да пада
допълнителната тежест на лихвите.
Доводите са изцяло неоснователни и становището на
съда почива най – вече на закона, какъвто се явява ЗМДТ.Съобразно разпоредбата
на чл.4 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто
район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.От значение е и нормата на чл.4 ал.2, която указва, че
невнесените в срок данъци по този закон се събират
заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския
процесуален кодекс. В тези производства служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение
по чл.
87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за
данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за
данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на
задълженото лице.
В конкретния случай не се спори, че главното
вземане е в размер на 910.46 лева, а лихвите до 28.11.2016 година са в размер
на 258.88 лева.Спорът касае начисляването на сумата от 296.15 лева – лихва за
периода от 29.11.2016 година до 13.02.2020 година, когато е погасено
задължението.Изложеното от процесуалния представител на Длъжника, че тя не
следва да се дължи и че е обект на нарочен Акт за установяване на публични
задължения не се с поделя.В конкретния случай приложения на л.2 от делото Акт
за установяване на публични задължения по чл.107 ДОПК визира главница и
протеклите лихви до 28.11.2016 година.Редно е по този повод да се отбележи, че
лихвите продължават да протичат и след датата 28.11.2016 година, до
окончателното им изплащане, като няма никаква пречка те да бъдат събрани в това
производство, т.к. следват главното вземане.Необосновано по този повод е
виждането на защитата, че по отношение на тях е редно да се определи нов Акт за
установяване на задължение, касае се за законна лихва и тя се изчислява от ЧСИ,
към датата на погасяване на вземането.Нещо повече - задължението за заплащане
на мести данъци и такси се определя в годишен размер и е дължимо в сроковете,
регламентирани в чл. 28 и следващите ЗМДТ. Съобщението
по чл. 23 ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за заплащане на лихви,
тъй като срокът за плащане на задължението е ясно определен в закона /за всяка
от вноските/ и не е обвързан с връчването на съобщение. В чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текста на чл. 175, ал.
1 ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния
закон. Задълженията за местните данъци и такси представляват публични вземания
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. С неплащането на задължението в
регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в
срока за плащането й по чл. 28 и следващите ЗМДТ/, данъчно задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва.Обстоятелството, че данъчно задълженото лице, в
случая Длъжника не е заплащал данък върху превозните средства за един дълъг
период от време, считано от 2011 година, не
е обстоятелство от което той може да черпи права.В случай, че ги бе
заплатил, при това своевременно, задължението за начислени лихви нямаше да бъде
резонно и същия нямаше да носи отговорност и за тях.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
приема, че не са налице основания за отмяна на извършеното разпределение,
поради което и,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 13.02.2020 година,
извършено по изп. дело № 236/2019 година, по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.
№ 717, по Жалба Вх.№ 1367 от 17.02.2020 година на В. ГЕНКОВ ТОДОРОВА, ЕГН **********, чрез мл.адв.С.
/ВАК/.
Решението може да се обжалва пред
Варненски Апелативен Съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: