Р Е Ш Е Н И Е № 281

гр. Сливен, 15.12.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и осми ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Фърчанова                                       и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от               съдията               административно  дело № 275   по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171, т. 5 буква „г“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д.Х.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.К. ***, подадена против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5 б. "г" от ЗДвП, наложена му с протокол № 016232/27.06.2022 г. издаден от с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г.Е.-Ю., относно МПС с рег.№ ***.

В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли оспореният акт да бъде отменен.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Н.К. ***, който поддържа жалбата. Паркоместа за хора с т. у. били въведени и се експлоатирали по реда на Наредбата установяваща въвеждането на „Синя зона”. Часовото действие на същата било от 8.30 ч. до 17.30 ч.. В конкретния случай автомобилът бил репатриран след приключване работното време на „Синя зона”, което включвало и отпадане на статута на паркомясто за хора с у. на конкретното такова. Репатрирането на автомобила не било станало, тъй като автомобилът е спрян на място определено за хора с у., а поради това, че водачът не се е явил и не е заплатил по-рано поставената наказателна скоба. Моли съда да постанови решение, с  което да отмени същата и присъди направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г.Е.-Ю., не се явява в с.з.. Чрез пълномощника си юрк. М. С., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт и моли подадената жалба да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Със Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г., издадена от Кмета на Община Сливен, е утвърдена схема за разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен.

По делото не е спорно, че по разпореждане на с. к. о. – с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, на 27.06.2022 г. в 17.30 ч. е приложена обжалваната принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съгласно съставения Протокол № 016232/27.06.2022 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, (л.25) МПС с рег. № *** е било паркирано на ул. „Генерал Столипин" – паркинг, на място предназначено за хора с т. у.  и надвишава 2 часа, с което нарушава чл.99 ал.3 от ЗДвП – основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "г" от ЗДвП. Направени били 10 бр. снимки, удостоверяващи това обстоятелство. Видно от извлечение от информационната система на „Синя зона“ община Сливен, автомобилът е бил паркиран в нарушение, на посоченото място, след 14.13 ч. на 27.06.2022 г. (л.28)  

Видно от Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. по описа на ОП "Градска мобилност" – Сливен, на 27.06.2022 г. в 14: 13 ч., в гр. Сливен, от Е. Д. Й. на длъжност с. „Екология“ при Община Сливен в присъствието на свидетеля В. Н. Т. на длъжност к. АТП - скоби при ОП "Градска мобилност" – Сливен, е извършена проверка на ул. "Генерал Столипин" зад „Гера“, при която е установено, че МПС с Рег. № ***, марка Мерцедес е паркирано на паркомясто, предназначено за хора с т. у. над 2 часа, предвид което е разпоредена ПАМ – поставяне на наказателна скоба № 9. Направени били 6 бр. снимки, удостоверяващи това обстоятелство.

Към преписката е приложен талон серия А № ********** за преференциално паркиране на ППС превозващи хора в н. п. до 2 часа на ден с отразени: дата и установен час на паркиране – 27.06.2022 г. 11:32 часа; подзона и код на служител – 03 user 31; марка и ДРН : Мерцедес ***;

Със Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г., издадена от Зам. Кмета на Община Сливен, на с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В. Г. Е. е възложено да осъществява контрол чрез налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 вр. с чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен. Именно тя е издател на оспорения акт. Видно от утвърдената със Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен схема за разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен, процесната ул. "Генерал Столипин" е включена в обхвата на зона.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, процесната ПАМ е наложена на 27.06.2022 г., а жалбата е подадена до съда на 07.07.2022 г. Подадена е от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно наведените в жалбата доводи за нищожност, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна мярка е наложена от оправомощено длъжностно лице – С. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, действащо при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената ѝ със Заповед № РД 15-2476/14.10.2019 г. на Зам. кмета на Община Сливен материална компетентност за осъществяване на контрол, чрез налагане на принудителни административни мерки по чл. 167 ал. 2 т. 2 и чл. 168, във вр. с чл. 171 т. 5 от Закона за движението по пътищата.

Процесната принудителна административна мярка, обективирана в протокол № 016232/27.06.2022 г. е издадена и в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:

За прилагането по същество на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "г" от ЗДвП, законодателят не е регламентирал задължителна писмена форма, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Тя представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. При тази законодателна техника, компетентният орган следва да се търси сред субектите, упоменати в разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от ЗДвП. Тоест, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, участъкът от пътя, на който е наложена процесната ПАМ безспорно е общинска собственост - § 7 т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя притежава компетентността и задължението да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителните мерки от такова естество. В случая собственикът на пътя - общината, чрез кмета на общината с нарочен административен акт – Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. е определил длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП.

Въпреки разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, която не определя писмената форма като изискване за валидност на разпореждането по чл. 171 т. 5 б. "г" от цитирания закон, същото е документирано в съставения протокол № 016232/27.06.2022 г., който съдържа описание на фактическите основания, обосновали произнасянето на административния орган, чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото производство.

В разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че в определените райони, пътища или части от пътища за зони за платено паркиране в определени часове на денонощието, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.  Съгласно чл. 8 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община Сливен (Наредбата https://obs.sliven.bg/uploads/337E1FE6D7BFFF561BE781506BDFBEF8), в зоната за платено паркиране се осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора в неравностойно положение. Местата за паркиране по ал. 1 са с възможно най-добър достъп от входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак „Инвалид” и с плътна пътна маркировка с изобразен международния символ „Инвалид”. Съгласно чл. 9 от Наредбата право да паркират и престояват на определените места по чл. 8, имат превозните средства, които към момента при и по време на паркирането обслужват персонално лицето, с валидна Карта за паркиране, издадена на негово име. Съгласно ал. 2 на чл. 9 от Наредбата притежателите на карта за преференциално паркиране, безплатно паркират МПС на местата по чл.8, ал.2 за период до 2 часа на ден.

По делото е безспорно, че мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е било място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора в н. п., имало пътен знак, чрез който на водача да са указани условията за паркиране. Тези обстоятелства не се спорят от жалбоподателя. Процесното МПС е било паркирано в 11:32 часа на определеното място за паркиране на ППС, превозващи хора в н. п., престоял е повече от два часа, като в 14:13 часа е установен на това място – ул. "Генерал Столипин" зад „Гера“, поради което спрямо него е използвано техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Установи се, както от изявлението на пълномощника на оспорващия, така и от приложения снимков материал, че процесният автомобил е бил паркиран на т.н. „и. места“, мястото е било обозначено с пътен знак „И.” с надпис „Разрешено паркирането до 2 часа“ и с плътна пътна маркировка с изобразен международния символ „И.”.

Според чл. 171 т. 5 б. "г" от Закона за движението по пътищата, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е допустимо в две хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и 2. в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. За приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да е налице едно от алтернативно предвидените условия, тъй като законодателят не е предвидил същите да са осъществени едновременно, като условие за приложението на тази ПАМ. От представените по делото доказателства става ясно, че спрямо процесното МПС е използвано техническо средство за принудително задържане по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, тъй като е престояло на място предназначено за хора с т. у. повече от допустимите за паркиране там 2 часа, указани на неподвижен пътен знак.   Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗДвП, която делегира правомощието на общинския съвет да определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането. В случая нарушената е по чл.99 ал.2 от ЗДвП, според което Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Това обаче не е довело до незаконосъобразност на оспорената ПАМ, тъй като е посочено, че автомобила е престоял повече от допустимите 2 часа. В този смисъл не съществува неяснота относно основанието за приложението на процесната ПАМ.

По същество тези факти не се оспорват от жалбоподателя, но се изтъкват доводи, че ПАМ била приложена след изтичане на периода да действие на условията за паркиране в „Синя зона“. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата цената на услугата за паркиране, в определената в зона, се заплаща в работни дни и обхваща часовете от 8:30 до 17:30 часа. В случая ПАМ е приложена в 17.30 ч. т.е. по време на действие на зоната за платено паркиране. Освен това техническото средство  по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП е било приложено спрямо процесния автомобил по време на действие на правилата за платено паркиране. Прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "г" пр.второ от ЗДвП не е свързано с времето на действие на зоната за платено паркиране, а само с прилагането на техническото средство  по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, което е безспорно установено.

С оглед на така установеното по делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно средство е паркирано в нарушение на условията за платено паркиране по начин, чрез който е осъществен състава на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "г" пр.второ от ЗДвП - паркирано в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.

Поради горното съдът приема, че превозното средство на жалбоподателя е паркирано по начин, осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл. 171 т. 5 б. „г“ предл. второ от ЗДвП и правилно ответникът е приложил санкцията на същата разпоредба, като е разпоредил репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна последица за дееца, предизвикана от собственото му неправомерно поведение по спазване на законовите правила. В тази връзка същият е длъжен да понесе санкция по принудително преместване на автомобила.

Наложената в конкретния случай принудителна административна мярка преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Автомобилът на жалбоподателя М. е бил паркиран в нарушение на начин указан чрез поставяне на знак по чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който паркирането на място за хора с т. у. е допустимо до 2 часа. Репатрирането на автомобила постига правния ефект на преустановяване на административното нарушение.

При горните доводи настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна административна мярка – преместване на паркирано МПС, обективирана в Протокол № 016232/27.06.2022 г., наложена от с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г.Е.-Ю., относно МПС с рег.№ ***, е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.М. с ЕГН ********** ***, подадена против принудителна административна мярка по чл. 171, т.5 б. "г" от ЗДвП –„преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, обективирана в Протокол № 016232 от 27.06.2022 г. по описа на Общинско предприятие „Градска мобилност“ – Сливен, наложена от с. в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г.Е.-Ю., като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Х.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: