Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№10290 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №90458 от 11.04.2017г. по гр.д.№1697/2016г. по описа на
СРС, 63 с-в, по предявения от С.С.И. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, е
намалено дарственото разпореждане с 1/2 идеална част, извършено от
наследодателя С.Я.К.(починал на 03.07.2014г.) в полза на З.С.К. и С.С.С. с
договор за дарение от 01.06.1984г., оформен с нотариален акт №42, т.14,
н.д.№2241/1984г. по описа на нотариус П.П.относно апартамент №11 в гр.София, ул.„********,
бл.***, застроен на 89,63 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня,
тоалетна-баня, коридор, заедно с принадлежащото му мазе №11, застроено на 5,20 кв.м.
и заедно с 1,356% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавното място, съставляващо имот пл.№463, 468, 461 и 458 в
квартал 93, местност „Христо Смирненски“ по плана на гр.София, в размер на 1/4 част
идеални части. Възстановена е запазената част на С.С.И. от наследството на С.Я.К.в
размер на 1/4 част идеални части. С решението ответниците са осъдени да
заплатят (поравно) на ищцата общо сумата 2174,69 лв. разноски по делото.
Срещу решението на СРС в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ответниците З.С.К. и С.С.С.. Жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният
съд се е произнесъл свръх петитум, като е възстановил запазена част върху
цялото наследство, а не само върху процесния имот, както е поискано. Твърдят
също така, че решението е постановено в нарушение на императивна законова
разпоредба- чл.30, ал.2 от ЗН. Тъй като наследството не било прието от ищцата
по опис, претенцията и следвало да бъде отхвърлена. Твърдят и че наследодателят
притежавал към момента на смъртта си и други недвижими имоти освен процесния. Молят
решението да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендират
направените по делото разноски.
Въззиваемата
ищца е подала в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че нормата на
чл.30, ал.2 от ЗН не намира приложение в случая, тъй като с извършване на
процесното дарение наследодателят е изчерпал цялото наследство и не е
притежавал други имоти към момента на настъпване на смъртта му. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият
състав, след внимателен прочит и анализ от една страна на петитума на исковата
молба и от друга- на диспозитива на обжалваното решение намира, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл извън и свръх направеното от ищеца
искане. В първата част от диспозитива на решението ясно е посочено, че се
намалява дарственото разпореждане с 1/2 идеална част, извършено от
наследодателя С.Я.К.в полза на ответниците с договор за дарение от
01.06.1984г., нот.акт№42, т.14, н.д.№2241/1984г. по описа на нотариус П.П.относно
апартамент №11 в гр.София, ул.„********, бл.57. втората част от диспозитива е в
логична връзка с първата и при твърдяна неяснота би могло да се поиска
тълкуване по реда на чл.251 от ГПК.
Относно
приложението на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН действително, както твърдят
жалбоподателите, приемането на наследството по опис е материална предпоставка
за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследник по отношение на заветник или надарен, който не е призован към наследяване,
както е в случая. Приемането на наследството по опис е от значение, когато
запазената част на наследника е накърнена чрез завет или дарение. Тогава
законът изисква за определяне на запазените и разполагаеми части да се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, в която се включва и цялото имущество, останало
в наследство от наследодателя, за да се прецени дали останалото свободно
имущество е достатъчно да удовлетвори запазената част на лицата по чл. 28 ЗН,
респективно- дали дарението или заветът надхвърлят разполагаемата част на
наследодателя и следва да бъдат намалени, за да получи наследникът със запазена
част нейния пълен размер. (ТР№3/19.12.2013
г. по тълк.д. № 3/2013 г.) Когато завещателят се е разпоредил с имуществото
си чрез общо (универсално) завещание, не е необходимо да се формира
наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със
запазена част би могъл да я получи и в тези случаи намалението се извършва в
дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл.29 от ЗН. Аналогично- когато е завещано (дарено) конкретно имущество, но от
доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след
смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на
чл.16, ал.1 от ЗН и в тези случаи не се налага образува наследствена маса по
чл.31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би могло да покрие запазената
част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще се извърши направо с
дробната част по чл.29 ЗН. Поради това следва да се приеме, че не необходимо
наследството да е било прието по опис, т.е. разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не
намира приложение, както правилно е приел първоинстанционният съд в
съответствие с установената и безпротиворечива практика на ВКС.
Възражението
за наличието на други имоти, собственост на наследодателя към момента на
откриване на наследството е направено едва с въззивната жалба, поради което е
преклудирано. Ответникът С.С.С., която е легитимирана да направи това възражение,
тъй като е лице което не е призовано към наследяване, не е подала отговор на
исковата молба в законоустановения и указан от съда срок, а направеното от
първия ответник възражение в този смисъл (доколкото въобще може да се извлече
такова от отговора на исковата молба) е направено без да е налице
представителна власт по отношение на втория ответник- фактът, че ответниците са
майка и дъщеря дава възможност за представителство съгласно чл.32 ГПК, но не
учредява автоматично такова- съгласно чл.33 ГПК се изисква писмено пълномощно
или устно упълномощаване в открито съдебно заседание. В тази връзка и
обсъждането на представените пред въззивната инстанция писмени доказателства и
заключение на СТЕ (чието заключение всъщност потвърждава извода за липса на
други имоти, годни да бъдат включени в наследствената маса) е безпредметно.
Поради изложеното
въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските.
При този изход на
спора на ответника
по въззивната жалба и ищец в производството следва да се присъдят направените във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лева. Възражението за прекомерност съдът намира неоснователно предвид
установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правна сложност на спора и броя на проведените открити съдебни заседания.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №90458 от 11.04.2017г. по
гр.д.№1697/2016г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА З.С.К. ЕГН********** и С.С.С. ЕГН********** да
заплатят на С.С.И. с ЕГН********** сумата от по 650 лева (шестстотин и петдесет лева) всяка от тях- разноски по
делото във въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/