О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 260278 26.11.2020г. гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело №
3328 по
описа за 2020 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Т.Б.“ ЕАД гр.С. против Разпореждане № 7661 от 15.09.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 3499/2020 г. по описа на Районен съд –С.З., с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.В.И.за сумата 211.41 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и сумата
202.81 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги.
Частният
жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.
Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Т.Б.“ ЕАД , гр.С. срещу
И.В.И.за издаване на заповед за изпълнение за сумата 414.22 лв., от които 211.41лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 13.07.2018г.
за мобилен номер +359*********, от които 77.46 лв. представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 133.95 лв. – неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство; 202.81 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 13.07.2018г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46
лв. , представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и 140.35 лв. - неустойка
за ползване на устройство. Длъжникът не е заплатил в срок издадените фактури за
периода от 18.06.2018г.-17.08.2018 г., сумите в общ размер на 126.14 лв. поради
което, мобилният оператор е прекратил договора за абонамент на два номера.
С обжалваното Разпореждане
съдът е отхвърлил заявлението изцяло. За да постанови този акт, съдът е приел,
че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането, тъй като
клаузите в договорите за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги противоречат на добрите нрави, тъй като излизат извън рамките на присъщите им обезщетителна
и обезпечителна функция и се превръщат в необоснована санкция за длъжника,
средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В случая заявителят
твърди, че поради неплащане от длъжника на претендираните абонаментни такси и
ползвани услуги, сключените с него договори за мобилни услуги са едностранно прекратени
от заявителя, по вина на длъжника, поради което същият му дължи уговорените в чл.11
от договорите за услуги - неустойки в размер три стандартни месечни абонаменти,
както и в случай на предоставена отстъпка от цената на месечния абонамент,
потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните
отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. В случаите, когато на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/без
абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна
на оставащия срок на договора.
Едностранното прекратяване
на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от длъжника,
преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите. С
оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително
изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към
тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на
абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл. 88,
ал. 1 ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната
отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния
размер. Допустимо е страните да уговарят свободно
вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.
Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по
арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се
приеме за нищожна.
В
настоящия случай се претендира уговорена неустойка за разваляне на договор,
поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по
характер не е компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се претендира неустойка
в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в
случая се претендират неустойки в размер на три такива такси. Мотивите на Районния
съд се отнасят именно за такива случаи, при които се претендира неустойка
вместо изпълнение, когато неустойката се равнява на имуществената облага, която
кредиторът би получил, ако договорът не е бил развален. Не може да се приеме,
че неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява добрите
нрави. Обстоятелството, че размерът й се определя от размера на абонаментните
такси, не означава, че операторът на мобилни услуги получава нещо, без да е
предоставил услуга. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася и
до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът
на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. А законът в случая признава
правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради
неизпълнение на същинско задължение на длъжника.
Не така стои
въпросът за уговорените в чл. 11 от договора за мобилни услуги клаузи за дължимост
на част от разликата между стандартната цена на устройството/без абонамент/ и
заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия
срок на договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги. Тези клаузи имат характер на неустойки,
независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на
паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на
уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от
неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки
за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената
на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена
на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за
мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането
й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им
излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се
налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19
ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е частично основателна.
Разпореждането, в частта, в която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 77.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 13.07.2018 г. и 62.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 13.07.2018 г., представляващи стойността на 3 месечни
абонаментни такси, е отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено.
Разноски за
настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на
длъжника.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №
7661 от 15.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3499 по описа за 2020 г. на
Районен съд –С.З., в частта, в която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
И.В.И.за сумата 77.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 13.07.2018 г. и 62.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 13.07.2018 г., представляващи стойността на 3 месечни
абонаментни такси, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението
на „Т.Б.” ЕАД, гр.С. по чл.410 ГПК срещу
И.В.И.от гр. С.З., ул. “****за сумите 77.46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 13.07.2018г. и 62.46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 13.07.2018 г., представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането
в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: