№ 690
гр. Сливен, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101994 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сума, по изпълнителен
лист от 03.01.2014 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 999/29.05.2013 г. по
ч.гр.д. № 1751/2013 г. по описа на СлРС, с която длъжникът и ищец в настоящото
производство Г. ИЛ. М., ЕГН: ********** от с. Бяла, Община Сливен, ул. „Царевична база“
№ 14 е осъден да заплати на ответника „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД
сумата от 177,94 лв., съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода
за периода от 31.12.2003 г. до 30.06.2007 г. за обект с адрес в с. Бяла, ул. „Царевична база“
№ 14 ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението-28.05.2013 г. до окончателно й изплащане и сумата от 150, 75 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от забавата до 01.02.2013 г. и
разноски в размер на 26 лв. Ответникът в качеството си на взискател е образувал ИД №
914/2015 г. на ДСИ при СлРС. Искът е с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1
ГПК.
Ищецът твърди, че за периода от 03.12.2015 г. до настоящия момент не била прекъсвана
течащата спрямо него погасителна давност по см. на чл. 116 ЗЗД и не било извършвано
изпълнително действие по см. на т. 10 от ТР № 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и били изминали повече от 5 година. На 03.12.2015 г. му бил наложен запор върху
получаваната от него пенсия и към настоящия момент запорът бил започнал да се изпълнява
чрез удръжки от неговата пенсия. Твърди, че на основание чл. 119 ЗЗД не бил дължал и
лихви върху процесното вземане, тъй като те се били погасявали заедно с него.
1
Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 177,94
лв., съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
31.12.2003 г. до 30.06.2007 г. за обект с адрес в с. Бяла, ул. „Царевична база“ № 14 ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението-28.05.2013
г. до окончателноот й изплащане и сумата от 150, 75 лв., съставляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от забавата до 01.02.2013 г. и разноски в размер на 26 лв.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът счита предявения иск за допустим,
но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на процесните задължения
на ищеца е образувано изпълнително дело, но оспорва твърдението, че задължението се е
погасило с изтичане на петгодишната давност.
Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да им се присъдят разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от фактическа
страна:
Установява се, че ответното дружество „В и К Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 е взискател по ИД №
914/2015 г. на ДСИ при СлРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2014 г.
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 999/29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1751/2013 г.
по описа на СлРС, с която длъжникът и ищец в настоящото производство Г. ИЛ. М., ЕГН:
********** от с. Бяла, Община Сливен, ул. „Царевична база“ № 14 е осъден да заплати на
ответника „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД сумата от 177,94 лв., съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 31.12.2003 г. до
30.06.2007 г. за обект с адрес в с. Бяла, ул. „Царевична база“ № 14 ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението-28.05.2013 г. до
окончателно й изплащане и сумата от 150, 75 лв., съставляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от забавата до 01.02.2013 г. и разноски в размер на 26 лв
Ответното дружество е подало молба за образуване на това изпълнително дело на 27.05.2015
г., в която са поискани конкретни изпълнителни способи-запор върху банкови сметки на
длъжника, запор върху МПС собственост на длъжника, възбрана върху недвижими имоти
собственост на длъжника, запор върху трудовото му възнаграждение. На 02.11.2015 г. ДСИ
е изпратил до ТД на НАП Сливен уведомление, че е започнало принудително изпълнение
срещу ищеца. На 02.12.2015 г. е бил наложен запор върху пенсията на ищеца по искане на
взискателя. Запорното съобщение е било изпратено до РУСО, гр. Сливен, „Пенсионно
осигуряване“ и е било получено на 03.12.2015 г., като запор не е бил наложен, тъй като
пенсията е била под минималния размер на работната заплата за страната. Взискателят на
24.06.2020 г. е подал молба до ДСИ да се направи справка за длъжника до ТД на НАП, гр.
Сливен дали същият се е осигурява и върху какви доходи, както дали има декларирано
движимо и недвижимо имущество. Видно от писмо на ТП-Сливен на НОИ от 18.04.2022 г.
на ищеца му е бил наложен запор върху пенсията, считано от 01.05.2022 г., като е била
извършена удръжка от неговата пенсия на 11.05.2022 г. в размер на 145,58 лв. Поканата за
2
доброволно изпълнение не била получена от длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С оглед горното предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим, тъй
като, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното
основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл.439 ГПК. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, защото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу
ищеца е образувано ИД № 914/2015 при ЧСИ Петрова, с район на действие Районен съд-
гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй
като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е
налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В
този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право,
на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че
изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по
висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без
правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и
обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като
предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото
право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е
факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на
допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че
изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето
принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са
погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се
търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Задължението
за заплащане на цената на потребената питейна вода се погасява със специалната
тригодишна погасителна давност като периодично задължение. Законът предвижда
прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116,
б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и
неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото , се явява обстоятелството дали по образувано
изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на
течението на давностния срок. Относно спирането и прекъсването на давността в
изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в
3
мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна
оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Нещо повече, пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл.
414, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя. Именно от този момент - момента на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а и по арг. от чл. 439, ал. 2 от ГПК, започва да тече
срокът на новата погасителна давност за вземанията, а не от падежа на същите . В случая
срокът на новата погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист, които са
предмет на настоящото производство, който е започнал да тече от влизането в сила на
заповедта за изпълнение-29.05.2013 г., е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с
предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито представляват молбата
от 27.10.2015 г. от кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към изпълнение, в
която е направено искане за прилагане на конкретен способ за изпълнение, и наложения
от съдебния изпълнител запор върху пенсията на ищеца на 03.12.2015 г. Молбата за
изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, има за последица
прекъсване на давността относно вземанията за сумите по изпълнителния лист, като в този
смисъл са и задължителни разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наложеният запор на 03.12.2015
г. също съставлява валидно изпълнително действие, което е от естество да прекъсне
течащата погасителна давност относно процесните вземания.
С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението
е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок, считано от датата на
наложения запор върху пенсията на ищеца, което е последното валидно изпълнително
действие от естество да прекъсне погасителна давност – 03.12.2015 г. и е изтекъл на
4
03.12.2018 г.и към момента на подаване на исковата молба са се погасили вземанията за
сумите по изпълнителния лист. Задължението за заплащане на цената на потребената
питейна вода се погасява със специалната тригодишна погасителна давност като периодично
задължение. С кратката тригодишна погасителна давност се погасява и акцесорното
задължение за лихви и за разноски.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските в
производството в размер на 300 лв., съставляващ адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер на 50 лв. – съгласно приложения списък на разноските. Съдът определи този
размер на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА във вр. с чл. 36,
ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
По мотивите Сливенският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК, че Г. ИЛ. М., ЕГН:
********** от с. Бяла, Община Сливен, ул. „Царевична база“ № 14 НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, сумата от сумата от 177,94 лв.,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
31.12.2003 г. до 30.06.2007 г. за обект с адрес в с. Бяла, ул. „Царевична база“ № 14 ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението-28.05.2013
г. до окончателно й изплащане и сумата от 150, 75 лв., съставляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от забавата до 01.02.2013 г. и разноски в размер на 26 лв., за която е
образувано ИД № 914/2015 г. при ДСИ Петрова, въз основа на изпълнителен лист от
03.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1751/2013 г. на РС-Сливен като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 да заплати на Г.
ИЛ. М., ЕГН: ********** от с. Бяла, Община Сливен, ул. „Царевична база“ № 14 сумата от
350 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с препис.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5