№ 11818
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110122227 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на Х. Р. Г. срещу „...“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 251,58 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от 22.03.2007г.,
сключен с „...“ АД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени на ответника с
договор за цесия, като погасена по давност.
В исковата и уточнителната молба се твърди, че ответникът е депозирал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ищеца, по което било образувано ч.гр.д. №
44873/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в и била издадена заповед за изпълнение. Сочи се,
че по силата на издадената заповед ищецът бил осъден да заплати на ответника
процесната сума, представляваща главница по договор за кредитна карта от
22.03.2007г., сключен с „...“ АД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени с
договор за цесия от 27.03.2020 г. на „Колект БГ“ АД, а впоследствие на ответника с
договор за цесия от 12.02.2021 г. След надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК,
съдът дал указания на настоящия ответник да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед, но тъй като това не било сторено, заповедта за
изпълнение от 31.08.2022 г. била обезсилена с влязло в сила Определение от 23.01.2023
г. Сочи, че ответникът продължавал да претендира вземанията както по телефона, така
и при посещение в офис на ответника и въпреки представянето на определението, с
което била обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44873/2022 г. по
описа на СРС, 33 с-в, негови служители му обяснили, че следвало да бъде представено
решение на съда, с което да бъде призната недължимостта на посочената сума като
погасена по давност. Поддържа процесното вземане да е погасено по давност. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ ЕООД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който признава предявения иск, като заявява, че
възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по
давност. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени в
1
тежест на ищеца. Поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е предприемал действия по принудително събиране на вземането,
също така признава иска. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи искането
по чл. 78, ал. 2 ГПК и ако ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение
релевира възражение за неговата прекомерност.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на исковете. Признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По
арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК.
За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на
активното поведение на ответника като кредитор, на съдебните, а в някои случаи и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо
бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат
(определение № 474/2019 г. по ч. гр. д № 3063/2019 г. на IV г. о., определение №
534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Константна е съдебната практика, че при липса на извънсъдебна покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод
за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба;
но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност. (в този смисъл определение № 75/21.04.2017 г. по
ч. гр. д. № 1371/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г.
на ВКС, ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. на ВКС, III
г. о.; определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът
да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респ. оспори предявения основателен иск. В случая липсват данни ищецът да се е
позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, т.е. да е
поискал от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес,
респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането или
същият да разполага с изпълнителен титул за вземанията си. Ето защо разноските по
2
делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Ответникът не е сторил
разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да му бъдат
присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Р. Г., ЕГН **********,
адрес гр. ... , срещу „...“ ЕООД, ЕИК .., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 99 ЗЗД, че Х. Р. Г. не дължи на „...“ ЕООД сумата от 251,58 лева, представляваща
главница по договор за кредитна карта от 22.03.2007г., сключен между ищеца и „...“
АД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени на ответника с договор за цесия
от 12.02.2021 г.
ОСЪЖДА Х. Р. Г., ЕГН **********, да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 8 вр ал. 2 ГПК сумата от 100 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3