Определение по дело №17884/2018 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№...

гр. Варна, 24.10.2019г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17884 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от С.Д.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Илка Димова Мазгалева, с правно основание чл. 439 ал.2 във вр. с чл. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 164,13 лв. - главница, 2 819,68 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. - 22.06.2010 г., 1585,27 лв. лихва /такси закъснение за периода от 03.02.2009 г. до 22.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.06.2010 г. за размера на дълга на длъжниците по Договор за кредит № 11/8830362 от 10.07.2008 г. сключен между страните, както и сторените съдебно -деловодни разноски по делото от които сумата от 311,38 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 561,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 5461 от 23.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав.

В исковата молба се твърди, че по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав, са издадени Заповед № 5461 от 23.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на иска, дължими от ищеца.

Твърди се, че възможността на ответното дружество да събира чрез  принудително  изпълнение  вземането  си  по  Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав е погасено по давност.

По молба на „Банка ДСК" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ Илияна Станчева.

По образуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия по възбраняване и запориране имуществото на ищеца.

На 25.01.2011 г. е наложен запор в ОД на МВР, КАТ - Варна върху МПС собственост на ищеца.

След тази дата липсват каквито и да било изпълнителни действия, както и липсват данни за постъпване на суми от наложения запор.

Поради това считат, че на 25.01.2013 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а възможността на ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си е погасена по давност на 25.01.2016 г. в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.

На 27.09.2013 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „О.Ф.Б." ЕАД, с която дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането на „Банка ДСК" ЕАД по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Поради това считат, че именно „О.Ф.Б." ЕАД е надлежния ответник по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В него се сочи, че искът е неодпустим, доколкото е иск за установяване на материалната незаконосъобразност на изпълнението, каквото в настоящия случай няма, тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По изпълнителното дело последни изпълнителни действия по отношение на ищеца С.Д.П., ЕГН **********, са предприемани на 25.01.2011г., както се твърди в исковата молба, поради което не оспорват твърдението на ищеца за настъпила перемпция по изпълнителното дело по отношение на задълженото лице.

Отделно от това сочат, че изтеклата давност се релевира с възражение, а не с иск, както и че не се отрича съществуването на вземане, а се установява факт.

Не оспорват извършената цесия по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, „О.Ф.Б." ЕАД, с който е придобито вземането срещу С.Д.П., произтичащо от Договор за кредит от 10.07.2008 г. Твърдят, че С.Д.П. е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера, най-късно с връчване на настоящия отговор на искова молба.

Сочат, че в настоящия случай по и.д. № 731/2010 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с per. № 712, с район на действие ОС-Варна, на ищеца С.Д.П. не е връчена покана за доброволно изпълнение, с оглед на което не е започнал да тече срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК и заповедта за незабавно изпълнение не е стабилизирана.

Твърдят още недопустимост на производството и поради липсата на правен спор между страните относно факта на погасяване по давност на вземането, поради което липсва правен интерес от водене на установителен иск за недължимост на процесната сума.

Признават погасяването на вземането по давност.

Твърдят, че позоваването на изтекла давност в случая е преждевременно, тъй като по отношение на ищеца не е налице висящо изпълнително производство - същото е перемирано още на 25.01.2013г. и ответникът не е предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на ищеца.

Молят за прекратяване на производството и разноски, а в случай на уважаване на иска, правят възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответникът поддържа отговора си и моли за прекратяване на производството, в условията на евентуалност за отхвърляне на иска.

Съдът намира следното:

Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Допустимостта на иска по чл.439 от ГПК в този случай е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е същата е издадена. Това е така защото, защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1   ГПК.  Неподаването  на  възражение  по  чл.414,  ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва другият етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, затова той следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение. /В този смисъл са Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК/

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.

В конкретния случай в исковата молба, заведена на 23.11.2018г. ищецът оспорва правото на изпълнение, като се позовава на обстоятелства и въвежда възражения за погасяване на вземанията по издаден ИЛ по давност за период 25.01.2011г. до 25.01.2016г. В случая обаче ИЛ е издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнението се провежда /незабавно/ без заповедта да е влязла в сила. Към датата на предявяване на исковата молба /както и към настоящия момент/ по изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ Илияна Станчева, заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист, не е била връчвана на ищеца-длъжник С.Д.П.. Такива твърдения са наведени от ответника с отговора и не са оспорвани от самия ищец, а те се потвърждават от копието на самото изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ Илияна Станчева. Следователно към датата на подаване на исковата молба за ищецът не е започнал да тече срок по чл.414 от ГПК за възражение срещу заповедта за изпълнение и заповедта не е била стабилизирана. Към тази дата ищецът няма правен интерес от провеждане на защита по реда на чл.439 от ГПК, тъй като разполага с право на възражение след връчване на заповедта за изпълнение. Едва след влизане в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение ще започне да тече давностния срок за процесиите вземания. Предвид изложеното ищецът няма /и не може да има/ надлежни твърдения, които да обосноват допустим иск по чл. 439 от ГПК - наличие на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и настъпване на нови факти, след датата на стабилизиране на заповедта. При липсата на надлежни твърдения за нови факти, които да са се реализирали след стабилизиране на заповедта се налага извода, че предявеният иск е недопустим, като са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по делото.

Съдът намира, че предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. определен съгласно чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ /200лв. предвид фактическата и правна сложност на делото увеличен с 50 % предвид материалния интерес/.

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 17884 описа за 2018г. на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 130 от ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Д.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Илка Димова Мазгалева, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 4 и ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните, ведно с препис от съдебния акт.