№ 548
гр. Бургас, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500683 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.463 от ГПК вр. чл.278 от ГПК.
Постъпили са жалби с вх. № 12521 от 05.04.2022г. и с вх. № 12520 от 05.04.2022г. от
„БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД като първата е против разпореждане с
изх. № 13269 от 31.03.2022г. по изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег.
№ 804, с район на действие БОС, с което е отказано присъединяване на жалбоподателя като
взискател за участие в извършеното разпределение на сума, получена от публична продан
съгласно протокол с изх. № 13270 от 31.03.2022г., а втората е против самото разпределение,
извършено с протокол с изх. № 13270 от 31.03.2022г. по изп.д. № 226/2021г. по описа на
ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804, с район на действие БОС.
В жалбите си „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД твърди, че има
вземане към длъжника за разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се
опази подлежащия на публична продан кораб, съгласно представена счетоводна справка,
което вземане счита, че се ползва с право на предпочтително удовлетворение по смисъла на
чл. 54 от КТК. Сочи, че БРС е образувано гр.д. № 5497/2021г., с предмет негово парични
вземания за претендирани срещу длъжника разходи за опазване и съхранение на
подлежащия на публична продан кораб „Амбрус“ до 31.05.2021г., по което делото в полза
на жалбоподателя е допуснато обезпечение до размера на исковата претенция срещу
длъжника. Заявява, че в обжалваното разпределение неправилно ЧСИ не е включил
вземанията му съгласно представена счетоводна справка, за които е издадена обезпечителна
заповед по гр.д. № 5497/2021г. на БРС, които счита, че представляват вземания по чл. 54 от
КТК, ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване.
1
По изложените в жалбите си съображения, моли за отмяна на обжалваното
разпореждане на ЧСИ от 31.03.2022г., с което е отказано конституирането му като взискател
по делото, както и отмяна на разпределението от 31.03.2022г. на постъпилата от проданта на
горепосочения кораб сума и спиране на производството по изпълнителното дело до
приключване на производството по гр.д. №5497/2021г. по описа на БРС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК по двете жалбите на „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД са постъпили писмени отговори от длъжника
„СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД, в
които същият заявява, че счита жалбите за недопустими, а ако бъдат разгледани по същество
– за неоснователни. Сочи, че като трето лице по изп. дело жалбоподателят не разполага с
процесуална легитимация да атакува разпределението, както и и, че не разполага с
обезпечение върху подлежащата на публична продан вещ, тъй като налоцената възбрана
върху кораба е заменена с друга. По същество счита, че не са налице предпоставките на чл.
54 от КТК, тъй като предмета на делото пред БРС са вземания за електроенергия и кейови
такси, които не са свързани със запазване на вещта, още повече, че жалбодателя не се е
позовал на качеството си „пазач“ на вещта, а са текущи разходи при ползването му от
екипажа. Сочи, че претенцията не е изискуема и ликвидна, предвид липсата на издаден за
нея изпълнителен лист, т.е. липсва титул, въз основа на който жалбоподателя да има право
да се присъедини по изп. дело като взискател. По горните съображения счита за
неоснователно и искането за спиране на изп. дело до приключване на исковото
производство по гр.д. № 5497/2021 на БРС, в т.ч. и предпоставките за спиране на изп. дело
от БОС в рамките на настоящото производство. Иска се отхвърляне на жалбите като
недопустими, респ. като неоснователни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай
на уважаване на жалбите.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК по жалбите на „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД е постъпил и писмен отговор от присъединения
взискател „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД, в които също се излага становище за тяхната
недопустимост, по съображения сходни в изложените от длъжника в писмените му
отговори.
Против обжалваното разпределение, извършено с протокол с изх. № 13270 от
31.03.2022г. са постъпили са и жалба с вх. № 12522 от 05.04.2022г., подадена от
първоначалния взискател „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД и жалба с вх. №
12522 от 05.04.2022г., подадения от присъединения взискател „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД.
В жалбата си против разпределението, подадена от първоначалния взискател
„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД, се излагат оплаквания, че неправилно ЧСИ
не е включил в него вземанията му, представляващи разходи по опазване и съхранение на
продаваната по изп. дело вещ м/в „Амбрус“ до 29.01.2021г., за които жалбоподателят се е
снабдил с обезпечителна заповед по т.д. № 189/2021г. по описа на БОС. Моли отмяна на
разпределението и за спиране на изп. дело до приключване на т.д. № 189/2021г. по описа на
БОС.
2
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК по жалбата на първоначалния взискател
„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД са постъпили становища от длъжника
“СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД и от
присъединения взискател „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД, в които се излагат съображения за
неоснователността й. Сочат, че допуснатата в полза на този жалбоподател възбрана не е
произвела действието си, т.е. не е завършен фактическия състав на налагането й, тъй като не
е вписана в съответния регистър на корабите, който е в държавата Белиз. Считат, че
жалбоподателят не разполага с изпълнителен титул, доказващ изискуемостта и
ликвидността на вземането, с които твърди, че следва да участва в разпределението,като се
оспорва те са представляват вземания по чл. 54 от КТК, ползващи се с право на
предпочитателно удовлетворение. Възразява се по искането за спиране на изпълнението.
Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на претендираните от жалбоподателят разноски за адвокатско
възнаграждение.
В жалбата си против разпределението, подадена от присъединения взискател
„АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД, обявен за купувач на продадения м/к „Амбрус“, заедно с
оборудването към него, сочи, че неправилно ЧСИ не е съобразил, че вземанията му,
произтичащи от агентски услуги, дисбурсмертски такси и дължимо агентийско
възнаграждение съгласно решение по арб. д. 9/2020г. на АСТС и генерален договор за
агентиране от 09.08.2018г., са привилегировани по смисъла на чл. 54, б. „а“ и б. „б“ от ГПК
и съгласно чл. 137, ал. 2 от ЗЗД се ползват с право на предпочитателно удовлетворение след
изплащане на вземанията с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Счита, че вземанията
на първоначалния взискател „ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД по издадения
изп. лист по т.д. 376/2020г. на БОС са вземания по договор за ремонт от 05.09.2018г., като
същите не се ползват с привилегията по чл. 54, б. „б“ от КТК. Моли за отмяна на
разпределението и извършване на ново, при което при изплащане на вземанията да бъдат
съобразени тези, които се ползват с право на предпочително удовлетворение, а остатъка да
се разпредели между хирографарните кредитори по съразмерност.
По жалбата на присъединения взискател „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от длъжника “СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ
НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД и първоначалния взискател
„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД, както следва:
В отговора си, озаглавен „становище“ длъжникът, счита за основателно оплакването,
че вземанията на присъединения взискател „Александра 2005“ ЕООД са привилегировани,
тъй като попадат изцяло в кръга вземания по чл. 54, б. „б“ от КТК, като сочи, че вземанията
на първоначалния взискател за ремонтни дейности са хирографарни и не се ползват с
привилегията по чл. 53 и сл. от КТК. Моли за отмяна на обжалваното разпределение и
извършване на ново, с което да бъдат съобразени тези, които се ползват с право на
предпочително удовлетворение, а остатъка да се разпредели между хирографарните
кредитори по съразмерност.
3
В отговора си, озаглавен „възражение“ първоначалния взискател е изложил
съображения за неоснователност на жалбата на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД против
атакуваното разпределение. Заявил, че счита своите вземания за пристанищни услуги за
привелигировани, а тези на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД -за хирографарни, по съобщения,
че това дружество не е корабен агент или пристанищен оператор.
На основание чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Делян Николов е представил
мотиви във връзка с подадените жалби, като е изразил становище за тяхната
неоснователност. По жалбите на „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД
съдебният изпълнител уточнява, че първоначално допуснатото обезпечение „запор“
/възбрана/ на подлежащия на публична продан чрез търг посоченото имуществео моторен
влекач е заменено с друга обезпечителна мярка- запор на бъдещи вземания на длъжника,
породени от продажбата на същото движимо имущество. Затова счита, че в полза на
посоченото дружество не е налице основание за присъединяването му като взискател нито
по право, нито по негова молба по делото. На следващо място заявява, че обезпечителната
мярка „възбрана“ на кораб не се изпълнява чрез съдебен изпълнител, а от кредиторите чрез
вписване в съответния регистър съгласно чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а такава възбрана не е
вписана нито в корабния регистър на Р. България, нито в държавата Белиз, в която се водят
вписванията за моторния влекач. ЧСИ уточнява, че тъй като в извършеното разпределение
не е останала сума за изплащане на длъжника, новото обезпечение не е могло да породи
действие и да бъде приведено в изпълнение. Предвид изложеното ЧСИ счита, че тъй като
посоченото дружество не разполага нито с допуснато обезпечение, нито с изпълнителен
лист, е недопустимо вземанията, които то претендира да се доказват със счетоводна справка,
която няма предвидена от закона стойност на несъдебно изпълнително основание. По така
изложените съображения ЧСИ счита, че основателно не е присъединил „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД като взискател и не е включил претендираните от него
вземания в разпределението. Що се касае до жалбата на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ООД срещу
извършеното разпределение от 31.03.2022г., съдебният изпълнител заявява, че вземанията
на посоченото дружество-присъединен взискател са във връзка с нормата на чл. 222 от КТК
и не попадат в обхвата на привилегированите вземания по чл. 54 от КТК, поради което не са
включени в разпределението. Позовава се на съдебна практика.
По отношение на жалбите, подадените от „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“
ЕООД против отказа на ЧСИ да го присъедини като взискател по делото за участие в
извършеното разпределение, както и против самото разпределение, извършено на
31.03.2022г., настоящата инстанция счита, че същите са недопустими по следните
съображения:
Жалбоподателят „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД претендира да
бъде присъединен като взискател изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов-
БОС, с искане да участва в разпределението на сумата, получена от публичната продан на
моторен влекач „Амбрус“. За целта същият се легитимира с представена обезпечителна
заповед от 31.08.2021г. по гр.д. № 5497/2021г. по описа на БРС, с която първоначално в
4
негова полза е било допуснато обезпечение „запор“ върху подлежащата на принудително
изпълнение движима вещ м/в „Амбрус“ за вземанията му срещу длъжника на обща стойност
от 18277.20 евро за предоставени кейови услуги и пристанищни такси и сумата в размер на
657.38 евро – мораторна лихва. Впоследствие въз основа на определение от 10.12.2021г. по
същото гр.д. № 5497/2021г. по описа на БРС така обезпечителна мярка „запор“
/представляваща всъщност „възбрана“/ е заменена на основание чл. 398, ал. 1 от ГПК с
друга, а именно „запор“ на вземанията на длъжника по процесното изп.д. № 226/2021г. по
описа на ЧСИ Делян Николов- БОС от продажбата на същото движимо имущество м/в
„Амбрус“.
С обжалваното разпореждане от 31.03.2022г. съдебният изпълнител е отказал да
присъедини жалбоподателя като взискател по изп.дело, приемайки, че не са налице
предпоставките нито на чл. 456, нито на чл. 459 от ГПК. По същите съображения с
обжалваното разпределение на сумите, получени от продажбата на м/в „Амбрус“ ЧСИ не е
включил в него вземането на жалбоподателя съгласно допуснатото му обезпечение „запор“
на вземанията на длъжника от продажбата на същата движима вещ.
Съгласно закона присъединяването на кредитори при принудително изпълнение на
парични вземания се извършва по тяхна молба /съгласно чл. 456 от ГПК/ и по право /чл. 459
от ГПК/. В т. 5 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено,
че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или
възбрана, се считат присъединени взискатели по права /чл. 459 от ГПК/, когато
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или
възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство, всички
кредитори с наложени запори или възбрани върху вещ, като присъединени по право /не по
тяхна молба/, се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за
насрочването на описа и проданта и т.н. В останалите случай, присъединяването на
взискател става по негова молба по реда на чл. 456 от ГПК съгласно представен
изпълнителен лист.
В настоящата хипотеза, както правилно е приел съдебният изпълнител,
представената обезпечителна заповед за „запор“ на вземанията на длъжника от продажбата
на м/в „Амбрус“ не може да легитимира жалбоподателя като взискател по право по смисъла
на чл. 459 от ГПК, а липсата на представен преди разпределението /31.03.2022г./
изпълнителен лист пък не може да го легитимира като взискател по чл. 456 от ГПК. Не е
приложима и нормата на чл. 459, ал. 2 от ГПК, тъй като първоначално допуснатото
обезпечение „възбрана“ на кораба е било отменено и заменено с друга обезпечителна мярка
„запор“ на вземанията от цената на кораба при публичната му продан. Затова аргумент на
чл. 459, ал. 3 от ГПК дори и в извършеното разпределение да бе заделена сума за вземането
на този кредитор, тъй като продажната цена не е достатъчна за удовлетворение на всички
взискатели, никаква част от нея не би подлежала на връщане на длъжника, а същата би била
разпределена между останалите взискатели.
На следващо място следва да се отбележи, че в нормата на чл. 435 от ГПК са
изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват и
лицата, които са легитимирани да подават жалба срещу тях. Липсва предвидена в закона
възможност за обжалване на отказ на съдебния изпълнител за присъединяване на
взискателя, както и за обжалване на извършено разпределение на суми от лице, което не е
страна по изпълнителното дело. Ето защо жалбите на третото лице „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ООД се явяват недопустими и следва да се оставят без
5
разглеждане, а производството по тях следва да се прекрати.
Що се касае до останалите две жалби на първоначалния и присъединения взискател
срещу разпределението, съдът намира, че всяка от тях е подадена в законоустановения срок
по чл. 462, ал. 2 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
от лица, имащи право на жалба и отговаря на изискванията на закона. Предвид това съдът
намира тези жалби за допустими, с оглед на което същите следва да бъдат разгледани по
същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 266/2021 г. по описа на ЧСИ Делян Николов- БОС е
образувано по молба на взискателя „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД за
принудително събиране на вземането му към длъжника „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ
НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД, по изпълнителен лист от
24.03.2021 г., издаден по т.д. № 376/2020г. по описа на БОС за сумата от 93539.86 евро-
главница, 7088.27 евро – лихви до 29.09.2020г. и разноски в размер на 3410 лв. за
обезпечителното производство по арест на кораба, както и разноски по делото в размер на
11 872.46 лв.
Установява се, че в хода на изпълнителното производство на основание чл. 456 от
ГПК въз основа на представен срещу длъжника изпълнителен лист, издаден на основание
Арбитражно решение по в.а.д.№ 9/2020г. на АСТС-Бургас и разпореждане от 08.06.2021г.
по ч.т.д. № 246/2021г. по описа на БОС, е присъединен взискателя „СТЕЛАМАР“ ЕООД за
вземането му за сумата от 8868.50 евро – дисбурсментски такси, 114 610 евро- агентийски
такси, сумата от 1852.17 евро – законна лихва за забава от 21.09.2020г. до 31.11.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.11.2020г.до окончателното плащане
на дължимите суми и 5417.54 лв. – арбитражна такса.
Впоследствие поради прехвърляне на вземането на взискателя „СТЕЛАМАР“ ЕООД
към длъжника в полза на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД съгласно договор за цесия от
24.11.2021г., по молба от 01.12.2021г. като взискател по изп. дело е на мястото на цедента
„СТЕЛАМАР“ ЕООД“ е конституиран цесионерът „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД.
Присъединена като взискател по право съгласно чл. 458 от ГПК е и Държавата, чрез НАП
съгласно удостоверение по чл. 191 от ДОПК.
Принудителното изпълнение е насочено по отношение на собственото на длъжника
движимо имущество – моторен влекач „Амбрус“, с предишно наименование „Асакс“, ведно
с нагигационно и допълнително техническо оборудване.
Предмет на обжалваното разпределение от 31.03.2022г. е сумата от 406 001 лв.,
получената от публичната му продан, по която за купувач е обявен присъединения взискател
„АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД.
Съгласно чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
6
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
От горното следва, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно
удовлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай, тъй като видно от
горепосочените данни продажната цена на продаденото имущество не е достатъчна за
удовлетворяване на всички вземания.
С обжалваното разпределение от 31.03.2022г., извършено в хипотезата на чл. 495 от
ГПК постъпилата от продажбата сума от 406 001 лв. е разпределена от ЧСИ ,както следва:
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
1. Такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение в размер на 36лв. и
уведомяване на страните за разпределението – 4броя такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ с ДДС в
размер на 48 лв., т.е. общо 84 лв. такси;
2. Разноски по чл. 54, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от КТК в полза на първоначалния взискател
„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД, възлизащи в общ размер от 20 312.41 лв.,
включващи разноски по изп. лист от 3410 лв. за обезпечението, разноски по изп. лист в
размер на 11872.46 лв. по исковото производство, както и авансово внесени такси в размер
на 66лв., 60 лв., 3819.95 лв., 84 лв. съгласно издадени сметки на ЧСИ и платено
възнаграждение на вещо лице в размер на 1000 лв.
След изплащане на привилегированите вземания, с останатала сума в размер на 385
604.59 лв., съобразявайки общия размер на приетите за хирографраните вземания на
взискателите, възлизащи общо на 545 326.24 лв. съдебният изпълнител е разпределил
съразмерно помежду им остатъка от вземанията им, съобразно приложен от него
коефициент на изплащане 0.*********.
Така в полза на взискателите са разпределени за изплащане следните суми:
За „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД е определена за изплащане сумата в
размер на 139 167.0088лв. с такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 6049.66 лв.
За „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД в размер на 246 437.5812лв. с такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ от 8614.56 лв.
На основание чл. 495 от ГПК в разпределението е посочено, че взискателят –купувач
„АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД / след извършено на прихващане с частта от неговото вземане,
подлежаща на удовлетворяване чрез разпределението / следва да заплати на ЧСИ дължими
такси и разноски в размер на 1478.22 лв. и на взискателя „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
БУРГАС“ ЕООД сумата в размер на 153 429.76 лв. или общо следва да заплати 168 177.979
лв. в 14- дневен срок по сметка на ЧСИ.
Против така изгответното разпределение жалби са депозирали първоначалния
взискател „БУРГАСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“ ЕООД и присъединения на основание
чл. 456 от ГПК взискател – купувач от публичната продан „Александра 2005“ ЕООД.
Тъй като в настоящото производство по чл. 463 от ГПК съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, т.е. проверката се извършва само въз основа на доводите
7
и основанията, изложени в жалбата, за да е налице незаконосъобразност на разпределението
като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо то да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия.
По жалбата на първоначалния взискател „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“
ЕООД:
В нея се твърди, че ЧСИ не е включил в извършеното разпределение вземанията му,
представляващи разходи по опазване и съхранение на продаваната по изп. дело вещ м/в
„Амбрус“ до 29.01.2021г., за които жалбоподателят се е снабдил с обезпечителна заповед по
т.д. № 189/2021г. по описа на БОС.
Тъй като в ГПК изрично не е предвидена обезпечителна мярка „възбрана“ на кораб,
по аргумент на чл. 205, ал. 2 от ДОПК налагането на възбрана върху кораб /извън
специфичните мерки, предвидени в КТК за обезпечаване на морски иск/ се извършва чрез
вписване на обезпечителната заповед в съответните регистри на корабите при
Изпълнителна агенция „Морска администрация“. За извършеното вписване Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ изпраща съобщение до длъжника. По този начин, с
вписването на съответните регистри обезпечителната мярка „възбрана“ на кораб се счита за
наложена, аналогично на чл. 400, ал. 2 от ГПК.
В случая, видно от данните по делото, издадената обезпечителна заповед по т.д. №
189/2021г. по описа на БОС, с която в полза на „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“
ЕООД е допуснато обезпечение „възбрана“ на моторен влекач „Амбрус“ за обезпечаване на
предявените от него срещу длъжника искове за сумата от 18 277.20лв., представляващи сбор
от кейова такса и услуги от 01.10.2021г. до 31.01.2021г. и сумата от 657.38 евро – лихви, не е
вписана нито в регистрите на българската Изпълнителна агенция „Морска администрация“,
нито в регистрите на държавата Белиз, под чийто флаг е плавателното средство.
Ето защо, преди надлежното вписване в корабните регистрите на издадена в полза
на „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД обезпечителна заповед по т.д. №
189/2021г. по описа на БОС, допуснатата „възбрана“ на процесния кораб не може да
произведе правното си действие, т.е. да се счита за наложена. Затова в случая, както
правилно е приел съдебния изпълнител без вписване на възбраната в съответните корабни
регистри не е завършен фактическия състав по налагане на мярката, което води до
невъзможност съгласно нормата на чл. 459, ал. 2 от ГПК стойността на обезпечените
вземания на кредитора да бъде заделена от подлежащата на разпределение сума до
представяне на изпълнителен лист.
По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че правилно
съдебният изпълнител не е включил в обжалваното разпределение от 31.03.2022г.
вземанията на взискателя „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД по издадена
обезпечителна заповед по т.д. № 189/2021г. по описа на БОС.
По отношение на жалбата на присъединения взискател „АЛЕКСАНДРА 2005“
ЕООД, с която счита, че неправилно съдебният изпълнител не е отчел, че вземанията му,
8
произтичащи от агентски услуги, дисбурсмертски такси и дължимо агентийско
възнаграждение съгласно решение по арб. д. 9/2020г. на АСТС и генерален договор за
агентиране от 09.08.2018г. са привилегировани по смисъла на чл. 54, б. „а“ и б. „б“ от ГПК
и съгласно чл. 137, ал. 2 от ЗЗД се ползват с право на предпочитателно удовлетворение след
изплащане на вземанията с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, съдът намира същата
за частично основателна, по следните съображения:
Видно от данните по делото, цедираните в полза на взискателя „АЛЕКСАНДРА
2005“ ЕООД /конституиран на мястото на цедента „СТЕЛАМАР“ ЕООД/ са вземанията по
издаден изпълнителен лист за сумата от 8868.50 евро – дисбурсментски такси, 114 610 евро-
агентийски такси, сумата от 1852.17 евро – законна лихва за забава от 21.09.2020г. до
31.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.11.2020г.до
окончателното плащане на дължимите суми и 5417.54 лв. – арбитражна такса. Тези
вземания са включени от съдебния изпълнител в обжалваното разпределение от 31.03.2022г.
като непривилегировани и същите са удовлетворени съразмерно с непривилегированите
вземания на първоначалния взискател „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД за
главница и лихви.
Съгласно чл. 54 б. „б“ от КТК се ползват с право на предпочтително удовлетворение
от посочените в чл. 55 КТК имущества /в случая - от стойността на кораба/ следните
вземания: вземанията за корабни и пристанищни такси, заплащанията за извършени услуги в
пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора на кораба и неговото състояние,
направени след влизането на кораба в последното пристанище.
Видно от естеството на вземанията на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД, според
настоящия състав само част от тях, а именно дисбурсмертските такси в размер на 8868.50
евро се считат за привилегировани по смисъла на чл. 54, б. „б“ от КТК, поради което
основателно се явява оплакването, че същите съгласно чл. 137, ал. 2 от ЗЗД се ползват с
право на предпочитателно удовлетворение след изплащане на вземанията с привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Останалите вземания на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД, предмет на
жалбата - за агентски услуги и дължимо агентийско възнаграждение са такива по смисъла на
чл. 222 от КТК и правилно съдебният изпълнител ги е включил в разпределението като
непривилегировани, тъй като не попадат в обхвата на чл. 54 от КТК.
В настоящия случай е видно, че ЧСИ е извършил разпределението, прилагайки за
вземанията на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД общия режим на чл. 136 от ЗЗД, без да
изследва и определи реда на привилегиите, предвидени в специалния закон- чл. 54, б. „Б“ от
КТК, с които се ползва вземането за дисбурсмертските такси от 8868.50 евро. Това е довело
до нарушение на реда на привилегиите по чл. 137, ал. 2 вр. с чл. 54, б. „Б“ от КТК и чл. 136
от ЗЗД и съставлява порок, водещ до незаконосъобразност на обжалваното разпределение.
По изложените съображения обжалваното разпределение следва да се отмени и делото да се
върне на съдебния изпълнител за ново разпределение съобразно указанията в настоящето
решение а именно за съобразяване, че вземането за дисбурсмертските такси е
привилегировано по смисъла на чл. 54, б. „б“ от КТК и следва да бъде удовлетворено
съгласно чл. 137, ал. 2 от ЗЗД след изплащане на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
По отношения на исканията за спиране на изп. производство до приключване на
9
исковите производства по гр.д. № 5497/2021г. по описа на БРС и по т.д. №189/2021г. по
описа на БОС, с оглед възможността за участие на жалбоподателите „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРИТЕЛНИЦИ“ ЕООД и „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД като
взискатели по изп. дело на основание чл. 456 от ГПК въз основа на изп. листи /в случай, че
исковете им бъдат уважени/, следва да се отбележи, че законът не предвижда такава
възможност за спиране на изпълнителното производство с цел бъдещо присъединяване на
взискател за участие в разпределението на сума от вече извършена публична продан. В
чл.456 от ГПК изрично е посочено, че по всяко време на изпълнението в производството
могат да се присъединят взискатели на същия длъжник с представен изпълнител лист или
удостоверение от ЧСИ, че изп.лист е приложен по друго изпълнително дело. Това
присъединяване обаче според закона може да стане преди изготяване на разпределението, до
който момент лицето, което иска да се присъедини като взискател следва да представи
изпълнител лист или удостоверение от ЧСИ, че изп. лист е приложен по друго изпълнително
дело.
Ето защо с оглед предвидения в нормата на чл. 456 от ГПК краен срок, до който
кредиторът, който иска да участва като взискател в разпределение следва да представи
изпълнителния си титул, следва, че липсва предвидена законова възможност
изпълнителното производство да бъде спряно до приключване на съдебно производство с
цел снабдяване на кредитора с изпълнителен лист. По горните съображения направените в
жалбите на „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД и на първоначалния взискател
„БУРГАСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“ ЕООД искания за спиране на изп. производство
до приключване на исковите производства по гр.д. № 5497/2021г. по описа на БРС и
съответно по т.д. №189/2021г. по описа на БОС следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите с вх. № 12521 от 05.04.2022г. и с вх. №
12520 от 05.04.2022г. на „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД против
разпореждане с изх. № 13269 от 31.03.2022г. по изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ
Делян Николов, с рег. № 804, с район на действие БОС, с което е отказано
присъединяването му като взискател и против разпределение, извършено с протокол с изх.
№ 13270 от 31.03.2022г. по изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег. №
804, с район на действие БОС и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 683/2022г. по
описа на БОС в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“
ЕООД за спиране на изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804, с
район на действие БОС до приключване на гр.д. № 5497/2021г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“
ЕООД против разпределение, извършено с протокол с изх. № 13270 от 31.03.2022г. по
10
изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804, с район на действие
БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“
ЕООД за спиране на изп.д. № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804, с
район на действие БОС до приключване на т.д. № 189/2021г. по описа на БОС.
ОТМЕНЯ по жалбата на „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД разпределение на суми,
извършено с протокол с изх. № 13270 от 31.03.2022г. по изп.д. № 226/2021г. по описа на
ЧСИ Делян Николов, с рег. № 804, с район на действие БОС.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804, с район на действие БОС за
извършване на ново разпределение при спазване на указанията, изложени в мотивите към
решението.
Решението може да се обжалва от страните с жалба пред Апелативен съд -Бургас в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11