№ 18883
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110110700 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу А. Е. А., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: сумата от 299,88 лв., представляваща главница по договор за
кредит „Бяла карта“ № ***, сключен на *** г. между длъжника и ***, вземанията по който са
прехвърлени от последния на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – *** г. до окончателното плащане, сумата от 21,87 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г., и сумата от 77,75 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 10764/2024 г. по
описа на СРС, 61 състав.
Ищецът *** твърди, че на *** г. между *** и ответника А. Е. А. е сключен договор за
кредит „Бяла карта“ № ***, по силата на който последният е получил сумата от 300 лв.,
представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна
карта „Бяла карта“, срещу задължението да погасява текущото си задължение в срок до 2-ро
число на съответния месец при фиксиран лихвен процент в размер на 43,20 % , както и ГПР
в размер на 45,90 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането, произтичащо
от процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от *** г. от ***, за което ответникът бил уведомен на посочения от самия него
настоящ адрес. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит.
Аргументира, че ответникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва по силата на
чл. 2, раздел „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за
кредит, както и че такава не е претендира за периода на обявеното извънредно положение от
13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника А. Е.
А..
1
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
*** г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК
за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 53,55 лв., от които 17,85 лв. – заплатена държавна такса
и 35,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 82,15 лв., от които 32,15 лв. – заплатена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
*** има право на разноски в размер на 53,55 лв. за заповедното производство и 82,15 лв. за
исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу А. Е. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Е. А. дължи на *** сумите, както следва: сумата от
299,88 лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № ***, сключен на
*** г. между длъжника и ***, вземанията по който са прехвърлени от последния на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. до окончателното плащане,
сумата от 21,87 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до
*** г., и сумата от 77,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
*** г. по ч.гр.д. № 10764/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 53,55
лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 10764/2024 г. по описа на СРС,
61 състав, както и сумата от 82,15 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3