№ 2603
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110109526 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „В И М" ООД, ЕИК ********* срещу
П. С. М. искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че П. М. дължи сумата от 5 630
лева, получена без правно основание, както и законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението - 28.03.2022 г., до нейното окончателно
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2099/31.03.2022г.
по ч.гр.д. 3894/2022на ВРС.
Ищецът излага, че на 10.09.2021 г. П. М., излъчва превод от сметката на дружеството
„В И М" ООД към личната си сметка с основание „РАБОТНА ЗАПЛАТА" за сумата от 2500
лева, която не се дължи, доколкото всички дължими възнаграждения за труд са заплатени
своевременно. На 04.10.2021 г. същата, отново излъчва превод от сметката на дружеството
„В И М" ООД към личната си сметка със същото основание „ЗАПЛАТИ" за сумата от 24 130
лева, които отново дружеството не дължи, поради своевременното заплащане на всички
възнаграждения за труд. Няколко минути по-късно от личната си сметка ответника
осъществява превод обратно на сумата от 21 000 лева, връщане на заем. Ищецът счита, че
може да се направи извод, че П. М. неправомерно от фирмената сметка си е предоставила
заем за сумата от 24 130 лв., който почти мигновено е възстановила, но не в пълен размер.
Твърди се, че от момента на осъществяване на превода до този момент, сумата от 3
130 лева, явяваща разлика между предоставеното в заем (макар и озаглавено работни
заплати) и върнатото не е възстановена по сметка на дружеството.
Многократно ищецът, вкл. и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, кани ответницата М. да възстанови неправомерно получените суми, но
това не е осъществено от нейна страна.
Твърди, че получените от ответницата по настоящото дело суми са без съмнение
получени без наличието на основание за това, доколкото до този момент в счетоводната
документация на ищеца не фигурират и не се дължат възнаграждения за труд с каквото
основание е излъчен парични превод.
1
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Изразява становище за неоснователност на иска.
Ответницата счита, че иска е неоснователен, защото макар и заявен като иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, искът на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.284, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че твърденията на ищеца, че от сметка на
дружеството ответницата нареждала суми по своя лична банкова сметка и извършвала
теглене на пари в наличност, за които не е представила в счетоводството на ищеца
разходооправдателни документи и част от усвоените от ответницата средства не били
възстановени в патримониума на юридическото лице се субсумират в правната
квалификация по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Ответницата излага твърдения, че е действала по мандатно правоотношение с ищеца,
по силата на което ищецът е възложил на ответницата да управлява и представлява
търговското му предприятие, като негов законен представител. С оглед на което счита, че
издадената заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 3894/2022 на РС-Варна, не материализира подлежащо на изпълнение ликвидно и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответницата, защото съгласно заявлението на молителя,
вземането му произтичало от неоснователното обогатяване по първия фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД (първоначална липса на основание).
Само на това основание, счита предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
неоснователен.
Ответницата твърди, че със средствата, за които ищецът твърди, че ответницата не
била отчела по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, последната е заплатила задължения на ищеца към
трети лица. Основният предмет на дейност ищцовото дружество в коментирания период от
10.09.2021г. до 04.10.2021г. е бил търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека
находяща се в гр. Д. (до бл. 5). Само за периода от 17.09.2021г. до 18.10.2021г. ответницата е
погасила в брой задължения на ищцовото дружество към доставчик на едро с лекарствени
продукти „СТИНГ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. в
размер на 121 936 лв. част от които средства са били именно претендираните от ищеца суми
по настоящото дело.
Неоснователни са наведените с исковата молба твърдения на ищеца, че излъченият на
10.09.2021г. превод от ответницата по личната и сметка в размер на 2500 лв. с основание
„РАБОТНА ЗАПЛАТА" не и се дължал, тъй като всичките и възнаграждения за труд били
„заплатени своевременно". Несъстоятелно на следващо място е твърдението, че с превода от
04.10.2021г. в размер на 24130 лв. с посочено основание за плащане „ЗАПЛАТИ", от които
още същия ден ответницата възстановила 21000 лв., бил извършен без дружеството ищец да
дължи на ответницата възнаграждения за труд. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 3894/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. С. М. да заплати на кредитора „В И М"
ООД, ЕИК ********* сумата от 5630,00 лв . – главница, представляваща надвзети и
недължими суми за заплати от дружеството, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2022г. до окончателното
плащане на задължението; както и сумата от 112,60 лева , представляваща дължима
държавна такса и сумата от 450,00 лева , представляваща адвокатско възнаграждение.
От приложени на л.19-21 от делото преводно нареждане № BORD
08568109/10.09.2021г.; преводно нареждане № BORD 03225981/04.10.2021г. и се установява,
че с наредител ВиМ ООД Варна на П. С. М. са преведени сумата от 2 500 лв. с основание-
2
работна заплата и сумата от 24130 лв. с основание заплати.
Видно от преводно нареждане № BORD 03414365/04.10.2021г. П. С. М. е наредила
сумата от 21000 лв. на ВиМ ООД връщане на заем на 04.20.21г.
По Трудов договор № 69/20.12.2010г. П. С. М. е заемала длъжността „магистър
фармацефт“ при ответника ВмИ ООД с основно месечно трудово възнаграждение от 456 лв.
Видно от допълнително споразумение към трудов договор №69/20.12.2010г. от
30.07.21г., е увеличено трудовото възнаграждение на П. С. М. от 650 лв. на 4 000 лв.
Видно от справка ТР-л.45 от делото П. С. М. е заличена като управител на 08.11.21г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
Общият размер на задължението в периода от 10.09.2021г. до 04.10.2021г. на „ВИМ" ООД
към „Стинг" АД е 57 879,21 лв. Задължението на „ВИМ" ООД към „Стинг" АД за доставка
на лекарствени продукти погасени в брой в периода от 10.09.2021г. до 04.10.2021г.
включително е в общ размер на 30779,18 лв. С банкови преводи е погасено задължение в
общ размер на 27 100,03 лв. За процесния период по ведомост П. С. М. е с основна работна
заплата 650,00 лв. Минимален осигурителен доход за 2021г. за „Търговия на едро с
фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура; Търговия на дребно с лекарства и
други фармацевтични стоки; Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки" -
923,00 лв. За процесния период от м.08/2021г до м.11/2021г. е: Начислено трудово
възнаграждение м. август 2021г.: Брутното трудово възнаграждение 728,00 лв. Нетно
трудово възнаграждение - 540,72 лв. Начислено трудово възнаграждение м. септември
2021г.: Брутното трудово възнаграждение 728,00 лв. Нетно трудово възнаграждение - 540,72
лв. Начислено трудово възнаграждение м. октомври 2021г.: Брутното трудово
възнаграждение 728,00 лв. Нетно трудово възнаграждение - 540,72 лв. Начислено трудово
възнаграждение м. ноември 2021г. Брутното трудово възнаграждение 99,81 лв. Нетно
трудово възнаграждение - 74,21 лв. Начислено обезщетение по чл. 224 за неизползван пл.
годишен отпуск - 31 дни. Брутен размер на обезщетението 1074,77 лв. Данък по ЗДДФЛ -
107,48 лв. Нетен размер на обезщетението 967,20 лв. По данни от ведомостите за периода
01.08.2021г- 04.11.2021г. размерът на: нетното трудово възнаграждение е 1696,37 лв.,
обезщетението по чл.224 е 967,20 лв., общо 2663,57 лв. На експертизата не са предоставени
данни за изплащане на трудовите възнаграждения за процесния периода и обезщетението по
чл. 224.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ответницата прави възражение по допустимостта на предявения иск. Излага
съображения, че считано от 06.06.2008г. до 08.11.2021г. е била управител и представляващ
на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ общото събрание на
дружеството с ограничена отговорност взема решения за предявяване искове на
дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на
процеси срещу тях. В константната си практика ВКС приема, че решението на ОС на
дружество с ограничена отговорност по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е съобразимо, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иск срещу управителя. Сочи, че не е
представянето на доказателства за взето решение на ОС по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за водене на
дела срещу бивш управител, прави производството по делото недопустимо, поради липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка.
Доколкото към датата на предявяване на исковата претенция- 21.07.2022г. и
заявление по чл.410 от ГПК-29.03.2022г. , ответницата няма качеството нито на управител,
нито на контрольор в търговското дружество-ВИМ ООД, то направените възражения във
връзка с допустимостта на иска са неоснователни.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
3
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Неоснователно е възражението на ответницата П. М. относно правната квалификация
на предявения иск, като за правилна сочи квалификация по чл.422 от ГПК вр. с чл.284,ал.2
от ЗЗД. Доколкото липсват твърдения от ищеца за наличие на мандатно правоотношение
между страните, то предявената претенция намира своето основание в разпоредбата на
чл.422 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
дължимост на сумата от 5630 лв., представляваща платена сума без основание в полза на
ответницата. За уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се
установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да
е излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на
ответника; 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на
ответника изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
В случая видно от представено по делото на л.19-21 от делото преводно нареждане
№BORD08568109/10.09.2021г.; преводно нареждане №BORD03225981/04.10.2021г. се
установява, че с наредител ВиМ ООД Варна на П. С. М. са преведени сумата от 2 500 лв. с
основание-работна заплата и сумата от 24130 лв. с основание заплати.
Ответницата П. М. сочи като основание за получените суми, дължащо й се трудово
възнаграждение.
От назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се установи, че в
процесния период 10.09.21г.-04.10.21г. по ведомост П. С. М. е с основна работна заплата
650,00 лв. съответно върху това възнаграждение са правени отчисления за данъци и
осигуровки.
Поради което съдът намира, че допълнително споразумение към трудов договор
№69/20.12.2010г. от 30.07.21г., с което е увеличено трудовото възнаграждение на П. С. М.
от 650 лв. на 4 000 лв. не е произвело действие, независимо от допустимата от закона
възможност П. М., като управител на ВмИ ООД да подпише същото, като увеличи размера
на дължимото й се трудово възнаграждение. Липсва осчетоводяване на сочено трудово
възнаграждение в размер от 4000 лв.
Ответницата не доказва да е налице дължимо й и неизплатено възнаграждение, което
да й се следва, поради което дължи връщане на преведените без основание суми в нейна
полза.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата е получила без основание
процесната сума и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД дължи връщането на ищеца. В резултат,
от което иска за връщане на сумата от 5630 лв., а именно: 2500,00 лв. , за която на
10.09.2021 г. П. М. излъчва превод от сметката на дружеството "В И М" ООД към личната
си сметка с основание „РАБОТНА ЗАПЛАТА" за сумата от 2500,00 лв., която не й се дължи
и от сумата от 3130,00 лв., представляваща разликата между преведената на 04.10.2021 г.
сума от 24130 лв. и възстановената то 21 000 лв. от нея се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищеца следва да се
присъди сумата от 112,60 лв. за дж.такса и адв.възнаграждение от 650 лв. л.98 .
4
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски за сумата от 112,60 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата
от 450,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в
тежест на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че П. С. М., ЕГН ********** дължи на „ВИМ” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 3894/2022г. по описа на ВРС сумата от 5630 лв. (пет хиляди шестстотин
и тридесет лева) – главница, представляваща получена без правно основание сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
28.03.2022г. до окончателното плащане на задължението на осн.чл.422 от ГПК вр. с
чл.55,ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН ********** да заплати на „ВИМ” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна сумата от 762,60 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и
шестдесет стотинки), представляваща направените разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН ********** да заплати на „ВИМ” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна сумата от сумата от 562,60 лв. (петстотин шестдесет и два лева и
шестдесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ч.гр.д. № 3894/2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5