Р Е
Ш Е Н
И Е
957/6.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1729 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.В.К. – ЕГН **********
против Наказателно Постановление № 20-0442-000133/13.03.2020г. на Началника на
Сектор към ОД-МВР -Варна ІV РУ, с което му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
С жалбата
бланкетно се твърди, че в хода на адм.производство има
допуснати съществени процесуални нарушения..
В съдебно заседание въз.К. се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се явява представил. Постъпили са писмени бележки,
в които са изложени съображения за това, че жалбата е неоснователна и се иска
постановлението да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
24.02.2020г. около 13,35 часа въз.К. управлявал собствения си л.а. „ Ровър “ с
рег.№ *, като се движел в село *. В центъра на селото бил спрян за проверка от
полицейски служители, но водача въз.К. не представил документи за
правоуправление. В последствие бил извикан екип от 4 РПУ Варна, в който участвал
и свид.Л.. На место се установило, че управляваното от въззивника МПС е със
служебно прекратена регистрация. Автомобилът бил спрян от движение тъй като,
след като била прехвърлена собствеността му пред нотариус в определения от
закона срок, но не го бил регистрирал в съответното поделение на
сектор „ПП“.
Автомобилът бил закупен от въззивника с договор с нотариална заверка на
05.12.2018г., като след това не бил представен в „ПП“ за регистрация. В хода на
проверката на място също така било установено, че автомобила нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Тъй като за
автомобила нямало сключен
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ , на
06.025.2019г. регистрацията му била служебно
прекратена. Въпреки това въз.К. продължил
да го управлява. Поради това Л. съставил против него
акт за установяване на нарушение за това, че е управлявал МПС, което е с
прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП. При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на материалите от извършената проверка било образувано
бързо досъдебно производство. При проведеното разследване се
установило, че автомобилът, управляван от въз.К.,
макар и закупен с договор с нотариална заверка на подписите, не е бил
пререгистриран и все още като негов собственик бил посочен * Въз.К. не бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на МПС. Поради това й било прието, че деянието му не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало
никакви данни той да е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация.
С оглед на това наказателното производство било
прекратено, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел, че въз. К. на 24.02.2020г. в е управлявал МПС с прекратена
регистрация. Нарушението отново било квалифицирано като такова
по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въззивника на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан С.С.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях се установи, че нарушението на
въззивника е било установено при извършена проверка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от Началника ІV
РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз-
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При
предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен
и категоричен начин се установява, че
въззивника е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се
прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява
собственика на превозното средство. Този автомобил е бил
с прекратена регистрация и поради факта, че в определения от закона срок не бил
представен за регистриция в съответното поделение на сектор „ПП“. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила е бил с прекратена регистрация. От
съдържанието на постановлението на ВРП е видно още, че не са били
събрани доказателства за това, че въззивника е бил уведомен за прекратяването
на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила.Т ова обаче
в конкретния случай не води до извод, че въззивника не е осъществил и от
субективна страна вмененото му във вина нарушение. Очевидно същият е закупил
автомобила от неговия собственик, като не го е пререгистрирал в съответното
поделение на МВР в законоустановения двумесечен срок. В
този смисъл не би могло да се очаква, че уведомлението от гаранционния фонд ще
бъде изпратено до въззивника, а не до лицето, което се води собственик на
автомобила по документи. От друга страна именно въззивника
не е сключил задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ не само към м.05.2019г., а и към датата на
извършване на настоящото нарушение. Поради това и съдът
намира, че не следва въз.К. да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. За същият, като водач
на МПС има задължения, за неизпълнението на които в ЗДП е разписана процедура,
с която се прекратява регистрацията на автомобила. Той е бил длъжен да познава закона, съответно да знае, че
при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което
изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да
е извършено административно нарушение, е достатъчно да е налице
непредпазливост. След като е бил длъжен да знае, че превозното
средство няма застраховка „Гражданска отговорност“, бил е длъжен да познава
закона и е могъл да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то
въз.К. е осъществил от субективна страна
състава на нарушението при непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви конкретни обстоятелства,
които да са довели лицето до погрешни възприятия относно фактите, от които
зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. Безспорен факт е, че той не е спазил и предвидения в закона срок за
пререгистрация на автомобила. Поради това съдът
намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна.
Правилно
е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС , който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Съобразно
събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въззивника е извършил не
се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Самият той не е с ниска обществена
опасност, доколкото от приложената по преписката справка за нарушител се
установява, че въззивника е допускал и други нарушения на ЗДвП,
за което са му били налагани и съответните наказания. Поради това съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. К.
административно наказание „Глоба” в размер
на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца , тъй като това са
предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение. И двете наказания са
определени в законоустановените минимални размери и срок , като за съда е налице законова забрана да ги намали. Тези наказания са съответни на извършеното
нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по
делото продължи в едно съдебно заседание и не
е с фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер
от 80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 20-0442-000133 / 13.03.2020г.
на Началника на ІV
РУ при ОД-МВР-Варна, с което на В.В.К., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА В.В.К. ЕГН ********** , да заплати на ОД на МВР-Варна ,
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: