Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….………./17.03.2023г., гр. София
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публично заседание проведено на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4709 по описа на съда за 2021 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Ц.Х.Ц., подадена чрез пълномощника му, с която са предявени
искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 75 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с оправдаването му с решение № 41/20.02.2019г. по ВНОХД № 187/2018г.
по описа на АСпНС, с което е потвърдена присъда от 21.03.2018г., постановена по
НОХД № 1030/2015г. по описа на СпНС, VІІ състав, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.03.2019г./уточнение,
направено от пълномощника на ищеца в последното по делото съдебно заседание/,
до окончателното изплащане на сумата и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 98 831,04лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди от неизплатени трудови възнаграждения за 84
месеца, във връзка с оправдаването му по същото наказателно производство/предвид
частичното прекратяване на производството по делото по отношение на част от
претендираното обезщетение за имуществени вреди с влязло в сила протоколно
определение от 13.12.2021г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на
оправдателната присъда – 08.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на 03.03.2013г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
сл.дело № 41/2012г. по описа на СпП – Следствен отдел. Преди това, на
13.02.2013г. след проведена акция на Дирекция „Вътрешна сигурност“ той бил
задържан по време на провеждането на акцията в продължение на пет часа без
основание, след което бил освободен. На следващия ден срещу него били
предприети процесуално-следствени действия, бил изолиран на работното си място,
като не му било разрешено да изпълнява преките си служебни задължения. Била
ограничена свободатата му на придвижване, тъй като му било обяснено, че
проверката продължава и той трябва да бъде налице, но за да не влияе на
разследването, не може да изпълнява служебните си задължения. Този тормоз
продължил пет дни без ищецът да е бил официално отстранен от служба. На 18.02.2013г.
била издадена Заповед за отстраняването му от служба, чието действие продължило
до 29.08.2013г., след което бил уволнен. Ищецът бил подложен на силен медиен и
информационен тормоз, като в редица ежедневни и седмични издания/вестници/
името му се свързвало с информация, че е бос на банда, която организирала
престъпна схема за регистрация на автомобили, че е получавал имотни облаги от
регистрация на автомобили с пренабити номера, че участвал в канал за трафик на
крадени коли, че ще седне на подсъдимата скамейка и др. Публикации имало и в
електронните медии, като информация за ищеца била публикувана на сайтовете на „24
часа“ и „Монитор“, както и на сайта на МВР, изцяло в негативен аспект, а
именно: във вестинк „24 часа“ от 15.02.2013г. и от 08.03.2013г., във вестник „Труд“
от 15.02.2013г., във вестник „Телеграф“ от 14.02.2013г., 15.02.2013г. и
16.02.2013г., във вестник „Монитор“ от 15.02.2013г., 16.02.2013г. и
20.02.2013г. Излага се, че всички публикации били свързани с проведената на
13.02.2013г. съвместна операция на Дирекция „Вътрешна сигурност – МВР и
Специализираната прокуратура, като името на ищеца фигурирало в изцяло негативна
конотация. В публикациите било посочено и служебното му положение в МВР, а
публикуваната информация станала достояние на широк кръг негови колеги,
приятели, познати, като по този начин бил публично унижен.
Със Заповед рег. №
К-887/30.08.2013г. на министъра на вътрешните работи за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
като държавен
служител, преди установяване по надлежния съдебен ред на фактите дали ищецът е
извършил деянието, в което е обвинен, той бил уволнен, като при издаването на
заповедта не били взети предвид неговите обяснения, възражения и доводи. Ищецът
останал без работа и доходи в продължение на 8 години. Неколкократно се опитвал
да си намери работа, но поради повдигнатото му обвинение и дисциплинарното му
уволнение му било отказвано назначаването на работа, откриването на банкова
сметка *** „Райфайзенбанк“.
На 03.03.2013г. на
ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4
вр.ал.2 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
като въз основа на внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура било
образувано НОХД № 1030/2015г. по описа на СпНС.
Ищецът бил притеснен
от привличането му в качеството на обвиняем, а повдигането на обвинение в
извършването на посочените престъпления довело до нови унижения, неприятни и
негативни преживявания и душевни страдания за ищеца. Той изпитвал срам,
отчаяние, страх от съдебна грешка и евентуална неправилна и несправедлива
осъдителна присъда, че ще бъде осъден бе вина, страх, че ще бъде преведен в
затвора сред криминално проявени лица.
Постоянният психически
натиск, моралното му унижение, уронването на доброто му име и професионалната
му репутация пред колеги и приятели, нарушаването на спокойствието в
семейството му, както и чисто физическия тормоз във връзка с действията по
разследването, разпитите и проверките довели до сериозни последици за здравето
му. Здравословното състояние на ищеца се влошило сериозно, в резултат на което
възникнали тежки сърдечни проблеми – исхемична болест на сърцето/ИБС/, Ангина
пекторис и повишено кръвно налягане – артериална хипертония втора степен.
Наложило се продължителното им лечение – първоначално бил хоспитализиран като
високорисков на 18.02.2013г. в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Анна“
София, откъдето бил изписан на 20.02.2013г., след което провел лечение в дома
си поради възникналата ангина пекторис и допълнително получения радикулит,
заедно с хипертонията от втора степен. Поради влошаване на състоянието му на
08.07.2013г. бил хоспитализиран в Клиниката по кардиология при УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“,
като от издадената епикриза се установява, че стойностите на кръвното му
налягане били 180/100 и му била поставена диагноза остра и изострена хронична
сърдечна недостатъчност 3 и 4 функционален клас без механична вентилация.
С присъда №
11/21.03.2018г. по НОХД № 1030/2015г. на СпНС, VII състав, ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения, като присъдата била потвърдена с решение №
41/20.02.2019г. по ВНОХД № 187/2018г. на АСпНС, срещу което не бил подаван
протест
Твърди се, че освен
гореописаните неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени такива,
възлизащи на сумата от 98 831,04лв., изразяващи се в неизплатените му
трудови възнаграждения за периода от
01.02.2013г. до 01.02.2020г. – 84 месеца по 1176,56лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника – Прокуратурата на Република България, като предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва като
недоказан по размер, несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика в аналогични случаи. Възразява се срещу допустимостта на иска
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като се поддържа
че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря по
иска за присъждане на такова обезщетение, доколкото наказателната и
дисциплинарната отговорност са различни, а прекратяването на служебното
правоотношение на ищеца е станало въз основа на заповед на министъра на
вътрешните работи. Излага се, че доколкото заповедта за уволнение е отменена с
решение на Върховния административен съд ищецът има право на обезщетение по
реда на чл.239 от ЗМВР, както и че в този закон е предвиден специален начин за
обезщетяване на служителите на МВР в случаите на незаконно прекратяване на
служебните им правоотношения., като ответникът се позовава на разпоредбата на
чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Излага се и че за част от периода – този, за който има
представени болнични листи, ищецът е получавал обезщетение за временна
неработоспособност. В съдебно
заседание отговорът се поддържа от представител на Софийска градска
прокуратура.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между
страните а и от събраните по делото доказателства се установява, че с постановление от 04.03.2013г. ищецът е бил привлечен
в качеството на обвиняем по сл.дело № 41/2012г. по описа на СлО при Специализираната прокуратура/СпП/
за извършването на престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и
пр.4 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Въз основа на внесен
от Специализираната прокуратура обвинителен акт било образувано НОХД № 1030/2015г. по описа на Специализирания
наказателен съд/СпНС/, като с влязла в сила на 08.03.2019г. присъда №
11/21.03.2018г., постановена по същото дело, потвърдена с решение №
41/20.02.2019г. по ВНОХД № 187/2018г. на Апелативния специализиран наказателен
съд/АСпНС/, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Със Заповед рег.№
К-4441/26.04.2013г. на министъра на вътрешните работи било образувано
дисциплинарно производство срещу ищеца - полицейски инспектор IV степен в 01 група
„Идентификация и технически контрол“ на 03 сектор „Моторни превозни средства“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, категория Г -I степен и същият бил временно отстранен от
длъжност, като било разпоредено да му бъдат иззети служебната карта,
полицейския знак и служебното оръжие.
Със Заповед рег. №
К-887/30.08.2013г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
чл.224 ал.2 т.1 и т.4, чл.227 ал.1 т.7 и т.10 от ЗМВР вр.чл.230 ал.2 т.4 от
ППЗМВР, чл.228 т.1 и чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР, на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено служебното му
правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
несъвместимо с оставането на служба в МВР, като в заповедта е посочено, че за
извършеното деяние е било образувано наказателно производство – сл.дело №
41/2012г. по описа на СпП – Следствен отдел, както и че случаят е станал
обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен
престижа на МВР.
С решение №
70/07.12.2020г. по адм.дело № С-43/2014г. на ВАС, Петчленен състав, Втора
колегия е отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнение, поради
оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда, след което ищецът е възстановен
на работа. Със Заповед № 513з-73/07.01.2021г. на Директора на СДВР, МВР той е възстановен
на работа, като встъпил в длъжност на 11.01.2021г., съгласно Акт за встъпване в
длъжност от същата дата.
С определение от съдебно заседание от
13.12.2021г. съдът е приел за безспорно
между страните, че брутното възнаграждение на ищеца за месец февруари 2013г. е в размер на
1176,52лв.
От представената справка от 21.01.2021г. от
СДВР за изплащане на парично обезщетение на основание чл.237 от ЗМВР при
незаконно прекратяване на служебното правоотношение, се установява на ищеца е
изплатено обезщетение по чл.237 от ЗМВР в размер общо на 6353,21лв. за шест
месеца.
От представено
удостоверение от ТД на НАП се установява, че от месец февруари 2013т. до месец
февруари 2021г. ищецът няма регистрирани трудови договори.
Представени са няколко
отказа за назначаване на работа на ищеца
поради това, че същия е бил дисциплинарно уволнен, а именно от: „А.-СК„
ЕООД, „Тайс еко метали“ ЕООД, „Славов инженеринг“ ЕООД, както и отказ от
„Райфайзенбанк“ АД за откриване на банкова сметка ***. Представени са извадки
от вестници „24 часа“, „Труд“, както и от електронни издания на вестник „24
часа“ и вестник „Монитор,, от които не се установява публикациите да са
направени по искане на ответника Прокуратурата на Република България,
независимо, че в тях се съобщават факти от воденото разследване, като в
статиите не се сочи, че информацията, публикувана в тях, е по сведения от ответника,
изискани във връзка с написването на статиите.
От показанията на свид. Кацаров,
кредитирани изцяло от съда, доколкото свидетелят има преки впечатления за това
по какъв начин се е отразило на ищеца воденото срещу него наказателно
производство, се установява, че двамата се познават от 2000г., работели заедно
в 8 РПУ при СДВР. Впоследствие ищецът се преместил в КАТ към СДВР, а свидетелят
– в ОД на МВР, но останали приятели. През 2013г. ищецът имал неприятности –
имало публикации в медиите, след което му било повдигнато обвинение и бил
отстранен от служба. Оттогава той се променил, изпаднал в психологическа дупка.
Около 90% от колегите
му се отдръпнали от него. Свидетелят посещавал ищеца в Окръжна болница, където
бил настанен, тъй като бил в прединфаркт или инсулт, носил му храна. След като
ищецът бил уволнен свидетелят му давал пари назаем. Ищецът бил депресиран,
получил страхова невроза да не влезе в затвора, дори плакал пред свидетеля.
Чувствал се обиден от обвиненията, избягвал всякакви контакти, не ходел никъде
и не общувал с никого. Преди това ходел на гости у свидетеля, но след като му
били повдигнати обвинения спрял да го прави, не излизал по заведения и за
празници. Ищецът изпаднал в психологическа дупка, като през осемте години
общувал само с близките си и със свидетеля. Опитвал да си намери работа, но не
успявал, тъй като бил дисциплинарно уволнен. Преди да бъде обвинен в
извършването на престъпленията, за които впоследствие бил оправдан, ищецът
нямал здравословни проблеми, а след като бил обвинен и отстранен от работа
получил инфаркт или инсулт. Никой от колегите му, освен свидетелят, не искал да
отиде на свиждане в болницата заради „Вътрешна сигурност“, заради други служби
и от страх, защото ако се хвърли петно върху някой от системата всички
започвали да странят от него. Публикациите в медиите, последващото му
отстраняване от работа и повдигането на обвинения срещу ищеца попречили за
кариерното му израстване. След оправдаването му, ищецът подал молба и го
възстановили на работа, като в момента работел като служител, но бил променен,
не бил същият човек какъвто бил преди осем години.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. приложената
медицинска документация: епикризи от УМБАЛ „Света Анна“, МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум“
ЕАД, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и извършен медицински преглед. Видно от същото
заключение е, че ищецът има следните хронични
заболявания: Исхемична болест на сърцето. Артериална хипертония 2ст.
Левокамерна хипертрофия. Дислипедемия. Левостранна дискова херния на ниво
Л4-Л5. Сърдечно-съдовите заболявания са хронични и изискват контрол от кардиолог,
с оглед назначаване на адекватно антихипертензивно лечение. Неврологичните
заболявания са дегенеративни, изискващи прием на обезболяващи при обостряне и
физиотерапия в хроничния стадий на неврологичната симптоматика. В отговор на въпросите в какво се състои влошаването на
здравословното състояние, какъв е
интензитета на влошаване на здравните показатели и настъпилите негативни
изменения дължат ли се на преживените емоции експертът дава заключение, че
състоянието на ищеца спада към т.нар.реакции на тежък стрес и разстройство в
адаптацията – посттравматично стресово разстройство. Прогнозата за
преодоляването му е благоприятна - зависи от честотата на пристъпите и
състоянието на пациента в междупристъпния период. Експертът разяснява, че
посттравматичното разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресово
събитие, като в този случай емоционалните реакции са притъпени, не може да
се преживее чувство на радост. Като препоръка вещото лице дава т.нар.
„вентилация на емоциите“ – на преживелите такъв стрес се дава възможност да
говорят свободно за преживяното, както и че следва да се проведе консултация с
психолог при необходимост в амбулаторни условия в планов порядък.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вреди, причинени на
граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в
случая, предвид влязлата в сила на 08.03.2019г. присъда, постановена по НОХД № 1030/2015г. по описа на СпНС, с която ищецът е бил признат за
невиновен, тази незаконност е налице.
Според
т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на
незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и
субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху
личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни
обстоятелства, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки
конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно
производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от
Прокуратурата на Република България, която го е привлякла в качеството на
обвиняем по сл.дело № 41/2012г. по описа на СлО при СпП за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.311 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК., по които ищецът бил признат за невиновен с присъда от 21.03.2018г.
по НОХД № 1030/2015г. по описа на СпНС, влязла в сила на 08.03.2019г., същият е
претърпял неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези
действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при образуване на
наказателно производство за умишлено престъпление върху психоемоционалната
сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни
преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които
представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, а в случая от
значение е обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в извършването на две престъпления,
извършени от него в качеството му на длъжностно лице, едно от които е тежко по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. Установи се, че проведената акция от органите на
полицията получила широк отзвук в медиите, но липсват доказателства
публикуването на статиите да е било по искане на ответната страна, поради което
и за широкия отзвук сред обществеността на разследването не може да бъде
ангажирана отговрността на Прокуратурата на Република България. Липсват данни и
доказателства ищецът да е имал противообществени прояви, както и доказателства
срещу него да са водени други наказателни производства, като се установява, че
не е бил осъждан.
Не се спори, а и от приложените доказателства се установява, че от
привличането му в качеството на обвиняем до оправдаването му с влязла в сила
присъда, на ищеца е била наложена единствено мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000лв.
Посредством събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин,
че воденото срещу него наказателно производство и неговата продължителност, са се отразили негативно върху
емоционалното и психическото му състояние - търпял е тревоги, стрес и
притеснения от неоснователното наказателно преследване, страхувал се, че може
да бъде осъден без да има вина, срамувал се, че бил обвинен в извършването на
престъпления, затворил се в себе си и престанал да общува с приятелите и
колегите си, които също избягвали да контактуват с него, доколкото повдигнатите
му обвинения били свързани със служебната му дейност, а и същият бил
дисциплинарно уволнен за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Повдигането
на обвинения във връзка с осъществяваната от ищеца служебна дейност, довели до
уронване на достойнството му и ищецът се чувствал обиден и унижен. В
продължение на целия шестгодишен период /от 04.03.2013г. – привличането му в
качеството на обвиняем по горепосоченото следствено дело, до 08.03.2019г. –
влизането в сила на оправдателната присъда/, в който продължило наказателното
производство, същият се чувствал потиснат, затворил се в себе си, депресирал се,
изпаднал в тежък стрес и разстройство в
адаптацията – посттравматично стресово разстройство, представляващо закъснял
или протрахиран отговор на стресово събитие, съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Същевременно с това, не се доказаха твърденията на ищеца, че вина за разгласяване на разследването в медиите има Прокуратурата на
Република България, поради което и съдът намира, че отзвукът, който воденото
разследване намерило в средствата за масово осведомяване, не е във връзка с
действия на ответника, както и че невъзможността да си намери работа не е
заради воденото разследване, а поради наложеното му дисциплинарно наказание, като
за последиците от наложеното дисциплинарно наказание не може да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата на Република България. Не се доказа, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило, вследствие воденото срещу него наказателно
производство, доколкото експертът е категоричен, че ищецът е страдал от
хронични заболявания: исхемична болест на сърцето, артериална хипертония 2ст.,
левокамерна хипертрофия, дислипедемия, левостранна дискова херния на ниво
Л4-Л5, както и че сърдечно-съдовите заболявания са хронични и изискват контрол
от кардиолог, а неврологичните заболявания са дегенеративни, изискващи прием на
обезболяващи при обостряне и физиотерапия в хроничния стадий на неврологичната
симптоматика. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза обаче
ищецът е изпаднал в тежък стрес и разстройство в адаптацията – посттравматично
стресово разстройство, представляващо закъснял или протрахиран отговор на
стресово събитие, каквото в случая се явява воденото срещу ищеца наказателно
производство, като наличието на негативни промени в психо-емоционалното му
състояние и в ежедневието на ищеца, се установи и от свидетелските показания.
Доколкото безспорно
са доказани увреждащите действия, свързани с незаконно повдигнатото обвинение
на ищеца за извършването на две престъпления, за които е бил оправдан с влязла
в сила присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето
основание. Причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу
него наказателно производство до оправдаването му с влязлата в сила присъда,
подлежат на обезвреда, като размера на обезщетението следва да бъде определено
по справедливост от съда.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което
ищеца е била привлечен в качеството на обвиняем; обстоятелството дали е бил
привлечен в качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по някои от
обвиненията е бил осъден; продължителността на наказателното производство; вида
на взетата мярка за неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния
еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, а размерът на обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания, от
повдигнатото обвинение за две умишлени престъпления, извършени от него в
качеството му на длъжностно лице, едно от които е тежко по смисъла на чл.93 т.7
от НК и за които е бил оправдан /по отношение на които се събраха
доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство/, като съобрази изложеното по-горе относно интензитета
на негативните
преживявания и общата продължителност на наказателното
производство, както и че по време на цялото наказателно производство ищецът е
изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен, съдът намира, че
сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им, възлиза
на 25 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, а за разликата над нея до 75 000лв., като недоказан, искът следва да
бъде отхвърлен. Сумата от 25 000лв. е дължима, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.03.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди съдът намира за неоснователен, поради което и същият следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
Последиците на временното
отстраняване от длъжност, когато то е предприето по причина на
образувано наказателно производство, както е в случая, са в зависимост от
изхода на наказателното производство, а с оглед отмяната на заповедта за
уволнение на ищеца се дължи обезщетение /каквото му е било изплатено/, но не по
реда на ЗОДОВ. Отстраняването на ищеца от длъжност е при
действието на ЗМВР, като в случая липсва пряка причинно-следствена връзка между претендираните за
репариране имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение и воденото
наказателно производство. Връзката е опосредена/прекъсната от образуваното
дисциплинарно производство и наложеното наказание дисциплинарно уволнение,
което изключва общия ред за ангажиране на отговорността на държавата. В посочения
смисъл е и установената практика на ВКС /т.10 и т.11 от ТР
№ 3/2004г. на ОСГК, решение №
343/10.12.2014г. по гр. д. № 1610/2014г. на ВКС,
IV г.о. и решение № 708/14.01.2011г. по гр. д. № 1389/2009г. на ВКС, IV г. о./, а
именно, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на установена пряка причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. Само в случаите, когато
имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат
от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност,
тогава отговорност за тези вреди носи прокуратурата, при условие, че специален
закон не предвижда друг ред за обезщетяването им / арг. от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ /. При наличието на
специална законова уредба /чл.254 ал.2 от ЗМВР - отм.,
вр. с чл.240 ал.4 от ППЗМВР - отм.,
респ. чл.237 ал.2 от ЗМВР/ за
обезщетяване на имуществените вреди, претендирани като неполучено трудово
възнаграждение /или разликата във възнагражденията/ от ищеца - служител на МВР,
поради отстраняването му от длъжност като административна мярка и незаконно
прекратеното служебно правоотношение, в т.ч. и при неустановена /респ.
прекъсната/ причинна връзка на претендираните вреди с незаконното обвинение,
отговорността на прокуратурата по общия ред на ЗОДОВ не може да се ангажира.
Доколкото в разпоредбата на чл.237 ал.2 от ЗМВР е предвиден специален начин на обезщетяване на служители
на МВР в случаите на отстраняване от длъжност по реда на НПК, когато
наказателното производство спрямо тях бъде прекратено или бъдат оправдани, а именно - имат право на
обезщетение в размер, изчислен по реда на чл.239 от ЗМВР към момента на
оправдаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече
от 6 месеца, като съобрази и разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, съдът
намира, че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да
отговаря по реда на ЗОДОВ за претендираното от ищеца обезщетение за имуществени
вреди за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения за
периода на отстраняването му от длъжност, поради което и искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди в размер на 98 831,04лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В същия
смисъл са и определение № 701/03.06.2011 г. по гр.д.№ 1812/2010 г. на ВКС, ІІІ
г.о, определение № 432/16.05.2018г. по гр.д.№ 735/2018г. на ВКС, IV г.о., определение № 474/15.06.2018г. по гр.д.№
4291/2017г. на ВКС, III г.о., в
които е прието, че при наличие на изрична регламентация за обема на
отговорността за имуществени вреди, определена от специален закон, какъвто е
ЗМВР, е недопустимо прилагането на правни норми, уредени в друг специален
закон, какъвто е ЗОДОВ, както и че при наличие на нарочна регламентация в
специален закон за обема на отговорността за обезвреда на вреди от неполучаване
на месечен доход само за определен отрязък от време, този обем не може да се
разшири.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо
на 70лв., представляваща сбор на внесената държавна такса в размер на 10лв. по
предявения иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди и 60лв. - за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, съобразно уважената част от същия иск, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 25
000лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, приключило с оправдаването му с решение №
41/20.02.2019г. по ВНОХД № 187/2018г. по описа на АСпНС, с което е потвърдена
присъда от 21.03.2018г., постановена по НОХД № 1030/2015г. по описа на СпНС,
VІІ състав, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 08.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 25 000лв. до 75 000лв., както и предявения
иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинените му
имуществени вреди от неизплатени
трудови възнаграждения за 84 месеца в размер на 98 831,04лв.,
във връзка с оправдаването му по същото наказателно производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 70лв., съобразно уважената част от иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: