Решение по дело №220/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - ГЪЛЪБОВО                                                              Наказателен състав

На 12.04.2021 г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар Мариана Пенева

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 220 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000401 от 29.10.2020 г. на Т.Г.Г.– Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Т. А. М., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП; на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

 

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез пълномощник пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно на основанията, посочени в жалбата. Претендира разноски.

 

Въззиваемата страна – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, чрез пълномощник изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.

 

Районна прокуратура - гр.Стара Загора, Териториално отделение – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: постъпилите копия от административно-наказателната преписка, а именно: наказателно постановление № 20-0447-000401/08.07.2020 г.; акт за установяване на административно нарушение от 16.10.2020  г., серия GA, бланков № 185488; съпроводително писмо, вх. № СД-01-04/260647/10.11.2020 г., ведно с акт за установяване на административно нарушение от 16.10.2020  г., серия GA, бланков № 185492; заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., на министъра на вътрешните работи; писмено становище на процесуалния представител на въззиваемата страна; справка за нарушител/водач, както и съпроводително писмо, вх. № СД-01-04-260748/24.03.2021 г., от ОД на МВР – Стара Загора, ведно с пълномощно и справка относно извършена проверка по 4 бр. жалби от Т.А.М. и съпроводително писмо от  Районно управление – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, вх. № 260874/09.04.2021 г., ведно с докладна, изготвена от актосъставителя С.Г.С. за случая от 16.10.2020 г.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели С.Г.С., Б.Н.К. и В.Г.П..

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т.М. е санкционирана за това, че на 16.10.2020 г., в 18.10 часа, в Община Гълъбово, по път III 554, км.42, посока запад–изток, управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№ Х3345ВВ, като: 1. Отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и да застане на място определено за проверката. 2. Не се съобразява с приближаващите се пътни превозни средства. 3. Е с наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане.

Всичко това съставлявало нарушение по чл.103 от ЗДвП; нарушение по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП., поради което против жалбоподателя Т.М. бил съставен АУАН, Серия GA, с № 185492/16.10.2020 г.

 Въз основа на АУАН, Серия GA, с № 185492/16.10.2020 г., е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-0447-000401 от 29.10.2020 г. на Т.Г.Г.– Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Т. А. М., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП; на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

 

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – С.Г.С., Б.Н.К., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че АУАН всъщност е съставен на 29.10.2020 г., независимо, че в него е отразено, че е съставен на 16.10.2020 г. Свидетел В.Г.П. поясни, че той е удостоверил с подписа си, че жалбоподателят Т.М. е отказал да подпише АУАН и това се е случило на 29.10.2020 г. в сградата на Районно управление - Гълъбово, а не на 16.10.2020 г. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалите писмени доказателства по делото. В хода на делото бе изискана справка относно резултатите от извършената проверка от ОД на МВР – Стара Загора по случая. Видно от получената Справка, с рег.№ 1228р-14495 от 11.12.2020 г., в т.8 е отразено, че Серия GA       с № 185492/16.10.2020 г. е съставен на 29.10.2020 г. в сградата на Районно управление – Гълъбово, а не както е отразено в него на 16.10.2020 г.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното наказателно постановление. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които драстично засягат правото на защита и са основание за отмяна на атакуваното НП.

Установява се безспорно по делото, че АУАН, с който е поставено началото на производството няма достоверна дата. В акта е посочено, че той е съставен на 16.10.2020 г., т. е. в деня на извършване на вменените административни нарушения, но категорично се доказа, че това не е така. Според показанията на всички свидетели, актът не е съставен в деня на нарушенията, а в по-късен момент.

Датата на съставянето на акта е императивен негов реквизит по смисъла на чл.42, т.2 от ЗАНН, тъй като със съставянето на акта се поставя началото на административно наказателния процес и в този момент се повдига административно обвинение против привлечения като нарушител. Датата на съставянето на акта има отношение към законосъобразността на започването на производството, респ. към спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед на това, всякога, когато се установи недостоверност на датата на съставения АУАН, то това е абсолютно основание за отмяна на издаденото въз основа на същия този акт НП.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на съставяне на същото. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. По този въпрос е формирана константна съдебна практика.            

Настоящият състав държи да спомене още едно съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода административно-наказателното производство, което също е накърнило недопустимо правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, нарушителят може в тридневен срок да направи и писмени възражения по акта. АУАН, Серия GA, с № 185492,  е издаден на 29.10.2020 г., като Наказателно постановление № 20-0447-000401 е издадено също на 29.10.2020 г., т.е. по-малко от три дни след съставянето на акта и без спазване на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С това нарушение на процедурата е накърнено правото на защита на нарушителя, като той е лишен от възможността на представи писмени възражения, с които административно-наказващият орган да се съобрази. Освен това, съгласно изискванията на чл.52 и сл. от ЗАНН, административно-наказващият орган е длъжен да извърши проверка на фактите по акта преди да реши дали да издаде постановлението или да предприеме други правни действия. След като АУАН и НП са издадени в един и същи ден, явно такава проверка не е била извършена в конкретния случай. В тази връзка производството по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията е опорочено, което е самостоятелно основание, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Въз основа всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав прецени, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 200 лв. адвокатски хонорар и претендира същият да му се присъди, като в договора е посочено, че сумата е платена изцяло в брой. В случая адвокатското възнаграждение е под минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 8, т. 1 от същата е 300 лв. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 200 лв.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно-наказващия орган, а това е ОД на МВР – Стара Загора, по аргумент от чл.37, ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.

Воден от горните мотиви, съдът  

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000401 от 29.10.2020 г. на Т.Г.Г.– Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Т. А. М., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП; на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева - за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора, да заплати на Т. А. М., с ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по АН Дело №220/2020 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.      

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                               /Хр. Ангелов/