Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 183 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ от А.К.А. срещу „Лика 99” ЕООД за
заплащане на следните суми: 1690,50 лв. – нетно трудово възнаграждение за
периода 01.11.2019 г. – 06.02.2020 г., 33,46 лв. – мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение за периода 01.12.2019 г. – 09.03.2020 г., и 36,17 лв.
– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2020
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се
твърди, че ищецът работил по трудово правоотношение при ответника от 28.03.2016
г., като заемал длъжността „агроном”. Твърди се, че трудовият договор бил
прекратен на 06.02.2020 г. Поддържа, че за периода 01.11.2019 г. – 06.02.2020
г. работодателят не заплатил дължимото трудово възнаграждение, което било в
размер на 1690,50 лв. Също така за 2020 г. не бил ползвал платен годишен отпуск
в размер на 2 дни, поради което след прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът следвало да му заплати сумата от 36,17 лв. По тези съображения моли
да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Лика 99” ЕООД.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От Трудов договор № 1 от
28.03.2016 г. се установява, че ищецът А.К.А. е заемал длъжността „агроном” в
ответното дружество при уговорена продължителност на работния ден от 8 часа и
трудово възнаграждение в размер на 1531 лв. Посочено е още, че трудовото
възнаграждение следвало да се заплаща еднократно всеки месец до последния
работен ден на месеца следващ този, за който се дължи. В договора е определен и
платен годишен отпуск по чл. 155 КТ от 20 работни дни. На 31.08.2018 г.
страните са подписали допълнително споразумение, по силата на което са
постигнали съгласие трудовото възнаграждение да бъде намалено от 1545 лв. на
772,50 лв., да се заплаща към него 9,27 лв. – 1,2 % за две години придобит
трудов стаж и професионален опит, и както и да бъде променена продължителността
на работното време от 8 на 4 часа.
Със Заповед № 001 от
06.02.20120 г. на управителя на ответното дружество било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие, считано от 06.02.2020 г. В заповедта е посочено, че на работника
следва да се изплати сумата от 36,17 лв. за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че неизплатеното трудово възнаграждение
за периода 01.11.2019 г. – 05.02.2020 г. възлиза на 2153,79 лв. в брутен размер
и 1686,48 лв. в нетен размер. Неизплатеното обезщетение за използван годишен
отпуск е на стойност 46,62 лв. в брутен размер или 36,17 лв. в нетен размер.
Мораторната лихва от 01.01.2020 г. до 09.03.2020 г. е в размер на 19,23 лв. В
съдебно заседание вещото лице е изяснило, че е изчислило мораторната лихва от
01.01.2020 г., тъй като трудовото възнаграждение за м. ноември 2020 г. следвало
да се изплати до 31.12.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да установи, че е
престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя. В
тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение.
В разглеждания случай от
съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установява, че
ищецът е полагал труд при работодателя-ответник през периода от 28.03.2016 г. до
05.02.2020 г. От заключението на приетата ССчЕ се изяснява, че не е изплатено
трудовото възнаграждение за периода 01.11.2019 г. – 05.02.2020 г., като нетната
му стойност е в размер на 1686,48 лв. Следователно, следва да бъде уважен искът
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1686,48 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г.
– 05.02.2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 1686,48 лв. до пълния
предявен размер от 1690,50 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като работодателят
не е изплатил уговореното трудово възнаграждение съобразно определените в
трудовия договор срокове, той е изпаднал в забава след изтичане на следващия
месец по отношение на дължимото възнаграждение за предходния месец. Вещото
лице, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, е определило, че мораторната лихва за забавено
плащане на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2020 г. – 09.03.2020 г. е
в размер на 19,23 лв. Следователно, за тази сума и период искът трябва да бъде
уважен, а за разликата над сумата от 19,23 лв. до пълния предявен размер от
33,46 лв. и за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. – да се отхвърли.
По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне парично
вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 КТ, следва да се проявени в обективната действителност две
материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск
за календарната година на прекратяването или за предходни години.
Предвид горното съдът
приема, че в настоящия случай ищецът е доказал, че е прекратено трудовото му
правоотношение, считано от 06.02.2020 г. Вещото лице по ССчЕ, като е взело
предвид представения от ищеца трудов договор, в който страните са уговорили, че
на работника се полагат 20 дни платен годишен отпуск и издадената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, е достигнало до извода, че нетният размер на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 36,17 лв. Тъй
като работодателят не е ангажирал доказателства, че отпускът е ползван от ищеца
или че обезщетението е заплатено, съдът намира, че искът по чл. 224, ал. 1 КТ
следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
С оглед уважената част
от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 376,06 лв. за адвокатско възнаграждение
Тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед уважаването на предявените искове,
дължимата ДТ в размер на 167,46 лв. и възнаграждението за вещо лице в размер на
118,76 лв. следва да бъдат заплатени от ответника съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Макар решението, с което са уважени
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, да
не се ползва със сила на пресъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК то
притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Лика 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на А.К.А., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1686,48 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.11.2019 г. – 05.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба– 10.03.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане, като за разликата над сумата от 1686,48 лв. до
пълния предявен размер от 1690,50 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска; да заплати по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,23
лв., представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение от
01.01.2020 г. до 09.03.2020 г., като за разликата над сумата от 19,23 лв. до
пълния предявен размер от 33,46 лв. и за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. ОТХВЪРЛЯ иска; да заплати по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 36,17 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в нетен размер за 2020 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба –
10.03.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Лика 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.К.А., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от
376,06 лв., представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Лика 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Свиленград, следните суми: 167,46 лв. – държавна такса, и 118,76 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, в която „Лика 99“ ЕООД е осъдено да заплати на А.К.А. трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Присъдените в полза на А.К.А.
суми могат да бъдат платени по банкова сметка ***: ***
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, имащо характер на определение, може
да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото решение.
Решението в останалата
част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: