ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№618/15.08.2022 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на петнадесети август, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №281
по описа за 2021 година.
Производството е по чл.248 от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Делото е образувано по жалба от В.Р.Г. ***,
с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2017 с изх.№02-260-6500/2756 от 29.01.2021г., издадено от
Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му на „Таблица
1 - Оторизирани суми /в лева/“, колона 3 - Намаления, ред 5 - СП (основна), за
сумата от 2106.88 лева.
С постановеното по делото Решение
№562/26.04.2022г. УП в обжалваната му част е отменено и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне като на жалбоподателя са присъдени
разноски в размер на 10.00 лв, представляващи внесена държавна такса. Не са присъдени
разноски за
адвокатско възнаграждение, доколкото в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 16.02.2021г., сключен между жалбоподателя и адв. Г.Г.,
от която е изготвена жалбата и е осъществено процесуалното представителство по
делото, липсват данни за договорено и изплатено възнаграждение.
С Молба вх.№2933/05.05.2022г. жалбоподателят чрез пълномощник – адв.А.Г. , отправя
искане на основание чл.248 от ГПК да се допълни постановеното по настоящото
дело решение в частта за разноските като се присъди и адвокатско
възнаграждение. В молбата се сочи, че жалбата е подписана от адв.Г.Г. в
резултат на техническа грешка, отстранена след указанията на съда, като се
твърди, че независимо от това, именно адв.Г. е изготвил същата, запознавал се е
с преписката, осъществявал е многократно срещи и правни консултации с
жалбоподателя, подавал е молби до съда /напр. молба от 15.07.2021г./, получавал
е съдебни книжа и призовки, проучвал е делото и е правил справки в него. Тази
работа често оставала скрита за съда, но била включена в задълженията на
адвоката и значението й за клиента не можело да бъде пренебрегвано. Очевидно било ,че в случая адв.Г. и адв.Г.
работили заедно по делото, което било нормално, предвид, че работели в една
кантора. Явяването само на адв. Г. в съдебно заседание не изключвало приноса на
адв.Г. за приключване на делото с благоприятен за клиента му изход. При отмяна
на акта жалбоподателят имал право да му се присъдят разноски по производството,
вкл. за адвокатско възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Нямало
пречка да се ангажират двама или повече
адвокати като било без значение кой от тях го е представлявал в производството.
Не било необходимо всяко процесуално действие да се извършва едновременно от
всички упълномощени адвокати. Същественото било, че се претендира едно адвокатско
възнаграждение, без значение на кой от адвокатите е заплатено. Противното
водело до игнориране смисъла на закона и лишаване на лицето от правото му да
претендира и получи разноски, което било несправедливо предвид липсата на
забрана, както за преупълномощаване, така и за упълномощаване на повече от един
адвокат по делото.
На основание чл.248 ал.2 от ГПК искането
е съобщено на насрещната страна като в указания едноседмичен срок не е постъпил
отговор.
Съдът намира искането за допълване на
постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено
в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна по делото. Разгледано по същество,
искането е основателно.
На първо място следва да се отбележи, че
правото на жалбоподателя на разноски при постигнатия по производството резултат
не се отрича. Споделят се доводите на молителя, че няма пречка да упълномощи по
делото повече от един адвокат. Именно такъв е настоящият случай, поради което с
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК , на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за изплатено възнаграждение на един адвокат по представения
договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021г. /л.199/. Същото обаче, не
следва да се присъжда в пълния претендиран размер.
От ответника по делото своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като съдът намира същото за основателно.
В случая се претендира адвокатски
хонорар от 1000 лв., договорен и заплатен съгласно Договор за правна защита и съдействие от
16.02.2021г., сключен между жалбоподателя и адв. Г.. Следва да се има предвид,
че производството по делото не се
отличава с фактическа и правна сложност като същото е приключило в едно съдебно
заседание /при насрочени общо три такива, на две от тях не е даден ход на
делото, поради постъпили молби от пълномощниците на жалбоподателя/, поради
което не може да бъде оправдано
възлагането в тежест на другата страна на пълния размер на договореното и
заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по
делото, размерът на адвокатското възнаграждение надвишава значително минималния
такъв по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се
явява прекомерен. В тази връзка адвокатското възнаграждение следва да се присъди
в размер от 500 лв., който според съда представлява справедливия
и обоснован такъв по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Предвид гореизложеното, постановеното по
делото решение в частта му на разноските следва да се допълни като на
жалбоподателя се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл.144
от АПК вр. чл.248 ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА
Решение
№562/26.04.2022г., постановено по адм.д.№281/2021г. по описа на Административен
съд – Хасково в частта му за разноските както следва:
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на В.Р.Г.
с посочен съдебен адрес:*** ,
сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: