Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
София, 07.03.2023г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При участието
на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА като разгледа т.д.№ 520 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът Н.А.Г., в качеството си на синдик на „В.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******,
е предявил искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу ответниците „М.”
ЕООД, ЕИК ******(преди „М.-МС” ООД”) и А.Г.К., с искане за обявяване за
недействителна на сделката, обективирана
в нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 156 от 28.08.2015 г., вписан
под акт с вх. № 51420, том № 121, акт № 130 на Службата по вписванията - гр.
София, по силата на който на 28.08.2015 г. дружеството „М.” ЕООД /тогава „М. -
МС” ООД/, дарява в полза на А.Г.К. следните недвижими имоти: 1/ Самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1931.54.2.5, представляващ апартамент
№5, находящ се на трети жилищен етаж с площ от 99,73 кв.м в жилищна сграда с
адрес гр.София, ул.” ******” ***; 2/ Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1931.54.2.7, представляващ
апартамент №7, находящ се на четвърти жилищен етаж с площ от 73,31кв.м в
жилищна сграда с адрес гр. София, ул.”******” ***; 3/ Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1931.54.2.101, представляващ
гараж №1, находящ се на етаж 0 /нула /с площ от 20,25 кв.м в жилищна сграда с
адрес гр. София, ул.”******” ***; 4/
Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1931.54.2.102, представляващ
гараж №2, находящ се на етаж 0 /нула /с площ от 17,29 кв.м в жилищна сграда с
адрес гр. София, ул.”******” ***, подробно описани в горецитирания нотариален
акт. Ищецът поддържа, че несъстоятелното дружество е било в дълготрайни
търговски отношения с ответното дружество, по силата на които „В.” ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК****** е доставял и извършвал различни рекламни услуги,
изработвал различни видове работни облекла и др. за „М.” ЕООД. Синдикът сочи,
че в хода на производството по несъстоятелност се снабдил със счетоводни
документи (фактури), обуславящи наличие на задължение от страна на „М.” ЕООД
спрямо дружеството „В.” ЕООД /в несъстоятелност/. Твърди се, че вземането срещу
„М.” ЕООД е дължимо на
основание доставени стоки и услуги и осчетоводени 16 броя фактури на обща
стойност 363 082, 80 лв. /триста шестдесет и три хиляди осемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ с включен ДДС, като се дължи и лихва за забава, която към датата
на подаване на исковата молба е в общ размер на 163 587, 61 лв. /сто шестдесет и три хиляди петстотин осемдесет и седем лева
и шестдесет и една стотинки /. Ищецът твърди, че след възникване на
задълженията по посочените фактури ответното дружество, „М.” ЕООД с
цел да осуети евентуалното изпълнение по задълженията му, насочено срещу
притежаваното му имущество, се е разпоредило с всички активи, с които е
разполагало като на 28.08.2015г. е дарило на А.Г.К., притежаваните от
дружеството недвижими имоти, подробно описани. Поддържа, че извършеното от „М.” ЕООД правно
действие уврежда интереса на ищеца - „В.” ЕООД /н/, тъй като с него се намалява
имуществото на първия ответник и се затруднява удовлетворяването на
гореописаните вземания и осуетява възможността за принудително изпълнение срещу
получените безвъзмездно от А.Г. ***. Ищецът твърди, че към датата на извършване
на дарението съдружник и управител на ответното дружество е била С.А.П.- майка
на А.Г.К., а самият той е бил съдружник в дружеството от 12.04.2013г. до
19.01.2015г. Видно от приложените по делото фактури, задължението на ответното
дружество към „В.” ЕООД /н/ е за периода април 2013 г. - ноември 2013 г., а
дарението е извършено на 28.08.2015 г. - т.е. след възникване на вземането на
ищеца и следователно е било налице знание за увреждането както от страна на
длъжника, така и от страна на третото надарено лице, като в случая намира
приложение и разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В допълнителната искова молба от
18.09.2018г. поддържа, че търговските взаимоотношения между страните са
произтекли от сключения договор за рекламна услуга от 01.11.2011г., като са се
развили по описания начин, а именно ответникът многократно е възлагал на
ищцовото дружество отделни поръчки за изработка на работни облекла, медицински
чаршафи, операционни роби и др., в резултат на изпълнението на които за периода
април 2013г. 0 ноември 2013г. са издадени процесните 16 броя фактури, по които
е претендираното вземане. Ищецът счита, че споразумението за опрощаване от
10.11.2013г. е нищожно и това е установено с влязлото в сила решение на САС,
ТО, 3 състав по т.д.№ 2658/2017г., с което е разгледан иск по чл. 647 ал.1 т.2
от ТЗ и чл. 649, ал.2 от ТЗ за обявяване недействителноста на това
споразумение. В хода на производството поддържа претенцията си и претендира присъждането
на разноски.
Ответникът А.Г.К. е подал писмен
отговор от 03.07.2018г. чрез процесуалния си представител – адв. М.. Според
него исковата молба била нередовна, тъй като ищецът сочел, че задължението
произтича от предоставени услуги и стоки и се позовавал на договор от
01.11.2011г. за рекламни услуги, но всички издадени фактури били за доставка на
стоки и не било уточнено каква част от вземането е по договора за реклама и
каква за доставка на стоки. Поддържа и че ищецът не се легитимира като
кредитор, тъй като със споразумение от 10.11.2013г. страните били уговорили, че
вземането не съществува, поради което с дарението, ищецът не бил увреден като
кредитор. В хода на производството заявява подробно писмено становище от
09.02.2023г.
Ответникът „М.“ ЕООД оспорва
исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 03.08.2018г. и
допълнителен отговор от 02.11.2018г., както и в хода на производството чрез
процесуалните си представители. И според този ответник исковата молба била
нередовна, тъй като ищецът сочел, че задължението произтича от предоставени
услуги и стоки и се позовавал на договор от 01.11.2011г. за рекламни услуги, но
всички издадени фактури били за доставка на стоки и не било уточнено каква част
от вземането е по договора за реклама и каква за доставка на стоки. Претендира,
че е висящо и дело за процесното вземане, а именно т.д.№ 773/2018г., което
твърди, че е преюдициално. Позовавайки се на сключеното споразумение от
10.11.2013г. счита, че вземанията не се дължат и поради това ищецът не е
увреден като кредитор, тъй като при сключване на разпоредителните сделки, не е
имал такова качество. В допълнителния отговор оспорва относимостта на
представеното решение на САС, като сочи, че с него не е прогласена
недействителността на споразумението от 11.10.2013г., тъй като със СПН се
ползвал само диспозитива. Оспорва и съществуването на правоотношение по договор
за изработка между страните, за което се позовава на представените протоколи по
чл. 116 от ЗДДС. В хода на производството поддържа оспорването на исковите
претенции чрез процесуалния си представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От справка по публичния ТР е видно, че с решение № 102 от 28.11.2014г. по
дело № 380/2014г. на Окръжен съд – Перник е открито производство по несъстоятелност на дружеството
„В.“ ЕООД, а с решение № 34 от 11.05.2015г. длъжникът е обявен
в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и видно от данните
по ТР е назначен за синдик Н.А.Г..
Видно от представения с исковата
молба договор от 01.11.2011г., сключен между «В.» ООД като възложител и «М.-МС»
ООД като изпълнител, първият е възложил, а вторият се е задължил да извърши
дейности по рекламна услуга, които включват еднократен монтаж на рекламен
материал върху рекламни площи, експониране на рекламния материал за целия
рекламен период и еднократен демонтаж след изтичане, като уговореният период по
т.2.1 с начална дата – 01.11.2012г. до 31.01.2012г. Уговорено е подписване на
анекс за всеки период, както и по желание на изпълнителя може да се произведе и
рекламен постер. Приложение към договора е местоположението на билбордовете.
Видно от представените с исковата молба фактури с
доставчик дружеството «В.» ЕООД и получател «М.-МС» ООД, са дължими описаните
суми по тях, които фактури са както следва: №180/20.04.2013г. на стойност
14 956,80 лв.; №181/22.04.2013г. на стойност 14 976 лв.;
№182/24.04.2013г. на стойност 14 918,40 лв.; № 183/26.04.2013г. на
стойност 14 880 лв.; №184/27.04.2013г. на стойност 14910 лв.;
№196/05.07.2013г. на стойност 14952,60 лв.; № 197/06.07.2013 г. на стойност
14976,00 лв.; №201/21.07.2013г. на стойност 14928,00 лв.; №202/22.07.2013г. на
стойност 14586 лв.; №203/23.07.2013г. на стойност 14 820,00 лв.;
№204/25.07.2013г. на стойност 4 200 лв.; №212/25.09.2013 на стойност
30 240 лв.; № 213/26.09.2013г. на стойност 29640 лв.; №214/27.09.2013г. на
стойност 29880 лв.; №235/27.11.2013г. на стойност 60158,40 лв. и фактура №236/28.11.2013г.
на стойност 60 060,00 лв. На стр. 28 и следващите от делото е представена
справка от дневника за покупки, видно от която фактурите са отразени в същия.
Фактурите са за описани стоки – медицински костюм, престилки и др.
Съгласно представения на стр. 69 от
делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 156 от 28.08.2015 г., вписан под акт с вх. № 51420, том № 121,
акт № 130 на Службата по вписванията - гр. София, на 28.08.2015 г. дружеството
„М.” ЕООД /тогава „М. - МС” ООД/, представлявано т управителя си С.А.П.дарява
на А.Г.К. следните недвижими имоти в степен на завършеност «груб строеж»,
находящи се в «ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖИ И ОФИСИ, със застроена площ 185,91
кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 68134,1931,54, с
административен адрес – гр. София, район Витоша, ул.»******, с площ по
кадастрална карта 566 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, номер
по предходен план имот с пл.№54 от
кв.216, парцел 23, а именно: 1/ Самостоятелен обект с идентификатор
68134.1931.54.2.5, представляващ апартамент №5, находящ се на
трети жилищен етаж с площ от 99,73 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна и три тераси, при
съседи: стълбище, ап.6, двор, улица, двор, заедно с 11,84% идеални части от
общите части на сградата, находящ се в жилищна сграда с адрес гр.София, ул.”
Кота 1050” ***; 2/ Самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1931.54.2.7, представляващ апартамент
№7, находящ се на четвърти жилищен етаж с площ от 73,31кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и три тераси, при съседи по
архитектурен проект – стълбище, първо ниво на апартамент 8, двор, улица,
двор,при описаните съседи, заедно с 8,45% идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж; 3/ Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1931.54.2.101, представляващ гараж №1, находящ се на приземния етаж на
кота 0 /нула /с площ от 20,25 кв.м в жилищна сграда с адрес гр. София, ул.”******”
***, при съседи по архитектурен проект: мазе №1, мазе №2, двор, гараж №3, гараж
№2, заедно с 15,,03% идеални части от общите части на сградата и 4/ Самостоятелен обект с идентификатор
68134.1931.54.2.102, представляващ гараж №2, находящ се на приземния
етаж, на кота 0 /нула /, с площ от 17,29 кв.м в жилищна сграда с адрес гр.
София, ул.”******” ***, при съседи по арх. Проект: двор, двор, гараж №1 и гараж
№3, заедно с 12,83% идеални части от общите части на приземието на сградата,
равняващи са на 0,81, ведно със съответните идеални части от правото на строеж.
Съгласно описаното в нотариалния акт, данъчната оценка на имотите съгласно удостоверение
възлиза общо на 219 282,80 лв.
Съгласно представеното удостоверение
от СО, район Витоша, С.А.П., която е представител на търговеца към момента на
сделката, е майка на ответника А.Г.К., роден на ***г.
С отговора на ответника на стр.101
от делото е представено споразумение от 10.11.2013г., сключено между «В.» ООД и
«М.-МС» ООД, като страните в т.1.1 са посочили, че «В.» ЕООД има вземане от
другата страна по описаните фактури в общ размер на 417 793,20 лв. с
включен ДДС, но са посочили, че същото не е дължимо и не предявяват претенции
към плащането му.
Съгласно представеното решение на
САС №235/25.01.2018г. по т.д.№2658/2017г., съдът след обжалване на описаното
решение на ОС – Перник по д.№817/2015г., в частта, в която е уважен иск по чл.
647, ал.1 т.2 от ТЗ и иск по чл.55 от ЗЗД, САС е приел, че е налице абсолютна
нищожност на процесното споразумение и това определяло липса на предмет на
предявения иск, което го правило недопустим, поради което е обезсилил решението
на ОС – Перник в описаните части и го е обявил за влязло в сила в останалата
част.
С допълнителният отговор ответникът
е представил констативен протокол №3/27.09.2018г. от комисия в състав от три
члена, от които Й.М., управител на фирмата, и чренове С.А.и К.М., с който е
описано, че са установени издадени фактури, както са описани, но в резултат на
складова инвентаризация установили, че описаните във фактурите стока,
осчетоводена в сметка 304 не съществува и не била заведена в склада на
дружеството. Представен е протокщол 4/27.09.2018г., съгласно който са
установени на основание чл. 116 от ЗДДС липса на доставки по описаните
документи, като същият е без подпис на доставчика – «В.» ЕООД, като е представено
и писмо до ТД на НАП СОФИЯ, с което ги уведомяват за горните липси, като се
сочи, че била допусната грешка в счетоводните регистри на дружеството.
След спиране на делото, и във връзка
с отмяна на гореописаното решение на САС от ВКС, делото е върнато за ново
разглеждане на САС и е постановено представеното на стр. 151 от делото, решение
№95/16.02.2022г. на САС, 15ти търговски състав, САС е отменил решението
№57/21.12.2016г. по т.д.№817/2015г. на ОС-Перник в частта му, в която е уважен
иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на описаната сума, като е отхвърлил
претенцията за усмата от 258 714,40 лв.
Съгласно представеното решение на
стр.158 и следващите от делото на СГС под №2276/14.11.2018г. по
т.д.№773/2018г., което видно от отбелязването е влязло в сила на 13.10.2022г. и
по него е издаден изпълнителен лист, СГС е осъдил ответника «М.» ЕООД да
заплати на «В.» ЕООД / в несъстоятелност/ сумата от 363 082,20 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по шестнадесет броя фактури, издадени в
периода от 20.04.2013г. до 28.11.2013г., ведно с лихва по чл. 86 от ЗЗД в
размер на 162 445,95 лв., като е
отхвърлил частично исковете по размер. В решаващите мотиви СГС е посочил, че
споразумението от 10.11.2013г. е нищожно, тъй като в него липсва съгласие по
съществени елементи, индивидуализиращи източника на задължението. В мотивите
СГС е обсъждал и представените констативни протоколи от 27.09.2018г., като е
посочил, че е съставен само за нуждите на производството и е без значение, тъй
като анулирането на вече взетите счетоводни операции, не може да рефлектира
върху породения ефект от отразяване на фактурата в счетоводството на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е обективна предпоставка и за да е налице следва чрез извършеното правното действие,
длъжникът да създава или увеличава
неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали след твърдяната увреждаща разпоредителна сделка длъжникът притежава имущество и на каква
стойност, тъй като
самото разпореждане намалява възможността на кредитора за удовлетворяване. Павловият иск е способ за запазване
имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава удовлетворяване
на вземането на кредитора от това имущество в нарушение на принципа, установен с разпоредбите на
чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи като общо
обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника. Налице е константна съдебна практика,
обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /като решение №
407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК; решение №
639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, и др./, в които
се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора, както и че отменителният
иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., тъй като
за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Приема се, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай
обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на
длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя
преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение
върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл.
135 ЗЗД. В случая
атакуваната сделка е договор за дарение, съгласно който ответното дружество
безвъзмездно прехвърля на втория ответник описаните недвижими имоти, т.е.
лишава се от собственост върху тях при липса на каквато и да е насрещна
престация, поради което безспорно сделката се явява увреждаща за кредиторите,
тъй като с нея се намалява актива на имуществото на дружеството, от който те
биха могли да се удовлетворят. Както се приема в постановено по реда на чл. 290
от ГПК и явяващо се задължително за съдилищата практика решение № 218 от
10.11.2013г. по гр.д.№ 1778/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, предпоставките
за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД са: наличие на действително вземане в полза на
кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за
недействително се иска, извършването на увреждащо кредитора действие и ако то е
възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането,
което понася кредиторът в резултат на сделката. Ако действието е извършено преди възникване на
вземането на кредитора, то трябва да се установи намерение за увреждане у страните
по сделката, което е в предпоставките на ал.3 на горепосочената разпоредба.
Първата
предпоставка за уважаване на иска е ищецът по пътя на главно и пълно доказване да
установи най-напред качеството си на кредитор, т.е. наличие на действително вземане
в негова полза, възникнало преди действието, чието обявяване за недействително
се иска. В случая
с оглед представеното влязло в сила съдебно решение по т.д.№773/2018г. на СГС,
6-16 състав е безспорно установено, че ищецът има качеството на кредитор на
ответното дружество за вземанията по процесните 16 фактури, което вземане е
възникнало в периода април – ноември 2013г. Тук са ирелевантни доводите, макар
да са основателни, че представеният договор е за рекламни услуги, а процесните
фактури, по които се формира вземането, са за доставени стоки. Няма пречка при
установени трайни търговски отношения между страните, да не е сключен писмен
договор за доставката на стоки и правоотношението да е обективирано в
издадените и надлежно осчетоводени от ответника фактури. Безспорно е от
мотивите по горепосоченото търговско дело, че задължението не е опростено с
представеното споразумение от 10.11.2023г., което е нищожно, т.е. не е породило
никакви правни последици, а в съдебното решение са обсъдени и възраженията на ответника
за недоставяне на стоката, обосновани със съставените едностранно и години
по-късно констативни протоколи. Всички възражения на ответното дружество срещу
наличието на вземането на ищеца по процесните фактури, които повторно се
заявяват в настоящото производство са вече преклудирани, тъй като със сила на
пресъдено нещо по горепосоченото дело е установено вземането на ищеца.
Решението е влязло в сила на 13.10.2022г. и единствено релевантни биха били
последващи факти, погасяващи задължението, но такива не се твърдят и
установяват. С оглед горното съдът намира, че ищцовото дружество „В.“ ЕООД се
легитимира като кредитор на дарителя по сделката и то въз основа на вземания,
възникнали преди това. Вземанията не са опростени, тъй като споразумението от 10.11.2013г.
е нищожно поради липса на съществени елементи по същото.
Когато разпореждането с
длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да
докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а
когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен в
случаите, когато знанието на третото лице се презумира съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като знанието се предполага
до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съгласно практиката на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК, за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да
познава лично кредитора, съответно да са му били представени доказателства кога
и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на неговите права и задължения, за да може
той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелствата относно наличие на вземане на кредитор/ри.
Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен
или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и
сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага
разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в
отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца и др.) тези факти имат значение и ако бъдат
доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на
знание. Както приема ВКС в практика си, а именно решение № 1037/02.10.2008г. по
гр.д.№4302/2007г. и мн. др. знанието и волята по чл. 135, ал.
1 и 3 ЗЗД се определят при търговските дружества от лицата, влизащи в състава на управляващите органи на дружеството –
отчуждител. В случая с оглед факта, че се
касае за безвъзмездна прехвърлителна сделка, а именно договор за дарение,
знанието на третото надарено лице А.К. е ирелевантно и не е елемент от
фактическия състав, но дори и да беше, то в случая е безспорно, че лицето С.А.П.,
която е представлявала като управител към онзи момент дружеството –дарител е
майка на надарения А.Г.К., т.е. безспорно е налице и презумпция за знание. Всички
изтъкнати от ответниците доводи, че А.К. не е знаел за задълженията, тъй като е
мислел, че са опростени със споразумението, са ирелевантни за спора. В периода
от 12.04.2023г. до 19.01.2015г. А.К. в резултат на прехвърляне на дялове, дори
и бил съдружник в ответното дружество, което също предполага неговото знание,
но горното е ирелевантно предвид факта, че сделката е безвъзмезна. Знанието на
приобретателя по сделката би било относимо само при възмезден характер на
атакуваната сделка, а в случая сделката е договор за дарение, който е
безвъзмезден. По отношение на знанието на длъжника, дружеството „М.-МС“ ООД /сега
„М.“/, съдът намира, че безспорно е било налице знание за възникналото
задължение при него спрямо ищцовото дружество, тъй като както се сочи и в
мотивите на съдебното решение по т.д.№773/2018г. на СГС, 6-16 състав, безспорно
е, че процесните фактури са били осчетоводени от ответника още при издаването
им през 2013г., включени са в съответните дневници по ЗДДС. Следователно за
наличието на задължение по тях, ответното дружество е знаело и то преди
сключване на процесния договор за дарение през 2015г. Доводите на ответника, че
липсвало знание за задължението, защото считали, че същото е опростено, не
могат да бъдат споделени. Споразумението от 10.11.2013г. за опрощаване е
нищожно, т.е. то не е породило никакви правни
последици и поради това е ирелевантно. Знанието за него не обуславя
извод, че липсва задължение, тъй като страната, участвала в сключването му, би
следвало да е наясно и с неговата нищожност. В случая не се касае за порок,
който да изисква специалното му установяване по исков ред както пороците във
връзка с унижощаемост, тъй като тази нищожност следва от закона, настъпила е по
силата на закона със сключването му в този вид, а незнанието на закона не
оправдава никого. Следователно дали страните са знаели към момента на
сключването на споразумението за неговата нищожност е ирелевантно, тъй като тя
е настъпила по силата на закона и това споразумение няма никакви правни
последици и не влияе по никакъв начин върху задълженията на ответното към
ищцовото дружество.
С оглед гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Предвид факта, че
искът е предявен от синдика и не е внасяна предварително държавна такса, тя
трябва да бъде възложена на ответниците по иска с оглед изхода на спора. Предявените
искове са за недействителност на процесните договор за дарение с
предмет недвижими имоти, приложение
намират правилата за определяне на цената наисковете за нищожност на договори, съгласно чл. 69, ал.
1, т. 4 от ГПК - стойността на договора, във връзка
с т.2 – данъчната оценка, представена на стр. 89 от делото възлиза общо на
сумата от 219 282,80 лв., като съгласно чл. 71, ал.2 следва да се вземе
една четвърт от същата, или в размер на 54 820,70 лв., а дължимата държавната такса от 4% върху
горната сума следва да бъде събрана от ответната страна, а в случая същата
възлиза на 2 192, 83 лв. Горната сума следва да бъде заплатена от двамата
ответника общо.
Разноски с оглед изхода
на спора се следват на ищеца, като видно от данните по делото, доколкото не е
внасяна ДТ, не е упълномощаван адвокат, разноските възлизат на сумата от 5 лв.,
заплатена държавна такса за съдебно удостоверение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо кредиторите
на длъжника „М.“ ЕООД, по иска с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 649, ал.1 от ТЗ, предявени от синдика на „В.“ ЕООД / в
несъстоятелност/, ЕИК ****** - Н.А.Г., с адрес ***, предявен срещу „М.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***,
офис 1 – адв. В.Я., и А.Г.К., ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление ***, договора за дарение на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 156 от 28.08.2015 г., вписан под акт с вх. № 51420, том №
121, акт № 130 на Службата по вписванията - гр. София, съгласно дружеството „М.”
ЕООД дарява на А.Г.К. следните недвижими имоти в степен на завършеност «груб
строеж», находящи се в «ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖИ И ОФИСИ, със застроена площ
185,91 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.1931.54, с
административен адрес – гр. София, район Витоша, ул.»******, с площ по
кадастрална карта 566 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, номер
по предходен план имот с пл.№54 от
кв.216, парцел 23, а именно: 1/ Самостоятелен обект с идентификатор
68134.1931.54.2.5, представляващ апартамент №5, находящ се на
трети жилищен етаж с площ от 99,73 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна и три тераси, при
съседи: стълбище, ап.6, двор, улица, двор, заедно с 11,84% идеални части от
общите части на сградата, находящ се в жилищна сграда с адрес гр.София, ул.”
Кота 1050” ***; 2/ Самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1931.54.2.7, представляващ апартамент
№7, находящ се на четвърти жилищен етаж с площ от 73,31кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и три тераси, при съседи по
архитектурен проект – стълбище, първо ниво на апартамент 8, двор, улица, двор, при
описаните съседи, заедно с 8,45% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж; 3/ Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1931.54.2.101, представляващ гараж №1, находящ се на приземния етаж на
кота 0 /нула /с площ от 20,25 кв.м в жилищна сграда с адрес гр. София, ул.”******”
***, при съседи по архитектурен проект: мазе №1, мазе №2, двор, гараж №3, гараж
№2, заедно с 15,,03% идеални части от общите части на сградата и 4/ Самостоятелен обект с идентификатор
68134.1931.54.2.102, представляващ гараж №2, находящ се на
приземния етаж, на кота 0 /нула /, с площ от 17,29 кв.м в жилищна сграда с
адрес гр. София, ул.”******” ***, при съседи по арх. Проект: двор, двор, гараж №1
и гараж №3, заедно с 12,83% идеални части от общите части на приземието на
сградата, равняващи са на 0,81, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 от ГПК „М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. В.Я.,
и А.Г.К., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление ***, да заплатят
общо на ищеца - синдика на „В.“ ЕООД / в несъстоятелност/, Н.А.Г., с адрес ***,
сумата от 5,00 лв. / пет лева/ - съдебно-деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*** и със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. В.Я., и А.Г.К., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплатят общо на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с
адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 2 192, 83 лв. / две хиляди
сто деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса по производството.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: