РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Велико
Търново, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 358 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от *** В.Р.Ш. от АК – Русе, като пълномощник на Й.Т.Ц., ЕГН **********,
адрес ***, срещу принудителна административна мярка /ПАМ/, наложена по реда на
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, наложена с Констативен протокол № 1734/ 03.05.2018 г., съставен по
разпореждане за преместване на паркирано ППС на младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, от инспектор ПНП ППС при
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД /“ОДПГ“ ЕООД/, гр. Велико
Търново по отношение на автомобил „Пежо 3084 с рег. № ***. Жалбоподателят
счита, че наложената ПАМ е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, който
няма правомощия да налага мерки от вида на процесната в хипотезата на чл. 171,
т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Алтернативно поддържа незаконосъобразност на акта поради
неспазване на изискванията за форма, включително неточно описание на
фактическата обстановка и непълно посочване на претендираната от
административния орган нормативно установена хипотеза, дала основание за
прилагането на ПАМ. Оспорващият счита, че административният акт е издаден и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона, включително при
липса на посоченото в констативния протокол
фактическо основание за налагане на ПАМ, а именно – паркиране в зоната на
кръстовище. В жалбата са развити подробни доводи за наличието на всеки от
посочените пороци. От съда се иска да постанови нищожността на наложената ПАМ,
евентуално – да отмени същата като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания по съображенията, изложени в
нея. Допълнителни доводи,
вкл. такива че действителната причина за преместването на автомобила му е
полагането на пътна маркировка, развива в
писмена защита. Жалбоподателят лично подчертава, че неговият автомобил е бил
вдигнат, а други превозни средства са били оставени на място. Претендира
присъждането на разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – С.В.С.,
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново,
разпоредил преместването, отразено в Констативен протокол № 1734/ 03.05.2018
г., оспорва жалбата. Излага съображения, които обосновават извод, че намира
атакуваната ПАМ за валиден и законосъобразен акт. По отношение на фактическото
основание поддържа посоченото такова в констативния протокол – паркиране в зона
на кръстовище. Моли за отхвърляне на жалбата.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2018 г. в 11:24
часа Н.Г.– инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново е констатирал
ППС ***, рег. № ***, паркирало на ул. „Цветарска“, гр. Велико Търново в зона на
кръстовище. За неправилното паркиране, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново /Наредбата/ инспекторът е
съставил Констативен протокол № 1734/ 03.05.2018 г. и е изготвил снимков
материал на автомобила, на мястото на паркиране, на натоварването му на специализираното
превозно средства за репатриране и поставения уведомителен стикер за
принудително преместване. Поради неправилното паркиране, по разпореждане на С. С.–
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново
автомобилът е преместен на охраняем паркинг без знанието на неговия собственик, заради нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. За
даденото устно разпореждане се съдържа информация в констативния протокол, вкл.
подпис на полицейския служител. Мярката е била изпълнена чрез репатриране на автомобила със специализирано
средство на охраняем паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико Търново на ул. „Христо Ботев“ № 19,
откъдето по-късно същия ден, в 19:04 часа след заплащане на съответните
разноски, собственикът Й.Ц. е получил превозното си средство, видно от Разписка за предаване на автомобил от
03.05.2018 година.
Собственикът на автомобила
е останал недоволен от наложената ПАМ, поради което я е оспорил пред Административен съд - Велико Търново, с жалба вх. № АСД-02-270/ 18.05.2018 г., подадена чрез „ОДПГ“ ЕООД. По повод подадената жалба, на 21.05.2018 г. от „ОДПГ“
ЕООД е изискана докладна записка от констатиралия нарушението
инспектор ПНП на ППС при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно дадените обяснения на 03.05.2018
г. инспекторът е получил сигнал за оказване на съдействие от дежурния патрул на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. При пристигането си на
място инспектор Г. от „ОДПГ“ ЕООД е установил процесния автомобил, паркирал на
един метър от знака „Стоп“, в кръстовище. В доклада си инспекторът е пояснил, че
кръстовището всъщност е между ул. „Цанко Церковски“ и ул. „Й. Йовков“, а не
както се е заблудил в момента на констатиране – ул. „Цветарска“. Посочил е, че преместването е било разпоредено поради
паркиране в кръстовище в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП от младши
автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, като след предприемане на всички
необходими действия по изготвяне на снимков материал и подписване на протокол,
е пристъпил към репатриране. Жалбата е комплектована с административната преписка, съдържаща
Констативен протокол № 1734/03.05.2018 г., Разписка за предаване на автомобила
от 03.05.2018 г., Заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. и Заповед №
РД-22-1688/04.10.2017 г., и двете на кмета на Община Велико Търново, Длъжностна
характеристика на Н.Г.на „Инспектор в звено ПНП ППС“, общинската наредба, 6
броя цветни снимки, както и докладната записка на инспектор Г.. Така жалбата
срещу Констативен протокол на инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД и преписката са
изпратени на съда, във връзка с което е образувано настоящото дело и като
ответник е конституиран именно инспекторът, издал протокола и посочен в
жалбата. По мотиви, изложени в протокола от първото по делото заседание,
първоначално конституираният ответник е заличен и като такъв е посочен младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, който
всъщност е издал устното разпореждане за прилагане на ПАМ, в изпълнение на
което е предприето преместването на автомобила. В тази връзка от ответната
администрация – ОД на МВР – Велико Търново, са изискани и представени
длъжностна характеристика на младши автоконтрольор ІІ-І степен в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, ежедневна ведомост на Сектора „ПП“ при
ОД на МВР – Велико Търново за разстановка на силите и средствата за времето от 07:00 часа на 03.05.2018
г. до 07:00 часа на 04.05.2018 г., Ежедневна форма на отчет с подписи, Седмичен
график № 1275р-4654/24.04.2018 г. за времето от 30.04.2018 г. до 06.05.2018 г.
на служителите от група „ОДПКПД“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново и
Заповед № Із-269/11.02.2013 г. на министъра на МВР. По искане на жалбоподателя
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П.П.П. и
Р.Х.Р., с които се цели установяване на начина на репатриране на автомобила.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице
с активна процесуална легитимация – адресат на ПАМ, в установения с чл. 149,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 61, ал. 2 от ГПК и пред компетентния да я разгледа съд.
От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, което обуславя процесуалната допустимост за
разглеждането й по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е
устно разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено от младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Във връзка с направените
оплаквания за нищожност и след служебно извършената на основание чл. 168 от АПК
проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от орган,
който разполага със съответната материална компетентност, поради което
разпореждането съставлява валиден акт. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от
службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не са
посочени изрично мерките по б. „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, следователно за
тях не се изисква да се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на
службите за контрол по този закон или на оправомощени от тях лица. В случая
разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител, заемащ
длъжност, която го
определя като лице, оправомощен съгласно
цитираната разпоредба да издава ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Това се
установява от представената по делото Заповед № Із-269/ 11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с
която длъжностните лица от структурните звена „Пътна полиция“ в областните
дирекции на МВР са определени да нареждат преместването на ППС на отговорно
пазене без знанието на неговия собственик. Съгласно приложената длъжностна
характеристика С. С.заема длъжността младши автоконтрольор ІІ - І степен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР и
видно от ежедневната ведомост, часовия и седмичен график е изпълнявал
служебните си задължения на 03.05.2018 година.
Настоящият състав не
споделя възражението за формална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания
акт. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК предвижда
задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма
за действителност, но същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани
и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е
спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по аргумент
на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза може да се приложи с
устно нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно
предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни
разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде
приложена с устно разпореждане. Тоест, процесното устно разпореждане съставлява
волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт за
прилагане на ПАМ, с което предвидената от закона форма е спазена.
Неоснователно е и наведено
от страна на жалбоподателя възражение за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради това, че водачът, чийто
автомобил е преместен, не е санкциониран
с налагане на наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Административното наказание и ПАМ са две различни форми на държавната
административна принуда, които се прилагат при различни законови предпоставки,
по различен ред и имат различни цели. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП има за цел да преустанови извършването на административно нарушение и по
този начин да премахне неговите вредни последици, а административното наказание
има за цел да санкционира неправомерното поведение. Съставянето или не на акт
за установяване на административно нарушение и наказателно постановление е без
значение за законосъобразността на процесната ПАМ.
Независимо от факта, че административният акт е в
устна форма не се изключва изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото
издаване. В този смисъл съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите
основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на
административния орган. Видно от съставения констативен протокол, от снимковия
материал, както и от докладната записка, представени по делото, административният орган е извършил пълно доказване на фактическите
основания – паркирането на
превозното средство в кръстовище, в нарушение на правилата за движение, а именно чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, при което самото нарушение на посочената материалноправна норма
обуславя опасността за другите участници в движението. От снимковия материал,
приложен по делото ясно се вижда не само, че автомобилът е разположен в обсега на кръстовище
/не на по-малко от пет метра от кръстовището, а в самото кръстовище/, но той е паркиран в непосредствена близост до пътен
знак „Стоп“, което неминуемо създава
опасност за участниците
в движението. Паркираният в зоната на
кръстовище автомобил обективно ограничава видимостта на
останалите влизащи и излизащи от кръстовището МПС, възпрепятства
адекватната преценка на пътната обстановка и затруднява включването на
превозните средства от път без предимство в път с предимство, а по този начин се създава категорична опасност за ПТП. Горното мотивира извод, че
процесната ПАМ законосъобразно е приложена при наличие на втората хипотеза на
чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, която дава право за преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато последното
създава опасност за участниците в движението. Изложеното дотук не поставя под
съмнение нито материалната законосъобразност на устното разпореждане, нито
съответствието му с целта на закона.
За
пълнота трябва да се подчертае, че в случая констативният протокол не е предмет
на оспорване, а е част от административната преписка и има значение единствено
да документира изпълнението на оспореното разпореждане чрез репатриране на
автомобила. Ето защо пропускът на инспектора
от „ОДПГ“ ЕООД да означи в протокола точната хипотеза на правното основание,
дадено в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение, което да засяга правото на
защита на жалбоподателя, доколкото същият е наясно с приетото от страна на
административния орган нарушение – паркиране в петметровата забранителна зона
на кръстовище.
Това се потвърждава от снимковия материал по делото, видно от който процесният
автомобил е паркиран непосредствено до пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, който според Правилника за прилагане на
ЗДвП регулира именно преминаването на пътните превозни средства през
кръстовища. Това безспорно потвърждава наличието на конкретното фактическо
основание – паркиране в кръстовище. Освен това, жалбоподателят не оспорва, че е
спрял в кръстовището, а излага съображения относно наименованието на улицата,
които принципно са верни, но не оказват решаващо значение за спора, доколкото
въпреки сгрешеното от служителя на „ОДПГ“ ЕООД в протокола наименование на
административния адрес, страните по делото не оспорват конкретното
местонахождение на автомобила. Жалбоподателят не твърди да е паркирал и
потърсил автомобила си на място, различно от изобразеното именно в снимковия
материал, за което инспекторът от „ОДПГ“ ЕООД е дал грешно наименование. Дори
за оспорващия е било належащо да извърши справка в Гугъл мапс, за да се убеди в
допуснатата в протокола неточност, тъй като самата локация е била ясна за
всички участници в ситуацията и не е попречила на оспорващия да реализира
правото си на защита в пълнота.
Без
никакво правно значение за спора е изразеното лично от Ц. недоволство, че други
автомобили са били оставени на място, а неговият като по-специален е бил
вдигнат. На първо място, от доказателствата по делото и най-вече от
веществените такива се установява, че в зоната на кръстовището, до знака
„Стоп“, по протежението на ул. „Й. Йовкав“ няма други паркирани автомобили
освен процесният. На следващо място оспореният индивидуален административен акт
има за предмет принудителното преместване на този конкретен автомобил и
неотносими за неговата законосъобразност са аргументи от вида на заявените, за
които жалбоподателят няма правен интерес. Същите са единствено израз на емоционално
негодувание, което би могло да бъде легално изразено на по-ранен етап чрез
подаване на съответния сигнал за неправилно паркиране.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели не променят извода за законосъобразност на
устното разпореждане. Свидетелят П. дава общи сведения за това как е прекарал
предиобеда на 03.05.2018 г., като не може да локализира недвусмислено мястото,
на което се е намирал – където е бившият „Щастливец“ и се продължава за
нотариус Б., а на ляво – за театъра, където живее бабата на приятеля му, където
е хотелът. При предявяване на снимковия материал се оказва, че точното място на
което се е намирал П. не се вижда, което разколебава въобще качеството му на
очевидец. Ако се приеме, че действително става дума за процесното
местоположение, показателно е твърдението, че „има завой, знак „Стоп“ и
кръстовище“, което потвърждава фактическото основание за прилагането на ПАМ.
Свидетелят не е убеден в никое от заявените обстоятелства и в този смисъл
борави с изрази като: „Не мога да кажа….., не мога да си спомня …., мисля,
че…., не знам…, не си спомням…., не се сещам“. Не става ясно имало ли е, или не
полицаи, а освен това П. е категоричен, че не различава служители на „ОДПГ“
ЕООД от полицейски служители и всъщност мисли, че служителите на „ОДПГ“ ЕООД са
полицаи. Цялостната обърканост и несигурност на показанията му не може да ги
обвърже с относимите по делото обстоятелства и да установи някакъв съществен
факт. По мотивите, изложени относно личното възражение на жалбоподателя, че
само неговият автомобил е вдигнат, следва да се подчертае, че показанията на П.
за наличието и на други паркирани коли, които не са били вдигнати в негово
присъствие, е без значение.
От
показанията на свидетеля Р. е безспорно, че пряко е наблюдавал събитието по
принудителното отстраняване на процесния автомобил. Според него на мястото,
където е бил паркиран автомобилът са дошли работници за полагане на пътна
маркировка, и превозното средство им е пречело, поради което е извикан паякът.
Очевидно чрез събраните гласни доказателствени средства жалбоподателят се
домогва да докаже, че не неправилното паркиране в кръстовището е фактическото
основание за преместване на автомобила му, а това, че последният е
възпрепятствал полагането на маркировка. Дори действително да е полагана
маркировка обаче, това не компенсира, не отменя и не омаловажава факта на
неправилното паркиране в кръстовище, което създава опасност за останалите
участници в движението. Фактическото основание за преместването е доказано и не
подлежи на съмнение. В случай, че жалбоподателят не беше паркирал неправилно в
кръстовището, то автомобилът му не би възпрепятствал и процеса по полагане на
маркировка. Освен това, свидетелските показания за маркиране на пътя не намират
потвърждение в други безспорни доказателства по делото /напр. събиране на
информация по реда на чл. 192 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК от Община Велико
Търново или от полагащите пътната маркировка; приобщаване на писмени
доказателства като схема за организацията на движение, план за вертикална и
хоризонтална маркировка или генерален план за организация на движението в гр.
Велико Търново по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата/ и за съда това обстоятелство остава
недоказано. Свидетелят Р. заявява още, че не е виждал служебен автомобил на МВР
в този ден, което не означава, че такъв не е бил на място, предвид
обстоятелството, че този свидетел все пак се е водел него ден на работа и е
логично да не е стоял през цялото време пред офиса на съответната агенция за
недвижими имоти. Но и да се приеме, че при самото преместване на място не е
имало полицейски автомобил, това не опорочава производството по прилагане на
процесната ПАМ, след като репатрирането предварително е било устно разпоредено
от полицейски служител.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното устно разпореждане за прилагане
на ПАМ за законосъобразно, при което жалбата срещу него да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, а ответникът не е претендирал
такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Й.Т.Ц., ЕГН **********, адрес ***, срещу принудителна административна мярка, наложена по реда на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена по отношение на автомобил „Пежо 3084“ с рег. № *** по разпореждане на младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново и обективирана с Констативен протокол № 1734/ 03.05.2018 г., съставен от служител в „ОДПГ“ ЕООД – гр. Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда
на
чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :